№ 4236
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241100500610 по описа за 2024 годИ.
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК;
Образувано е по постъпили въззивни жалби от двете страни в
първоинстанционното производство с предмет – съдебна делба, II фаза,
както следва:
Въззивна жалба вх. № 25019872/11.05.2023 г. от ищеца С. Р. Б., чрез
адв. Иска О. срещу решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по
гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, в частта му, с която
съдът е уважил предявения от М. Д. К. иск по реда на чл. 346 ГПК с
правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7343.30 лева /сбор от разноски
по изплащането на банков ипотечен кредит, застрахователни премии,
данъци и такси за имота/. Решението се оспорва и в частта, с която Б. е
осъден да заплати държавна такса в размер на 3450.13 лева по сметка на
СРС – с искане разноските по чл. 78 ЗЗД да бъдат преразпределени с
оглед изхода на спора пред въззивния съд, както и в частта, с която Б. е
осъден да заплати на М. К. сумата от 150 лева – равняваща се на ½ от
сторените от него разноски в производството за съдебно-техническа
експертиза, които счита, че не следва да се разпределят по правилото на
чл. 355 ГПК.
В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът сочи,
че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД, като счита, че е уважил иска в по-голям от предявения
1
от К. размер. За пръв път пред въззивната инстанция оспорва по основание и
размер предявения от М. К. иск. Сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа основателността на претенцията за неоснователно
обогатяване, като твърди, че от представените от ищцата писмени
доказателства не може да се направи еднозначен извод за заплащане от К. на
задължения, за които е отговарял ответника.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и за постановяване на друго, с което предявеният иск по
чл. 59 ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен, като в полза на въззивника да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна в производството пред СРС - М. Д. К.
с доводи за нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му като правилно,
законосъобразно и отговарящо на установената по делото фактическа
обстановка. Претендират се съдебни разноски.
2. Въззивна жалба вх. № 25020005/12.05.2023 г. /п.кл. от 09.05.2023 г./ на
М. Д. К., чрез адв. И. Л. /, срещу решение № 20085999/31.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, в
частта му, с която М. К. е осъдена да заплати на С. Б. сумата от
75562.50 лева, представляваща парично уравнение на дела му след
извършено възлагане по реда на чл. 349 ГПК на допуснатия до делба
недвижимия имот в полза на К. и на допуснатия до делба автомобил в
полза на Б..
В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за
неправилност на обжалваното решение в посочена част. Сочи се, че съдът
погрешно е определил размера на дължимата сума за уравняване дяловете на
съделителите /бивши съпрузи/, без да съобрази, че процесният недвижим имот
е ипотекиран, като задължението по ипотечния банков кредит /солидарни
длъжници по което са двамата съделители/, не е изцяло погасено и ще
продължи да бъде заплащано и за вбъдеще от М. К.. Твърди се, че при
изчисление на дължимата сума за уравняване на дяловете съдът следва да
съобрази остатъчната стойност по кредита, която да бъде приспадната от
уравнението, като намира, че в противен случай Б. би се обогатил
неоснователно за сметка на К..
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника по нея С. Б. с искане същата да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Намира, че по същество К. се опитва по
недопустим начин да предяви нов иск под формата на претенция по сметките
за пръв път пред въззивния съд. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Несъстоятелни са оплакванията на ищеца-въззиник, че съдът се е
произнесъл plus petitum по претенцията на К. за заплащане на ½ от сторените
от нея разноски за погасяване на ипотечен кредит. Видно от молба на л. 96,
ищцата е уточнила размера на исковите си претенции и начИ. на формиране
на претендираните суми, като в проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно
заседание, на което е присъствал представител на ответника по иска, изрично
е конкретизиран размерът на предявените искови претенции, който съвпада
изцяло с този, по който първоинстанционният съд се е произнесъл. /л. 104/
С оглед на това, съдът да се произнесе по конкретно наведените
оплаквания, касаещи правилността на решението:
Производството пред първоинстанционния съд е по иск с правно
основание чл. 34 ЗС във втора фаза - по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила Решение № 20189464 / 09.09.2021 г. /поправено с
Решение № 20219047 / 05.12.2021 г/, СРС е допуснал до делба между ищеца
С. Б. и ответника М. К. при равни квоти следното имущество:
1. самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
68134.4361.233.3.14, представляващ апартамент № 14 в гр. София, ж.к.
******* с площ от 66,93 кв.м., избено помещение № 14 с площ от 3,11
кв.м., 0,96 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от
правото на строеж;
2) лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *******,
рама № WF0NXXGCDNYB12751.
В първото заседание след допускане на делбата, страните са
предявили претенции по сметките, а ответницата К. своевременно е заявила
претенция за възлагане в дял на допуснатия до делба апартамент.
Ищецът е отправил искане ответницата К. да бъде осъдена да му
плати на основание чл. 57 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 1545,11 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамента за
периода от 21.01.2022 г. до 29.03.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 29,19 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 21.01.2022 г. до 29.03.2022 г. спрямо
обезщетението за лишаване от ползване на апартамента за горния период; на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 57, ал. 2 СК сумата 380 лв. месечно, ведно
със законната лихва;
К. на свой ред е отправила следните претенции: за осъждане на Б. да
заплати на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 397,66 лв., представляваща
3
стойност на извършени в периода 2016 г. – 2022 г. подобрения в апартамента;
на основание чл. 127 ЗЗД - сумата 7130,31 лв., представляваща 1/2 от
платените от ответницата от 01.10.2018 г. до 28.03.2022 г. вноски по ипотечен
кредит, сключен на 23.03.2016 г. с “Уникредит Булбанк” АД; на основание чл.
127 ЗЗД - сумата 97,90 лв., представляваща 1/2 от платените от ответницата
премии за периода 2019 – 2021 г. по договор за застраховка, сключен на
15.04.2016 г. с “Алианц България” АД във връзка с договора за кредит; както
и на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 115,44 лв., представляваща 1/2 от
платените от ответницата данъци и такси за апартамента за 2019 – 2021 г.
Съдебното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по
предявените от ищеца Б. искове с правно основание чл. 57 СК вр. чл. 31 ал. 2
ЗС и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, относно предявения от К. иск с правно
основание чл. 61 ЗС, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в
сила.
Спорни пред въззивния съд са единствено въпросите, касаещи
размера на дължимото уравнение на дела на ищеца и основателността на
облигационните претенциите на ищцата по чл. 127 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
За отговор на тези въпроси, въззивният съд съобрази следното:
По въззивната жалба на Б., касаеща претенциите на К. по чл.
127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на ½ от сумите, изплатени във връзка с
договора за ипотечен кредит:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже
възникването на солидарно задължение с ответника, размерът на квотите на
всеки от солидарните длъжници, както и плащането на от страна на ищеца на
сума, надвишаваща припадащата му се част.
В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения /каквито
в случая не са наведени пред първоинстанционния съд/, в това число, че във
вътрешните отношения между солидарните длъжници следва “друго” - т.е. че
ищецът няма регресно вземане, или то е в по-малък размер от претендирания.
В конкетния случай, не е спорно между страните, а и се установява
от представените по делото писмени документи, че процесните допуснати до
делба вещи са закупени от страните по спора по време на брака им.
Установява се, че вещите са били придобити в режим на семейна
имуществена общност, която е прекратена на 25.10.2018 г. с влизане в сила на
съдебно решение за прекратяване с развод на брака между К. и Б..
Безспорно е, а и се установява от представения по делото нотариален
акт и вписана молба за учредяване на законна ипотека, че във връзка със
закупуването на процесният апартамент съпрузите са сключили договор за
ипотечен банков кредит за сумата от 62 400 лева с кредитодателя “Уникредит
4
Булбанк” АД. Кредитополучател по договора е М. К., а С. Б. е посочен като
солидарен длъжник.
Видно от представения по делото и неоспорен от ищеца погасителен
план /л. 51/, носещ подпис и печат на банката, договорът е сключен за срок от
30 години /от 14.04.2016 г. до 23.03.2046 г./, като задължението на
кредитополучателите се погасява на равни анюитетни месечни вноски,
платими към 10-то число на всеки месец. Размерът на всяка вноска възлиза на
сумата от 326.42 лева.
От представеното по делото /л. 61 и сл./ извлечение от банковата
сметка на ответницата М. К., открита в банката-кредитополучател “Уникредит
Булбанк” АД, се установява, че в рамките на исковия период /октомври 2018 -
март 2022 г./ от сметката на К. са извършвани редовно преводи за погасяване
на задължения към “Уникредит Булбанк” АД.
Преводите са извършвани на 10-то число на всеки месец, като в
основанието им е посочено “погасяване на главница по договор за банков
кредит”, “погасяване на лихва върху редовна главница”, “застрахователна
премия”. Сборът на тези три плащания формира стойността на уговорената от
страните анюитена вноска по ипотечния кредит.
Общият сбор на извършените от К. плащания за главници и лихви в
рамките на исковия период възлиза на сумата от 14 614.63 лева, а за
застрахователни премии - 897.77 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява
възникването на валидно договорно правоотношение по сключен договор за
ипотечен банков кредит и обвързания с него договор за застраховка на
апартамент /чието съществуване не се оспорва от ответника/.
От самите договорни клаузи се установява, че задължението на К. и
Б. е уговорено спрямо банката като солидарно, но следва да бъде посочено, че
доколкото закупуването на семейно жилище и неговото застраховане
представляват разходи за покриване нуждите на семейството, то тази
солидарност възниква и по силата на закона /чл. 32 СК/.
При липса на оспорване и провеждане на насрещно доказване, съдът
намира, че във вътрешните отношения всеки от солидарните длъжници
отговаря за половИ.та от задължението /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/.
С оглед на това, доколкото по делото се установява /а това
обстоятелство не е било и оспорвано от ответника в рамките на
първоинстанционното производство/, че единствено К. е заплащала
дължимите анюитетни вноски и застрахователни премии в процесния период,
като половИ.та от стойността им надхвърля размера на предявените регресни
исковите претенции, то последните следва да бъдат изцяло уважени.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод,
поради което решението следва да бъде потвърдено в тази му част /за сумите
от 7 130.31 лева и 97.90 лв/ като правилно и законосъобразно с посочване на
правилната правна квалификация на исковете - чл. 127, ал. 2 ЗЗД /В
конкретния случай, доколкото съдът се е произнесъл по заявените факти,
5
погрешно посочената правна квалификация по чл. 59 ЗЗД не се е отразила на
допустимостта на решението/.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за ½ от заплатените от К.
данъци и такси за имота:
За основателността на предявената претенция в тежест на ищеца е да
докаже твърдяното имуществено разместване, изразило се в заплащане на
чуждо задължение, довело едновременно до нейното обедняване и
обогатяването на ответника с сумите, които е спестил.
От представените по делото писмени доказателства /л. 72 и л. 82/ се
установяв, че в рамките на исковия период ищцата е заплатила данъци и такси
за битови отпадъци за имота в общ размер на 230.18 лева.
Видно от представените разписки, същите безспорно касаят
процесния недвижим имот, но отразяват погасяване на задълженията към
бюджета на данъчно задължено лице М. Д. Б.а /след развода - К./.
Доколкото задълженията за данъци и такси са лични и се водят по
индивидуални партиди в Общинската служба “Местни данъци и такси” /дори
по отношение на недвижими имоти в режим на СИО/, съдът намира за
основателно възражението на ответника, че по делото е установено
единствено погасяването на собствените на К. задължения към бюджета, но не
и на тези ответника Б..
С оглед на това, въззивната жалба се явява основателна в тази й част,
а постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в
частта, с която Б. е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на К. сумата от
115,09 лв., представляващи ½ от погасените данъци и такси за битови
отпадъци през процесния период 2019 г.-2021 г.
По въззивната жалба на ответницата, касаеща паричното
уравнение на дяловете по чл. 349, ал. 1 ГПК.
В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане
на делбата, ответницата К. своевременно е заявила претенция по чл. 349, ал. 1
ГПК за поставяне в неин дял на делбения апартамент.
Не е спорно между страните, а и се установява от изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, че процесният недвижим е
неподеляем, както и че са налице останалите законови изисквания за
удовлетворяване на възлагателната претенция на ищцата - имотът е бил
имуществена съпружеска общност, прекратена с развод, като упражняването
на родителските права върху родените от брака деца е предоставено на К..
Не е налице спор между страните и относно определената с помощта
на експертиза пазарна стойност на недвижимия имот /в размер на 153 125 лв/
и тази на лекия автомобил /в размер на 2000 лева/.
Пред въззивния съд страните не спорят и относно способа на
извършване на делбата, а именно чрез поставяне на апартамента в дял на
6
ответницата К. по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и уравняване на дела на ищеца Б.
с другата допусната до делба вещ /лекия автомобил/ и с пари.
С оглед определените пазарни цени на допуснатото до делба
имущество, общата му стойност възлиза на сумата от 155 125 лева /153 125 лв.
+ 2000 лева/, поради което делът на всеки от съделителите е със стойност 77
562.50 лева.
Следователно, след поставяне в дял на Б. лекия автомобил на
стойност 2000 лева, в негова полза възниква вземане за уравняване на дела му
в размер на 75 562.50 лева, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Неоснователно се явява направеното във въззивната жалба на К.
оплакване, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ищцата ще продължи
да изплаща и банковия кредит, независимо, че е изплатила дела на Б., поради
което съдът следва да приспадне от дължимото уравнение остатъчната
стойност по кредита.
При уравнението на дяловете съдът следва да съобрази два критерия
- действителната стойност на имота /съгласно чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК/ и
размера на дела на всеки съделител.
Всички останали претенции с договорен или извъндоговорен
източник имат облигационен характер и следва да бъдат предявени като
самостоятелен иск в производството, както е и сторено от ищцата за вече
заплатените от нея вноски по кредита.
Бъдещите задължения за вноски по кредита обаче няма как да бъдат
приспаднати от определената стойност на имота.
На първо място, с оглед обстоятелството, че същите все още не са
падежирали и няма данни да са платени предсрочно, е налице неяснота дали,
кога и от кого ще бъдат заплатени.
Освен това, независимо от възлагането на имота в дял на К., следва да
се отбележи, че вноските по заема продължават да се дължат общо и в режим
на солидарност от страните по спора, в качеството им на
съкредитополучатели по заема. С оглед на това, с плащането на по-голяма
стойност от припадащата се част /съобразно вътрешните отношения между
страните/, за платилия солидарен длъжник ще възникне право на регрес
спрямо другия.
Тези бъдещи отношения обаче не са предмет на настоящия спор, а
биха могли да бъдат съобразени в евентуален последващ процес между
страните, в случай, че същите не постигнат доброволно уреждане на
отношенията си.
С оглед на това, подадената от ответницата въззивна жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
По въззивната жалба на ищеца Б.:
7
С оглед частичната основателност на въззивната жалба за сумата от
115.09 лева и частичното й отхвърляне за сумите от 7130.31 лева и 97.90 лв.,
право на разноски имат и двете страните в производството.
Въззивникът Б. е доказал извършването на разноски в размер на
146.87 лева - заплатена държавна такса и 400 лева - адвокатско
възнаграждение, уговорено общо за представителство по делото. Във връзка с
адвокатското възнаграждение, с оглед липсата на изрична конкретизация в
договора, съдът намира, че се дължат 200 лева за защита по подадена въззивна
жалба от Б. и 200 лева за подаване на отговор на въззивната жалба на
насрещната страна. С оглед на това, общият размер на сторените от Б.
разноски в качеството му на въззивник възлиза на сумата от 346.87 лева.
От тях, съобразно уважената част от жалбата, в полза на въззивника
Б. следва да бъде присъдена сумата от 5.46 лева.
В полза на въззиваемата страна, доказала извършването на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по въззивната
жалба на Б. в размер на 500 лева /половИ.та от общо договорения адвокатски
хонорар по делото/, следва по съразмерност да бъде присъдената сумата
492.16 лева.
Предвид частичната отмяна на решение, съдът дължи произнасяне по
отговорността за разноски пред първата инстанция:
С първоинстанционното решение Б. е осъден да заплати държавна
такса върху цената на уважения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД по
бюджетната сметка на Софийския районен съд в размер на 293,73 лв, а К. да
заплати държавна такса върху цената на отхвърления иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД по бюджетната сметка на Софийския районен съд в размер на 21,48
лв.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд, по иска с правилно
правно основание чл. 127, ал. 2 СК Б. дължи в полза на бюджета сумата от
289.13 лева, т.е. съдебното решение следва да бъде отменено за разликата над
тази сума до присъдените 293.73 лева.
По отхвърления иск с правно чл. 59 ЗЗД, К. дължи да заплати по
сметка на СРС сумата от 25 лева, т.е. следва да бъде осъдена да заплати
допълнителна държавна такса в размер на 3.52 лева.
В останалата му част, касаеща присъдените от СРС разноски /в това
число оспорените от въззивника 150 лева за заплатена СТЕ/, съдебното
решение не подлежи на ревизиране, доколкото същите нямат пряко отношение
със спора пред настоящата инстанция и страната изрично е заявила, че не
отправя искане по реда на чл. 248 ГПК.
По въззивната жалба на М. К.:
С оглед неоснователността на жалбата, право на разноски, съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК, има само въззиваемият Б., в чиято полза следва да бъде
присъдено половИ.та от заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо
на сумата от 200 лева.
8
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по гр. д. №
18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен
предявеният от М. Д. К., ЕГН **********, срещу С. Р. Б., ЕГН **********,
иск по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 115.09
лева, представляваща ½ от стойността на заплатени в периода 2019 г.-2021 г.
данъци и такси за смет за апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к.
*******, както и в частта, с която С. Р. Б. е осъден да заплати държавна такса
по сметка на Софийски районен съд за сумата над 289.13 лева до
присъдените 293.73 лева.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Д. К., ЕГН
**********срещу С. Р. Б., ЕГН **********, иск по реда на чл. 346 ГПК с
правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 115.09 лева, представляваща ½ от
стойността на заплатени в периода 2019 г.-2021 г. данъци и такси за смет за
апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. *******.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по
гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, В ЧАСТТА, с която е
уважен предявеният от М. Д. К., ЕГН **********, срещу С. Р. Б., ЕГН
**********, иск по реда на чл. 346 ГПК за следните суми: 7130,31 лв.,
представляващи 1/2 от платените от М. К. в периода 01.10.2018 г. до
28.03.2022 г. вноски по ипотечен кредит, сключен на 23.03.2016 г. с
“Уникредит Булбанк” АД; и 97,90 лв., представляващи 1/2 от платените от М.
К. премии за периода 2019 – 2021 г. по договор за застраховка, сключен на
15.04.2016 г. с “Алианц България” АД във връзка с договора за кредит, при
посочване на правилната правна квалификация на иска - чл. 127, ал. 2
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по
гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, В ЧАСТТА, с която М. Д.
К., ЕГН **********, е осъдена по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК да заплати на С.
Р. Б., ЕГН **********, сумата от 75 562,50 лв. - уравнение на дела му в
съсобствеността.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********да заплати на основание чл. 77
ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 3.52 лева - допълнителна
държавна такса по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, да заплати на С. Р. Б., ЕГН
**********, сумата от 205.46 лева - разноски по пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на М. Д. К., ЕГН
**********, сумата от 692.16 лева - разноски по пред въззивната инстанция.
Решението, в частта му по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, е
9
окончателно.
Решението в останалата му част подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10