Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 3218 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Я.П.Г. срещу
решение № 1891/23.10.2019 г. по н.а.х.д. № 3799/2019 г. на Районен съд Варна,
ХХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-0819-005677/30.11.2018 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на
закона се иска въззивното решение да бъде отменено и наместо него да се
постанови друго по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на
чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
В с. з. на 23.01.2020 г. касаторът Я.П.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната по касация страна ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, също не се представлява. От пълномощника й юрисконсулт К.Л. –А. са постъпили писмени бележки с. д. № 1056/22.01.2020 г., с които се заявява искане въззивното решение да се остави в сила предвид неоснователността на наведените в касационната жалба доводи за неправилността му. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 24.10.2019 г. /л. 21 от н.а.х.д. № 3799/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения печат на съда е предявена на датата 04.11.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Наказателното постановление, предмет на упражнения от Районен съд Варна въззивен контрол, е издадено срещу касатора Я.П.Г. за извършено нарушение по чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането, изразено от обективна страна в обстоятелството, че на 01.09.2018 г. в гр. Варна е управлявал собствения на Е.В.Л. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В****НВ, без към този момент във връзка с притежаването и използването на автомобила да е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така изложените в АУАН и в НП факти безсъмнено сочат на състав на административно нарушение по чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането, както правилно е приел и АНО. За отсъствието към датата 01.09.2018 г. на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите свидетелства приложеното по преписката извлечение от базата данни на ЗД „Бул Инс“ АД, от което е видно, че за автомобила е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до датата 11.03.2018 г. като следващият такъв договор е от 03.09.2018 г. с начална дата на покритие също от 03.09.2018 г., т. е. след датата на нарушението 01.09.2018 г. По отношение на субективния елемент на нарушението – вината на нарушителя, следа да се има предвид, че съгласно чл. 7 ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането не изключва отговорността на нарушителите, когато извършеното от тях неправомерно деяние е в резултат на проявена самонадеяност или небрежност.
Не отговаря на съдържанието на АУАН и НП касационният довод, че в случая нямало достатъчна яснота при индивидуализацията на нарушението като дори съществувало несъответствие при посочването на мястото на нарушението в АУАН и в НП. Дори прочитът на двата документа е достатъчен, за да се разбере несъстоятелността на това твърдение, тъй като в тях са посочени и то по напълно идентичен начин всички релевантните за нарушението факти: какво, къде, кога и от кого е извършено.
Нелогично е позоваването на касатора, с цел да обоснове тезата си за незаконосъобразността на наказателното постановление и на потвърждаващото го решение на районния съд, на разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От съдържанието на съставения за нарушението АУАН серия Д, № 869895/01.09.2018 г. е видно, че е съставен изцяло според изискванията на чл. 40 ал. 1 ЗАНН - в присъствието на нарушителя, който дори го е подписал без възражения, и в присъствието на индивидуализиран с три имена и адрес свидетел, изрично посочен в акта като очевидец на нарушението.
Поради това са напълно неоснователни изложените в касационната жалба касационни доводи, целящи да установят извършено от въззивния съд нарушение на материалния закон при формиране на преценката му по повдигнатите от касатора въпроси.
Освен горните обстоятелства, при произнасянето си по жалбата районният съд е съобразил и наличието на материална компетентност на актосъставителя и на АНО; спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН и отсъствието на предпоставки за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Решението е правилно, поради което следва да се остави в сила от касационната инстанция на основание правомощието й по чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1891/23.10.2019 г. по н.а.х.д. № 3799/2019 г. на Районен съд Варна, ХХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0819-005677/30.11.2018 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Я.П.Г. на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/