РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2177
Град Пловдив, 29
декември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ,
І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и двадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
с участието на
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 1830 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.Г.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против решение на
началника на СГКК – Пловдив за прекратяване и архивиране на преписка вх.№
01-268358/ 11.09.2015 г., обективиран в писмо изх.№ 01-189070/ 02.06.2020 г.
От
жалбоподателя се твърди незаконосъобразност и неправилност на постановения
отказ. Сочи се, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, но не
съдържа реквизити и липсва установената форма. Не съществува процедура, по
която движението по заявление да бъде прекратено. Посочено е, че жалбоподателката
е единствен собственик на тази площ, очертана с граници и не се касае за непълноти в КК. Твърди се,
че има грешка в КК, при която този имот при съставянето на КК е бил изпуснат и
не е бил заснет. Представени са доказателства, че жалбоподателката е единствен
собственик, поради което тя има правен интерес от провеждането на
производството. Посочва, че има на два пъти произнасяне на състави на
Административен съд – Пловдив и на ВАС по този въпрос, които казват, че
началникът трябва да се произнесе по същество и да постанови краен
административен акт – заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Ответникът
– началник на СГКК-Пловдив в изрично писмено становище и чрез адв. Р.И. в
съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди,
че данните от приложената КР говори за двадесет и трима собственици на имот от
16396 кв.м., поради което няма как органът да откаже или да издаде ИАА за
попълване с нов имот, без да се съобрази с останалите. Счита, че по ЗКИР
процедура по спиране, без движение и архивиране няма, но началникът се движел
по АПК. Началникът е счел, че не са изпълнени неговите указания, като е
уведомил заявителката какво ще последва при изтичането на срока. Твърди, че
обжалваното уведомително писмо нямало характер на индивидуален административен
акт, нито на отказ, тъй като не съдържало такова волезявление. В тази връзка
моли производството да бъде прекратено. Посочва, че указанията на
административния орган не са били спазени, а именно декларации от останалите
съсобственици или заявление, подписано от всички. Моли съдът да отхвърли
жалбата като неоснователна.Претендира разноски съгласно представен списък.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против
неблагоприятен административен акт, представляващ на практика отказ от
провеждане на процедура и издаване на краен административен акт, имаща правен
интерес от оспорването, в законоустановения четиринадесетдневен срок, съгласно
чл.197, ал.1 – видно от изходящия номер
на писмото - 12.06.2020г. и самата жалба, подадена на по пощата 23.06.2020 г.
/видно от датното клеймо на приложения пощенски плик/, което я прави
процесуално допустима. Прочее, в оспореното писмо не е посочено пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва, поради което срокът се счита за удължен.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От съдържанието оспореното
писмено уведомление с изх.№ 01-189070 от 02.06.20202 г.: „Разгледах постъпилото
Заявление (отговор) с вх.№ 01-189070 - 13.05.2020г. от адв.Д., пълномощник на Н.Г.Ч., във връзка с
уведомително писмо с изх№ 07-458-09.04.2020 г. на СГКК – Пловдив и изпълнение
на Съдебно решение №860/ 19.04.2018 г. по адм.д.№ 16/2018 г., адм.отделение VI състав на Административен съд – Пловдив и като взех
предвид следното: за да се стартира и изпълни писмо вх.№ 07-4458-12.03.2020 г.
на Административен съд – Пловдив и дадените указания в представеното Съдебно
решение № 860/ 19.04.2018 г. по адм.д.№ 16/ 2018 г. по адм.д.№ 16/2018 г.,
адм.отделение VI състав на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на
11.02.2020 г., СГКК – Пловдив отново преразгледа всички документи и материали
по преписка вх.№ 01-268358-11.09.2015г., както и уведомително писмо с изх.№
01-268358-16.11.2017 г. на СККК – Пловдив. След направения преглед се
констатираха следните недостатъци в документацията. Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2
от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри, СГКК- Пловдив е изпратила
уведомително писмо с изх.№ 07-4458-09.04.2020 г. до заявителката Н.Г.Ч. по
преписка с вх.№ 01-268358/11.09.2015г. да отстрани недостатъците в
документацията, като представи заявление по чл.60, ал.1 и ал. 2 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри(КККР). Установих: В указания срок заявителката Н.Г. А. Ч. не
представя заявление съгласно чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г., т.е не е подадено от всички съсобственици, както и няма
представени нотариално заверени декларации за изразяване на изричното съгласие
на съсобствениците с исканото изменение на ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР на гр.
Пловдив. Не са изпълнени дадените указания от СГКК- Пловдив за отстраняване на
недостатъците по преписка с вх.№ 01-268358/ 11.09.2015 г. и Реших на основание
чл.19, ал.6 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги
от кадастралната карта и кадастралните регистри, прекратявам и архивирам
административна преписка за исканото изменение на ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР
на гр. Пловдив, по преписка с вх.№ 01-268358/ 11.09.2015 г, подадено от Н.Г. А.
Ч.. Заплатената такса за извършване на услугата не се възстановява. На
основание чл.61 от Административнопроцесуалния кодекс настоящото решение да се
съобщи на заинтересованите лица.“
Настоящият състав,
след като разгледа характера на обективираното волеизявление на ответния административен орган с
оспореното писмо на началника на СГКК – Пловдив намира, че е налице хипотеза на
отказ на същия да разгледа по същество искането за попълване на кадастралната
карта, с което е бил сезиран от заявителката, а конкретното съдържание обосновава
извод за прекратяване на преписката на основание цитираната Наредба.
Съдът намира, че
постановеният отказ от провеждане на процедура за издаване на краен
административен акт, е издаден от началника СГКК – Пловдив, за правомощията на
който орган е представена заповед № РД-13-252/30.09.2013г. на изпълнителния
директор на АГКК и заповед № РД-13-15/27.01.2015г. /л.133, 134/ - ИД на АГКК
делегира на началниците на СГКК правомощия за издаване на заповеди по чл.54
ал.1 ЗКИР за одобряване измененията в КККР, за териториите на съответните
области.
Констатира се от
данните по преписката, че с решение № 9624/19.07.2017г. по адм.д.№ 250/2017г.
по описа на ВАС е отменено решение № 1594 от 03.08.2016г., постановено по адм.
дело № 3257/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него е
постановена отмяна на отказът, обективиран в писмо изх. №
01-268358/21.10.2015г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър – Пловдив, а преписката е върната на административния орган - началник
на Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив за ново произнасяне по
заявление рег. № 01-268358/11.09.2015г. съобразно дадените в мотивите указания.
В своето решение ВАС
е квалифицирал писмо изх. № 01-268358/21.10.2015г. на началника на СГКК –
Пловдив като индивидуален административен акт – отказ според мотивите в отменителното
решение. Посочено е, че видно от приложените към заявлението документи:
обяснителна записка и скица – проект жалбоподателката е поискала изменение на
кадастралната карта, изразяващо се в нанасяне на нов ПИ (въпреки непрецизната
формулировка „разделяне-делба”) съобразно правата й на собственост в обхвата на
нанесен в одобрената кадастрална карта ПИ с идентификатор 56784.510.748, чрез
обособяване на два нови ПИ. Приложен е нот. акт № 34/1997 г. за дарение на
недвижим имот, по силата на който е придобила нива от 2,737 дка, част от общ
имот с площ 16, 425 дка, при описани съседи. Жалбоподателката е вписана в КР
като собственик на ид. част - 2 793 кв. м от ПИ 56784.510.748 въз основа на
посочения нотариален акт. Като собственици са вписани и други лица с различни
ид. части в имота.
Съдът е приел още,
че актът съгласно чл. 146, т. 2 АПК и подлежи на отмяна, както и че заинтересованите
лица, вписани в КР, не са уведомявани за исканото изменение по реда на чл. 26,
ал. 1 АПК. Посочил е, че в случай, че началникът на СГКК – Пловдив е считал
искането за неясно или неотговарящо на законовите изисквания, е следвало да
укаже на заявителката да го уточни или да отстрани недостатъците на основание
чл. 30, ал. 2 АПК, което не е било сторено. Съдът е приел, че от приложените към заявлението доказателства е
видно, че промяната е възможна при условията на чл. 54 ЗКИР в хипотезата на
допусната грешка или непълнота. Посочил е също, че представеният нотариален акт
предхожда одобряването със заповед от 2009г. на кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр.Пловдив, както и че ако се касае до
промяна в кадастралната карта и регистър, която не е резултат на допусната
първоначална грешка в тях към момента на одобряването им, а до поддържането им
в актуално състояние с оглед настъпили изменения в отразените обстоятелства,
вкл. въз основа на делба, то е приложим друг ред – този по чл. 53а във вр. с
чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. При наличие на някое от основанията по чл. 52, ал. 2
(редакция, ДВ, бр.49/2014г., действаща към датата на оспорения отказ) ЗКИР не
се извършва процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Според ВАС фактите по делото не
сочат на такава хипотеза, тъй като със заявлението си до административния орган
жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта и регистър по
отношение на процесния имот с идентификатор 56784.510.748, изразяващо се в
обособяване на нов ПИ и записването му изцяло на нейно име, но не поради
настъпила след одобряването на кадастралната карта и регистър промяна в
собствеността. Според постановеното решение на ВАС административният орган е
следвало да се произнесе по заявеното пред него искане за изменение на
кадастралната карта и регистър в производство по реда на чл. 54, ал. 1 във вр.
с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР.
Нормата на чл.54,
ал.1 от ЗКИР касае отстраняването на непълноти или грешки, каквото в случая е
неотразяването на имотите на жалбоподателката съгласно съществуващия документ
за собственост преди одобряването със заповед от 2009г. на кадастралната карта
и кадастралните регистри за землището на гр.Пловдив.
Съгласно чл. 60,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. в случаите на чл. 53а, т. 2 ЗКИР измененията на кадастралната
карта и кадастралните регистри се извършват, ако собствеността върху
недвижимите имоти, предмет на изменението, принадлежи на едно и също лице или
лица, а според ал.2 при съсобственост заявлението се подава от всички
съсобственици или се придружава от нотариално заверена декларация за изразяване
на изричното им съгласие с исканото изменение.
Повече от очевидно
е, че нормата на чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
визира само и единствено като основание за изменение това по чл.53а, т.2 от ЗКИР, но не и чл.54 ЗКИР, който в случаят е приложимият.
Предвид посоченото,
съдът намира, че неправилно от страна на административния орган е било
прекратено производството на основание чл.19, ал.6 от Наредба № РД-02-20-4 от
11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните
регистри във връзка с неизпълнение от страна на заявителката и жалбоподателка в
настоящото производство на чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. поради неподписване на заявлението от всички съсобственици, както
и непредставянето на нотариално заверени декларации за изразяване на съгласие
на съсобствениците с исканото изменение. С други суми не може да се вменява на
жалбоподателката спазването на изискванията на чл.60, ал.1 и ал.2 от сочената
наредба, тъй като това производство е неприложимо в случая, а документите,
които е посочено да представи, не могат да й се вменят като задължение.
Последното е довело до постановяване на административен акт с незаконосъобразно
съдържание, както и при липсата на изискуемата от закона форма, имащо за
последица непроизнасяне по съществото на спора, съобразно искането в
направеното заявление.
Поради това, съдът
намира, че като е постановил административен акт с такова съдържание и е
прекратил административното производство, административният орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо неговата отмяна и
връщане на преписката за произнасяне по същество.
Предвид изхода от
спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски,
които се констатираха в размер на 610 лв.
– заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ето защо съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение на началника на СГКК – Пловдив за
прекратяване и архивиране на преписка вх.№ 01-268358/ 11.09.2015 г., обективиран
в писмо изх.№ 01-189070/ 02.06.2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на СГКК – Пловдив
за произнасяне по същество.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър –
София да заплати на Н.Г.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 610 /шестотин и десет/ лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ в седемдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/