Определение по дело №1146/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.17, ал.4 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 67/25.01.2012 г., постановено по гр.д. № 810 по описа за 2011 г., Х.Р.С. е отхвърлил подадената молба от Д. Й. Х. от Г., в качеството й на пострадало лице – лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б.Й.Ш., за защита по ЗЗДН, като е отказал да издаде заповед за защита. Със същото решение Д.Й.Ш. е осъдена да заплати по сметка на РС – Х. държавна такса в размер на 25 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Д.Й.Ш., която го обжалва чрез процесуалния си представител като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът не се произнесъл в открито съдебно заседание, както изисква чл.15, ал.1 от ЗЗДН, което било нарушение на процесуалния и материалния закон. От писмените и гласни доказателства се установявало наличието на домашно насилие, като съдът кредитирал само гласните и писмени доказателства на ответника, което довело до неправилни изводи. Съдът не обсъдил представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която не била оспорена по реда на ГПК и която била доказателствено средство съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Твърди се, че когато нямало други доказателства и предвид разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съдът следвало да издаде заповед само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Неправилно съдът приел, че жалбата била подадена почти месец след случая, тъй като същата била подадена на следващия работен ден от седмицата – 21.02.2011 г. и по повод на тази жалба била извършена полицейска проверка, като на ответника бил съставен протокол за въздържане от домашно насилие. Подадена била и втора жалба до РП - Х., която също била изпратена по компетентност на РС – Х.. По делото бил представен и приет нов протокол за полицейско предупреждение от 01.07.2011 г. за осъществен акт на домашно насилие. От показанията на свидетелката Вангелова се установявало, че същата била дежурна и прегледала 89 деца, като съвсем нормално било да не може да посочи, че е прегледала детето на жалбодателката. В съдебно заседание направили искане за предявяване на рецептата, по която било извършено лечение по време на прегледа, но такава възможност не им била дадена. Съдът неправилно приел, че от рецептата не можело да се определи годината, в която е издадена, като от същата ясно личало датата 19.02.2011 г. Социалният доклад не отразявал процесното събитие обстойно. Първоинстанционният съд допуснал нарушение на процесуалния закон, като не приел полицейска преписка № ХЯ-3653/2011 г. на РУП – Х.. Преписката била образувана по жалба на ответника за процесното събитие и имала значение за изясняване на спора, тъй като в като в същата се съдържали снети подробни обяснения на детето и на майката. Доказателствата в полицейската преписка и установеното по делото внасяли съмнение в измисленото алиби на ответника. Районният съд предоставял възможност само на ответника и кредитирал само неговите изявления, което било недопустимо. Представените протоколи по други дела, молби, жалби от ответника не следвало да се обсъждат и ценят, тъй като били неотносими. Свидетелските показания на разпитаните свидетели на ответника нямали връзка с правния спор, а наличието или липсата на образувани наказателни производства били без значение за гражданскоправната отговорност по този закон. Моли съда да отмени обжалваното решение на Х.Р.С. и да постанови друго, с което да уважи молбата за издаване на заповед за защита. Претендира разноски. В съдебно заседание, въззивницата, представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата си по изложените в същата и в представени писмени бележки съображения.

Въззиваемият Й. П. Ш. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да остави същата без уважение. Излага съображения за липсата на домашно насилие.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Х.Р.С. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, подадена от Д. Й. Х., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете Б.Й.Ш. е неоснователна и правилно е била отхвърлена от Х.Р.С.. От събраните по делото доказателства не се установява извършването на домашно насилие от страна на въззиваемия. Разпитаните по делото свидетели не установяват твърдените в молбата за защита от домашно насилие факти и обстоятелства. Така, свидетелят П. заявява, че е видял детето разплакано, а молителката му обяснила случилото се, като посочва, че това е станало след 11.00 часа. на 19.02.2011 г. Показанията на този свидетел правилно не са били кредитирани от първоинстанционния съд, предвид заинтересоваността на същия от изхода на делото и личното му отношение към Й. Ш.. Този свидетел е роднина на молителката, а също така в показанията си заявява, че въззиваемият за него винаги бил конфликтен. Не се установяват и твърденията на молителката, че същия ден детето е било прегледано от лекар. Свидетелката В.В.заявява в съдебно заседание, че не може да каже дали е прегледала детето Б., тъй като същия ден е прегледала 89 деца. Това твърдение не се установява и от представената по делото рецепта с дата 19.02. и нечетлива година. Ако се приеме, че годината е 2011 г., то тогава детето Б. би следвало да е на 10 години, а не на 8 както е записано в рецептата, поради което най-вероятно годината е 2010 г., както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционния съд. Впрочем, за извършения преглед на детето би следвало да бъдат съставени и други документи като амбулаторен лист и др., които да бъдат представени по-късно на личния лекар, но такива доказателства не представени по делото, което също опровергава това твърдение на въззивницата. По отношение на представените декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, каквито доводи се излагат във въззивната жалба, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ц.з., съдът издава заповед за защита само въз основа на декларацията, когато няма други доказателства. В случая по делото са събрани доказателства, поради което съдът не би могъл да издаде заповед за защита единствено въз основа на декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

На следващо място обосновано и правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Р.Г., К.А. и К.Н., които са логични и непротиворечиви. Така, свидетелката Г. посочва, че на 19.02.2011 г. за времето от 09.00 часа до 13.00 часа е била при въззиваемия, който имал болки в коляното и е бил трудно подвижен. Това обстоятелството се установява и от показанията на свидетелката К.А., която посочва, че Й. Ш. се придвижвал сам, но видимо малко по-трудно.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че съдът давал възможност само на ответника да посочва и събира доказателства. Първоинстанционният съд е предоставил равна възможност на страните да посочват и представят доказателства при проявена от тях процесуална активност. В тази връзка настоящата инстанция не споделя изложения довод за необосновано неприемане на полицейска преписка № ХЯ-3653/2011 г. Определението на съда за неприемане на полицейската преписка е мотивирано, като с въззивната жалба не е поискано събиране на това доказателство на основание чл.266, ал.3 от ГПК, поради което не е налице соченото процесуално нарушение. Впрочем, основният довод, поради който се иска прилагане на цитираната преписка, са съдържащите се в същата писмени обяснения от детето и майката, които обаче не могат да бъдат приобщени като доказателства по делото, тъй като не са събрани по предвидения в ГПК и ЗЗДетето ред, поради което обосновано и правилно първоинстанционният е отказал приемането на преписката като доказателство по делото.

Неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е обсъдил представен и приет по делото протокол за полицейско предупреждение от 01.07.2011 г. за осъществен акт на домашно насилие. Такъв протокол по делото не е представен, поради което няма как съдът да го обсъди. А освен това не е ясно за кое събитие се отнася цитирания протокол и дали същият въобще е относим към предмета на делото. По делото е представено разпореждане на полицейски орган с дата 11.03.2011 г., но от него по никакъв начин не става ясно какъв е поводът за издаването му и дали се отнася за процесния случай.

В хода на делото и при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати визираните във въззивната жалба процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е дал възможност на страните да извършат желаните от тях процесуални действия. Въз основа на това районният съд е достигнал до извода, че в настоящият случай не е осъществено домашно насилие от въззиваемия и е постановил законосъобразно, обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/25.01.2012 г., постановено от Х.Р.С. по гр.д. № 810 по описа за 2011 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН.

Председател: Членове:1. 2.