Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари, през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 4 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от „Еко Милк“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 11, ет.
2, ап. 12, представлявано от управителя С.Е.К. чрез процесуалния представител
адв. Н.И. ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-180-2600/1093#2 от 03.12.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ), с което на жалбоподателя е
определена за заплащане сума в размер на 2008.91 лв., представляваща изплатена субсидия
по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)" за кампании 2015, 2016 и 2017 във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН 18/010715/71137, УИН 18/080616/74936 и
УИН 18/090617/79242, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорения
административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган. Развити са и
съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради противоречие с
материалноправните норми и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. От фактическа страна се твърди, че
жалбоподателят не е запознат с акта за прекратяване на многогодишен ангажимент
по мярка 10 и доколкото това е акт от 2019 г., то следва да се приеме, че
въпросното прекратяване е станало не през четвъртата, а през петата година от
ангажимента, започнал от 2015 г., поради което неправилно е определен процента
на подлежащата на връщане субсидия.
В жалбата се
твърди още, че от съдържанието на административния акт не става ясно какви са
установените нарушения от страна на жалбоподателя и какви несъответствия по
заявленията се твърдят като ако са били налице такива административният орган е
бил длъжен да извърши допълнителни проверки за изясняване на относимите факти.
Твърди се наличие на нарушения в хода на процедурата на чл. 28, ал. 1 и чл. 32
от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. Според жалбоподателя липсвали каквито и да е
доказателства дали е проведено и какво по характер административно
производство, което да завърши с обжалвания АУПДВ. Така според оспорващия не
може да бъде извършена проверка дали административният орган е спазил
задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл.
34, чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Иска се от съда да прогласи нищожността на
оспорения АУПДВ или да го отмени като незаконосъобразен.
Ответната страна,
чрез процесуален представител, в хода на делото по същество и в представени
писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, счита акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент, влязъл в сила, без да се е развило производството по обжалването му. Заявява, че
жалбоподателя е уведомен, че следва да възстанови 40 процента от общата изплатена сума по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.
Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и след направената проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
Оспорващият е регистриран земеделски стопанин с Уникален регистрационен номер (УРН) 573650.
Не се спори, че
за кампании 2015, 2016 и 2017, той подава заявления пред ДФ "Земеделие" за кандидатстване за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“, по
Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ - заявление с УИН 18/010715/71137 за кампания 2015 година, УИН 18/080616/74936 за кампания 2016
година и УИН 18/090617/79242 за кампания 2017 година.
Не се спори по
делото относно размера на полученото финансово подпомагане по трите заявления,
за кампания 2015 – 1 989,30 лв., за кампания 2016 – 0,00 лв. и за кампания
2017 – 3 032,98 лв.
Във връзка с
подадено от жалбоподателя заявление с УИН 18/210518/84080 за кампания 2018
година дружеството-бенефициент е уведомено с писмо, изх. №
01-2600/1877/08.04.2019 г., че се открива производство по издаване на акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР за
периода 2014-2020 за кампания 2018.
Писмото е
получено от жалбоподателя по пощата, което обстоятелство той е потвърдил и при
съобщението извършено от служител на административния орган по телефона. Последвало
издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх.№ 01-2600/4674
от 07.08.2019г.
Актът е
мотивиран с установени обстоятелства за неспазване изискванията по чл. 20, ал. 2
от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2010, предвид
намаление на одобрената площ за агроекологични дейности с повече от 10% и
липсата на 90% географско припокриване с площта, за която има поет ангажимент. Актът
е получен лично от управителя на дружеството С.К. на 22.08.2019 г., което
обстоятелство е саморъчно вписано от последния в самия акт. Не се изтъкват доводи
и не се сочат доказателства този акт да е бил обжалван и предмет на съдебен
контрол.
След влизане в
сила на акта за прекратяване на ангажимента по мярка 10, до жалбоподателя е
изпратено уведомление за откриване на производството по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, за да го информира, че въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване
на многогодишен ангажимент, това не се оспорва по делото, и на основание чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. по отношение на него се открива
производство по издаване на АУПДВ. Като бенефициент по Мярка 10 е уведомен, че следва да възстанови 40 % от общата изплатена сума Лицето е поканено
доброволно да възстанови недължимо платената сума без начислени лихви върху нея
в седемдневен срок от получаване на писмото, а в случай на несъгласие с
констатациите - да направи възражение и да представи допълнителни
доказателства. Данни за постъпили възражения не са налице.
На 21.08.2019 г.
е издаден сега атакувания акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-180-2600/1093#2 от заместник
изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“. Актът е обоснован с правните
разпоредби на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), както и специалните норми на чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. ал.4, б. "б" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съдържа се позоваване
на фактическото обстоятелство за прекратен агроекологичен ангажимент с влязъл в
сила акт за прекратяване на ангажимента.
В тежест на
жалбоподателя е определено публично държавно
вземане в размер на 2 008,91 лева,
представляващо 40 % от общата
изплатена сума по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампании 2015, 2016 и 2017, поради прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярката. АУПДВ е редовно връчен на жалбоподателя чрез
негов служител (счетоводител) на 10.12.2020 г.
При така установените факти и на база събраните по делото доказателства, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен
интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа
съд.
По същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", действащ при спазване на материалните предели на
правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със
Заповеди № 03-РД/715 от
27.06.2017 г., № 03-РД/4509 от 27.06.2017 г. и № 03-РД-2891 от
23.07.2019 г. представителна власт. Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и подписване на
АУПДВ на своя заместник изпълнителен директор. Административният акт е издаден
от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата
законосъобразност, при следните съображения:
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Р България за прилагане на Общата селскостопанска
политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се
съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и
който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към
преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт,
административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като
възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми,
посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от доказателствата по
делото, на 07.08.2019 г. с нарочен акт на зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е бил прекратен
поетия от жалбоподателя ангажимент
по мярка 10 "Агроекология и климат" с
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност". Този акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Наличните по делото доказателства категорично опровергават твърденията на
жалбоподателя, че не е бил запознат и не е получавал този акт. Точно обратното,
той е получил както уведомително писмо за започналото производство по
издаването му, така също е получил и екземпляр от самия акт и то не чрез трето
лице, а лично представляващия дружеството. Липсват каквито и да са данни и дори
твърдения актът за прекратяване на ангажимента по мярка 10 да е бил оспорен от
жалбоподателя.
На следващо
място съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в хода
на производството по издаване на оспорения АУПДВ. Производството е започнало по
инициатива на административния орган като жалбоподателя е надлежно писмено
уведомен за поставеното начало и му е предоставена възможност да депозира
своето становище и възражения. Такива не са постъпвали при органа. АУПДВ е
издаден при съобразяване на всички относими за случая факти и обстоятелства.
Твърденията на
жалбоподателя, че административният орган е следвало да извърши допълнителни
проверки за евентуални несъответствия в подадените заявления за съответните
години, както и да опише тези нередности в оспорвания АУПДВ, са неоснователни.
Посочените обстоятелства са релевантни в производството по издаване на акта за
прекратяване на многогодишния ангажимент и спорове относно неправилното им
установяване могат да бъдат разглеждани само в производство по оспорване именно
на този акт за прекратяване на ангажимента по мярка 10, каквото производство не
е било инициирано от жалбоподателя. За издаването на оспорения в настоящото
производство АУПДВ е релевантно единствено наличието на прекратен с влязъл в
сила административен акт ангажимент на жалбоподателя по мярка 10 за съответното
направление.
Специалният
закон предвижда изрично, че при прекратяване на поетия ангажимент, подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4 от Наредба №7/2015 г. – чл. 18, ал. 3 от цитираната наредба. Следващата разпоредба на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава (при прекратен
многогодишен ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината,
в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година, какъвто е настоящият случай, при поет ангажимент през 2015 г., който е
прекратен за кампания 2018 година, т.е. до края на четвъртата година. Фактът,
че прекратяването е станало през 2019 г. не означава, че прекратяването е
настъпила през петата година на поетия ангажимент, доколкото от съдържанието на
самия акт за прекратяване става ясно, че се прекратява ангажимента от 2018 година – четвъртата година от петгодишния
ангажимент. Във връзка с това съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че за възстановяване е следвало да се определи сума от 20% от
получената субсидия на основание чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7/2015г.
Изплатената финансова помощ по мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност" е правилно определена както по основание, така и по размер от
административния орган.
Следователно, налице са както фактическите основания (влязъл в сила Акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 , така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ (чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "б" от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за
периода 2014-2020 г.). Ето защо настоящия състав на съда счита, че
процесният административен акт е мотивиран и постановен в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
неговата цел.
По изложените
съображения жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на
административния орган следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева, съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 от АПК, Административният съд гр. Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Еко Милк“ ООД1 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Църковна независимост“ № 11, ет. 2, ап. 12, представлявано от управителя С.Е.К., против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-180-2600/1093#2 от 03.12.2020г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на дружеството е определена за заплащане сума в размер на 2008.91
лв., представляваща изплатена субсидия по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)" за кампании 2015, 2016 и 2017 във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН 18/010715/71137, УИН 18/080616/74936 и
УИН 18/090617/79242, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал.4, б.“а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г..
ОСЪЖДА „Еко Милк“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Църковна
независимост“ № 11, ет. 2, ап. 12, представлявано от управителя С.Е.К., ЕИК
*********, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – София
сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: