Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 224/ 27.05.2020 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                         

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 183  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.

            Образувано е по жалба от И.С.М. ***-рЕ.Теодосиева“ №5, против заповед № 370з-61/25.03.2020 г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР,  на оспорващия М. - държавен служител, младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група “Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“  за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушение извършено от М. – назначен в наряд  с лек автомобил с рег.№ СВ 9951КА, на 09.12.2019 г. за времето от 20.00 часа до 08.00 часа, като за времето от 04.45 часа до 07.24 часа „.седи на предната седалка в автомобила отпуснат със затворени очи… не осъществява вменените му задължения съгласно чл.56, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на ППД .. при извършване на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост..“.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Г*** поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата и в депозирано писподдържани в съдебно заседение.

            Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 370з-61/25.03.2020 г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР,  на оспорващия М. - държавен служител младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група“Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият виновно е нарушил служебната дисциплина, като се твърди „..назначен в наряд  с лек автомобил с рег.№ СВ 9951КА, на 09.12.2019 г. за времето от 20.00 часа до 08.00 часа, като за времето от 04.45 часа до 07.24 часа  седи на предната седалка в автомобила отпуснат със затворени очи.“, с което същият  „ не е уплътнил  работното си време и не е изпълнил служебните си задължения… Вместо да осъществява дейност по маршрута, същият седи отпуснат със затворени очи и не е осъществявал вменените му задължения съгласно чл.56, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на ППД - при извършване на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост“ Приема се предложението в справка УРИ 370р-2692/17.03.2020 г., в която е отразено „…за времето от 04.45 часа до 07.24 часа  седи на предната седалка в автомобила отпуснат със затворени очи…“ ,  което е  дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 “ неизпълнение на служебните задължения..“, а от друга страна се сочи, че е нарушение по чл.199, ал.1, т.6, предл.четвърто  от ЗМВР „неуплътняване на работното време“, за което да му бъде наложено наказание по чл.197, ал.1, т.2 ЗДВР “писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Заповедта е връчена на оспорващия на 25.03.2020 г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /л.7 от делото/, жалбата с вх.№ УРИ 370р-3432/08.04.2020 г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            При така описаната фактическа обстановка и  въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които въпреки дадените указания от съда не са пълни, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

            По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4/ неправилно посочена т.3/ от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство са представени доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед. На настоящия съдебен състав служебно е  известно, че със заповед № 8121з-212/24.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден класификатор на длъжностите в МВР, като длъжността на началник РУ е в раздела на ръководните длъжности, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

            Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила и е нарушена целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които  безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  От изложеното в заповедта не може да се установи в какво се изразява „ неизпълнението на служебните задължения“ , още по- малко „ неуплътняване на работното време“, като се има предвид посочения времеви диапазон от 04.45 до 07.24 часа на  09.12.2019г., т.е. в тъмната част на денонощието, каква “.. превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост“ се твърди, че не е осъществена, т.е. не е ясно какво е следвало да извърши служетелят. На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарно наказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание, та макар и на минимума. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение, в какво конкретно се изразява същото. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарно наказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че по време на работа на 09.12.2019 г. от 04.45 до 07.24 часа, оспорващият е седял на предната седалка на автомобила отпуснат и със затворени очи, като се сочи, че това е установено при преглед на видеофайлове, без да е ясно как точно дисциплинарният орган е установил това обстоятелство – отпуснат със затворени очи, за съда е неясно и  невъзможно да установи  какво точно е нарушил от вменените му задължения, като се има предвид, че няма как на смяна да е бил само този служител. Как е установено, че не осъществява превенция, след като няма данни да и имало някакви прояви, които да са налагали да бъдат предприети съответни действия и мерки за тяхната превенция.  След като това не е изяснено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарно наказаното лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че дисциплинарнонаказаното лице е дало писмени обяснения, в които твърди, че не е извършило посочените дисциплинарни нарушения, като същите не са обсъдени и оборени от дисциплинарнонаказващия орган.

            На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че за  времето от 04.45 часа до 07.24 на 09.12.2019 г. ,  същият в наряд на автопатрул, като не е посочено дали същият сам е извършвал патрула, без дисциплинарният орган да е изяснил точно какво е следвало да извърши, какво точно е нарушил от вменените му  задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи  оспорващият. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че дисциплинарнонаказаното лице е възразило по изложеното в докладна записка с рег.№ 370р-2886/04.02.2020 г.,  но тези възражения нито са обсъдени, нито са проверени от дисциплинарнонаказващия орган /л. 19 от делото/. 

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 370з-61/25.03.2020 г. на началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР,  на оспорващия М. - държавен служител, младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група “Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта,  незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            В производството не е предявено искане за плащане на разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.

            Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № 370з- 61/25.03.2020 г. на началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана.

            Решението не подлежи на  касационно оспорване съгласно разпоредбата на   чл.211 ЗМВР.                                                                                  

        

                                                                                     Административен съдия: