№ 1232
гр. Благоевград, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Л. С. В.,
ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН ********** и С. В. Г., ЕГН **********,
всички чрез адв. Ц. Р., срещу Решение № 202/ 23.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 529/ 2023 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също така
съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и
представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани
факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото.
Поддържа се, че въз основа на подвеждащи твърдения на ответника в първата
инстанция е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно
решение. Поддържа се, че съдът не мотивира надлежно приетите за доказани
факти, както и защо дава вяра на едни и не кредитира други доказателства.
Съдът не е коментирал всички изложени в хода на процеса доказателства,
доводи и възражения и неправилно е приложил закона, поради което е
постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. Навежда се, че от
1
събраните по делото доказателства не се установи, че ответника е придобила
процесиите имоти по давност. Сочи се, че владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта
като своя. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта. Според оборимата презумпция на
чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. При съсобствеността всеки от съсобствениците има правомощие
да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с
правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт, от
който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е.
упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост
върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче
съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си. Поддържа се, че при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
2
е обективно невъзможно. От съвкупния анализ на ангажирания по делото
доказателствен материал се достига до извода, че в случая изобщо не е налице
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, поради което в полза на ответника не е
осъществен уреденият в чл. 79, ал. 1 ЗС оригинерен придобивен способ по
отношение на притежаваната от ищците идеални части от процесиите имоти.
Не се доказало в продължение на десет години, доколкото не се даде начален
период на владение, ищцата да е владяла целите имоти явно и
необезпокоявано, да е извършила действия, с които е започнала да държи
идеалната част на ищците за себе си и тези действия да са доведени до тяхното
знание.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 202/
23.03.2024 г., постановено по гр. д. № 529/ 2023 г. по описа на РС -
Благоевград, като се постанови друго, с което да се уважи иска.
Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се прави искане за допускане на доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението на първата
инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в
сила.
Поддържа се, че са неоснователни възраженията, във въззивната жалба,
че се касае до владение между сънаследници, поради което Р. В. е следвало да
доказва преобръщане на държането на частите на ищците във владение. В
случая ответника по иска не е заявила осъществявано давностно владение за
период, в който е била съсобственик по наследство с ищците в
производството. Точно обратното - заявеното упражняване на владение е за
период от 1992-1993 год. насетне, вкл. след приключване на
възстановителната процедура в полза на наследници на Иван Г. през 1999 г до
завеждане на делото и след това /вкл. към момента/. Твърди се, че в периода
от 1992 г до 2002 г, респ. от 1999 г до 2009 г В. не е съсобственик с ищците по
делото, тъй като не е придобила части от имота на посоченото в жалбата
основание - наследство.
3
Навежда се, че към момента на издаване на решението на ОСЗ за
възстановяване на имота в полза на ищците, което е 1999 г., В. не е
сънаследник, а ищците не установили друго основание, на което тя да е
отпочнала владението, то по отношение на нея приложима е разпоредбата
на чл. 69 ЗС, съгласно която се презюмира владението върху имотите.
Поради това същото не е между съсобственици, а е отпочнато от В. като
трето за собствеността лице и за нея не е било необходимо да преобръща
държане във владение. Тежестта да опровергаят презумпцията на чл. 69 ЗС е
изцяло върху ищците, каквото доказване не е проведено в хода на делото.
Напротив - от всички доказателства по делото, които РС е обсъдил както
поотделно, така и в съвкупност, се установява, че владението на В. винаги е
било явно, спокойно и в период, който е много по-продължителен от
изискуемите се от закона 10 години. С оглед на това и на основание давностно
владение за времето от 03.02.1999 год. до 03.02.2009 год., В. е придобила
собствеността върху спорните имоти. Това е основание за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана, в какъвто смисъл
правилно се е произнесъл РС с атакуваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1117/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 28.11.2024 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
4
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5