№ 13
гр. Панагюрище, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана С. Стателова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно
наказателно дело № 20225230200006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0310-001159, издадено на 09.12.2021г. от
Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик.
Жалбата е подадена от П. В. Ц., от гр. Панагюрище, ул. „*********“ №3, със съдебен
адрес: град Панагюрище, ул. „Д-р Лонг“ №8- чрез адвокат В. В. от Пазарджишка адвокатска
колегия, срещу обжалваното НП, като в жалбата се сочи, че процесното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че управляваният от Ц. собствен лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Фабия“ с ДР № ** **** **, е регистриран и има поставени регистрационни табели на
определените за това места, като и двата талона за регистрация на автомобила се намират във
владение на жалбоподателя Ц.. В жалбата се твърди, че на 23.10.2021г. на жалбоподателя е
съставен АУАН заради служебно прекратена регистрация на собствения му автомобил на
19.10.2021г., но Ц. не е знаел затова, нито е имало откъде да научи. Според жалбата, именно това е
заявил Ц. в дадените обяснения по образуваната срещу него преписка в РУ Панагюрище при ОД
на МВР Пазарджик.
В жалбата е посочено, че е налице хипотезата на чл. 14, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик не са изпълнили задължението си да уведомят
собственика на лекия автомобил за прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 18б, ал.2 от
Наредба І-45 от 24.03.2000г.- за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят подчертава, че
Регистърът на МПС не е публичен и информацията от него не е достъпна за свободно ползване,
поради което уведомяването за действия по промяна на регистрацията са задължителни. Това от
своя страна, обуславя материалната незаконосъобразност на обжалваното НП, като
1
жалбоподателят Ц. сочи, че е действал при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14
от НК.
В жалбата се твърди, че липсва съответствие между словесното описание на нарушението
на жалбоподателя и посочената за нарушена правна норма. Според П. Ц., съществува сериозна
разлика между посоченото описание: „Управлява МПС, което е с прекратена регистрация“ и
хипотезата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно твърдяното, спрямо жалбоподателя П. Ц. има влязло в сила постановление на
Районна прокуратура Пазарджик, за прекратяване на наказателното производство за същото
нарушение, като с обжалваното НП е ангажирана отговорността му втори път, в нарушение
принципа „Non bis in idem“.
П. В. Ц. моли съда, да бъде отменено Наказателно постановление № 21-0310-001159,
издадено на 09.12.2021г. от Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, като
неправилно и незаконосъобразно.
По делото е изслушан актосъставителят Д. Г. К..
По делото е приложен АУАН серия AВ бланков № 224189, съставен на 23.10.2021 г., от
който се констатира, че на 23.10.2021г., около 11,50 часа, в гр. Панагюрище, по ул. „Захари
Стоянов“, срещу сградата на „Оптикс“АД, П. В. Ц. е управлявал собствения си лек автомобил,
марка „Шкода“, модел „Фабия“, с ДР № ** **** **, който автомобил е с прекратена регистрация
на основание чл. 143, ал.10 от ЗДВП от 19.10.2021г., установено след справка с ОДЧ при РУ
Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик. В АУАН се посочва, че с това си деяние П. Ц. виновно е
нарушил чл. 140, ал.1, предложение 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
По делото е приложено процесното Наказателно постановление
№ 21-0310-001159, издадено на 09.12.2021г., от което се констатира, че на П. В. Ц., за това че е
управлявал МПС с прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДВП от 20.04.2021г., е
наложена глоба в размер на 200,00 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца,
по реда на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Посочено е, че материалите са предоставени на Районна
прокуратура Пазарджик, които са постановили отказ да се образува наказателно производство.
По делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство
№5829/08.12.2021г. на Териториално отделение Панагюрище при Районна прокуратура
Пазарджик, които са констатирали, че Ц. не е съзнавал, че управлява нерегестрирано МПС,
доколкото като собственик на процесното МПС, не е бил уведомен от нито една институция за
служебното прекратяване на регистрацията на това МПС.
Видно от приложената по делото Справка за нарушител/ водач е, че П. В. Ц. има издадени 3
брой АУАН и НП, 2 броя фишове и една влязла в сила присъда за извършени от него нарушения
по ЗДвП след датата на издаване на СУМПС, освен процесното НП.
От приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, Началникът на РУ Панагюрище при ОД на МВР -Пазарджик е оправомощен
да издава Наказателни постановления въз основа на съставени АУАН по ЗДвП.
Изслушан в съдебно заседание, актосъставителят Д. Г. К. установява, че на 23.10.2021г., на
улица „Захари Стоянов“ в град Панагюрище, е извършена проверка на жалбоподателя Ц.. Сочи, че
2
след направена справка е констатирано, че собственият автомобил на жалбоподателя няма
сключена валидна полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като МПС е със служебно прекратена регистрация. Актосъставителят изяснява,
че е съставен АУАН по реда на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и е образувана преписка слещу Ц., която е
изпратена на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Панагюрище.
Актосъставителят пояснява, че Ц. е спрян на случаен принцип. Сочи, че след съобщаване на
резултата от извършената от ОДЧ проверка, от която е станало ясно, че автомобилът е с
прекратена регистрация, Ц. е заявил, че не е уведомен за прекратявена на регистрацията на МПС.
Актосъставителят твърди, че при проверката всички документи по регистрацията на автомобила и
на водача са били налице, като само полицата за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е била неактивна- с изтекъл срок. К. пояснява, че автомобилът е бил с
регистрационни номера, поставени на предвидените за целта места.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на
23.10.2021г., около 11,50 часа, в гр. Панагюрище, по ул. „Захари Стоянов“, П. В. Ц. е управлявал
собствения си лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Фабия“, с ДР № ** **** **, което не е било
регистрирано по надлежния ред.
Констатира се, че обжалваното Наказателно постановление 21-0310-001159, издадено на
09.12.2021г. от Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи. Съдът установи, че в хода на административно- наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН, а в последствие и в обжалваното
наказателно постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства, т. е. вмененото във вина на Ц. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение
е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”
От материалите по делото стана ясно, че жалбоподателят Ц. е управлявал посоченото МПС
и като собственик и водач на същото, по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията,
визирани в нормите на ЗДвП- относно установените правила за движение по пътищата, в частност
и към изискванията относно регистрацията на МПС, съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС от 2002г. Именно в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. е уредена и процедурата по служебно
прекратяване регистрацията на МПС. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а
според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба, регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Според
нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче, при прекратяване регистрацията по
3
ал. 1, т. 8 от същата наредба, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в
регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която: Когато
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Панагюрският районен съд счита, че нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП може да бъде
извършено както умишлено, така и непредпазливо- аргумент от чл. 7 от ЗАНН. В настоящия
случай липсва умисъл, защото по делото не се събраха никакви данни собственикът на лекия
автомобил- П. Ц., да е нарочно уведомен, че автомобилът, който е управлявал е служебно
дерегистриран и няма право да се движи по улиците и пътищата на Републиката.
Деянието не е небрежно извършено. Не може да се очаква в случая, че жалбоподателят е
действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един
обичайно добре информиран водач на МПС би предприел. Съдът приема, че жалбоподателят е
обичайно разсъдлив, честен и добросъвестен водач на МПС, вземайки предвид, че в тази група
попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически
способности, т.е. групата е твърде широка като състав и качество. Отчитайки тези факти, обичайно
разсъдливият и добросъвестен човек, който притежава и управлява автомобил, е лице, което не
може да очаква, че Държавата служебно е взела мерки, автомобилът да бъде дерегистриран. За да
води делата си правилно и в частност- да приеме, че това е така, водачът е следвало да бъде
нарочно информиран по един достатъчно ясен и недвусмислен начин за служебната
дерегистрация. Никъде в нормативната ни база не е предвидено, водачът на МПС да предприема
доброволно действия по самостоятелно търсене на такава информация, не се очаква да се
осведомява в официален сайт на който и да е било държавен орган за това обстоятелство, а в
случая е под въпрос дали това изобщо е възможно.
Трябва да се отбележи, че служебната дерегистрация не настъпва по закон, а чрез действия
на служители на Държавата. В този смисъл, дори и да е извършено умишлено нарушение на ЗДвП,
закономерна последица от което би могла да настъпи- да се дерегистрира автомобила, то все пак е
нужно желание и активни действия на администрацията, които сами по себе си подлежат на
обжалване. Това без съмнение би изсквало и да бъде уведомено лицето- собственик на МПС, че му
е наложена съответната административно- наказателна принудителна санкция, т.е. заповед за
дерегистрация.
По делото не се събраха доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574,
ал. 10 от КЗ, от страна на Информационния център на Гаранционния фонд на Република България,
за произтичащото от това задължение за предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение –
текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите
доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното
средство от страна на органите на МВР.
По делото не се установи да е изпълнено произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8
от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 143, ал. 10 ЗДвП, задължение за органите на
4
МВР да уведомят собственика на превозното средство за служебното дерегистриране на МПС.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Ц., като собственик и водач на лекия
автомобил, е бил надлежно уведомен от Гаранционен фонд на Република България, по реда на чл.
574, ал. 10 от КЗ.
Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, последващите действия по
служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР
следва да бъде сведено до знанието на собственика му. Административнонаказващият орган не
установи изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърдеше, а и не се представиха
надлежни доказателства, за уведомяването на санкционираното лице.
Съдът приема, че жалбоподателят Ц. не е допуснал виновно вмененото му нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е установен субективният елемент от нарушението, описано в
атакуваното наказателно постановление - управление на превозно средство с прекратена
регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по
несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателят е управлявал превозно средство със
знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява
субективната страна на нарушението.
Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а
тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на АНО. Съзнанието за липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, не налага противен извод.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Следва да бъдат осъдени АНО- РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, да заплатят на
жалбоподателя П. Ц. сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 300,00лв.- за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0310-001159, издадено на 09.12.2021г. от
Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, с което на основание чл. 175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на П. В. Ц., с ЕГН-
**********, от град Панагюрище, ул. „*********“ №3, е наложена глоба, в размер на 200,00 лв.
(двеста лева) и същият е лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, със седалище: град Панагюрище,
ул. „Георги Бозаджиев“ №26, да заплатят на П. В. Ц., с ЕГН- **********, от град Панагюрище, ул.
„*********“ №3, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 300,00лв.(триста лева)- за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Административен съд - Пазарджик на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено с мотивите.
5
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6