О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
472 Година, 2020 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесет и седми май ..…. ………………..............… Година две хиляди и двадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 619 ....…. по описа за …….…. 2019………. година.
Производството по делото
е образувано по повод исковите претенции на „Нафтекс петрол“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Ловеч и адрес на управление
ул. „Търговска № 12, представлявано от синдика на същото М.И.Н. чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес ***, офис 602 против „Приморска
одиторска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Варна и адрес на
управление район Приморски, ул. „Генерал Колев“ № 104, ет. 5, ап. 3 и
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
град Бургас адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е за приемане за
установено по отношение на ответниците, че първият ответник „Приморска
одиторска компания“ ЕООД няма вземане в размер на сумата от 5029.51 лева,
представляващо възнаграждение по договор за извършване на одиторска проверка от
07.10.2016 година; вземане в размер на сумата от 6573.33 лева, представляващо възнаграждение
по договор за извършване на одиторска проверка от 07.10.2017 година и вземане в
размер на 6138.33 лева, представляващо възнаграждение по договор за извършване
на одиторска проверка от 04.10.2018 година от „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност, които вземания са били включени в изготвения от синдика
допълнителен списък № 3 на предявени приети вземания. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, че по подадена от
„Силва маре“ ЕООД молба с правно основание чл. 625 от Търговския закон за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника
„Еврокапитал - България“ ЕАД било образувано търговско дело № 354/2018 година
по описа на Бургаския окръжен съд. С решение № 97 от 25.03.2019 година, което
било обявено в търговския регистър на 29.03.2019 година съдът открил
производство по несъстоятелност за акционерното дружество.
Ищецът, в срока по чл.
685, ал. 1 от Търговския закон, в качеството си на кредитор на „Еврокапитал -
България“ ЕАД предявил свои изискуеми вземания в откритото производство по
несъстоятелност. По отношение на тези вземания било постъпило възражение, което
било предмет на разглеждане от съда по несъстоятелността, но до настоящия
момент нямало произнасяне от последния.
На 02.08.2019 година в търговския
регистър бил обявен допълнителен списък № 3 на приетите от синдика на
„Еврокапитал -България“ ЕАД - в несъстоятелност вземания. Ищецът бил подал
възражение в срока по чл. 688, ал. 1 от Търговския закон, но с определение №
1319 от 30.10.2019 година, постановено по търговско дело № 354/2018 година по
описа на Бургаския окръжен съд същото било оставено без уважение. Това
определение било обявено в търговския регистър по партидата на несъстоятелното
дружество на 31.10.2019 година. Всичко така казано обуславяло правния интерес, съответно
допустимостта на предявените от ищеца искови претенции.
Според ищеца, синдикът
на ответника „Еврокапитал - България“ ЕАД – в несъстоятелност включил
процесните вземания на „Приморска одиторска компания“ ЕООД в списъка на предявените
приети вземания без наличието на писмени доказателства, обосноваващи качеството
на кредитор на едноличното дружество, поради което включването се явявало бланкетно
и необосновано. Дори и тези две дружества да били надлежно обвързани от валидна
облигационна връзка, наличието на което обстоятелство се оспорва от него,
съставянето на фактури не доказвало възникването на процесните вземания. Сочи
се на следващо място, че вземанията на „Приморска одиторска компания“ ЕООД били
предявени в производството по несъстоятелност извън преклузивния срок, както и
били погасени по давност.
Ответниците по делото и
синдика, на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока по чл. 367 от ГПК са депозирали по делото писмени отговори, с
който са изразили становище по така предявените
искови претенции.
С подаденият от ответника
„Приморска одиторска компания“ ЕООД отговор е изразено становище за
неоснователност на предявените против него искове. В тази връзка се поддържа
твърдението, че той предявил вземанията си в производството по несъстоятелност
с молба от 18.06.2016 година, към която били представени надлежни доказателства
за съществуването им. Същите произтичали от договори за независим финансов одит
за периода 2016 година - 2018 година, както и съответни фактури към тях, по
които той бил изпълнил задълженията си.
На 07.10.2016 година
между него и несъстоятелния длъжник бил сключен договор за извършване на
одиторска проверка на годишния финансов отчет на последния. В изпълнение на договора
той извършил възложената му одиторска проверка и издал одиторски доклад, заявен
за вписване по партидата на дружеството в несъстоятелност със заявление образец
Г2 с вх. № 20170629225335. Дължимата му, съгласно този договор, сума била в
размер на 5000 лева без ДДС. Същата му била частично платена. Не била заплатена
сумата по фактура № ********** от 30.06.2017 година на стойност 4200 лева,
както и дължимата за нея законна лихва в размер на 829.51 лева за периода от
03.06.2017 година до 10.06.2019 година.
На 07.10.2017 година между тях бил сключен
договор за извършване на одиторска проверка на годишния финансов отчет на
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност за 2017 година. В изпълнение
на договора той извършил възложената му одиторска проверка и издал одиторски
доклад, заявен за вписване по партидата на дружеството със заявление образец Г2
с вх. № 20180516113422. Дължимата му, съгласно този договор, сума била в размер
на 5000 лева без ДДС. Издадена била фактура № **********/02.07.2018 година за
сумата от 6000 лева с ДДС, като за нея се дължала и законна лихва в размер на 573.33
лева за периода от 02.07.2018 година до 10.06.2019 година.
На 04.10.2018 година
между ответните търговски дружества бил сключен договор за извършване на
одиторска проверка на годишния финансов отчет на „Еврокапитал - България“ ЕАД -
в несъстоятелност за 2018 година. В изпълнение на договора дружеството с
ограничена отговорност извършило възложената му одиторска проверка и издало
одиторски доклад, заявен за вписване по партидата на възложителя със заявление
образец Г2 с вх. № 20190319113615. Дължимата на първия ответник сума, съгласно
този договор била в размер на 5000 лева без ДДС. За посоченото задължение била
издадена фактура № **********/02.07.2018 година за сумата от 6000 лева с ДДС,
като за нея се дължала и законна лихва в размер на 138.33 лева за периода от
02.03.2019 година до 10.06.2019 година.
Ответникът сочи, че
заявените за обявяване одиторски доклади по горепосочените три договора не били
обявени по партидата на длъжника, но това не било част от възложените му услуги
и не можело да му бъде вменено като отговорност. Въпреки, че не били надлежно
обявени, одиторските доклади съществували, за което свидетелствали посочените
входирани заявления за обявяването им, поради което било налице изпълнение от
страна на „Приморска одиторска компания“ ЕООД на задълженията му по тези
договори.
Твърди се също така, че вземанията
били предявени в производството по несъстоятелност на основание чл. 688, ал. 1
от Търговския закон в срока по закон. В тази връзка сочи, че съдебното решение
по търговско дело № 354/2018 година по описа на Окръжен съд-Бургас за откриване
на производство по несъстоятелност на „Еврокапитал - България“ ЕАД било обявено
по партидата на дружеството на 29.03.2019 година, поради което именно вземанията
му били предявени далеч преди изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 от Търговския
закон, а именно 29.06.2019 година.
Ответникът „Еврокапитал -
България“ ЕАД - в несъстоятелност също счита предявените искове неоснователни. Според
него, вземанията на „Приморска одиторска компания“ ЕООД били предявени в срок в
производството по несъстоятелност, като към молбата му били представени и
доказателства за съществуването и основателността им. Твърди, че между него и „Приморска
одиторска компания“ ЕООД били сключени посочените от последното в неговия
отговор договори, по които същото престирало дължимия резултат, но от негова
страна не били извършени надлежно всички плащания. По договора от 2016 година
била платена сума в размер на 30% на 27.04.2017 година, а по следващите два
плащане не било направено, въпреки извършената заверка от одитора на отчетите
за 2017 година и 2018 година и издадените одиторски доклади, които заедно с
годишните финансови отчети били заявени за вписване в търговския регистър.
Синдикът на ответното акционерно
дружество в несъстоятелност Николай Ангелов Ганев е дозирал отговор на исковата
молба, с който е заявил на първо място становище за недопустимост на исковете
по съображения, че същите не са предявени
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от обявяване на определението по
чл. 692 от Търговския закон в търговския регистър. На следващо място сочи, че в
исковата молба не се съдържали каквито и да било фактически и правни аргументи,
от които да се направел обоснован извод за основателността им. В производството
по несъстоятелност били представени доказателства, от които се установявало, че
включените в списъка вземания са основателни.
В срока предоставен на
ищеца за депозиране на допълнителна искова молба, същият депозирал такава, с
която е изразил становище по направените от ответниците възражения за
недопустимост на предявените искове, както и е допълнил и конкретизирал
фактическите си твърдения.
На първо място се сочи,
че „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност не дължал плащане на
„Приморска одиторска компания“ ЕООД, тъй като сключените между тях договори за
извършване на одиторска проверка на годишните финансови отчети били нищожни
поради накърняване на добрите нрави. В тази връзка излага твърдения, че на
одиторската компания й било известно, че е налице съдебен спор за собствеността
върху акциите от капитала на
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност между него и Митко
Събев, както и обстоятелството, че като техен собственик в търговския регистър
бил вписан именно той. Като единствен собственик на капитала на несъстоятелния
длъжник именно той бил органа, който следвало да назначава независимите одитори
и да одобрява годишния финансов отчет след заверка. Тъй като такива решения не
били вземани от него, това било причината последният обявен такъв на
акционерното дружество да е този от 2012 година.
Според него, одиторската
компания допуснала нарушение на нормативните изисквания, професионалните
стандарти и етични правила за работа на независимия одитор, като сключила договори
за извършване на одит всяка година, без да съобрази очевидно неправомерното
поведение на членовете на Съвета на директорите на „Еврокапитал - България“ ЕАД
- в несъстоятелност. Последните не се съобразявали с конститутивния ефект на
вписванията в търговския регистър и не припознавали ищеца като едноличен
собственик на управляваното и представлявано от тях дружество.
На следващо място се
излагат доводи, че „Приморска одиторска компания“ ЕООД одитирала годишните
финансови отчети на акционерното дружество без да направи изявление за
наличието на невярно представяне и неговия характер в доклада на дейността на
одитираното предприятие. В тази връзка се заявява, че на 05.03.2018 година Митко
Василев Събев продал на същото акциите си от капитала на „Петрол холдинг“ АД за
сумата от 47500000 лева. Последното дружество било в несъстоятелност и с
отрицателен собствен капитал - 29792000 лева. Същевременно, на 06.11.2017 година
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност продало на Митко Василев Събев
акции от капитала на дъщерните си дружества „Транскарт Файненшъл Сълвисис“
ЕАД за продажната цена от 15510728 лева
и „Балнеохотел Поморие“ АД за цена от 9498272 лева.
Митко Събев прихванал
част от цената за продажбата на акциите на „Петрол холдинг“ АД с цената на акциите
на двете дъщерни дружества. Вземането на същия за продажната цена на акциите от
капитала на несъстоятелното дружество „Петрол холдинг“ АД, които реално стрували
нула лева, било несъществуващо вземане. Това било така, тъй като за същото било
открито производство по несъстоятелност по търговско дело № 83/2014 година по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, в рамките на което било установено, че то
е декапитализирано, като всичките му коефициенти били под единица. То било
изпаднало в трайно и обективно състояние на неплатежоспособност, поради което
акциите му не можели да бъдат положителна величина. Подчертава се и
обстоятелството, че след извършеното прихващане със закупените от физическото
лице акции на работещите дъщерни дружества, последното продължавало да бъде
кредитор на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност за сумата от 22566886.53
лева. Твърди се от ищеца, че описаните операции генерирали едно несъществуващо
вземане в полза на Митко Събев, което да бъдело удовлетворено в производството по
несъстоятелност на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност. Заявява,
че посочената поредица от сделки били нищожни като свързани помежду си и
сключени от свързани лица, породи което липсвала насрещна престация, което от
своя страна налагало извода, че е налице хипотезата на неспазване на добрите
нрави.
Така посочените нищожни
сделки променяли изцяло калкулацията на коефициентите за ликвидност на
„Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност. Извеждането от патримониума
на дружеството на важни активи - тези на продадените търговски дружества и
закупуването на акции от декапитализирано и несъстоятелно дружество пряко
рефлектирали върху отговора на въпроса за несъстоятелността на „Еврокапитал -
България“ ЕАД. Тези нищожни сделки дали привидно основание на едноличното
акционерно дружеството да извърши операции по обезценка на имущество, при липса
на документална обоснованост, с цел да бъдат постигнати обективно
несъществуващи показатели за свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.
Заключава се по горните
доводи, че „Приморска одиторска компания“ ЕООД в доклада за годишния финансов
отчет за 2017 година дало препоръки за извършване на обезценката, което било в
нарушение на най-съществените изисквания към работата му. При тези
обстоятелства, не било налице договорно или извъндоговорно основание за
претенцията за заплащане на одиторско възнаграждение, тъй като не била
извършена реална услуга, а и самият договор бил сключен с одиторска компания,
която не била назначена по установения в закона ред от действителния собственик
на капитала на дружеството в несъстоятелност.
Съгласно приложимите в
тази насока норми, съдът е дал възможност на ответниците да подадат допълнителен
отговор на допълнителната искова молба. В законоустановения срок е постъпил
такъв само от ответника „Приморска одиторска компания“ ЕООД, с който същият е взел
отношение по наведените от ищеца твърдения в допълнителната искова молба и е доразвил
възраженията си.
Изтъква се по отношение
на твърдяната нищожност поради накърняване на добрите нрави на договорите,
сключени между ответниците, че на него му били представени документи, които
доказвали промяната в собствеността на акциите на „Еврокапитал - България“ ЕАД
- в несъстоятелност. Наред с това му било известно наличието на съдебен спор
между „Нафтекс петрол“ ЕООД - в несъстоятелност, Митко Събев и „Еврокапитал -
България“ ЕАД - в несъстоятелност за установяване на собствеността върху 598359
броя поименни акции от капитала на последното, приключил на първа инстанция с
отхвърляне на исковете на „Нафтекс петрол“ ЕООД - в несъстоятелност. Изложени
са съображения за начина на придобиване от страна на Митко Събев на собствеността
върху акциите на „Нафтекс петрол“ ЕООД - в несъстоятелност. Посочва се, че тази
промяна била заявена за вписване в търговския регистър, но вписванията били
спирани на основание чл. 536 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 от ЗТР. Със
загубването на качествата му на акционер „Нафтекс петрол“ ЕООД - в
несъстоятелност не бил легитимирано да взема решения като едноличен собственик
на капитала на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, включително
такива, касаещи промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидата му
в търговския регистър, определянето на одитор за проверка и заверка на ГФО или публикуването
му. В случай, че такива решения били взети, те не можели да породят правно
действие по отношение на дружеството или трети лица.
Оспорено е и наведеното
от ищеца твърдение, че бил допуснал нарушение на нормативните изисквания,
професионалните стандарти и етичните правила за работа на независимият одитор. Ако
ищецът бил положил усилия да провери данните в докладите му, щял да установи
наличието на отрицателно одиторско мнение по отношение на ГФО, което
означавало, че одиторът не потвърждавал посочените числа в него. В тази връзка
сочи конкретни пасажи от докладите и прави извод, че бил изпълнил ангажиментите
си в съответствие с изискванията на ЗНФО и добрата практика.
По отношение направените
от ответниците възражения за нередовност и недопустимост на заявените искове:
По делото, с оглед
изрично дадените от съда в тази насока указания, е представено и налично пълномощно
за подписалото исковата молба лице и нарочно разрешение по чл. 660, ал. 2 от Търговския
закон от съда по несъстоятелността за синдика за упълномощаване на същото,
както и изявление от страна на синдика за потвърждаване на всички извършени до
момента от процесуалния представител действия. Така казаното прави възражението
неоснователно.
Възражението на синдика
на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност за недопустимост на производството
поради предявяване на исковете извън преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския
закон също е неоснователно. Определението на съда по несъстоятелността по чл.
692, ал. 4 от Търговския закон, касаещо процесните вземания на ответника
„Приморска одиторска компания“ ЕООД под №1319 от 30.10.2019 година е било
обявено по партидата на несъстоятелния търговец на 30.10.2019 година, поради
което определения в закона преклузивен срок изтича на 14.11.2019 година. Видно
от книжата по делото, исковата молба е подадена по пощата. Върху находящия се в
кориците на делото плик, с който тя е подадена е положен щемпел на „Български
пощи“ ЕАД, от който е видно, че това е станало на 14.11.2019 година, т. е. в
законоустановения преклузивен срок.
Налице е, обаче
процесуална пречка за разглеждането на същите към настоящия момент. Това е така
по следните съображения:
Съобразно твърденията по
искова молба, а и след извършена служебна справка в тази насока се установява,
че ищецът е предявил свои вземания против длъжника в производството по
несъстоятелност, които са били включени от синдика в съставения от него списък
на предявени неприети вземания. В резултат на депозирано и от него възражение е
било образувано производство по чл. 692 от Търговския закон, по което съдът по
несъстоятелността е постановил определение под № 93 от 22.01.2020 година по
търговско дело №354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което така
депозираното възражение е било оставено без уважение. Ищецът е предявил, за
установяване на тези свои вземания, положителен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон, по който е образувано търговско
дело №61/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд. Към настоящия момент по
същото тече размяна на книжа между страните.
При съобразяване на
всичко така казано се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване с
влязло в сила решение на производството по посоченото по-горе търговско дело
№61/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд. Съгласно практиката на
касационната инстанция, процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на
положителен и на отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл. 694
от Търговския закон са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по
реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от цитирания нормативен акт /молба вх. № 7000
от 02.05.2019 година/; да има произнасяне на синдика по отношение на него
/включване в списъка на предявени неприети вземания по т. 18 със сума в размер
на 124406 лева/; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския
закон възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод
това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от
Търговския закон /посоченото по-горе от 22.01.2020 година/; да е спазен
преклузивният срок по чл. 694 от Търговския закон за предявяване на иска. В
хипотезата на отрицателен установителен иск срещу прието вземане на друг кредитор надлежното предявяване на
иска предполага ищецът да има качеството кредитор. Ако вземането, с което
ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е
прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението
по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон оспорващият кредитор следва в
преклузивния срок по чл. 694 от Търговския закон да е предявил положителен
установителен иск за установяване съществуването на вземането си, от
уважаването на който зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва
вземанията на останалите кредитори, фигуриращи в списъците на приетите вземания
в производството по несъстоятелност. От дадените разрешения в практиката на ВКС
за процесуалните предпоставки за надлежното упражняване от кредитор на правото
на иск по чл. 694, ал. 3 от Търговския закон, какъвто е и настоящия следва
изводът за съществуването на релевантната за приложението на чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК връзка на преюдициалност между производството по иска по чл. 694, ал.
3 и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 692, ал. 2
от Търговския закон за установяване съществуването на неприетото му вземане, с
което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск /така и в
определение № 350 от 24.07.2018 година на ВКС по частно търг. дело № 1151/2018
година, I т. о./.
Всичко така казано
налага извода, че следва производството по настоящото дело да бъде спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора, по който е образувано
търговско дело №61/2020 година, имащ преюдициален характер спрямо настоящия.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
СПИРА производството по
настоящото търговско дело №619/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд до
приключване с влязло в сила решение на спора по търговско дело №61/2020 година
по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото определение подлежи
на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: