Р Е Ш Е Н И Е
№ 208 27.05.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Прокурор: Румен
Арабаджиков
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №47 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявени от К.И.Ш. в
обективно и субективно съединение два иска с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.1 от същия закон против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 30лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4950лв от
незаконосъобразно действие по изпълнение на наложен запор върху личната му
партида, извършено на 13.01.2021г без негово знание и съгласие. Това действие
по превеждане на сумата от 30лв по сметка на държавен съдебен изпълнител при
наличност по партидата от 50лв, които са му преведени за задоволяване на
основни жизнени потребности от близките му, а в конкретния случай необходими за
закупуване на предписани лекарства, е поставило ищеца в унизително положение да
му бъдат отпускани същите за сметка на бюджета на ответника. Паричната сума от
50лв, от която са преведени 30лв по сметка на съдебен изпълнител е преведена по
личната му партида от дъщеря му, поради което отнемането на част от тези
средства го е засегнало особено, тъй като детето му не е отговорено за неговите
парични задължения. Счита, че удържането на парични средства от личната му
партида без да бъде уведомен за основанието, размера и остатъка на
задължението, без да се преценява дали са секвестируеми или не представлява
нарушение на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, а именно унизително отношение,
причинило му негативни емоционални преживявания. Въпросните средства са помощ
от детето му лично за него и в подкрепа на съпругата му, която е принудена да
го подпомага, чрез превод на пари към други лишени от свобода, за да не бъде
поставян в унизителното положение да подава молба за отпускане на лекарства и
за предоставяне на средства за елементарни хигиенни нужди, които като продавани
в лавката на затвора не могат да му бъдат носени под формата на пратки от
външни лица. Поддържа, че парите от които е направено удържане в изпълнение на
запорното съобщение не са негови, а на детето му и са му дадени целево за
закупуване на лекарства, поради което не могат да бъдат секвестириуемо вземане.
Поддържа, че на всеки длъжник се оставят средства в размер на несеквестируем
доход, необходими за задоволяване на основните жизнени потребности, от които е
лишен като последица от действието на затворническата администрация по
изпълнение на запора. Освен това в съдебно заседание допълва и, че отнемането
на всяка парична сума от личната му партида го лишава от възможност да провежда
телефонни разговори, а има това право, особено предвид гимназиалната възраст на
сина му. Иска то съда да бъдат присъдени изцяло претендираните суми за
обезщетение на имуществените и неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразното действие по секвестиране на не секвестируеми суми от
личната му партида.
С отговора на исковата молба и в
съдебно заседание, процесуалния представител на ответника оспорва, като
неоснователни предявените искове. Твърди, че действията на затворническата
администрация по изпълнение на наложен запор се извършват единствено въз основа
на получени запорни съобщения, съобразно посочения в тях способ на изпълнение, в
качеството на трето задължено лице. Действията по превод на удържаните суми са
фактически, като администрацията не дължи проверка относно законосъобразността
на изпълнителния способ. Ответникът
счита, че изпълнението на запора е действие по изпълнение на наказанието по
смисъла на ЗИНЗС и същото е извършено законосъобразно, поради което и с оглед
наведените в исковата молба твърдения не са налице предпоставките на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, вследствие на
незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица, съответно и
наличието на конкретно твърдените вреди, чиято обезвреда се търси. Посочва се
също, че личната партида на лишените от свобода не е банкова сметка, ***, върху
които е изпълняван запора не са трудови доходи и са секвестируеми.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез
участващия прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и
недоказаност на предявените искове.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Исковите
претенции се основават на следните установени и по делото фактически обстоятелства:
К.И.Ш. *** на 04.02.2019 г. с
начало на изтърпяване на определеното му на основание чл. 25 от НК общо
наказание 4 г. „лишаване от свобода“ – 04.02.2019 г. На 16.07.2020 г. в Затвора
– Стара Загора, в качеството му на трето задължено лице е получено запорно
съобщение по изпълнително дело №20205530400085, по описа на СИС при Районен съд
– Стара Загора с изх. №5033/15.07.2020 г. /л. 23/, с взискател – Районен съд –
Стара Загора. Със същото е наложена обезпечителна мярка-запор върху личната
партида на лишения от свобода в Затвора – Стара Загора за общо негово
задължение в размер на 2 278.97 лв. към 15.07.2020г., от които 1407.95лв –
публични държавни вземания, 60.00лв разноски по изпълнителното дело,
таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК
в размер на 216.26лв в полза на районен съд Стара Загора. По делото е налична покана за доброволно изпълнение с изх. №5031/15.07.2020
г., по същото изпълнително дело /л. 64/, получена лично от длъжника на
17.07.2020 г. Налагането на запор върху средствата по чл. 86 т.4 от ЗИНЗС вр. с
чл. 81 ал.2 от ППЗИНЗС не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол в
настоящото производство, какъвто е недопустим, поради предвидения нарочен
процесуален ред за оспорване законосъобразността на действията на органа по
принудителното изпълнение. Оттук не допустимо е да се обсъжда дали произхода на
средствата сочи на не секвестируемо имущество на длъжника. Главния въпрос, от
отговора на който зависи законосъобразността на действието по удържане на суми
в размер на 30лв от общо 50 лв, с които длъжника – ищец е разполагал към
13.01.2021г е какъв е реда за извършване на удръжки в изпълнение на наложен
запор и какви разполагаеми лични средства е задължително да останат по
партидата на длъжника, изтърпяващ наказание лишаване от свобода. Видно от справката за извършените трансфери
на парични суми от личната партида на лишения от свобода, по изпълнително дело
е преведена единствено сумата от 30.00 лв. на дата 13.01.2021 г. По личната
партида, след получаване на запорното съобщение и до 13.01.2021 г. са постъпили
приходи в размер на 70.00 лв., като на 18.11.2020 г. са използвани 20.00 лв. за
доплащане на лекарства по НЗОК. На 13.01.2021 г. в сметката са налични 50.00
лв., които са лични средства, притежавани в упражняване на правото по чл.86 т.4
от ЗИНЗС. Това право не е безусловно, тъй като при налагане на дисциплинарно
наказание те могат да бъдат временно лишени от него. Ползването от това право е
в зависимост от това дали след удръжките на основание чл.78 ал.3 от ЗИНЗС вр. с
чл.56 ал.1 от ППЗИНЗС остават средства, които задължително се заделят за лично
ползване, както и от възможността на трети лица да предоставят парични суми.
Ограничението за разполагаема сума в максимален размер до една минимална
работна заплата не може да се определи като условие, предпоставящо не
секвестируемост на вземането по аргумент от чл.446 от ГПК, тъй като ЗИНЗС и
ППЗИНЗС предвиждат специални правила за удръжки от възнаграждението на лишените
от свобода, които полагат труд, с цел подпомагане на ДП „Фонд Затворно дело“ и
от остатъка, чийто размер може да бъде и под минималната работна заплата се
извършват удръжки по реда на чл.446 от ГПК, но не повече от 2/3. След всички
тези удържания остатъка се заделя за разполагаеми средства. Следователно на
правото по чл. 86 т.4 от ЗИНЗС стои единствено задължението по чл.56 ал.1 от ЗИНЗС остатъка от възнаграждението след удръжки да се задели по личната партида
по чл.86 ал.2 от ЗИНЗС, но няма условие личните средства да са в размер на една
минимална работна заплата. Ограничението е обратното – да не надвишават този
размер.- След като от възнаграждението могат да се правят удръжки в размер до
2/3 от изплатеното на лишения от свобода, то се налага извода, че от същото
други удръжки не могат да се правят или гарантираната от ЗИНЗС сума, с която
лишения от свобода разполага е остатъка от възнаграждението за положен труд
след удръжки. Предвидено е ограничение и на това право по отношение на размера при съществуване на специалните
основания по чл.56 ал.2 от ЗИНЗС. Оттук и извода, че при възможност лишените от
свобода разполагат с лични средства до една минимална работна заплата, които се
набират от останалия размер от трудовото възнаграждение след удръжките до 2/3,
както и от предоставени средства от трети лица. В случай, че трети лица не
предоставят средства на лишения от свобода, той ако работи ще разполага с
такива, но не в размер до една минимална работна заплата – това е само
възможност, а с остатъка от възнаграждението, от което се правят удръжки, независимо
от началния му размер, определен със съответната Заповед на Министъра на
правосъдието. Като се има предвид, че упражняването
на правото по чл.86 т.4 от ЗИНЗС зависи единствено от възможността да се
получават средства и като се вземат предвид изричните правила за удръжки от
възнаграждението, които са специални спрямо чл.446 от ГПК и визират изрично
секвестируемост на 2/3 от него, независимо от неговия размер, се налага извода,
че само личните средства, представляващи остатък след изпълнение на правилата
на чл.78 ал.3 от ЗИНЗС вр. с чл.56 ал.1 от ППЗИНЗС, не могат да бъдат основа за
последващи удръжки – основанието и реда за тяхното извършване са изрично
уредени. Предоставянето на лични средства от трети лица може да има различен
произход, но той няма правно значение за настоящия казус, тъй като вече се
каза, че е факт относим към въпроса за тяхната секвестируемост, който се
разрешава по друг процесуален ред – обжалване действията по налагане на запор.
За законосъобразността на извършените действия по удръжки значение има въпроса
дали ответника трябва да приложи правилата за ограничен размер на удръжките от
възнаграждението до 2/3, както е сторил в настоящия случай като е превел по
сметка на съдебния изпълнител 30лв от разполагаеми 50лв. Отговора следва да
бъде даден по правилата на ЗНА за попълване на празноти в съответния нормативен
акт. Правилата на ГПК не биха били приложими, тъй като ЗИНЗС се явява специален
спрямо тях, предвид уредбата на секвестируемостта на възнаграждението и не
секвестируемия размер от същото. Съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА, когато нормативния
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България. В настоящия случай разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи се съдържат в самия ЗИНЗС и ППЗИНЗС, а именно чл. 78
ал.3 от ЗИНЗС и чл.56 от ППЗИНЗС. Това означава, че от получаваните средства
могат да се удържат до 2/3, както е сторено в настоящия случай. След като от
възнаграждението за положен труд могат да се удържат до 2/3, независимо от
неговия полагащ се размер, определен със Заповедта на Министъра на правосъдието
и едва след тези удръжки остатъка да се задели за лични средства, то се налага
извода, че Конституционния принцип за равенство в правата изисква същата норма
да се приложи и към получаваните отвън парични суми, чийто произход има
значение за секвестируемостта, но не и за настоящия спор. Удръжките върху
получаваните средства не могат да бъдат повече от 2/3, а остатъка се оставя на
разположение на лишените от свобода за задоволяване на лични нужди. Следва да
се каже, че съгласно чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от
правата, от които не са лишени с присъдата, които не са ограничени от закона, и
от онези, които не са обективно несъвместими с нейното действие или с
изпълнение на наказанието. Принципа е за определяне по законови и обективни
критерии на ограниченията, което означава, че специалните правила на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС относно правото на личните средства, начина на тяхното набиране и
разходване не могат да се тълкуват против вложения от законодателя смисъл, а
именно че размер до една минимална работна заплата не може да бъде основа за
удръжки в изпълнение на наложен запор. Подобно разбиране е в противоречие с
установеното специално правило за удръжки от възнаграждение за труд, независимо
от неговата основа в размер до 2/3, и едва след това остатъка е за упражняване
на правото по чл.86 т.4 от ЗИНЗС. За онези лица, които не работят няма
ограничение да се ползват от правото на лични средства, но към тях следва да се
приложат същите правила – удръжки до 2/3 от разполагаемата сума, която има
определен максимален, а не минимален размер – обратен е принципа на чл.446 от ГПК за минимален размер над който се правят удръжките. Ето защо първата
предпоставка на чл.284 от ЗИНЗС не е налице. Действието по удържане на 2/3 от
разполагаемата сума не е в нарушение на стандартите, охраняващи спазване на
забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и исковите претенции се явяват
неоснователни. При наложен запор, чиято
незаконосъобразност не е оспорена по съдебен ред, за ответника остава
задължението да го изпълнява при изчисляване на удръжките съобразно специалните
правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Дали средствата, чието ползване е ограничено до
задоволяване на лични нужди следва да се третират като секвестируемо имущество
на длъжника, не може да се реши в настоящото съдебно производство, тъй като би
означавало да се изземе компетентността на общия съд по този въпрос и да се
вмени отговорност на ответника за изпълнение на задължение, върху чието
възникване той няма власт.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХЪРЛЯ предявения иск от К.И.Ш.
ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да
му заплати на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС сумата от 30.00 лв. /тридесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от извършено на 13.01.2021г
действие по удържане на сумата от 30лв /тридесет/ представляваща парични средства
за задоволяване на лични нужди в изпълнение на запор върху личната му партида.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
К.И.Ш. ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София да му заплати на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС сумата от 4950лв /четири
хиляди деветстотин и петдесет/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено на 13.01.2021г действие
по удържане на сумата от 30лв / тридесет/, представляваща парични средства за
задоволяване на лични нужди в изпълнение на наложен запор върху личната му
партида.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: