РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 28.04.2017 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря М.Р.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 76 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Г.С.С., с ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен представител на Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН ********** срещу Д.С.В., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да реши спора между родителите относно местоживеенето на детето и всички произтичащи от това законни последици. Претендира месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и издръжка заминало време – една година назад в същия размер за всяко едно от децата. Претендира разноски. Твърди се още, че от месец септември 2010 г. страните са се разделили, като оттогава ответницата без причина напуснала семейното жилище. Оттогава единствено той единствено се грижи за детето, подпомаган от родителите си. Твърди, че майката се е дезинтересирала като по никакъв начин не участвала в грижите и издръжката на общите им деца Й.Г.С. и Н.Г.С..

Ищеца – в съдебно заседание се явява лично и с адв. И.А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа предявените обективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответницата редовно призована не се явява лично и не се представлява.

          Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:       

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да  уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Ищеца и ответницата са родители и законни представители на малолетните Й.Г.С. и Н.Г.С.. Страните не са встъпвали в брак и както се установи в производството и не се оспори от ответника почти не са живяли съвместно, като по-малко от месец след раждането те са се разделили. Към датата на подаване на исковата молба ищеца живее при родителите си и отглежда сам децата, подпомаган от тях.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В.К., Г. Ц. и М.К.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на децата, нужда и размер на издръжка за тях за бъдеще време, предпоставки за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина, заместващо съгласието на другия родител, като правдиви, взаимодопълващи се и непротиворечиви. По отношение на направените от свидетелите твърдения касаещи скандали между страните, вина на някоя от тях за раздялата, предоставяне или не на средства за издръжка, лишаване от право на личен контакт на единия родител с детето за времето преди подаване на исковата молба, като ирелевантни за делото не следва да се обсъждат.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

По иска по чл.127, ал.2 от СК

Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Не се спори между страните, че бащата полага всички необходими грижи за отглеждането на малолетните деца. Между страните не е налице и спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство общи деца, както и определяне на местожителството им, като съдът при определяне на кого да предостави  упражняването на родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на децата в перспектива. Основен критерий за решението при кого от двамата да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самите деца. От друга страна съдът съобрази въз основа на представения по делото социален доклад, че бащата разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда децата си и има добри възпитателски качества. От раждането им и към настоящия момент бащата е този, който полага всички необходими грижи за отглеждането на децата, което обстоятелство не се оспорва от майката. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и липсата на спор между страните по този въпрос, намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата и местоживеенето им да бъде при него, а на майката следва да се определи режим на лични отношения с тях. Предвид ниската възраст на децата и необходимостта от полагането на ежедневни непосредствени грижи за тях, като съобрази и обстоятелството, че майката не ги е търсила от 7 години, съдът намери, че следва да й се определи следния режим на лични отношения с тях: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата, като няма пречка, по споразумение между родителите, личните контакти между майката и децата да се осъществяват и в други дни, в различни часове от посочените.

Относно издръжката на детето:

Размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетните Й. и Н. са необходими 440.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които бащата следва да поеме 200 лева, а майката останалите, като той поема и грижите по непосредственото отглеждане на децата. За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите ;  второ, възрастта и нуждите на децата. Началния момент на определената издръжка следва да бъде считан от подаване на исковата молба – 03.02.2017 г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.02.2017 г. до окончателното й изплащане.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.149 СК

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска. В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка  той следва да докаже тези обстоятелства.

Ищеца твърди, че с майката на децата живеят разделени от м.март 2010 г., че той сам отглежда децата си.

Майката не отрича обстоятелството, че с ищеца живеят във фактическа раздяла повече от година и половина. С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно задължение за предоставяне на издръжка от септември 2010 г.

При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният период – 03.02.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 03.02.2017 г. ищеца е отглеждал сам малолетните Й. и Н., като през този период, същите са имали нужда от издръжка и от двамата родители. Такава издръжка е била осигурявана единствено от бащата. Ответницата не представи доказателства, че през процесния период е осигурявала някаква издръжката на децата си. Същата, като тяхна майка им е дължала издръжка за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2017 г. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от 03.02.2016 г. до 03.02.2017 г. до предявяване на иска този размер е 1440 лв. за всяко от децата.

При тези доводи съдът приема, че искът по чл. 149 от СК за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2017 г. е основателен и доказан в размер от 1440 лв., за всяко от децата. За разликата до претендираният размер от 1800 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка за бъдеще и минало време.

По разноските:

Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Относно претенцията на страните за разноски, настоящия съдебен състав намира, че с оглед характера на производството по чл.127,ал.2 от СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени, в този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 г. по дело № 3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията М. Соколова, което е със задължителна за правоприлагащите органи сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата в размер на 460,80 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху присъдената издръжка за минало време и тригодишните платежите за издръжката за бъдеще време.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо малолетните Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата Г.С.С., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето малолетните Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН ********** да е при бащата Г.С.С., с ЕГН ********** на адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на малолетните Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН ********** с майката Д.С.В., с ЕГН ********** ***, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата.

             ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН ********** *** да заплаща за малолетните си деца Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН **********, чрез Г.С.С., с ЕГН **********, в качеството си на баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер 120 /сто и двадесет/ лева за всяко от децата, считано от 03.02.2017 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение и прекратяване на издръжката, като за разликата до 150 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Д.С.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.С.С., с ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен представител на малолетните Й.Г.С., с ЕГН ********** и Н.Г.С., с ЕГН ********** месечна издръжка за минало време, за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба в размер на по 1440 лв. за всяко едно от децата, общо в размер на 2880 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2017 г.

           ОСЪЖДА Д.С.В., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг държавна такса върху уваженият размер на иска по чл. 149 и чл. 143 от СК в размер на 460,80 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.В., с ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.С., с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 375,00 лв./триста седемдесет и пет лева/

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: