Определение по дело №623/2015 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../14.08.2015 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на четиринадесети август през две хиляди и петнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 623/2015 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща  законен предсавител АНАТОЛИЙ Е.Б., всичките граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., са поискали да бъде осъдено „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, да им заплати сума в размер на по 250000,00 лв., представляваща обезщетение за обезвреда за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сума в размер на по 42729,51 лв., представляваща обезщенетие за забава в размер назаконната лихва върху всяка главница от 250000,00 лв., за периода от датата на увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В условията на евентуалност, в случай, че така предявените искове срещу главния ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, на основание договорна отговорност бъдат отхвърлени, Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща  законен предсавител АНАТОЛИЙ Е.Б., всичките граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., са поискали да бъде осъден деликвента В.К.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да заплати на всеки един от тях сума в размер на по 250000,00 лв., представляваща обезщетение за обезвреда за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сума в размер на по 42729,51 лв., представляваща обезщенетие за забава в размер назаконната лихва върху всяка главница от 250000,00 лв., за периода от датата на увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С исковата молба ищците са направили искане за приемане на представените писмени доказателства, както и за допускане до разпит в качеството на свидетели двама души, при условията на довеждане, които да докажат претърпените от ищците неимуществени вреди. Поискано е да бъде изискано и прилоожено като доказателство по делото н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на ОС – Бургас.

С разпореждане № 4096 от 23.04.2015 г., съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК главният ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Лазар Хаджиев, е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. След отчитане на относимите факти и обстоятелства за определяне на размера на дължимото обезщетение, ответникът признава настоящите искове за основателни до следните суми: Р.А.Ш. -  50000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; А.О.Л. - 60000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; В.А.Б. - 60000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г. За размера над признаните суми, главният ответник счита исковете за неоснователни, като счита, че над тези размери исковите претенции се явяват силно завишени. Навежда доводи, че исканото обезщетение по никакъв начин не кореспондира с твърдяните и описани от ищците неимуществени вреди. На второ място, оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на събитието с твърдението, че е неточен и не отразява действително случилото се, като не са представени и доказателства относно механизма на събитието. На трето място, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че Анастасия Ш. като пътник на предната седалка в МСП, не е използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. На следващо място, оспорва и предявения иск за лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД над признатия размер, както и началния момент на претендиране на законната лихва. Наведа доводи, че за ищците вредоносния резултат е настъпил на 30.08.203 г., на която дата е починала пострадалата, следователно от този момент същите имат право да претендират лихва. Счита, че искането за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски хонорар, както и законна лихва се явяват неоснователни с оглед на обстоятелството, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящия иск.

С отговора на исковата молба отвеното дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, е направило искане за приемане на представените писмени доказателства. Поискано е да бъде изискано и приложено към настоящото дело н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на ОС – Бургас или да му бъде издадено съдебно удостоверение, по слата на което да се снабди с документите, съдържащи се в него. Възразява по делото да бъде приложена САТЕ и ДСАТЕ, изготвени в хода на наказателното производство. Възразява срещу искането за разпит на свидетели, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК. Поискано е да му бъдат допуснати до разпит, при режим на призоваване, двама свидетели, имената на които ще посочи след прилагане на наказателното дело. Поискано е да бъде допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза със задача, подробно формулирана в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК евентуалният ответник В.К.В., чрез пълномощника си адв. А.Х.Д., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че липсва спазване на реквизита на нормата на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК , тъй като не са изложени обстоятелствата, свързани с поведението на лицата, както и каква част от иска е за имуществени вреди. Предвид на това моли да не бъде даван ход на исковата молба. Изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите претенции като завишени по размер, като счита, че ПТП е допуснато при независимо съпричиняване от страна на наследодателката на ищците, тъй като не е ползвала обезопасителен колан по време на движение на МПС. Твърди, че всичко това е довело до изключително голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, поради което и следва да се редуцира исканото обезщетение. Евентуалният ответник оспорва изцяло предявения иск за имуществени вреди – по основанието му и с оглед предявения размер, който счита за недължим. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на възникване на ПТП за ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Счита, че приложените по делото САТИ и допълнителната ДСАТИ не могат да бъдат използвани по делото, тъй като са изготвени и използвани за друго производство. По отношение на претецията за лихва, счита че същата следва да се дължи от 30.08.2013 г., а не от 12.08.2013 г. Не се противопоставя на разпита на поисканите от ищците свидетели.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците. С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, главният ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, поддържа становището си по исковете и направените доказателствени искания. Изразява становище, че не следва да бъде приеман като доказателство приложения протокол за разпит на В.В. от 11.09.2013 г., тъй като същият е изготвен в хода на друг процес и прилагането му противоречи на принципа на непосредственост в гражданския процес, посочен в чл. 11 от ГПК.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, евентуалният ответник В.К.В. не е депозирал отговора на допълнителната искова молба.

Съдът намира, че не са налице твърдяните от евентуалния ответник нередовности на исковата молба по чл. 127 от ГПК, поради което и следва да бъде оставено без уважение искането за оставяне без движение производството по делото.

Съдът намира представените с исковата молба, с отговора на исковата молба на ответното дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София и с допълнителната искова молба, за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото.

Допустимо и относимо към правния спор е и направеното от ищеца с исковата молба искане за допускане до разпит в качеството на свидетели двама души, при условията на довеждане, които да докажат претърпените от ищците неимуществени вреди, както и направеното от ответното  дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София с отговора на исковата молба искане за ангажиране на гласни доказателства. С оглед на това, на ищеца и ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да конкретизират поисканите свидетели с посочване на трите им имена, а в случай на призоваване – точните им адреси, като по допускането им съдът ще се произнесе след конкретизацията.

Следва да бъде изискано за прилагане към настоящото дело н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на ОС – Бургас.

Съдът намира като допустимо и относимо към разглеждания спор и искането да бъде допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза със задача, подробно формулирана в отговора на исковата молба, поради което и същото следва да бъде уважено.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК). Наред с това следва да се укаже, че икането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл. 80 от ГПК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба искане от евентуалния ответник В.К.В. за оставяне без движение производството по делото.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените главни искове от Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща  законен предсавител АНАТОЛИЙ Е.Б., всичките граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на Анастасия Евгениевна Ш., гражданса на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., са поискали да бъде осъдено „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, да им заплати сума в размер на по 250000,00 лв., представляваща обезщетение за обезвреда за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданса на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сума в размер на по 42729,51 лв., представляваща обезщенетие за забава в размер назаконната лихва върху всяка главница от 250000,00 лв., за периода от датата на увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на евентуалност, в случай, че така предявените искове срещу главния ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, на основание договорна отговорност бъдат отхвърлени, искове от Р.А.Ш., А.О.Л., родена на *** г., чрез своя баща и законен представител О.В.Л. и В.А.Б., роден на *** г. чрез своя баща  законен предсавител АНАТОЛИЙ Е.Б., всичките граждани на Руската Федерация, в качеството си на наследници на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданса на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., с които са поискали да бъде осъден деликвента В.К.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да заплати на всеки един от тях сума в размер на по 250000,00 лв., представляваща обезщетение за обезвреда за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на АНАСТАСИЯ ЕВГЕНИЕВНА Ш., гражданса на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, както и сума в размер на по 42729,51 лв., представляваща обезщенетие за забава в размер назаконната лихва върху всяка главница от 250000,00 лв., за периода от датата на увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 640 по описа за 2015 г. на Варненски окръжен съд:

Ищците твърдят, че имат качеството на наследници на Анастасия Евгениевна Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В., ЕГН: **********, при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, който към момента на ПТП е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД. Починалата Анастасия Ш. е дъщеря на първия ищец и майка на втория и третия. Посочват, че за описаното по-горе деяния В.К.В. е осъден по н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на ОС – Бургас, с присъда № 196/05.11.2014 г., влязла в сила на 21.11.2014 г. Навеждат доводи, че към датата на ПТП, починалата Анастасия Ш. е била жена в разцвета на силите си – само на 31 г., която е оставила две малолетни деца сираци: дъщеря А. – на 1 година и половина и В. – на 5 години. Преди смъртта си, тя е отглеждала сама двете си деца, тъй като била разведена с Анатолий Б. – баща на В., а с О.Л. – баща на А., не са били в брак и са живеели отделно. След смъртта на Анастасия се наложило децата да бъдат разделени. Р.Ш., след смъртта на дъщеря си останала без последния си близък човек, който да й бъде опора и подкрепа в старините.

Ищците твърдят, че в резултат на виновното противоправно поведение на втория ответник са претърпяли преки и непосредствени неимуществени вреди от загубата на починалата. Както децата, така и майката на Анастасия Ш., в най-висока степен са засегнати от смъртта й, бидейки лишени завинаги от нейната родителска и синовна обич и морална подкрепа, а децата до определена възраст – и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка.

По време на извършване на деянието, В.В. е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност” в „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, с която застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищците сочат, че до момента не са постигнали споразумение с ответниците за размера на дължимото обезщетение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК главният ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Лазар Хаджиев, е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. След отчитане на относимите факти и обстоятелства за определяне на размера на дължимото обезщетение, ответникът признава настоящите искове за основателни до следните суми: Р.А.Ш. -  50000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; А.О.Л. - 60000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г.; В.А.Б. - 60000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2013 г. За размера над признаните суми, главният ответник счита исковете за неоснователни, като счита, че над тези размери исковите претенции се явяват силно завишени. Навежда доводи, че исканото обезщетение по никакъв начин не кореспондира с твърдяните и описани от ищците неимуществени вреди. На второ място, оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на събитието с твърдението, че е неточен и не отразява действително случилото се, като не са представени и доказателства относно механизма на събитието. На трето място, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че Анастасия Ш. като пътник на предната седалка в МСП, не е използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. На следващо място, оспорва и предявения иск за лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД над признатия размер, както и началния момент на претендиране на законната лихва. Наведа доводи, че за ищците вредоносния резултат е настъпил на 30.08.203 г., на която дата е починала пострадалата, следователно от този момент същите имат право да претендират лихва. Счита, че искането за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски хонорар, както и законна лихва се явяват неоснователни с оглед на обстоятелството, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящия иск.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК евентуалният ответник В.К.В., чрез пълномощника си адв. А.Х.Д., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че липсва спазване на реквизита на нормата на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК , тъй като не са изложени обстоятелствата, свързани с поведението на лицата, както и каква част от иска е за имуществени вреди. Предвид на това моли да не бъде даван ход на исковата молба. Изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите претенции като завишени по размер, като счита, че ПТП е допуснато при независимо съпричиняване от страна на наследодателката на ищците, тъй като не е ползвала обезопасителен колан по време на движение на МПС. Твърди, че всичко това е довело до изключително голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, поради което и следва да се редуцира исканото обезщетение. Евентуалният ответник оспорва изцяло предявения иск за имуществени вреди – по основанието му и с оглед предявения размер, който счита за недължим. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на възникване на ПТП за ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Счита, че приложените по делото САТИ и допълнителната ДСАТИ не могат да бъдат използвани по делото, тъй като са изготвени и използвани за друго производство. По отношение на претецията за лихва, счита че същата следва да се дължи от 30.08.2013 г., а не от 12.08.2013 г.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, главният ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, поддържа становището си по исковете и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, евентуалният ответник В.К.В. не е депозирал отговора на допълнителната искова молба.

 

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, а евентуално съединения към него иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като към всеки един от тях обективно и комулативно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:

В тази връзка, ищите следва да установят факта на настъпило на 12.08.2013 г. ПТП, както и причинната връзка между това ПТП и смъртта на наследодателката Анастасия Евгениевна Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г. Следва да установят обстоятелството, че автомобила, който е причинил това ПТП, е застрахован при ответното дружество за риска “Гражданска отговорност”, както и че вредите са причинени от застрахования водач – евевнтуалния ответник В.К.В.. Освен това ищците следвада докажат, че се намират в родствени връзки с тяхната наследодателка Анастасия Евгениевна Ш., позволяващи им да претендират обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1965 г., както и да установят обема и интензитета на така претърпените вреди. Следва да установят и твърдението си, че автомобила, причинил пътно-транспортното произшествие, е бил управляван от евентуалния ответник, както и че същия е нарушил правилата за движение по пътищата.

Главният ответник следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите. Следва да ангажира доказателства за това, че наследодателката на ищците е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан.

По предявения евентуален иск ищите следва да установят факта на настъпило на 12.08.2013 г. ПТП, както и причинната връзка между това ПТП и смъртта на наследодателката Анастасия Евгениевна Ш., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр. гр. Ленинград /Санкт Петербург/, починала на 30.08.2013 г. Освен това ищците следва да докажат, че се намират в родствени връзки с тяхната наследодателка Анастасия Евгениевна Ш., позволяващи им да претендират обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1965 г., както и да установят обема и интензитета на така претърпените вреди. Следва да установят и твърдението си, че автомобила, причинил пътно-транспортното произшествие, е бил управляван от евентуалния ответник, както и че същия е нарушил правилата за движение по пътищата.

Евентуалният ответник следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите. Следва да ангажира доказателства за това, че наследодателката на ищците е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан.

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба, с отговора на исковата молба на ответното дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София и с допълнителната искова молба писмени доказателствата, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца и ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да конкретизират поисканите свидетели с посочване на трите им имена, а в случай на призоваване – точните им адреси, като по допускането им съдът ще се произнесе след конкретизацията.

ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото дело н.о.х.д. № 920/2014 . по описа на ОС – Бургас.

ДОПУСНАТА изсушването на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза със задача, подробно формулирана в отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 400,00 лв., вносими поравно по 200,00 лв. за всяко вещо лице от ответника ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза Йордан Любомиров Михайлов, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза д-р Вилям Доков – специалист съдебна медицина, включен под № 22 в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд.

ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да представят заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в списъка по чл. 80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищецажши, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.10.2015 г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните и вещите лица, след представяне на доказателства за внасяне на определения за целта депозит,

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД - гр. София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

                                              

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: