Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 219

гр.Пловдив, 03.07.2019г.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на….дванадесети юни…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

    ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                         Цветелина Георгиева

 

при участието на секретаря……Анна Стоянова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №270 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №194/05.11.2019г., постановено по търг.д. №16/2018г. по описа на Окръжен съд Кърджали, са отхвърлени предявените от „Т.Г.“ ООД, ЕИК ***срещу ЕТ „С.- **“, ЕИК **, иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 ал.1 от ТЗ за връщане на сумата в размер на 92 300лв. съгласно договор за паричен заем от 08.09.2018г., сключен между „Т.” ЕООД, като заемодател и ЕТ „С.“, като заемател и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 4 410.24лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 92 300лв., считано от 08.09.2017г. до 26.02.2018г. Ищецът „Т.Г.“ ООД е осъден да заплати на ответника ЕТ „С.“ направените по делото разноски в размер на 3 800лв.  

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Т.Г.“ ООД. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Като нарушение на процесуалните правила се сочи непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд по въведеното оспорване истинността на протокол от 08.09.2017г., обективиращ решение на едноличния собственик на капитала на „Т.Г.“ ООД. Аргументите за необоснованост на решението са, че решаващите изводи на съда за липсата на сключен договор за заем между страните по делото са направени на основание на приети за доказани факти, които не съществуват. Счита изводите на съда относно липсата на елементите на договор за заем за противоречащи на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски. С допълнително постъпила „въззивна жалба – допълнение“ са предявени доказателствени искания , които са оставени без уважение, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – ЕТ „С.- **“ се оспорва изцяло въззивната жалба. Въззиваемата страна претендира сторените пред настоящата инстанция разноски. Не са предявени доказателствени искания.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата  и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред Окръжен съд Кърджали е образувано по предявена искова молба от „Т.Г.“ ООД против ЕТ „С.- **“. Ищецът основава претенцията си на твърдения за наличие на заемни правоотношения. На 08.09.2017г. ищецът предоставил на ответника ЕТ „С.“ в заем сумата от 92 300лв., която сума била платена от банковата сметка на ищеца в „И.” АД, клон гр.С.по банковата сметка на ЕТ „С.“ с номер на заявка ***/08.09.2017г., уникален регистрационен номер ***в същата банка, като в основанието за превода в системата за интернет банкиране на „И.“АД било посочено „заем на средства“. Сумата не е върната до момента на предявяване на исковата молба, въпреки отправената Нотариална покана №*, том I от 09.02.2018г., на Нотариус М.Д., рег. №**, с район на действие Районен съд – Кърджали, връчена на представител на ЕТ „С.**“ на 12.02.2018г., съдържаща изявление за връщане на сумата в четиринадесет дневен срок от получаване на нотариалната покана. Претендира и лихва за забава върху заетата сума от датата на получаване на заемната сума 08.09.2017г. до датата на предявяване на иска в размер на 4 410.24лв. Искането е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 92 300лв., ведно с мораторната лихва в размер на 4 410.24лв., считано от дата на получаване на паричната сума 08.09.2017г. до датата на предявяване на иска 26.02.2018г.

В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът ЕТ „С.“ е оспорил така предявените искове. Възраженията по основателността на исковете се изразяват в отричане на правопораждащия факт. Въведени са твърдения, че между страните не е сключван и няма договор за заем от 08.09.2017г., на основание на който ответникът да дължи на дружеството - ищец претендираната сума в размер на 92 300лв. Преведаната от дружеството сума била преведена на различно от твърдяното основание, не е имало договорка за връщане на сумата, нито договореност за някой от другите съществени елементи на договор за заем. Процесната сума била преведена по сметката на едноличния търговец и предоставена от дружеството, за да бъдат извършени от негово име и за негова сметка, от едноличния търговец плащания по задължения на дружеството към трети лица, като на едноличния търговец било предоставено решението по какъв начин да стане това, дали пряко чрез плащане по банков път, или опосредствено по друг избран от него начин. Волята на дружеството за това възлагане била обективирана в решение на едноличния собственик на капитала. Твърди се, че към процесния момент дружеството ищец не можело да оперира със сметките си, поради наложени запори на сметките на дружеството, а плащанията, които дължало на трети лица били с неотложен характер. Касаело се до плащане на трудови възнаграждения на работещите в дружеството лица, както и до плащания по кредити, плащания за гориво, охрана и др., свързани с дейността на дружеството. Подобни действия били обичайна практика в отношенията между дружеството и едноличния търговец, като се имало предвид, че до 31.10.2017г. физическото лице – едноличен търговец бил едновременно и едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. По отношение на отбелязването в преводното нареждане на основанието за превод - заем на средства, се сочи, че същото е направено формално, без да се отчита истинската воля на наредителя за действителното основание на превода. Тъй като по това време ответникът бил в чужбина, преводът бил направен по електронен път, от служител в дружеството - С.Н., на когото бил предоставен достъп до електронно банкиране, като това лице било посочило грешно основание за превода, по своя воля. Въведено е евентуално възражение, че сумите са възстановени чрез погасяване на задължения на дружеството към трети лица, извършени от едноличния търговец и лично като физическо лице по възлагане от едноличния търговец, както и чрез възстановяване на суми по сметка на ищеца, и на това основание не дължи връщане на процесната сума. Неоснователността на акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва се аргументира с неосноталеността на иска за главницата. На самостоятелно основание се възразява - ако се приеме, че се касае до договор за заем, то липсва договорен срок за връщане, при което сумата е изискуема след поискване – т.е. от 26.02.2018г. – датата, на която изтичал дадения от ищеца срок с нотариална покана. 

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира решението за правилно.

Крайните изводи на окръжния съд следва да бъдат споделени изцяло. Не се спори, че с платежно нареждане от 08.09.2017г. – приложено като доказателство по делото, по заявка №***/08.09.2017г., уникален регистрационен номер ***, ищецът „Т.Г.” ООД е наредил превод на сумата от 92 300лв. по банковата сметка на ответника ЕТ „С.“, чрез системата за интернет банкиране на „И.“АД, с посочено основание „заем на средства“.

Спорен в настоящето производство е въпросът – на какво основание е извършен процесният банков превод.

Защитна теза на ищеца, че процесната сума е преведена на основание договор за заем се подкрепя от записванията в горепосоченото платежно нареждане – „основание „заем на средства““ и от тази част от заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза, съгласно която сумата от 92 300лв. е осчетоводена в счетоводството на ищеца като даден заем.

Насрещната защитна позиция на ответника, че процесната сума е предоставена от дружеството на едноличния търговец, за да бъдат извършени от негово име и за негова сметка, от едноличния търговец плащания по задължения на дружеството към трети лица, тъй като към процесния момент дружеството ищец не можело да оперира със сметките си поради наложени запори, а плащанията, които дължало на трети лица, били с неотложен характер, се основава на следните доказателства: Косвено значимият факт – твърдяната невъзможност дружеството – ищец да оперира с банковите си сметки, се подкрепя от представена от „И.” АД справка, съгласно която за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г., върху банковата сметка на „Т.Г.” ООД има наложен запор от НАП въз основа на запорно съобщение, което е с дата 08.09.2017г.

Относими в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.- главен счетоводител при ищцовото дружество. Същият депозира показания, че на 08.09.2017г. едноличният собственик на капитала и управител на дружеството към процесния момент - С.Г./съгласно вписванията по партидата на ищцовота дружество в ТР РЮЛНЦ С.Г.е заличен като управител на дружеството на 06.11.2017г./, му се обадил по телефона, за да преведе от банковата сметка на ищцовото дружество по тази на едноличния търговец сумата от 92 000 лв., обяснявайки, че ще бъде запорирана банковата сметка на дружеството. Решението сумата да се преведе и осчетоводи като заем било на самия свидетел, като Г.не е дал подобни указания. Счетоводната практика на дружеството била, когато имало плащания на такива суми и когато нямало задължение по фактури, сумите да се заприхождават като заем.

 По отношение на соченото от ответника основание за превеждане на процесната сума, а именно – да се извършат неотложни плащания – задължения на дружество, чрез едноличния търговец, относима е тази част от съдебно икономическата експертиза, съгласно която в периода от 01.09.2017г. до 31.12.2017г. от банкова сметка *** № **, с титуляр физическото лице – едноличен търговец - С.Г.Г.са направени следните преводи към доставчици на „Т.г.“ ООД, както следва: на 15.09.2017г. са направени два международни превода: Към **/ - тол такси **- сума в размер на 829,27лв. и банкова такса 29,34лв. - общо - 858.61лв. Към **/IBAN ***/ - тол такси ** – сума и банкова такса - общо 1026,94лв. На 18.09.2017 г. са направени преводи към служители на „Т.Г.” ООД, с основание – командировка - 1366лв., 1 366лв., 683лв., 1 366лв., 1 054лв. На 19.09.2017г. са направени преводи: към О.Б.ООД - с основание - списък „Т.г.“ ООД №*82 - сума в размер на 15 781.26лв. Към В.ЕООД - с основание - ф **/19.07 „Т.г.“ ООД- сума в размер на 456лв. На 21.09.2017г. са направени два превода: към **IBAN *** - тол такси ** - сума в размер на 1 568лв. и банкова такса 46,94лв. - общо - 1 614.94лв. Към У.ООД - с основание - ф **/24.08.17 - сума в размер на 155.14лв. На 29.09.2017г. е направен превод: към М.ЕАД - с основание - ф **за „Т.г.“ ООД - сума в размер на 345.60лв. В периода от 01.09.2017г. до 31.12.2017г. от банкова сметка *** № **, с титуляр С.Г.Г.са направени преводи към доставчици на „Т.г.“ ООД за сума общо в размер на 26 073.49лв.

Основно защитната позиция на ответника се основава на протокол от 08.09.2017г. от проведено извънредно общо събрание на „Т.” ЕООД,  съгласно който едноличният собственик на капитала С.Г.Г.е взел решение за възлагане на ЕТ „С.” от името и за сметка на дружеството да извърши необходимите фактически и правни действия за погасяване на задължения на последното за работни заплати, разплащания към доставчици и друго каквото е необходимо. Дадено е право на едноличния търговец да извърши плащания по начин, какъвто сам приеме за правилен, като изпълнението на поръчката се извърши след прехвърляне на парични средства от сметката на дружеството по сметка на ЕТ в банка „И.” АД с размер на средствата не повече от 150 000лв. Като предпоставка за така взетото решение е посочено „създалата се извънредна ситуация като следствие от наложени запори на сметки на дружеството и спешна нужда да бъдат извършени плащания на трети лица…“

Достоверността на датата на посочения частен свидетелстващ документ е оспорена от насрещната страна. Касае се за частен документ, чиято неистинност може да се докаже, само ако се обори неговата автентичност. По отношение на релевираната от ищеца антидатираност на документа, следва да се посочи приетото в Решение №167/03.07.2018г. на ВКС по гр. д. №4020/2017г., IV г.о.: Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. От значение в тази насока са ангажираните от ответника и посочени по-горе доказателства. Показанията на свидетеля Н.сочат на съвпадение на волята на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, обективирана в протокола и тази, за която е получил информация от същия този управител по телефона на дата 08.09.2017г. Аргумент в тази насока е и представената от „И.” АД справка, съгласно която върху банковата сметка на „Т.Г.” ООД е наложен запор от НАП въз основа на запорно съобщение, което е с дата 08.09.2017г. Аргумент, потвърждаващ мотивната част на протокола от 08.09.2017г. от проведено извънредно общо събрание на „Т.“ ЕООД, за невъзможност дружеството – ищец да оперира с банковите си сметки, поради наложен запор, което е мотивирало едноличния собственик на капитала да вземе решение неотложните плащания за задължения на дружеството да се извършат чрез превод на парични средства по сметката на едноличния търговец, от която да се извършат и разплащанията, е и съдебноикономическата експертиза, установяваща такива плащания.   

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд в диспозитива на решението по въведеното оспорване датата на протокол от 08.09.2017г., тъй като разпоредбата на чл.236 ал.1 от ГПК не въвежда такова изискване, а в съответствие с изискването на чл.236 ал.2 от ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите на решението по така въведеното оспорване.

Дори де би била оборена достоверността на датата на протокол от 08.09.2017г., то това не би било от решаващо значение за спора. От значение в случая е наличието на елементите от заемното правоотношение.   

За уважаването на иск по чл.240 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните със съдържание, съобразно твърденията му в исковата молба.

Договорът за заем е реален, неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице – заемодател, на другото – заемател - и поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. „Реалното предаване“ на паричната сума в случая е установено, но това не е достатъчно да установи елементите от фактическия състав на заемното правоотношение. По отношение на задължението за връщане на „реално предаденото“, завършващо фактическия състав на заемното правоотношение, от страната, носеща доказателствената тежест за установяване наличието на договор между страните със съдържание на договор за заем, не е проведено пълно и главно доказване. Доказателствата по делото – гласни и писмени, относно обстоятелствата, при които е преведена претендираната сума от сметката на ищеца по сметка на ответника, не сочат на постигнато съвпадение на насрещните воли на страните за връщане на предадената сума. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума и поеме задължение да я върне. Самият банков превод не може да установи наличието на договор между страните - нито постигнато съгласие и изявена воля от едноличния търговец да върне преведената сума. Напротив – по пътя на насрещното доказване, по-скоро е установена тезата на въззиваемата страна, че сумата е предоставена по повод на друго /с характер на мандатно/ правоотношение. Що се отнася до счетоводното отразяване на извършения превод от 92 300лв. в счетоводството на ищцовото дружество, като „заем“, то от показанията на свидетеля Н., заемащ длъжността „главен счетоводител“ в ищцовото дружество /посочен и от двете страни/, може да се изведе извод за нередовно водено счетоводство. Същият установява, че по своя инициатива е осчетоводил процесната сума като „заемни средства“, като, според показанията му, „когато сумата е голяма и когато няма задължения по фактури, тя се осчетоводява като заем“ и че такава е била практиката при водене на счетоводството. Както се посочи, свидетелят установява и че по негова инициатива, като „основание“ в платежното нареждане е посочено „заем на средства“, като пояснява „Нареждайки сумата от 92 300лв. по сметка на ЕТ „С.– **“, бях наясно, че няма условия, при които тази сума трябва да се върне, такива условия няма, защото няма такъв договор“. Записванията в търговските книги, представляват вторични доказателства, доколкото същите са носител на преобразувана информация, и за достоверното им отразяване от значение е съответствието им с действително регистрирана стопанска операция. А в случая счетоводното записване като „заемни средства“ е извършено без наличието на съответната документална обоснованост.

По изложените съображения следва да се приеме, че не е установено наличието на заемно правоотношение между страните, съдържащо кумулативните елементи от фактическия му състав. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя,  че решаващите изводи на съда за липсата на сключен договор за заем между страните по делото са направени на основание на приети за доказани факти, които не съществуват. Въз основа на установените по делото факти, посредством ангажираните от страните доказателства, първоинстанционният съд е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на елементите от фактическия състав на заемното правоотношение, по - конкретно - липсата за съвпадение на насрещните воли за връщане на преведената сума, като основен елемент от този фактически състав.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд       

 

                                 Р       Е       Ш       И       :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение №194/05.11.2019г., постановено по търг.д. №16/2018г. по описа на Окръжен съд Кърджали.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:

   

                ттВВГЖГЪЪ