Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV касационен
състав,
в публичното заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: Мариана Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията
Симеонов КАНД N 3509 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба
на „ТРАНСМАР 57“ ЕООД с ЕИК *********, подадена чрез
адв. Й.А., срещу Решение № 2202 от 03.12.2019 г. по АНД № 4467/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000430 от 02.08.2019 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“
в ГД „АИ“ , с което на „ТРАНСМАР 57“ ЕООД, с ЕИК ********* за нарушение по чл.12 ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г. във вр. с чл.91б ал.1 т.1 и на осн. чл.105
ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 200/двеста/ лева.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Касаторът счита, че решаващия състав не е обсъдил нито в
конкретика, нито в цялост наведените от жалбоподателя твърдения, сочещи
незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че решаващият състав не е изследвал
съществуващата според касатора неяснота какви документи са изискани от АНО, в
какъв вид следва да е исканата информация и дали тя съществува в друг вид, за
какъв период от време и имал ли е задължение превозвачът да съхранява
посочените документи и съответно да ги представи. Като не е изследвал тези
обстоятелства, според касатора въззивният съд е постановил неправилен и
неолбоснован акт.
В условията на алтернативност се сочи маловажност на нарушението по см. на
чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на касатора в писмена молба до съда подържа
жалбата с изложените в нея мотиви и моли съда отмени атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно
Касационният ответник – Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ гр.
Варна не се явява в с.з., не се представлява. В отговор на касационната жалба поддържа
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли съда за постановяване
на решение, с което да се остави в сила постановения от ВРС съдебен акт.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства съдът възприема за установено от фактическа страна
следното:
На дружеството – жалбоподател „Трансмар 57“ ЕООД била извършена
комплексна проверка от длъжностни лица към Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр. Варна, сред които и
св. К.. На 20.03.2019г. до дружеството била изготвена Покана от Началника на
ОО“АА“-Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91 б т.1 от ЗАвП във
връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била
адресирана до управителя на дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане в
7-дневен срок , да предостави в ОО “АА” гр. Варна документи във връзка с
проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за
периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г.
В цитираната покана подробно бил изложен списък с исканите документи, както и
била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите
документи съгласно чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ,
във вр. чл.91б, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била връчена лично на управителя на
дружеството Н.Й. на 22.03.2019г. Въпреки горното, до изтичане на 7-дневния
срок-29.03.2019г. визиран в горепосочената наредба за представяне на изисканите
документи, въззивното дружество не представило в административната сграда на ОО“АА“-Варна
част от документите посочени в поканата. Посочените в поканата документи по
точки I -1,2,3,4,6, II – 1,2,3,4, III – 1,2,3,4. Така поисканите документи за
извършване на комплексна проверка били представени в АА, едва на 30.05.2019г.
или с 62 дни закъснение. При
горните констатации на срещу въззивното дружество бил съставен АУАН, в който
било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС вр.
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП като нарушението било извършено на 30.03.2019 год.,
която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл срокът. Актът бил
предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество, който
го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени
възражения пред АНО.
В последствие въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети
изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на
основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвП наложил на въззивото дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС вр.
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено лично на представляващия
дружеството.
Въззивният съд правилно е приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в предвидените за това срокове.
След преценка на доказателствата, настоящата инстанция приема, че
постановлението съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, конкретноо –че вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата; че самото нарушение е описано с всички
негови съставомерни признаци, поради което възраженията в тази насока на
касатора са неоснователни. В производството по издаване на НП нуе са допуснати
съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накълнено правото на
защита на касатора, което той е упражнил и с подаването на жалба пред
въззивната съдебна инстанция; посочена е нарушената материално-правна нормаа,
ясно и конкретно разписваща задълженията на работодателя; наказанието също е
индивидуализирано-поради то въззивният съд е преценил, че не са допуснати в
хода на АНП съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяна на НП.
По приложението на материалния закон въззивният съд е приел, че АНО
правилно е отнесъл така установените факти към хипотезата на чл.12, ал.5 от
Наредба №Н-14/27.08.2009 г. във вр. с чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.105 ал.1 от ЗАвПр по
отношение на наложеното наказание като вид и размер – имуществена санкция от 200
лв., като тя е наложена в нормативно установения размер и не подлежи на
изменение.
В заключение предходният състав е изложил съображения за отказа си да квалифицира случая
като маловажен по см. чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че установеното нарушение не се отличава от
обичайните случаи на нарушения от този вид, а и осъществяването на формалните
нарушения, каквото е и процесното, всякога застрашават обществените отношения,
които регулират.
Настоящият касационен състав преценява достигнатите от въззивния съд правни изводи
като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя
и счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на възможността по чл.
221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба не намират опора в
събраните по делото доказателства, поради което и настоящият състав ги
преценява като неоснователни.
В АУАН и в НП правилно е описано от фактическа и правна страна нарушението.
Съгласно Наредба №Н-14827.08.2009 г. чл. 12. ал.1: Контролните проверки
в предприятията се извършват за текущата, а при необходимост - и за предходната
година.
По силата на ал.4 от с. чл. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" може да извършва контролни проверки на предприятията чрез
изискване на документи, свързани с елементите на проверката, като документите
по ал. 4 се представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за
проверката в съответната териториална структура на ИА "АА".
Изисканите документи са изброени изчерпателно в съставения и приложен по делото
констативен протокол и в поканата до проверяваното дружество. В този смисъл
сочената от касатора в касационната жалба неяснота относно обстоятелството
какви документи са изискани не съществува.
Безспорно е, че изисканите от АНО документи са свързани с елементите на
проверката и не са представени в законоустановения седмодневен срок.
От изложеното се установява, че в
случая липсват такива процесуални нарушения, вкл. засягащи съдържателната част
на АУАН и НП, които да са попречили на санкционираното дружество да разбере за
осъществяването на какво нарушение с всички елементи на фактическия състав и с
правната му квалификация е ангажирана отговорността му с НП, съответно да е
затруднило и осуетило правото му на защита. В този смисъл в производството по
АНП липсват допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяна на НП.
Въпросът за субективната съставомерност на нарушението не може да бъде
коментиран с оглед ангажирането на обективната безвиновна отговорност на санкционираното
дружество-превозвач, което е ЮЛ.
Като е съобразил това , РС Варна правилно е приложил материалния закон, крайният му извод е за законосъобразност на
наказателното постановление и следва обжалваното решение на РС Варна, с което е
потвърдено наказателното постановление да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението като правилно,
следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2202/03.12.2019г., постановено по АНД № 4467/2019г. по описа на Районен
съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.