№ 1459
гр., 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110133746
по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „.” ЕАД с ЕИК ., иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Н. М. Г. с ЕГН ********** /в качеството му на
наследник на Н. С. Г./ за осъждане да заплати сумите: 808,31 лева главница, начислена за
топлоенергия за периода 01.05.2019г. – 01.04.2021г. за потребление в имота ап. 9, находящ
се в гр., ж.к. ., бл. ., вх. А, ет. 3, аб. № ., както и 128,80 лева мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 04.08.2022г., също сума за дялово разпределение от 01.08.2019г. до
01.04.2020г. в размер на 56,45 лева, ведно с мораторна лихва 11,27 лева за периода
31.08.2019г. – 04.08.2022г. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на исковата молба и разноски в настоящото производство.
Ответникът в законния срок представя отговор, с който прави възражение за изтекла
погасителна давност за начислените за периода от 01.05.2019г. до 01.05.2020г. вземания.
Признава исковете за периода м. 05. 2020г. – м.04.2021г. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Ответникът в хода на делото е извършил плащане в размер на 703,38 лева на 12.09.2023г.
/като исковата молба е подадена на 19.06.2023г., а с Определение от 31.07.2023г. е
конституиран Н. Г. като ответник/.
В хода на делото ищецът признава плащането и моли съдът да се произнесе при признание
на иска, а ответникът иска исковете да бъдат отхвърлени за периода, който претендират, че
са погасени по давност.
1
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира иска за частично основателен. С факта на плащането на 703,38 лева се
погасяват частично претенциите.
Тук е мястото да се посочи по отношение на направеното възражение за изтекла
погасителна давност, че съдът даде указание в доклада, че ответната страна не сочи
доказателства за размера на същото, но рамките на съдебното дирене не бяха поискани,
респективно събрани доказателства за това. Така възражението е неоснователно като
недоказано по размер. Същественото в случая е, че с оглед диспозитивното начало съдът не
може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.
Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за
прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като
съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която
евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Отделно вземанията
са главни и акцесорни, като за последните текат различни срокове и в процесния период
размерът на законната лихва е променян и начисляването й е спирано – все факти, за
установяването на които се изискват специални знания /например счетоводна експертиза/, с
които съдът не разполага. Ето защо възражението подлежи на отхвърляне.
С частичното плащане следва да се определи кои части от вземането се погасяват. Според
настоящия състав следва да се приложи редът на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, според който при
няколко еднакво обременителни задължения с частично плащане се погасява най-старото.
Ето защо платените 703,38 лева следва да се извадят от дължимата главница и така остава
дължима сумата от 104,93 лева. Същата ще бъде присъдена да бъде заплатена ведно със
законна лихва не от предявяване на иска, а от конституирането на ответника като страна по
делото – от 31.07.2023г. Останалите вземания се дължат както са предявени.
Съдът констатира, че в хода на делото има технически пропуск и не е събрана дължимата
държавна такса. Същата е в размер на 150,00 лева и се дължи от ищеца, като на основание
чл. 77 ГПК съдът ще осъди ищеца да ги заплати с настоящото решение.
По разноските
С оглед изхода на спора и при заявените претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. Съдът приема, че ищецът е сторил такива в размер на общо 250,00 лева
/150,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ , от които по
съразмерност ще бъдат присъдени 75,00 лева.
Ответникът е сторил разноски за 800 лева адвокатско възнаграждение. Преди преценката за
съразмерност съдът дължи обсъждане на направеното от ищеца възражение за прекомерност
2
на същото. За решаване на този въпрос съдът взема предвид комплексно обстоятелствата по
делото: цена на иска, ниво на правна сложност, брой проведени съдебни заседания, а не
каквито и да е тарифи с номинални стойности по цена на исковете, тъй като същите не
отразяват принципа на справедливостта /защото има дела с нисък материален интерес и
висока правна сложност и множество събрани доказателства и процесуални усложнения и
обратно – дела с много висок материален интерес и ниска правна сложност/. Така при
наличните данни имаме общ претендиран размер от 1004,83 лева, изключително ниска
правна сложност заради типовото производство и много кратка продължителност на
процеса – едно единствено заседание, на практика – никакви събрани други доказателства
освен писмените такива. Ето защо адвокатското възнаграждение е прекомерно – уговорено
над нормално дължимото в конкретния случай. Според настоящия състав следва да се
определи 300 лева, като в останалата част възнаграждението е прекомерно.
От така дължимото възнаграждение 300 лева по съразмерност се дължат 210,00 лева, които
ще бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД Н. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр., ж.к. ., бл. 83, вх. Д, ет. 2, ап. 95, ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД с ЕИК .
сумите: 104,93 /сто и четири лв. и 93 стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от
31.07.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над присъдения размер до пълно предявения такъв от 808,31 лева като ПОГАСЕН чрез
ПЛАЩАНЕ в хода на делото, също ДА ЗАПЛАТИ сумите 128,80 /сто двадесет и осем лв. и
80 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.08.2022г., сума за дялово
разпределение от 01.08.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 56,45 /петдесет и шест лв. и 45
стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 31.07.2023г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва 11,27 /единадесет лв. и 27 стотинки/ лева за периода
31.08.2019г. – 04.08.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Н. С. Г. за изтекла погасителна
давност като НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „.“ ЕАД с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Н. С. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД с ЕИК . сумата
75,00 /седемдесет и пет/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „.“ ЕАД с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Г. сумата
3
210,00 /двеста и десет/ лева разноски по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4