РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Перник, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.
В. Я..
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
********** г., сключен между ответника и „Ай ти Еф Груп“ АД чрез средствата за
комуникация от разстояние дружеството кредитодател се задължило и реално отпуснал на
кредитополучателя заемна сума в размер на 500 лв., с уговорена договорна лихва в размер
на 17,08 лв., при ГЛП 41%, като задължението следвало да бъде върнато до 15.05.2019 г.
чрез една месечна вноска на стойност 517,08 лв. Длъжникът не заплатил дължимите суми на
падежа, поради което му била на-числена и законна лихва за периода от 16.05.2019 г. до
23.02.2022 г. /деня, преди депозиране на заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на цялото парично задължение/. Твърди се, че
по силата на договор за цесия от 06.07.2021 г. вземането на „Ай Ти Еф Груп“ АД към
ответника било прехвърлено на ищеца.
При изложените твърдения, след като срещу заповедта е депозирано срочно
възражение по чл. 414 ГПК, се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите 500 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК на 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане, 17,08 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г., както и 133,05 лева –
законна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 23.02.2022 г. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Намира претенцията за недопустима, поради
липсата на действителен договор, сключен между страните и заведена преждевременно.
Оспорва ответникът да е депозирал заявление за отпускане на кредит, да е сключвал договор
1
със соченото от ищеца съдържание по начина, описан в исковата молба, и да е получавал
заемни суми. Въвежда се възражение за противоречие на описания договор с императивни
правни норми, уредени в ЗПК и ЗЗ, конкретно – чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оспорват се вземанията за главница и лихви по основание и размер, като се въвежда
правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Твърдението на ищеца за постигнато съгласие между праводателя му и ответницата
за сключване на договор за потребителски кредит се основава на подадена от ответника по
интернет заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на интернет
страницата на кредитодателя “SmileCredit”, попълване на заявка за кандидатстване и
предоставяне на пълни лични данни и приемане на общите условия като необходимо
условие за приключване и изпращане на заявката. След изпращане на заявката за
кандидатстване кредитополучателят получава ПИН-код под формата на СМС на посочен от
него телефонен номер, както и като линк на посочената в заявката електронна поща, след
което потвърждава заявката си, като активира изпратения на пощата линк и въвежда
изпратения чрез СМС ПИН-код. При одобрение за отпускане кредиторът изпраща
уведомление до кредитополучателя, договора, общите условия и СЕФ на електронната
поща, като едва след това договорът се счита сключен.
При тези твърдения отношенията между страните се уреждат по реда на специалния
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, като определящ за изхода от спора се явява въпросът относно
наличието на облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
кредит, сключен от разстояние по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключва-нето на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя, като за доказване на
преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления – ЗЕДЕУУ.
От представените копия на договор за потребителски кредит, общи условия,
погасителен план, стандартен европейски формуляр и СТЕ се установяват твърденията за
възникването на валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и
ответника по договор за кредит № ********** г., сключен от разстояние, включително, че
заемателят – доставчик на платежна услуга, е изпълнил задълженията си за предоставяне на
преддоговорна информация на потребителя и че е получил съгласието на именно на М. В. Я.
като потребител за сключване на договора. Съдебно-техническата експертиза подробно е
разгледала стъпките, през които минава потребителят при сключване на договора, като е
заключила, че е налице отправено искане от заемателя за кандидатстване за финансова
услуга – отпускане на кредит, попълнена е от заемополучателя съответната форма за
кандидатстване по електронен път от уеб-страница, съдържаща изключително негови лични
данни, като чрез натискане на бутона „Приемам и продължавам“ във формата на
2
кандидатстване заемополучателят е изразил съгласие за обработка на данните. СТЕ
изяснява, че заемателят е създал личен акаунт с въведена парола и посочена електронна
поща във формата за кандидатстване, приел е СЕФ и договора за заем, ведно с общите
условия, като заемната сума е била изпратена на кредитополучателя.
Същевременно, съгласно данните, изискани при условията на чл. 186 ГПК от „Нет
Инфо“ ЕАД и БДС, се установява, че електронната поща ********, с която е направена
заявката за отпускане не кредит е регистрирана на ****** г., с последно влизане в
електронната поща на 16.04.2019 г., с посочена дата на раждане на потребителя с имена М.
Я. – ******* При регистрацията в abv.bg потребителят е посочил и телефонен номер
********/л.155/, напълно идентичен в посочения в заявката за кандидатстване за кредита,
както и съвпадащ с регистрирания при мобилен оператор „А1“ телефонен номер на М. В. Я.
към 15.04.2019 г., видно от изисканата информация /л. 160/.
Съдът не споделя възражението на ответника, че личната му карта, представена за
констатация в с.з., е с различен номер от документа за самоличност, посочен в заявката за
отпускане на кредит, доколкото номерът на документа за самоличност, посочен в заявката за
кредит съвпада с номера на документа за самоличност, притежаван от М. Я. към 15.04.2019
г., видно от служебно изисканата информация от „БДС“ /л. 218/.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ).
Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други дан-ни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва - чл. 3,
т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствена сила на подписания електронен
документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае
за частен доку-мент, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180
ГПК).
При тези данни, с оглед ангажираните доказателства, в т.ч. СТЕ, съдът намира, че
именно ответникът е подал заявка за отпускане на кредита и е подписал предоставения
й проект на договор за кредит в електронната платформа с обикновен електронен подпис
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата
на който кредиторът се е задължил да отпусне на ответника заемна сума в размер на 500 лв.,
с уговорена договорна лихва в размер на 17,08 лв., при ГЛП 41%, като задължението
следвало да бъде върнато до 15.05.2019 г. чрез една месечна вноска на стойност 517,08 лв.
Налице е действителен договор за потребителски кредит, който отговаря на
изискванията на чл. 11 ЗПК и специалните изисквания на ЗПФУР. ОУ и Стандартния
европейски формуляр са неразделна част от договора. В договора се съдържат условия за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и
датите на погасителните вноски и общия размер на тези плащания и общата стойност на
кредита. Към договора и ОУ е представен и погасителен план. Предвидено е правото на
заемателя във всеки един момент при поискване и безвъзмездно да поиска извлечение под
формата на погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания, т. е.
спазен е чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Посочен е ГПР, начинът на усвояване, условията за
издължаване на кредита от потребителя, посочен е срокът на договора, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на
договора.
Отпускането на заемната сума се установява от кредитираната като компетентно
изготвена ССчЕ и разписка. Получаването на заемната сума от ответника М. Я. на
3
15.04.2019 г. се установява от разписката от „Изипей“ – включително представена в
оригинал, като от заключението на съдебно-графическата експертиза, назначена при
оспорването на разписката, се установява, че името „М. Я.“ и подписът са саморъчно
положени именно от ответника.
Предвид установената фактология, съдът намира, че по силата на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно
преддоговорна информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение реално да
предостави заемната парична сума, с което за кредитополучателя се е породило насрещно
задължение да върне същата, както и да заплати възнаграждение за ползвания паричен
ресурс, предвид валидната уговорка за договорна лихва.
Ищецът извежда материалноправната си легитимация по спора в качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г., сключен между него и
„Ай Ти Еф Груп“ АД, които релевантни факти се установяват от представения договор за
цесия и приложения към него /л. 20-26/. Цедентът е изпратил до длъжника уведомление за
цесията, получено на 19.07.2021 г., поради което, а и с оглед получения препис с
приложения към исковата молба ответникът е надлежно уведомен за цесията, а ищецът е
материално легитимиран по настоящите претенции.
Няма данни заемната сума да е върната, нито да са погасени задълженията за
заплащане на договорна лихва. Вземанията не са покрити от периода на погасителна
давност, предвид изискуемостта на същите, настъпила на 16.05.2019 г. и депозирането на
заявлението през м. февруари 2022 г., поради което възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно. Главните искове следва да бъдат уважени в цялост.
Уважена следва да бъде и акцесорната претенция за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата. Съдът
определя размера на законната лихва върху главницата от 500 лв. за периода на забавата от
16.05.2019 г. до 24.02.2022 г. (депозиране на заявлението в съда) в размер на 123,89 лева,
като взе предвид ОЛП за процесния период, увеличен с 10 пункта, като отчете, че в периода
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. лихва не следва да бъде начислявана, съгласно чл. 6
ЗМДВИПОРНС, и отхвърлен за разликата до пълния заявен размер от 133,05 лева.
По разноските:
От общо сторени разноски в исковото производство 625 лв. (при определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер на 200 лв.), и в заповедното
производство 75 лв. на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 690,13
лв. (616,19 лв. в исковото производство и 73,94 лв. разноски в заповедното производство).
От общо сторени разноски в исковото производство в размер на 782,32 лв. на
ответника следва да бъдат присъдени 11,02 лева на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така при компенсация на двете насрещни вземания за разноски ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 679,11 лева разноски пред ПРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. В. Я., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съществува изискуемо вземане срещу М. В. Я.
4
за сумите 500,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК на 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане, 17,08 лева – възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г., както и 123,89 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.05.2019 г. до
23.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 772/2022 г. на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва
върху главницата за разликата над 123,89 лева до пълния заявен размер от 133,05 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Я., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.3 ГПК сумата от 679,11
лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото и в заповедното производство – по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5