Р Е Ш Е
Н И Е №
І-42
град Бургас
,21.05. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........двадесет и четвърти април ...............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 302 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Е.И.И. – ищец по гр.д. № 1035 /2017 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 238/21.12.2018 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника против Т.К.Р. и Ш.Р.Р. за признаване собствеността по отношение на 1/6 ид.части от ½ ид.части от дворно място с площ от 410 кв.м. ,находящо се в гр. Айтос ,ул. „Богориди „ № 22 ,съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319 в кв. 144 по плана на гр. Айтос ,за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв. 144,целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м./ с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,ведно със същите идеални части от самостоятелен обект – парви жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда ,със застроена площ от 118 кв.м. ,състояща се от три стаи,хол,всекидневна ,кухня,баня,тоалетна и коридор,ведно с две помещения-килер и кухня с южно изложение от приземния етаж –маза/с изключение на 380 ид.части от 1/6 ид.част / ,гараж от 18 кв.м. /с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,както и 1/6 ид.част от ½ ид.част отт таван с реално ползване на южната половина / с изключение на 3,80ид.ч.от 1/6 ид.част /
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано. Сочи се на първо място ,че неправилни и необосновани са крайните изводи на съда за това ,че последиците от влизане в сила на постановлението за възлагане от 31.01.2017 г.,поправено с постановление от 25.01.2018 г.,са придобИ.е на взички права върху продадения на публична продан имот.Неправилен е изводът ,че въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане ответникът притежава имота на законно основание,което изключва собственическите права на ищеца..Тези изводи са направени без да се изследват въпросите за това кой е длъжник в изпълнителното дело и какъв е обемът на правата му върху продавания имот . Подчертава се ,че при публичната продан купувачът не може да придобие повече права от тези ,които са принадлежали на длъжника в изпълнението ..В случая ищецът Е.И. въобще не е бил конституиран като длъжник в изпълнителното производство,на него не са му били връчвани по надлежния ред никакви книжа и документи в качеството на длъжник по изпълнението ,ищецът не е вписан като страна и по този начин ,без да е проведено изпълнително производство против Е.И. се достигнало до несправедлив краен резултат –продажба на неговата част от имота.Едва след неговото възлагане и вписване на исковата молба по настоящото дело е била допусната поправка на постановлението за възлагане ,при което е вписано името на ищеца.Той е придобил правата си на собственост още преди образуването на изпълнителното дело и след като не е бил надлежно конституиран като страна в изпълнението ,то действията на съдебния изпълнител не могат да му бъдат противопоставени ..
Оспорва се и извода на първоинстанционния съд ,че в качеството на наследник на ипотекарния кредитор И. Т. ищецът не е трето лице по изпълнителното дело , а е длъжник ,притежавайки част от ипотекирания имот и че в конкретното изпълнително дело не е продаден чужд имот , а такъв ,който е принадлежал на наследника на ипотекарния кредитор .Освен това ,за да придобие качество на страна в изпълнението ,той е следвало да бъде конституиран като такава ,което не сторено .Затова недопустимо е съдът да определя това му качество при вече приключила публична продан на имота .Неправилно съдът е отхвърлил възраженията за допуснати нарушения в изпълнителното производство ,като се подчертава,че купувачът не става собственик на имот ,който не принадлежи на длъжниците по изпълнението /Ж. И. и К. И. /,като в тази връзка неприложима е цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика
Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и
счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са
допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че изводите на
първоинстанционния съд относно
последиците от влизането в сила на постановление за възлагане са
правилни .Обосновано се приема от съда и че в качеството на наследник на
починалото лице – ипотекарния длъжник
,ищецът не е трето лице по изпълнителното дело ,а е длъжник
,притежавайки част от ипотекирания имот
и на това основание в рамките на изпълнителното производство не е
продаден чужд недвижим имот ,а такъв
,принадлежал на наследника на ипотекарния длъжник .Правилно са изяснени фактите
по делото – че в хода на изпълнителното
дело ищецът е обжалвал редица действия на съдебния изпълнител ,обжалвано е и разпореждането за поправка на
постановлението за възлагане.Правилно се приема ,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя
,че допуснатите нарушения по извършване
на публичната продан са довели до невъзможност постановлението да породят
вещноправните си последици
Касае се за претенция за собственост от длъжника срещу купувача по публична продан ,легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане ,като претенцията се основава единствено на твърдения за нарушена процедура при провеждане на публичната продан .Оплакванията са все във връзка с допуснати нарушения в изпълнителното производство .Задължителната съдебна практика обаче е категорична ,че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане длъжникът ,който по силата на същото е загубил собствеността ,може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията ,предвидени в чл. 396 ал. 2 ГПК –т.е. когато имотът е придобит от лице ,което не е имало право да наддава и при невнасяне на цената .Само в тези случаи публичната продан е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС в полза на купувача .Извън тези случаи ,вкл.при липса на валидно учредена ипотека върху продадения имот ,публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес.Доколкото в случая исковата претенция не е основана на твърдения за наличие на някое от предвидените в закона основания ,при които е допустимо да се оспорва действителността на публичната продан ,фактическите твърдения оносно допуснати нарушения в изпълнителното производство не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск за собственост .
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Безспорно е установена фактическата обстановка по делото :Процесният имот представлява ½ ид.части от дворно място с площ от 410 кв.м. ,находящо се в гр. Айтос ,ул. „Богориди „ № 22 ,съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319 в кв. 144 по плана на гр. Айтос ,за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв. 144,целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м./ с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,ведно със същите идеални части от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда ,със застроена площ от 118 кв.м. ,състояща се от три стаи,хол,всекидневна ,кухня,баня,тоалетна и коридор,ведно с две помещения-килер и кухня с южно изложение от приземния етаж –маза/с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част / ,гараж от 18 кв.м. /с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,както и ½ ид.част от таван с реално ползване на южната половина / с изключение на 3,80ид.ч.от 1/6 ид.част / .Имотът е бил собственост на К. Енева Т.а и наследодателя на ищеца И. И. Т. ,които с нот. акт № *** от **.0*.20** г. за обезпечение на вземане по договор за кредит ,сключен между „Банка ДСК“ и Ж. И.И. ,са учредили в качеството си на ипотекарни длъжници договорна ипотека върху имота в полза на банката-заемодател .
Ипотекарният длъжник И. И. Т. е починал на 29.01.2007 г. и е оставил за свои наследници –съпругата си К. Т. и двамата си сина-Ж. И.И. и ищеца Е.И.И.,като по силата на наследствено правоприемство имотът му е станал притежание на наследниците му –и ищецът Е.И. е станал собственик на 1/6 ид.част от описания имот.
Въз основа на издадения от длъжника Ж. И. изпълнителен лист от 16.09.2009 г. по ч.гр.д. № 560/2009 г. на РС-Айтос е било образувано изп.д. № 533/2009 г. по описа на ЧСИ Д.Николов ,с район на действие-Бургаския окръжен съд ,като ипотекираният за обезпечение на вземането на банката имот е бил изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. за купувач е обявен ответникът Т. К.Р. .Предмет на постановлението за възлагане е целият ипотекиран имот ,макар като собственици да са били вписани само К. Т. и Ж. И. ,като по делото е представено постановление от 25.01.2018 г. за поправка за постановлението за възлагане от 31.01.2017 г. ,като се сочи ,че имотът е собственост на К. Т.а ,Ж. И. и Е.И. /разпореждането за поправка е било обжалвано от настоящия ищец ,като с определение от 20.04.2018 г. на БОС по в.гр.д. №441/2017 г. жалбата е оставена без разглеждане ,което определение е потвърдено и от БАС по ч.гр.д. № 201/2018 г. на БАС.
При тази фактическа обстановка ,за да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост на 1/6 ид-част от процесния имот ,районният съд е посочил ,че съгласно чл. 496 ал.2 от ГПК последиците от влязлото в сила постановление за възлагане са придобиването на всички права върху продадения на публична продан имот .Затова и възлагането на имота с влязло в сила постановление за възлагане законно се противопоставя на предишния собственик –ищеца по делото.Ответникът като купувач на имота на публична продан въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на съдебния изпълнител ,го притежава на законно основание ,което изключва собственическите права на ищеца /действията на съдебния изпълнител ,изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение към собствените на ищеца 1/6 ид.части от имота ,получен в наследство от баща му ,са били обжалвани от него пред БОС и по образуваното в.гр.д. № 800/2017 г. на БОС жалбата му – насочена против извършването на опис и оценка , обявяване на публична продан ,действителни наддавателни предложения,обявяване на купувач,внасянето на цената и издаването на постановление за възлагане,е била оставена без уважение/.Посочено е ,че смъртта на ипотекарния длъжник няма за последица даличаване на действието по учредената приживе от наследодателя договорна ипотека върху имота,доколкото ипотеката следва имота ,независимо от промяната в собствеността .Ищецът в качеството си на наследник на ипотекарния длъжник не е трето лице по изпълнителното дело ,а е ипотекарен длъжник ,притежавайки част от ипотекираното наследство .Съгл.чл. 429 ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице ,дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга,когато взискателят насочи изпълнението си върху тази вещ,а съгл.чл. 429 ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу наследници,освен ако не са заявили отказ от наследството; или не са го приели след определяне на срок по чл. 51 ЗН.С други думи – издаденият срещу длъжника изпълнителен лист е имал сила срещу наследодателя на ищеца в качеството на ипотекарен длъжник по силата на чл-.429 ал. 3 ГПК ,респ.след смъртта на наследодателя по арг. От чл. 429 ал. 2 ГПК-срещу неговите наследници за имота ,ипотекиран за обезпечение на дълга.Отхвърлени са възраженията ,че допуснатите нарушения в процедурата по извършването на публичната продан и в изпълнителното производство са довели до невъзможност постановлението за възлагане да породи вещноправните си последици ,като е подчертано ,че при наличие на влязло с сила постановление за възлагане длъжникът ,който по силата на същото е загубил собствеността ,може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията ,предвидени в чл. 496 ал. 2 ГПК –т.е.когато имотът е придобит от лице,което не е имало право да наддава, и при невнасяне на цената .Само в тези хипотези публичната продан е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на чл. 77 от ЗС в полза на купувача.Извън тези случаи,уредени изчерпателно и изрично ,публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес .Доколкото в конкретния случай претенцията не се основава на някоя от предвидените в чл. 496 ал. 2 от ГПК хипотези,релевираните от ищеца фактически твърдения относно допуснати нарушения в изпълнителното производство не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск за собственост .
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви ,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
С
оглед възраженията ,инвокирани във въззивната жалба следва да се подчертае на първо място ,че по въпроса има ли качеството
на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество,е даден
отговор в т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по т.д.№ 4/2017 г. ,ОСГТК.Именно в т.2 от
соченото тълкувателно решение се сочи ,че:“Залогодателят и ипотекарният длъжник са
обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист
съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази причина те имат идентични
на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права
и задължения.
В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник. Обективното материално право му дава и всички възражения, с които разполага главният длъжник - чл. 151 ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес“.
Следователно неоснователни са възраженията на въззивната страна ,че по изпълнителното дело е бил продаден чужд недвижим имот ,доколкото ищецът не бил конституиран като длъжник в изпълнителния процес и в нито един акт на съдебния изпълнител не е вписан като страна .Всъщност наследодателят на ищеца в качеството му на ипотекарен длъжник е бил обвързан от субективните предели на издадения срещу длъжника Ж. И. изпълнителен лист ,а след неговата смърт обвързани са неговите наследници /стига да не са се отказали от наследството ,или не са приели наследството по опис ,след определяне на срок по чл. 51 ЗН/.Затова и правилен е изводът на първостепенния съд ,че ищецът в качеството на наследник на ипотекарния длъжник не е трето лице по изпълнителното дело ,а е длъжник, притежавайки част от ипотекирания недвижим имот .
По отношение нарушаването на процедурата по извършването на публичната продан ищецът се е възползвал от правото си на жалба против действията на съдебния изпълнител ,разгледана от съответния въззивен съд /по в.гр.д. № 800/207 г. на БОС/ и оставена без уважение. Съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от заложния или ипотекарния длъжник, срещу постановлението за възлагане, е този по чл. 437, ал. 1 ГПК. Длъжникът в процеса има право да участва в наддаването, ако не е длъжник и по изпълняваното парично вземане - той има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по този начин осуети проданта. Не е отречено правото му да избере да участва в проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Той не купува свой имот и не плаща, за да придобие своята вещ, защото се суброгира в правата на удовлетворения кредитор - всъщност той купува дълг - имотът си остава негов, защото кредиторът вече е удовлетворен. Неговото право да участва в наддаването не може да бъде отречено, поради възможността да възникне конкуренция с първоначалния кредитор, ако част от вземането не е обезпечена и двамата кредитори се окажат в положението на хирографарни, тъй като първоначалният кредитор би бил поставен в същото правно положение, и когато трето лице купи имота - суброгацията ще настъпи по право с отчуждаването на имота, ще е за платената цена и конкуренцията между хирографарните кредитори ще е същата. Това е разликата с правното положение на поръчителя и другите лично задължени лица, които не могат да се конкурират с първоначалния кредитор, когато отговарят за целия дълг.
При
наличие на вече влязло в сила постановление за възлагане обаче
длъжникът ,който по силата на
същото е загубил собствеността си , може в последващ исков процес да претендира
собственически права единствено на
основанията ,предвидени в чл. 396 ал. 2 ГПК.Вярно е, както е посочено в Определение № 329 от 10.10.2013
г. по ч.гр.д.№ 5204/13 г. на ІІ г.о., че легитимирано да предяви иск за
собственост по чл.498, ал.2 ГПК срещу купувача по публичната продан е всяко
лице, което разполага с правен интерес, вкл. и длъжника по изпълнението, но
исковата претенция на последния, след като постановлението за възлагане е
влязло в сила поради необжалването му или поради отхвърляне на жалбата срещу
него, може да се основава само на твърдения за недействителност на публичната
продан на основанията по чл.396, ал.2 ГПК, респ. на твърдение, че влязлото в
сила постановление за възлагане е отменено по реда на Глава 24 ГПК /”Отмяна на
влезли в сила решения”/.
Затова и изводите на районния съд за неоснователност на исковата претенция кореспондират напълно със задължителната съдебна практика ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК .
Съгласно Решение № 92 от 18.08.2010 г. по т. д. № 645/2009 г. на IIт. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано/или жалбата е оставена без уважение/, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 ГПК (отм.) –респ.при наличие на хипотезите по чл.496 ал. 2 ГПК, т. е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание, което обаче не изключва възможността да се предяви ревандикационен иск за имота. В същия смисъл е Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на I г. о. То сочи, че публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени от закона - чл. 496, ал. 3 ГПК.Верно е ,че този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот - действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Въз основа на тези разрешения може да се обобщи, че в рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан. Транслативният -вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен само ако се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота.В конкретния случай обаче имотът е ипотекиран за обезпечение на дълга на длъжника от собствениците си /наследодателя и съпругата му /,които са ипотекарни длъжници и след смъртта на единия собственик действието на ипотеката не отпада ,наследниците на ипотекарния длъжник са обвързани с нея
Според разпоредбата на
чл. 496 ал. 2 ГПК от деня на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху имота,
които е имал длъжника, като правата върху имота придобити от трети лица, не
могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се
противопоставят на взискателите. Публичната продан по изп. д. № 533/2009 г., при която ответниците са придобили
имота , е била обжалвана по реда на чл.435 и сл. ГПК и жабата е била отхвърлена от съда . При това положение съдът, в
рамките на спора за собственост, с който е сезиран, няма право да преценява законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител по извършената публична продан .
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено .Предвид изхода на спора в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред настоящата инстанция ,които възлизат на сумата от 600 лв.-платено адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство пред въззивния съд
По тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/21.12.2018 г. постановено по гр.д. № 1035/2017 г. по описа на Айтоския районен съд .
ОСЪЖДА Е.И.И. ,ЕГН ********** от ***, съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Любен Каравелов“ № 5 ,вх.В ,ет.1-чрез адв. Желка Апостолова да заплати на Т. К.Р. ,ЕГН ********** и Ш.Р.Р. ,ЕГН **********, двамата от *** сумата 600/шестотин /лева-разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.