Р
Е Ш Е
Н И Е № 268
01.10.2019г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На осемнадесети септември през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 158 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова вх.№ 893/05.03.2019г., допълнена с молба вх.№ 1269/26.03.2019г., на „А“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район И, ул.”К” №, действащи чрез пълномощник адв.Десислава Цветкова от САК, против Р.Г.П., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът има парично задължение към дружеството в общ размер на 872.42(осемстотин седемдесет и два лв. и 42ст.) лева – главница, 77.54 (седемдесет и седем лв. и 54ст.) лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 464.28лв. за периода от 16.12.2016г. до 07.11.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018г. до изплащане на вземането,
Моли да бъде осъден ответника да заплати и сторените в производството разноски.
Твърди, че между ищеца и ответникът е бил сключен договор с № М4083793 от 01.05.2014г., с който на ответника са били предоставени далекосъобщителни услуги. Номерът на договора представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползвал абоната. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да бъдат предоставени множество услуги. По този номер се издавали и месечните фактури. Другият индивидуализиращ белег на абоната бил ID номер, с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между оператора и абоната. Към цитирания по-горе рамков договор от 01.05.2014г. били подписани още четири приложения № 1 – три от тях на 02.02.2016г. и едно на 08.11.2016г. Тези приложения касаят избран и предоставен от оператора-ищец на абоната - ответник тарифни планове за четири телефонни номера – , , и . Към телефонен номер бил подписан и Договор за продажба на изплащане от 02.02.2016г., по силата на който ищецът прехвърлил но ответника правото на собственост върху апарат Л А 6000, а ответницата се задължила да изплаща уговорената цена на месечни вноски съгласно сроковете и условията на договора.
Съгласно чл. 26.4 от ОУ на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми“. В срока на действие на цитирания договор ищецът бил издал на абоната – ответник следните фактури: №№ *********/25.11.2016г. на стойност 61.90лв., *********/25.11.2016г. на стойност 12.00лв., 34365262046/27.12.2016г. на стойност 60.44лв., 34365262046/27.12.2016г. на стойност 12.00лв., *********/25.01.2017г. на стойност 49.25лв., *********/25.01.2017г. на стойност 12.00лв., *********/25.02.2017г. на стойност 47.35лв., *********/25.02.2017г. на стойност 12.00лв., *********/27.03.2017г. на стойност 47.35лв., *********/27.03.2017г. на стойност 12.00лв., *********/26.04.2017г. на стойност 29.99лв.(остатък), *********/26.04.2017г. на стойност 12.00лв., *********/26.05.2017г. на стойност 96.00лв.
Горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 26.5 от ОУ плащането на посочените във фактурите суми се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след издаването й. Освен това ответницата не била оспорила фактурите в предвидения 6-месечен срок. Поради неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната, договорите за услуги били прекратени и на основание чл. 92 ЗЗД, както и на основание посочените договори и приложения, са били начислени неустойки по правилата, описани в същите.
Тъй като не последвало плащане на задълженията от абоната, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 878/2018г. по описа на РС - Исперих.
Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. С
депозирана молба от адв.Десислава Цветкова от АК – София – процесуален
представител на ищеца, се поддържа изцяло исковата молба и моли за постановяване
на неприсъствено решение.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира такъв, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се
явява и не депозира становище.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира
правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по ч.гр.д.№
878/2018г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство „А
ЕАД, гр.С. При
условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.11.2018г.
Разгледан по същество – искът е основателен. Предвид обстоятелството, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е правила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Същевременно Съдът съобрази, че са налице предпоставките на чл. 239 ал.1 от ГПК, а именно: 1. На ответника със съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба и с призовката, с която е призован за съдебно заседание, редовно връчена, са й указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание и 2. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът прецени, че следва да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, като ищцовата претенция се уважи изцяло.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски както в хода на
ч.гр.д. № 878/2018г. по описа на РС – Исперих, така и в настоящото производство.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
разноски по настоящото дело в размер на 278.30лв. – 127.20лв. ДТ и и 151.10лв. депозит за вещо лице. Разноските по заповедното производство възлизат на 25.00лв. за ДТ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника Р.Г.П., ЕГН-**********,***, че същата има парично задължение към „А “ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, район И, ул.”К” №, в размер на 872.42(осемстотин седемдесет и два лв. и 42ст.) лева – главница, 77.54 (седемдесет и седем лв. и 54ст.) лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 464.28лв. за периода от 16.12.2016г. до 07.11.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018г. до изплащане на вземането,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Г.П.,
ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „„А “
ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, район И, ул.”К” №, сумата от
303.30 (триста и три лв. и 30ст.) лева
– направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 878/2018г.
по описа на РС - Исперих.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 878/2018г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: