№ 611
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
МигЛ. Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от МигЛ. Йовкова Въззивно гражданско дело №
20231000501772 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Инициирано е с ВЖ от адв. М. П. в качеството й на пълномощника на Л. Х. М. и И.
А. М. срещу решение №262754/19.08.2022г. по гр.д. №9093/2020г. по описа на СГС с искане
да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете на
ОТП“Факторинг България“ЕАД. Жалбоподателите възразяват, че договорът за цесия, който
обоснова активната процесуална легитимация на ищеца е нищожен, поради което
последният не разполага с такава. Счита, че след като първоинстанционният съд не се
произнесъл по това възражение, то решението му е недопустимо.
Обосновава становището си за недопустимост на исковете и с действащата редакция
на чл. 415, ал.4 и ал.5 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че СГС е допуснал процесуално нарушение, като е дал
възможност на ищеца да представи заверено копие от процесния договор за цесия след
отмяна на определението за даване ход на устните състезания. Жалбоподателите считат, че
това процесуално бездействие на ОТП“Факторинг“ ЕАД да представи доказателства, от
които черпи права, недопустимо е заместено от предприетите действия от съда в о.с.з. на
10.06.2022г. Заедно с това се сочи,че последният е извършил недопустими процесуални
действия, целящи попълване на съдържанието на документ без да конкретизира каква
информация съдържа той.
Оспорва се решението и по същество, като е заявено, че е необосновано и
неправилно, тъй като се базира на ССЕ, изготвена само въз основа на счетоводни данни от
„Банка ДСК“ ЕАД.
Отговор на ВЖ е представен от ОТП“Факторинг“ ЕАД, което заявява, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Поддържа изразените пред СГС
доводи в подкрепа на исковете си. Счита, че правилно ССЕ е изготвена въз основа на
записванията в счетоводните книги на Банката по разплащателните сметки на ответниците.
1
Застъпва становище, че съдът не е извършил твърдяното процесуално нарушение,
тъй като констатирането на факти от нотариално заверен препис от писмен документ е
равносилно на констатации от оригинала на такъв.
В хода на делото пред САС е заличен като ответник по ВЖ ОТП“Факторинг“ ЕАД, а
на негово място е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД, поради влИ.е на първото дружество в
Банката.
Във въззивната инстанция е изслушана нова ССЕ, чието заключение е прието.
Апелативният съд, като анализира доказателствата по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното :
Не е спорно между страните, а и от Договор за ипотечен кредит от 19.11.2007г. се
установява, че между „Банка ДСК“ЕАД и ответниците е сключен договор за ипотечен
кредит в размер на 42 000евро със срок на издължаване 240 месеца. Уговорено е , че
възнаградителната лихва се формира от БЛП за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, като към датата на сключването му и при отчитане на отстъпката от
стандартната надбавка, той е определен на 6, 15%. Неразделна част от същия са и ОУ на
„Банка ДСК“ЕАД, версия септември 2007г.
За обезпечение на кредита е била учредена в полза на Банката договорна ипотека.
Страните са сключили и ДС към договора за кредит, с което са договорили 6- месечен
гратисен период за издължаване на главницата, без промяна на крайния срок на кредита и
капитализиране на непогасената част от начисЛ.та лихва към главницата. Неразделна част от
същия са и ОУ на „Банка ДСК“ЕАД, версия 10.11.2009г.
По подадено заявление за издаване на ЗИ по чл. 417 от ГПК срещу И. и Л. М.и е
издадена такава на 21.07.2011г. и ИЛ от същата дата, срещу която длъжниците са възразили
и се е развило исково производство по предявени от Банката установителни искове по чл.
422 от ГПК. Последното е приключило с влязло в сила на 30.07.2015г. решение
№2046/26.10.2015г. по т.д.№4503/2014г. на САС, с което е прието че ответниците дължат на
ДСК главница в размер на 215,94евро; възнаградителна лихва в размер на 1 544, 80 евро за
периода от 20.12.2010г. до 07.07.2011г.; наказателна лихва в размер на 1048, 11 евро за
периода от 24.03.2011г. до 07.07.2011г. и такси по кредита в размер на 301,68 евро. САС е
приел, че към момента на издаване на ЗИ от 21.07.2011г. от по ч.гр.д. 29741/2011г. на СРС,
кредитът не е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, поради което е уважил исковете
само за непогасените падежирали задължения.
Въз основа на ИЛ от 21.07.2011г. се е развила изпълнително производство по изп.
дело №912/2012г. при ЧСИ Д., който е насочил изпълнението към апартамент 149, който Л.
и И. М.и са били ипотекирали в полза на ДСК. ЧСИ Д. успешно е провел публична продан и
на 20.12.2013 г. е възложил апартамент 149 на обявения за купувач по публичната продан.
Издадено е постановлението за възлагане от 20.12.2013г., влязло в сила на 26.03.2014 г. ЧСИ
Д. е разпределил на ДСК суми за разноските по изп. дело; съдебните разноски по издаването
на заповедта за изпълнение и 43 824,24 лева, дължими по договора за кредит от 19.11.2007 г.
В резултат на това, на 09.05.2014 г. в ДСК са постъпили 43 824,24 лева. С тях ДСК е
погасила всички задължения на Л. и И. М.и, които са били падежирани до този момент, но
не са били заплатени.
„Банка ДСК“ЕАД е съставила нови обявления за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем до двамата длъжници – изх. №01-20-04972/05.08.2016г. и изх. №01-20-
04973/05.08.2016г., в които ги е уведомила,че поради забава в погасяването на задълженията
по сключения договор за банков кредит от 19.11.2007г. и на основание предвидените в него
условия, обявява кредита за предсрочно изискуем. Банката е обявила също, че ще пристъпи
към събиране на вземането по съдебен ред.
Обявленията са били връчени чрез нотариус М. Г. с район на действие РС гр. София.
С оглед на това, на 09.08.2016 г., 21.08.2016 г. и 09.09.2016 г. връчителят на нотариуса Н. С.
е посетила адреса на Л. и И. М.и в гр. ***, ул. „***“ **. Удостоверила е, че не ги е открила и
че съседите отказват съдействие. На 09.09.2016 г. е пуснала съобщение в пощенската им
2
кутия, и е залепила уведомление на входната им врата, че следва да се явят в кантората на
нотариуса за получаване на обявленията, като им е указано, че ако не сторят това, същите
ще се считат за редовно връчени. Удостоверено е, че Л. и И. М.и не са се явили да получат
обявленията и на 26.09.2016 г. нотариус Г. е удостоверила връчването на поканите по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Последвало е иницииране на ново заповедно производство, развило се като ч.гр.д.
№65793/2016г. по описа на СРС, в което е издадена ЗИ на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 23.11.2016г., в която е разпоредено длъжниците Л. М. и И.
М. да заплатят 26 173, 12 евро главница по договора за банков кредит от 19.11.2007г., ведно
със законната лихва от 17.11.2016г. до изплащането й; 5 317, 85 евро договорна лихва за
периода от 02.03.2014г. до 16.11.2016г.; 231, 11 евро обезщетение за забава за периода от
20.05.2014г. до 16.11.2016г.; 272, 43 евро заемни такси и 3 658, 79лв. разноски.
Видно е от извлечението от счетоводните книги на Банката за тяхната сметка,
анализирани от ССЕ в първоинстанционното производство, че към 16.11.2016 г. Л. и И. М.и
не са били заплатили на ДСК 30 падежирани месечни вноски. Те са били за: 4 875,65 евро
главница (след приспадане на възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е
преминала към главницата); 5 233,94 евро възнаградителна лихва (след включване на
възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е преминала към главницата); 194,91
евро наказателна лихва от 20.05.2014 г. до 13.11.2016 г. Таксите, които са дължали, са:
226,26 евро годишна такса управление; 193,66 евро за застраховка на ипотекирания имот;
60,00 евро такса изискуемост. Таксите са били за общо 479,92 евро. Цялата дължима
главница е била 28 282,61 евро - падежирана и непадежирана .
По образуваното изпълнително производство по горепосочената ЗИ по чл. 417 от
ГПК и ИЛ е съставена покана за доброволно изпълнение, с която им е връчена заповедта за
незабавно изпълнение на 29.05.2020 г. Л. и И. М.и са възразили срещу заповедта в срок.
След издаване на ЗИ от 23.11.2016г., а именно на 12.12.2019г. е сключен договор за
покупко – продажба на вземания/цесия/ между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД
за портфолио от кредити в лева и евро, предоставени на физически лица, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтекли лихви,
посочени в Приемо – предавателния протокол по чл. 1.7. Съгласно последния в протокола са
описани прехвърлените по Договора вземания. Предметът на договора е дефиниран с това,
че продавачът продава и прехвърля на купувача, вземанията, посочени в Приемо –
предавателния протокол срещу покупната цена, а купувачът приема прехвърлените
вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на прехвърляне. От представеното копие
на страница от същия се установява, че в предмета му са включени вземания от Л. Х. И. по
договор от 19.11.2007г. с общ размер на дълга към 17.12.2019г. от 87 403, 29 лева.
На длъжниците М.и са били изпратени съобщения от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД,
че е сключен договор за цесия 12.12.2019. между нея и „ОТП Факторинг“ ЕАД, включващ и
техните задължения в общ размер от 44 835, 21 евро. Същите не са били връчени на
адресатите.
Видно е пълномощно, издадено от А. Л. и Ю. Г.-в качеството им на изпълнителни
директори на „Банка ДСК“ЕАД, че са упълномощили „ОТП Факторинг“ ЕАД да уведоми от
нейно име всички длъжници по вземанията по кредити, които е цедирала с договор за
покупко – продажба на вземания/цесия/ от 12.12.2019г. за извършената цесия, като
пълномощникът има право да подпише писмени съобщения по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името
на Банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Упълномощаването е и за
получаване на ИЛ, ЗИ и копия на документи по изп.дела с взискател „Банка ДСК“ЕАД,
образувани за събиране на вземанията, прехвърлени със същия договор.
Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието в о.с.з.
на 22.04.2024г. от САС, че към 26.09.2016г. общият дълг по кредита е 55 539, 69 евро,
формиран като сбор от главница в размер на 38 844, 65евро, включваща непадежирала
главница към тази дата от 30 957, 98 евро и просрочена от 7 886, 67 евро; договорна лихва от
3
14 945, 37 евро за периода от 06.07.2011г. до 26.09.2016г.; санкционираща лихва от 720, 38
евро за периода от 08.07.2011г. до 26.09.2016г. годишна такса за управление за 2011г. –
2015г. вкл. от 776, 90 евро; такса за застраховка на имущество от 252, 39евро. При
определяне на дължимия размер на задълженията експертът е съобразил първоначално
договорения между страните лихвен процент за възнаградителната лихва от 6, 15%, като е
изключил и капитализираната към главницата просрочена лихва по ДС от 10.12.2009г. и не
взел предвид гратисния период за погасяване на главницата, уговорен в същото. Експертът
пояснява при изслушването й в с.з., че за да определи размера на задълженията на
ответниците е съобразила вноските , които са направили кредитополучателите, а ако има
постъпления по принудително изпълнение от ЧСИ по процесната заповед не ги е отразила.
С оглед на установените факти, въззивният съд излага следните правни изводи :
Исковете са допустими, тъй като са предявени в 1 – месечния срок по чл. 415, ал. 4
във вр. с ал. 1, т.2 от ГПК.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 99 от
ЗЗД :
Материалноправна легитимация на първоначалния ищец като кредитор, която
обуславя активната му процесуална легитимация да предяви исковете против ответниците
произтича от договора за цесия сключен между първия и „Банка ДСК“ ЕАД. Този договор
настоящият състав намира за действителен, тъй като е в писмена форма и материализира
волята на страните да прехвърлят вземането на първоначалния кредитор от Л. и И. М.и по
договора от 19.11.2007г. Въззивният състав счита, че възраженията за недействителност на
същия, обосновани с твърдение за липса на индивидуализиращи белези на горното вземана
са необосновани. Видно е от съдържанието на същия, че той е рамков и има за предмет не
отделно вземане или вземания, а потфолио на Банката. Изрично в него е посочено, че
предмет на прехвърляне са вземанията индивидуализирани в Приложение, което е
неразделна част от него. В последното изрично е посочено вземането на Банката от
ответниците, като са описани основанието на задължението – договор; срок на договора;
валута; разрешен размер, разплащателната сметка от която се обслужва, размера на
отделните вземания и др.
На следващо място договорът за цесия не е нищожен и поради заобикаляне на закона,
каквото възражение формулират въззивниците, тъй като те са постигнали един допустим от
закона правен ефект с разрешена от закона правна сделка. Действително законодателят не е
предвидил възможност за снабдяване със ЗИ по чл. 417 от ГПК и ИЛ за небанкови
институции, но след издаването на същите е допустимо цедиране на задълженията на друг
правен субект, който е частен правоприемник на Банката. Тъй като липсва законова забрана
за сключване на сделка от вида на спорната между свързани лица, която да е нарушена или
заобикоЛ. от страните при сключване на договора за цесия, доводът на ответниците, че
договорът от 12.12.2019г. е имал за цел заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД е неоснователен.
Задължителната съдебна практика, намерила израз в т.10 от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възприе, че за частния правоприемник, в случай на
настъпило частно правоприемство след издаване на ЗИ, са налице процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, т.е. налице е
и активна процесуална легитимация, която произтича от качеството на кредитор на
цесионера.
Настоящият състав счита, че процесният договор за цесия обвързва ответниците, не
от заявени от ищеца момент - съобщаването му, тъй като липсват доказателства М.и да са
уведомени за сключването му, а от предявяване на ИМ. Ищецът е направил изрично
изявление същата да се счита за съобщение по смисъла на чл. 99, ал.3 от ГПК. Този начин на
съобщаване се възприе като допустим и пораждащ правни последици, когато старият
кредитор е упълномощил новия за това, както е направено в казуса с обсъдено по-горе
пълномощно. Ето защо следва да се приеме, че прехвърлянето има действие за длъжниците.
4
Обсъдените по – горе възражения на длъжниците губят правното си значение в
казуса с оглед настъпилото в хода на делото влИ.е на „ОТП Факторинг“ ЕАД в „Банка ДСК“
ЕАД.
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства категорично се установява, че
страните са обвързани в правоотношение, учредено с договор за банков ипотечен кредит,
сключен в писмена форма и подписан от страните. След постигнатото съгласие по клаузите
на договора, кредиторът е предоставил паричната сума, предмет на същия в пълен размер.
Насрещната престация, която дължи заемополучателят е да върне заетата сума, заедно с
уговорената лихва.
За да се определи размера на задължението за главницата и другите вземания следва
да се изложи извод настъпила ли е изцяло предсрочна изискуемост на същите и към кой
момент. Въззивният състав приема, че Банката е изпълнила изискването на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ и т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е
възприето, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. С оглед на това, за да настъпят последиците на обявена предсрочна
изискуемост в казуса, следва М.и да са уведомени от „Банка ДСК“ ЕАД, че тя обявява
кредита за изцяло предсрочно дължим. В случая това е направено, чрез връчване по отделно
на И. М. и на Л. М. на нотариални покани с изявление, че от датата на получаването им
цялата непогасена главница по договора за кредит става изискуема. Връчването по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК е направено редовно от връчител на нотариуса, който е изпълнил
изискването на чл. 47, ал.1 от ГПК и съдебната практика към момента на връчването да
посети адреса най – малко три пъти в рамките на 1 месец, за да търси адресатите на
документа. Заедно с това е удостоверено, че уведомлението е залепено на входната врата на
адреса и е пуснато в пощенската кутия на адресатите.
Ето защо следва да се приеме, че цедентът е прехвърлил на цесионера съществуващо
вземане за главница в размер на цялата дължима такава към 26.09.2016г., която е с настъпил
падеж от същата дата. Съгласно заключението на вещото лице задължението за главница
към тази дата е общо в размер на 38 844, 65евро , от която просрочена 7 886, 67евро и
редовна с настъпил падеж за плащане в размер на 30 957, 98евро Претенцията за главница в
делото е за по – малък размер, поради което искът е основателен изцяло.
Съдът съобрази, че възражението на длъжниците за неравноправност на клаузата на
т. 4 от Допълнителното споразумение е основателно. Същата допуска капитализиране на
просрочени възнаградителни лихви към размера на дължимата главница и така увеличава
размера на лихвоносното вземане, респ. размера на дължимите договорни лихви. По този
начин икономически по – слабата страна е поставена в неравноправно положение с Банката,
тъй като следва да връща сума по главница, която сума реално не й е предоставена. Заедно с
това длъжниците не са имали възможност да оценят икономическия риск от тази клауза, тъй
като тя е формулирана едностранно от Банката.
Според решаващия състав неравноправна е и клаузата на т. 1 от Допълнителното
споразумение, с която договорената възнаградителна лихва е увеличена от 6, 15% на 6, 65%.
В процесното допълнително споразумение е посочено само цифровото изражение на новата
лихва по кредита, но не са посочени отделните показатели и параметрите им, които участват
при определянето й, евентуално алгоритъма на формирането й. Изложеното прави
съдържанието на договора непълно и неясно за длъжниците, което отново ги ситуира в
неравнопоставена позицията с по – силната икономически страна Банката.
По изложените съображения съдът установи дължимия размер на задължението за
главница без капитализирането на лихви към главницата и при първоначално договорения
процент на възнаградителната лихва.
По иска за договорна лихва :
Ищецът претендира такава за периода от 02.03.2014г. до 16.11.2016г. Съдът намира,
че тя е дължима до датата на обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем –
26.09.2016г., а не до депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. Както е възприето в ТР
5
№3/2017 от 27 март 2019г. по тълк.д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, уговореното
възнаграждение за ползване на предоставената парична сума за последващ период-след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Следва да бъде прецезирано, че
началната дата от която се дължи и не изплатена договорна лихва е от падежна дата
20.05.2014г., тъй като към 09.05.2014г. с постъпилата сума от ЧСИ е погасена дължимата и
неизплатена договорна лихва. Ето защо дължимата договорна лихва от 20.05.2014г. до
26.09.2016г. при първоначално договорения лихвен процент от 6, 15 % е 5 706, 96евро, но
искът е предявен в по – малък размер и е основателен. Същият не е уважен в пълния
предявен размер от СГС, но тъй като няма жалба от ищеца и поради забраната да се влошава
положението на жалбоподателя, решението следва да бъде потвърдено.
Съдът определи дължимата лихва при първоначално договорения процент на
възнаградителната лихва, поради изложените по – горе в мотивите съображения за
неравноправност на клаузата на т. 1 от Допълнителното споразумение, с която договорената
лихва е увеличена от 6, 15% на 6, 65%.
По иска за наказателна лихва :
Ищецът претендира такава за периода от 20.05.2014г. до 16.11.2016г. на основание
т.20.2 от ОУ на Банката. Съдът намира, че тя е дължима до датата на обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем – 26.09.2016г., а не до депозиране на заявлението по чл. 417 от
ГПК, тъй като тя се дължи на договорно основание. Както беше обосновано по – горе в
мотивите, след обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение, като от срочен става безсрочен, и дължимите лихви по
договора не се начисляват занапред. От този момент на кредитора се дължи обезщетение за
забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ето защо дължимата по договора наказателна лихва от
20.05.2014г. до 26.09.2016г. е 277, 25евро, но искът е предявен в по – малък размер и е
основателен. Същият не е уважен в пълния предявен размер от СГС, но тъй като няма жалба
от ищеца и поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя, решението
следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за
дължимите банкови такси – заемна такса, такса управление и такса изискуемост, не е
предмет на въззивна проверка, поради което не следва да се обсъжда основателността на
тези искове.
По възраженията във ВЖ съдът взе становище в мотивите си до тук, но за пълнота на
изложението следва да посочи, че не констатира допуснато съществено процесуално
нарушение от първоинстанционния съд при отмяната на определението за даване на ход по
същество в о.с.з. на 20.05.2022г., тъй като обосновано е изложил, че негов е пропускът да
укаже на ответната страна да поясни възраженията си срещу договора за цесия. Съдът
дължи съдействие на страните при упражняване на техните процесуални права, поради
което правилно СГС е дал възможност на ответниците да уточнят твърденията си срещу иск.
Това е направено в с.з. на 20.05.2022г. и в същото е заявено доказателственото искане на
ищцовата страна във връзка с уточнението, поради което не е преклудирано.
Апелативният съд не съзря процесуално нарушение и при извършената констатация
за идентичност между приетото като доказателство копие на договор за цесия и приложение
към него и представените в о.с.з. нотариално заверени копия на същите, тъй като съгласно
чл. 183, ал.1 от ГПК нотариално завереното копие и оригиналът имат еднаква
доказателствена стойност.
За пълнота на изложението настоящият състав сочи съображение, че не споделя
възражението на пълномощника на въззивниците, че заключението на ССЕ не отразява
действителните факти, настъпили с оглед погасяване на вноските за възнаградителна лихва
и главница, реализирано от ЧСИ. Налице е констатация, че погасявания на задълженията
чрез реализирано принудително изпълнение от ЧСИ преди издаване на заповедта за
изпълнение и ИЛ има и са съобразени от експерта. Ответниците М.и не са навели твърдения
за това какви погасявания на задължения и към кой момент са направили, вкл. и чрез
6
производство пред ЧСИ, които не са отчетени при определяне на размера им от експертите.
Не твърдят и, че след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 16.11.2016г. са
погасявали задължения по процесния договор за кредит, поради което оплакването им за
непълнота на ССЕ и искането за назначаване на допълнителна са необосновани.
По изложените съображения, подложеното на въззивна проверка първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното производство, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемото дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. – 300лв.
депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултското възнаграждение. Следва да се отбележи,
че възражението за прекомерност на последното е неоснователно, защото е в размер под
максималния по чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощи и
е за процесуално представителство, което се реализира за повече от един главен иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262754/19.08.2022г. по гр.д.№9093/2020г. на СГС в
обжалваната му част, с която е признато за установено, че Л. Х. М. и И. А. М. дължат на
ОТП “Факторинг България“/заместено в хода на производството от правоприемника му
„Банка ДКС“ ЕАД/ сумата от 26 173, 12 евро главница плюс законна лихва от 17.11.2016г.
до окончателното плащане; 5 233, 94 евро възнаградителна лихва и 106, 60 евро
обезщетение за забава по договор за кредит от 19.11.2007г. и допълнително споразумение
към него от 06.11.2009г. .
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. Х. М. и И. А. М. двамата с адрес в гр. ***, ул.“***“ №** да заплатят на
„Банка ДКС“ ЕАД, ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв. –
300лв. депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултското възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7