Решение по дело №36/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260281
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 4 септември 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20201620100036
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 16.07.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на дтори декември,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 36 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС

 

Предявени са искове от И.Ц.Я., ЕГН **********,*** и В.Ц.И., ЕГН **********,***, чрез адв. А.А.,***, срещу П.Ф.П., ЕГН **********,***, за полагаща се част от арендно плащане.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици по наследство на земеделски имоти в землището на с. Добри дол, обл. Монтана, подробно описани в и.м.

За съсобствените имоти отвентикът е сключил аренден договор от 09.04.2014 го. С третото лице ЕТ Витен-Ж-Т.М., гр. Видин, с договорена арендна цена за стопанската 2014 год.  от 30 лв./дка и предвидено ежегодно индексиране с по 2 лв./дка за всяка следваща година.

Твърди се, че цялата рента за периода на действие на договора до момента, в общ размер на 3145 лв.  е получена от ответника, който не изплатил на ищците полагащата им се част.

Иска се от съда: Да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците общо сумата от 2620,83 лв., представляваща получената лично от него и незаплатена полагаща им се припадаща част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Добри дол, обл. Монтана, по Договор за аренда на земеделска земя т. 7, акт № 89, дв.вх. № 2420/11.04.2014 го., акт № 60 на Сл.вп. Лом, с нотариална заверка на подписите рег. № 3073/09.04.2014 год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на иска (16.12.2019 год., до окончателното изплащане.

Претендират се и разноските по делото.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си ответникът, чрез пълномощника, адв. П. Г., МАК, счита исковете за допустими. Предлага спогодба.

По същество в настоящия казус няма спорни фактически твърдения.

В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват. С писмена молби пълномощникът им, адв. А.а.,*** не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, изразява становище по същество, представя допълнителни писмени доказателства и списък  по чл. 80 ГПК. Изменя исковата претенция съобразно представените допълнително писмени доказателства.

Ответникът, представляван от адв. П. Г., МАК, редовно упълномощен, признава исковете, като твърди, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като ищците не са го търсили, за да си получат сумата – нито като са идвали в селото, нито са му пращали нотариална покана. За това счита, че не дължи разноски и такива не следва да му се присъждат.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

След смъртта си, на 26.05.1974 год., И.Я.Н., б.ж. на гр. Лом оставил наследниците:

1.       В.М.Н., съпруга, поч. 22.08.1986 год.,

2.       Т. И. П., дъщеря, поч. 11.07.2001 год., с наследници:

a.        В.Ф.П., дъщеря, поч. 11.11.2015 год., с наследници:

                                                                                     i.       П. С. П., съпруг,

                                                                                  ii.       Н. П. С.-К., дъщеря,

                                                                                iii.       В. П. С., син,

b.       П.Ф.П., син

3.       Ц. И. Я., син, поч. 17.04.2004 год., с наследници:

a.        И. Ц. Я., съпруга, поч. 19.01.2018 год.,

b.       В.Ц.И., дъщеря,

c.        И.Ц. Я.-К., дъщеря.

Видно от горното, ищците и ответника са първи братовчеди, което не е спорно по делото.

Видно от представеното Удостоверение, по ч.гр.д. № 304/2001 год., на 06.07.2001 год. е вписан отказът на Т.И. П.от наследството на И.Я.Н..

Не е спорно и, че на наследниците на И.Я.Н., с Решение № 02/21.05.1999 год., по преписка № ДД105/03.01.1993 год. на ПК Лом е възстановена собствеността по отношение на следните земеделски имоти, в землището на с. Добри дол, обл. Монтана:

1.       Нива от 4,000 дка, шеста категория, имот № 002017 в м. Ар-Митиля,  сега ПИ с идентификатор 21436.2.17, с площ съгласно скицата 4002 кв.м.

2.       Нива от 7,000 дка, трета категория, имот № 015026 в м. Натамиите,  сега ПИ с идентификатор 21436.15.26 с площ съгласно скицата 7002 кв.м.

3.       Нива от 7,500 дка, трета категория, имот № 020014 в м. Вълчи шумак, сега ПИ с идентификатор 21436.20.14 с площ съгласно скицата 7502 кв.м.

С Договор за аренда на земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 3073/09.04.2014 год.  на нот. С.С., рег. № 577в РНК, р-н ЛРС, вписан в Сл.вп. Лом под № 2420/11.04.2014 год., акт № 60, т. 6, отв. П.Ф.П. е отдал под аренда трите описани по-горе имота на ЕТ ВТАН – Ж – Т.М., ЕИК ********, гр. Видин, за срок от 6 години, считано от стопанската 2014 год. с договорена в чл. 6 арендна цена за стопанската 2014 год.  от 30 лв./жито/лв. дка и предвидено ежегодно индексиране с по 2 лв./дка за всяка следваща година, дължимо в продукция по борсови цени към момента.

С РКО без номер, от 25.09.2015 год. ответникът П. Ф. е получил рентно плащане в размер на 592,00 лв., или по 32 лв./дка за стопанската 2014/2015 год., за 18,500 дка.

С РКО без номер, от 30.09.2016 год. ответникът П. Ф. е получил рентно плащане в размер на 629,00 лв., или по 34 лв./дка за стопанската 2015/2016 год., за 18,500 дка.

С РКО без номер, от 10.10.2017 год. ответникът П. Ф. е получил рентно плащане в размер на 666,00 лв., или по 36 лв./дка за стопанската 2016/2017 год., за 18,500 дка.

С РКО без номер, от 13.10.2018 год. ответникът П. Ф. е получил рентно плащане в размер на 580,00 лв., или по 40 лв./дка за стопанската 2014/2015 год., за 14,500 дка.

С РКО без номер, от 05.09.2019 год. ответникът П. Ф. е получил рентно плащане в размер на 652,50 лв., или по 45 лв./дка за стопанската 2018/2019 год., за 14,500 дка.

На 20.09.2019 год. ответникът е декларирал, че му е известно, че отговаря пред останалите съсобственици съобразно размера на дяловете им, съгл. чл. 30, ал. 3 ЗС.  

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Иска се от съда: Да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати по равно на ищците общо сумата от 2599,54 лв., или по 1299,77 лв. на всяка от тях, представляващи получената лично от него по Договор за аренда на земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 3073/09.04.2014 год.  на нот. С.С., рег. № 577в РНК, р-н ЛРС, вписан в Сл.вп. Лом под № 2420/11.04.2014 год., акт № 60, т. 6, но незаплатена им припадаща им се част – 5/6 от гражданските плодове – арендни плащания за съсобственатае им земеделски имоти, находящи се в землището на с. Добри дол, обл. Монтана:  ПИ с идентификатори 21436.2.17, с площ съгласно скицата 4002 кв.м., 21436.15.26 с площ съгласно скицата 7002 кв.м. и 21436.20.14 с площ съгласно скицата 7502 кв.м., за стопанските 2014 – 2019 години, както следва:

- 493,32 лв., или по 246,66 лв. за всяка от ищците за стопанската 2014/2015 год.,

- 524,16 лв., или по 262,08 лв. за всяка от ищците за стопанската 2015/2016 год.,

- 555,00 лв., или по 277,50 лв. за всяка от ищците за стопанската 2016/2017 год.,

- 483,32 лв., или по 241,66 лв. за всяка от ищците за стопанската 2017/2018 год.,

- 543,74 лв., или по 271,87 лв. за всяка от ищците за стопанската 2018/2019 год.,

Ведно със законната лихва върху претендираната обща сума от предявяването на иска (16.12.2019 год.) до окончателното изплащане.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговият дял в съсобствеността.

Понятието „ползи” включва в случая не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове.

Чл. 30, ал.3 ЗС намира приложение и когато съсобственикът отдава под наем съсобствената вещ и получава суми в повече от дължимите му съобразно неговия дял в съсобствеността, тъй като това  води до получаване на граждански плод от вещта, полза по смисъла на чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗС.

За да се уважи иска по чл. 30, ал.3 от ЗС следва да се докаже от ищеца наличието на елементите от фактическия състав, включващ: съсобствена вещ между страните, ответникът да не е ползвал съсобствената вещ пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея /добиви – естествени или граждански/, както и като е събирал тези доходи, да не е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.

При наличието на тези предпоставки задължението възниква от момента, в който е реализиран съответният доход, като писмена покана не е необходима на основание чл. 93 от ЗС, съгласно който добивът от вещта като плодове, прираст от добитък, наем и др. такива, принадлежи на собственика й.

Правото по чл. 30, ал. 3 от ЗС законът урежда като безсрочно вземане.

Дължимото без срок се дължи веднага - чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

В случая, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че ответникът е получил за процесния период – стопанските 2014 – 2019 години общо сумата от 3119,50 лв. за трите имота, посочени в исковата молба, които са съсобствени между страните и останалите наследници на И.Я.Н..

От доказателствата по делото се установява, че правата на страните са общо 5/6 за двете ищци, или по 15/36 ид.ч. за всяка от тях, а правата на останалите наследници – от коляното на Т.И. П.са общо 1/6 ид.ч. (поради вписания отказ от наследството на баща й, частта и е половината от дела на нейната майка).

Съответно, /установено отново чрез просто пресмятане/, частта на ищците от получените от ответника суми за съсобствените им имоти е 2599,58 лв.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от общо 2599,54 лв.

Следователно, предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 С следва да се уважат в цялост.

Следва да се присъди и законната лихва върху уважените искове от датата на предявяване до окончателното плащане.

Относно разноските:

Ищците претендират разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК, видно от който общият размер на сторените от тях разноски е 704,83 лв., от които 104,83 лв. държавна такса и 600 лв. – адвокатски хонорар. Тези разноски са подкрепени с доказателства.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото и за това не следва да му се възлагат такива. Както се посочи по-горе, задължението на ответника е възникнало с факта на получаване на съответното годишно рентно плащане, без да е необходима покана от страна на ищците – това от правна страна, а от житейска, страните са първи братовчеди, познават се и не се установява, нито се твърди обективна пречка ответникът, ако е имал намерение да изпълни, да го е сторил – и преди завеждане на делото и в хода му.

Предвид изхода от делото, в ответникът следва да бъде осъден да заплати на двете ищци 704,83 лв., или по 352,42 лв.на всяка от тях – разноски за водене на делото пред първата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.Ф.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на по равно на ищците И.Ц.Я., ЕГН **********,***  и В.Ц.И., ЕГН **********,***, като наследници на И.Я.Н., б.ж. на гр. Лом, поч. 26.05.1974 год., общо сумата от 2599,54 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и девет лева, 54 ст.), или по 1299,77 лв. (хиляда двеста деветдесет и девет лева, 77 ст.) на всяка от тях, представляваща получената лично от него по Договор за аренда на земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 3073/09.04.2014 год.  на нот. С.С., рег. № 577в РНК, р-н ЛРС, вписан в Сл.вп. Лом под № 2420/11.04.2014 год., акт № 60, т. 6, но незаплатена им припадаща им се част – 5/6 от гражданските плодове – арендни плащания за съсобствените им земеделски имоти, находящи се в землището на с. Добри дол, обл. Монтана:  ПИ с идентификатори 21436.2.17, с площ съгласно скицата 4002 кв.м., 21436.15.26 с площ съгласно скицата 7002 кв.м. и 21436.20.14 с площ съгласно скицата 7502 кв.м., за стопанските 2014 – 2019 години, както следва:

- 493,32 лв., или по 246,66 лв. за всяка от ищците за стопанската 2014/2015 год.,

- 524,16 лв., или по 262,08 лв. за всяка от ищците за стопанската 2015/2016 год.,

- 555,00 лв., или по 277,50 лв. за всяка от ищците за стопанската 2016/2017 год.,

- 483,32 лв., или по 241,66 лв. за всяка от ищците за стопанската 2017/2018 год.,

- 543,74 лв., или по 271,87 лв. за всяка от ищците за стопанската 2018/2019 год.,

ведно със законната лихва върху претендираната обща сума от предявяването на иска (16.12.2019 год.) до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.Ф.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Я., ЕГН **********,*** и В.Ц.И., ЕГН **********,***, сумата от 704,83 лв. (седемстотин и четири лева, 83 лв.), или по 352,42 лв. (триста петдесет и два лева, 42 ст.) на всяка от тях  – разноски по водене на делото пред първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

Присъдените суми може да бъдат заплатени по банков път, на следната банкова сметка *** И.Ц.Я.:

*****************

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: