Р Е Ш
Е Н И Е
№І- 36 16.04.2021 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на десети март
през две хиляди двадесет и първа година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
1/Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
с
участието на прокурора……..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 144 по описа за 2021 година на Бургаски Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** ,предявена чрез процесуален представител адвокат Маргарит
Димитров Иванов от АК-Бургас, против Решение № 260062/13.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 1045/2019г. по описа на РС-Айтос в частта, с която е отхвърлен
предявения насрещен отрицателен установителен иск в частта над уважените 93/569
кв.м. ид.ч. от процесния имот до
заявените 279/761 кв.м. ид.ч.
Твърди се, че в тази му част решението е неправилно ,необосновано и
несправедливо. На първо място се изтъква, че районният съд не взел предвид
възраженията и оспорване верността на извършеното в неговите констативни
нотариални актове удостоверяване на
правото на собственост върху целия имот /№ 183/31.08.2012г. на Нотариус Бисер
Демирев, № 81/27.09.2012г. на Нотариус
Бисер Демирев ,№ 66/07.05.2019г. на Нотариус Бисер Демирев/, тъй като в мотивите на съдебното решение само било
отбелязано единствено, че сделката за продажба, от която Ю.Х. черпи права, не
произвела вещно-правен ефект. Неправилно районният съд заключил, че Ю.Х. е
станал собственик на парцела с изключение на наследените от Х.Б. 93/569 кв.м. ид.ч, като липсвала правна
обосновка как, от кого и къде е придобил останалите идеални части от имота,
след като праводателите му не са могли да прехвърлят вещни права, които сами не
са притежавали към онзи момент. На следващо място се изтъква, че районният съд
не съобразил Решение № 777/18.07.2007г. по гр.д.№ 935/2006г. на ВКС, в което
било прието, че Ю.Х. от 1976г. упражнявал владение като съвкупност от
фактическа власт и своене върху отделената с ограда северна част от имота и че
предмет на производството по гр.д.№ 571/2001г. на РС-Айтос са 279/569 ид.м.ид.ч.
не от целия имот, а от собствените на общия наследодател Х.Х.Б. 569/725 кв.м.
ид.ч. от имота.Районният съд неправилно приел, че Х.Б. не е и не би могъл да е
собственик на идеални части от процесния имот възоснова на осъществено от него
давностно владение/ добросъвестно и недобросъвестно/.Сочи, че необосновано АРС
приел, че оградата между двете части на имота била премахната през 2014г.,
което всъщност станало на 21.10.2019г. Районният съд не обсъдил вещно-правния
ефект на Заповед №313/04.06.2008г. на Кмета на Община-Руен за одобряване на ПУП
на имота и увеличаване на площта му от 725 кв.м. на 917 кв.м.Моли се
постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното решение в
обжалваната част бъде отменено и се постанови друго, с което отрицателният
установителен иск бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции.
На 16.12.2020г./видно от клеймото на разписката
на куриера/ до РС-Айтос е изпратено и на
18.12.2020г. е постъпило допълнение към въззивната жалба на Х.Х.Б.,предявена чрез процесуален представител адвокат Маргарит Димитров Иванов
от АК-Бургас. В допълнението към въззивна жалба се изтъкват съображения относно
предмета на насрещната искова молба, която
Х.Б. е предявил пред районния съд
и която, предвид указания на
районния съд, ищецът по насрещната искова молба е бил принуден да уточни
с конкретно посочване на частта от
недвижимия имот, на която ответника по този иск не е собственик.По този начин
обаче била подменена първоначално
заявената воля и пълно разместване на доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск. В допълнението към
въззивната жалба въззивникът Х.Х.Б. твърди, че освен подмяна на волята
му и нарушение на принципа за диспозитивното начало, първоинстанционният съд
неправомерно разместил доказателствената тежест в исковото производство,което
било видно от мотивите на обжалваното съдебно решение.Изтъкват се съображения
относно несъответствие и пълно
противоречие между част от мотивите на първоинстанционното решение и обжалвания
диспозитив. Освен това въззивникът Х.Х.Б. заявява доводи, основани на Решение № 777/18.07.2007г. на ВКС; заявява
несъгласие с част от мотивите на първоинстанционното съдебно решение ; сочи, че от коректния прочит на
насрещната искова молба ставало ясно, че въззивникът не е заявил възражение за
придобиване по давност на идеална част от имота,както сочел районния съд,
а на част от УПИ Девет/римско/-72, в кв.5 по плана на с.Руен.
В тази връзка заявява и доводи за наличие на съдебна практика, според която
владението на реална част от недвижим имот можела до доведе до придобиване на
право на собственост върху идеална част от целия имот. В тази връзка заявява
доказателствени искания : издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
полицейски протоколи по полицейска
преписка за премахване на оградата на УПИ девет/ римско/- 72, кв.5 по плана на
с.Руен; за допускане до разпит на полицейски служители-очевидци на премахване
на оградата; за допускане на СТЕ със задачи: каква е действителната/ реална
площ на процесното дворно място; допустимо ли е обособяване на самостоятелен
имот от реално владени от въззивника части от процесния УПИ Девет/римско/-72, в кв.5 по плана на с.Руен.;
издаване на съдебно удостоверение, чрез
което да се снабди с удостоверение от Главен архитект на Община-Руен за това-
дали е допустимо разделянето на УПИ
Девет/римско/-72, в кв.5 по плана на с.Руен на два самостоятелни имота,
вътрешната граница между които да представлява нанесената на трасировъчен чертеж от юни 2014г. ограда, а
външните граници- реалните физически граници на дворното място.
Въззиваемият ищец Ю.Х.Х. / и ответник по насрещния отрицателен установителен иск/, в
писмен отговор по въззивната жалба на въззивника-ищец по насрещния ОУИ Х.Х.Б., заявява становище за
неоснователност на същата жалба,като изтъква обстоятелства за липса на
собственически права върху имота от Х.Х.Б.. Изтъква се за правилен довода на районния съд- за невъзможност Х.Х.Б. да придобие по давност реална част от процесния недвижим имот, като се
твърди и обстоятелството, че такова възражение не е заявено от Х.Х.Б. с насрещния отрицателен установителен иск. Изтъкват се и различия в
началната дата на владение,сочени от ищеца по насрещния отрицателен установителен
иск пред районния съд и пред въззивната инстанция.Твърди се, че едва пред
въззивната инстанция за първи път Х.Х.Б. заявявал, че оградата е премахната
на 21.10.2019г. Относно допълнението към въззивната жалба на Х.Х.Б. се сочи, че това допълнение е просрочено/т.е. предявено извън двуседмичния
преклузивен срок за предявяване на въззивна жалба по чл.259,ал.1 ГПК, в който
срок е допустимо и предявяване на допълнение към същата жалба/ ,като се излагат
подробни доводи и съображения, основани и на съдебна практика,като се
претендира съдът да не обсъжда
възраженията, изтъкнати в допълнителната въззивна жалба,както и да не уважава
доказателствените искания, заявени с нея.
Въззивна жалба е постъпила от Ю.Х.Х.- ищец по иска с правно
основание чл.109 ЗС, по което е образувано гр.д.№ 1045/2019г. АРС, жалбата насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен иска му по чл.109 ЗС: за осъждане на ответника Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** да премахне за собствена сметка постройката,
изградена в имот с пл. № 72 в кв. 5 по плана на с. Руен, за който е отреден УПИ
XI-72, целия с площ от 917 кв.м. и неуредени
регулационни сметки за 156 кв.м., а именно - масивна нежилищна постройка от 10,
40 кв.м., представляваща баня и тоалетна; както и в частта, с която е частично уважен / до размера от
93/569 кв.м.ид.ч./ предявеният от Х.Х.Б.
насрещен отрицателен установителен иск. Доводите, изтъкнати срещу първоинстанционното решение в частта,
уважаваща частично предявеният от
ответника Х.Х.Б. насрещен отрицателен установителен иск са следните:
1/от решението не ставало ясно как е формирана квотата от 95/569 кв.м. ид.ч.,
която според съда Ю. наследил от общия наследодател Х.Х.Б.. 2/ Нещо повече-
съдът не взел предвид обстоятелството, че приживе общия наследодател прехвърлил
на сина си Х.Х. Б./баща на Ю.
Х.Х./ ½ от 5/8 идеални
части от 569/725 кв.м. ид.ч. от ПИ, за
който е отреден УПИ девет/римско/-72 по
плана на с.Руен. 3/ На следващо място съдът не отчел съдебно решение / по в.гр.д. № 1552/2010г. БОС/ за обявяване за окончателен на договор за покупко- продажба, като крайният извод – че
след като праводателят на Х.Х. Б. се е
разпоредил с процесния имот преживе,
няма как да възникне наследяване за този
имот в лицето на наследника му 4/
Изтъкват се съображения и доводи за това, че ищецът по насрещният иск не твърди
конкретната идеална част от имота, на която се счита за собственик, както и че
изтъква в различните съдебни
производства различни основания за собственост.Поради непосочване от ищеца по
насрещния иск на съответната идеална част, за която счита, че е наследил от
баща си, се заявява твърдение за недопустимост на предявения насрещен ОУИ. 5/
Изтъкват се съображения,основани на решение № 58/24.06.2011г. по в.гр.д.№
989/2010г. на БОС /мотивите от което са възприети от РС-Айтос/- че
съсобствеността в процесния имот е възникнала от заплащане на придаваемите 156
кв.м. ид.ч. от Х.Х.Б.. В същото време обаче се установявало , че придаваемите
по регулация квадратни метри не били заплатени- т.е. регулационните сметки не
са уредени.Изложени са съображения и относно извода на АРС- че собственическите
права на Ю. Х.Б. били отречени с влязло
в сила съдебно решение, но не ставало ясно кое точно е това съдебно
решение. 6/ Изложени са
подробни обстоятелства и съображения
относно легитимацията на Х.Х.Б.
възоснова на констативен нот.акт
за собственост № 98/2001г., като крайният извод е- че соченият нотариален акт
не може да породи собственически права за Х.Х.Б. .
Конкретни
доводи се излагат относно
отхвърлителната част на обжалваното решение по иска с правно основание чл.109
ЗС: 1/ Твърди се за установено незаконното изграждане на постройката от Х.Х.Б. . 2/ Подробно се обсъждат факти и обстоятелства за това, че
постройката пречи на ищеца по негаторния иск да упражнява пълноценно правото си
на собственост. 3/ излагат се съображения, основани на действащи правила на
ЗУТ, относно разположението на сгради спрямо
границите на съседния ПИ, като се твърди, че тези изисквания не са налице досежно постройките, изградени от Ю. Х.Б.. 4/цитират
се конкретни решения на ВКС относно негаторния иск като доводите на ищеца са за постановяване на съдебното решение по иска
по чл.109 ЗС в противоречие с така установената практика. 6/ излагат се
твърдения за липса на нотариално заверена декларация относно постройката. 7/ твърди се, че
незаконната постройка не е електрифицирана и водоснабдена по установения
законов ред, което криело опасност за
здравето и ищеца на ищеца, семейството му и околните. В тази връзка се изтъкват
доводи за ограничаване правото на защита от районния съд, недопуснал въпроси
към СТЕ, искана от ищеца,което от своя страна довело до неизясняване на важни
и относими към делото въпроси. Иска се
назначаване на СТЕ със задачи,
формулирани във въззивната жалба; претендира се отмяна на решението в частта,
отхвърляща иска по чл.109 ЗС и постановяване на решение за уважаване на същия;
претендира се отмяна на първоинстанционното решение в частта, уважаваща
предявения насрещен ОУИ и постановяване на решение за отхвърлянето
му.
По въззивната жалба на Ю.Х.Х. е постъпил писмен
отговор от Х.Х.Б., предявен от адвокат Маргарит Драгомиров Иванов, в който се заявяват подробни съображения за неоснователност и недоказаност на същата
въззивна жалба. В писмения отговор са изложени съображения по всеки един от
пунктовете на въззивната жалба- както по отношение жалбата срещу уважаващата част на насрещния ОУИ, така и
относно жалбата, насочена срещу частта на обжалваното решение, отхвърлящо иска
по чл.109 ЗС на Ю.Х.Х.. Категорично се възразява срещу искането за допускане
на СТЕ с формулирани във въззивната
жалба въпроси, за които се сочи, че не са налице основанията на закона за това,
както и че въпросите касаели хипотези и вероятности, които не не почивали на
установени и доказани в процеса обстоятелства.
Бургаският Окръжен съд намира всяка от въззивните
жалби за процесуално допустими като предявени от процесуално легитимирани лица ,
в законоустановените срокове, с платена по сметка на БОС държавна такса .
Досежно
предявеното от въззивния ищец Ю.Х.Х.
допълнение към въззивната му жалба настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че се придържа към
установената съдебна практика, ясно и
категорична обективирана в Решение № 246 от
23.10.2013 г. постановено по гр.д. № 3418/2013 г. по описа на
ВКС, I г.о, възприемаща, че във въззивната
жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея
жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок жалбоподателят
не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност
на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на императивни
материалноправни норми.Последвали подаването на жалбата фактически
твърдения и доказателствени искания, които се основават на посочване на други
пороци на първоинстанционното решение, обуславящи неговата неправилност, извън
тези, касаещи приложението на императивна материалноправна норма, са
недопустими ако са заявени след изтичане срока за въззивно обжалване. В конкретния
случай такова е допълнението към въззивната жалба на Ю.Х.Х. , с
оглед на което за процесуална яснота следва още в проекто-доклада си съдът да
обяви, че изложените в нея доводи и съображения не ще бъдат обсъждани във
въззивното производство; на същото основание заявените доказателствени искания
са недопустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени и разгледани са искове с правно основание чл.109 ЗС и насрещен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Противно на изложеното във въззивната жалба на
въззивния ответник по насрещния ОУИ- Ю.Х.Х., срещу тази част от
първоинстанционното решение, с което е приет и частично уважен предявения от Х.Х.Б. насрещен отрицателен установителен иск,обжалваното първоинстанционно решение и в тази му част е допустимо,тъй като не са
нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице
процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването
на иска,като съображенията на настоящия съд
за това са следните:
Производството по делото пред
РС-Айтос е образувано по иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от ищеца Ю.Х.Х. с ЕГН ********** против ответника Х.Х.Б.
с ЕГН **********, с който иск / след извършени уточнения/ се претендира: ответникът Х.Х.Б. да
премахне за собствена сметка постройката, изградена в собствено на ищеца дворно
място с площ от 761 кв.м., находящо се в с. Р., ул. П. *, съставляващо поземлен
имот № 72 в квартал 5 по плана на същото село, а именно : масивна
нежилищна постройка от 30 кв.м. ,чиято площ в
с.з. на 27.08.2020г. уточнява на 10, 40 кв.м.,
представляваща баня и тоалетна.
Ответникът Х.Х.Б. е оспорил
така предявения иск по съображения, че е съсобственик в имота по силата на наследствено правоприемство от
своя баща Х.Х.Б.,починал на 2009г.;отделно
от това заявява възражение за
добросъвестно придобиване право на собственост върху част от имота възоснова на
продължило 5 години добросъвестно владение ,начиная от влизане в сила на съдебно решение №58/24.06.2011г.
по в.гр.д.№ 989/2010г. на БОС,като сочи и това, че имотът бил разпределен между него /ответника Х.Х.Б. / и от друга страна- бащата на Ю.Х.Х. .Освен това
процесната постройка винаги съществувала
в дворното място; построена била
включително със съгласието на бащата на Ю.Х.Х. , поради което дори Х.Х.Б. да не е собственик на земята, то Ю.Х.Х. е длъжен да търпи постройката с оглед
нормалното ползване на жилищната сграда на Х.Х.Б. , разположена по западната регулационна
сграда на имота, която сграда нямала друга баня и тоалетна. Постройката не пречела
на ищеца Ю.,а твърдението за нейната незаконност не била основание за уважаване
на иска по чл.109 от ЗС.
Ответникът
Х.Х.Б. от своя страна е предявил срещу Ю.Х.Х. насрещен отрицателен установителен иск,формулиран както следва: да се признае за установено, че Ю.Х.Х. не е едноличен собственик на
процесния имот, съставляващ поземлен имот № 72 в кв.5 по плана на с. Руен. Правния
си интерес от този иск Х.Х.Б. обосновава като проследява титулите за
собственост и съдебните решения по многобройните вещни спорове между страните;заявява,
че с КНА №98/11.06.2001г. по н.д.№
387/2001г. на Нотариус Бисер Демирев е признат за собственик по давностно владение на 279/569 кв.м. ид.ч.
от поземления имот,който е с площ 569/725
кв.м. ид.ч. и представлява ПИ №72,кв.5,за който е отреден УПИ
девет-72,кв.5 с неуредени регулационни
сметки за 156 кв.м.; на самостоятелно правно основание заявява
придобиване по давност на част от имота възоснова на давностно владение/ вж.
л.125 от гр.д.№ 1045/2019г. на РС-Айтос/,начиная от влизане в сила на съдебно решение №
58/24.06.2011г. по по в.гр.д.№
989/2010г.Оспорва като неверни КНА № 183/31.08.2012г.,н.д.№ 641/2012г.
и КНА № 81/27.09.2012г. по н.д.№72582012г., двата на нотариус Бисер
Демирев и моли отмяната им като неверни.
След указания, дадени
от АРС, ищецът по насрещния ОУИ Х.Х.Б. е направил следното уточнение на петитума на този иск : да се признае за установено, че Ю.Х.Х. /ответник по насрещния иск/, не е собственик на 279/761
кв.м.ид.ч. от процесния имот,което уточнение е прието от районния съд с
протоколно определение от с.з. на
18.06.2020г.
С оглед на
установеното, неоснователни се явяват твърденията на въззиваемия ответник по насрещния ОУИ Ю.Х.Х.- за
недопустимост на насрещния отрицателен установителен иск поради неуточняване
от ищеца Х.Х.Б. на точно каква идеална част твърди, че е собственик по наследство.На първо
място,съобразно
обстоятелствата,изложени в насрещния ОУИ става ясно, че
ищецът Х.Х.Б. защитава
своето право на собственост в обема, в който намира, че
се
легитимира за съсобственик в спорния имот, а именно
позовавайки се на нот.акт № 98, том трети, н.д.№ 387/2001г. на Нотариус
Демирев/ л. 129 от гр.д.№ 1094/2019г. АРС/ и отричайки правата на ответника Ю.Х. над твърдените за свои 279
кв.м.ид.ч. върху
същия имот като пречка за реализиране на правото си като съсобственик в имота .В случая твърдяното от Х.Х.Б. право е за собственост на 279/761
кв.м.ид.ч. от процесния недвижим имот,
поради което заявеният петитум на
насрещния ОУИ е, че ответникът Ю.Х. не е собственик на 279/761 кв.м.ид.ч. от имота. Уточнението на предмета/обема на съсобственост на предявения отрицателен установителен иск правилно е
поискано от първоинстанционния съд, тъй като изложените в исковата молба обстоятелства
сочат на ищцови твърдения за наличие на съсобственост върху процесния имот,
поради което безспорно ответникът Ю.Х. следва да знае в какъв обем следва да защити
оспореното му с насрещния ОУИ право на
собственост от другия съсобственик/Х.Б./
в имота. Съдебната практика е
категорична, че правен интерес от отрицателен
установителен иск е налице и при наличие на спор между
правни субекти,
легитимиращи се за съсобственици на един недвижим имот. В този случай при
евентуално уважаване на иска ще се внесе яснота и безспорност в отношенията
между страните и ще се определи режимът на собственост на вещта, в която всяка
от страните по спора счита, че има определен дял./ вж.
Решение № 213 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2014 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Маргарита Соколова; с цитирани в
това решение други съдебни решения на
ВКС в този смисъл./
С оглед сложилия се между
страните вещен спор първоинстанционният
съд е назначил съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по което е изследвал
кадастралния и регулационен статут
на поземления имот .
Видно от заключението на вещото лице, действащият
регулационен и кадастрален план за с. Руен е одобрен със заповед №
1025/02.08.1976 г. По него за имот с пл. № 72 е отреден УПИ XI-72 в кв.5 по плана на с. Руен с площ от 721 кв.м., от които 569 кв.м.
собствени от имот пл.№ 72 и 156 кв.м. придаваемо място от имот пл. №
68,без данни за уреждане на сметките по
отношение на тези придаваеми квадратни метри.
Със заповед
№ 313/04.06.2008 г. е одобрен проект за ЧИ на ПУП-ПР, с. Руен с обхват УПИ XI-72, УПИ X-71 и
УПИ IX-70. С прилагането на тази заповед
дворищно-регулационната граница на процесния УПИ XI-72 със съседните УПИ X-71 и УПИ IX-70
съвпада с имотните граници на имот пл. № 72,поради което площта
на УПИ XI-72 става в размер на
917 кв.м.,тъй като за УПИ XI-72 се връщат части както следва:
площ от 70 кв.м.,които са били придадени към УПИ IX-70 и площ от 122 кв.м.,които са
били придадени към УПИ X-71 /вж.текстова част от заключение на в.л. –л.284 и
кореспондираща му скица л.289 от делото на АРС/. По този начин процесният УПИ XI-72 по действащия регулационен от 1976 г., с нанесено ЧИ на ПУП-ПР в кв.5, е с
площ от 917 кв.м., от които собствени за имот пл.№72 са 761 кв.м.
и 156 кв.м. неуредени регулационни сметки като придаваеми от имот с пл. № 68. Вещото лице изчислява, че собствени за имот
пл.№ 72 са 817кв.м., но в УПИ XI-72
попадат 761 кв.м., а останалите
/т.е. разликата между 817-761=56 кв.м./
попадат в съседни парцели и в уличната
регулация. В съдебно заседание на 27.08.2020г.
вещото лице Бакалова сочи,че придаваемите части от 156 кв.м. са завзети и са вътре в двора в това, което
се владее от страните/ вж. гърба на л.385 от делото на АРС/.
От заключението и скица към него / на л.289 от делото на АРС/ е видно, че
процесната баня-тоалетна, предмет на иска по чл.109 ЗС на ищеца Ю. Х.Х. , се намира на северната дворищно-регулационна линия с
УПИ ХІІ -74,67,73/вж. скица на л. 289 от делото на АРС/,като според вещото
лице, не са спазени необходимите отстояния по чл.42,ал.3 ЗУТ.Вещото лице
установява, че процесната баня-тоалетна
е изградена върху септична
яма,свързана е с водопроводната мрежа и
водомера на пМС, но канализация в с.Руен нямало.Вещото лице в първоначалното
заключение сочи, че в процесното дворно място няма изградена вътрешна ограда,
както и останки от нея,която да отделя фактическото ползване между
страните, за да може да се отговори:
каква е площта, ползвана от дворното
място от всяка от страните по делото.
Страните не спорят и от
представени по делото удостоверения за
наследници и за родствени връзки става
ясно, че имат общ наследодател Х.Х.Б.,
роден 1925 г. и починал на 13.02.2009 г./л. 102 от гр.д.№ 1049 АРС/.След
смъртта си същият е оставил за
наследници три деца:1/ответникът Х.Х.Б.,роден 1953г.; 2/Х.Х.Б., р.1961г. и 3/дъщеря Х. Х. З./Х. Х. С./.
Породилата
спор между страните З. К. /З. А./ е дъщеря на А. Ю. Б.,починала 1994г. и съпруга на общия наследодател Х.Х.Б./р.
1925 и починал 2009г./. З. К. не е родена от брака на А. Ю. Б. с Х.Х.Б.,видно от данните за това по удостоверение за родствени
връзки/л.252 от гр.д.№ 1049/2019г. на АРС/, от които е видно, че нейн баща е О.
А. К..Следователно, тъй като А. Ю.Б. е
починала през 1994г.-т.е. преди съпруга си Х.Х.Б.,починал 2009г., то безспорно нейната
дъщеря З. К. не е наследник на общия наследодател Х.Х.Б..
Ищецът по главния иск Ю.Х.Х. претендира, че е
собственик на целия имот,който бил придобил с нотариален акт за покупко-продажба № 93, том V, рег. № 4873, дело № 732/2012 г. на нотариус Бисер Демирев, с рег.№ 324 на НК, с район на действие
– района на АРС, с който родителите му Х.Х.Б.,роден 1961г. и Н. И.Б., Х. Х. З. и З. К. са му прехвърлили дворно
място с площ от 761 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот 72 в кв.5 по
плана на с. Руен, за който по неприложената в срок дворищна регулация е бил
предвиден УПИ XI-72 в кв.5 по плана на с. Руен, целият с площ от 917 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 156 кв.м., ведно с построената полумасивна жилищна
сграда от 65 кв.м. и подобрения.
За така описаното дворно място, както и за
придобиване собствеността върху
изградени в него сгради,последните
предмет на прехвърлителни сделки,видно
от представени по делото нотариални актове, Ю.
Х.Х. сочи в исковата молба,
че се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост № 66,том втори, рег.№
2638,н.д.№ 225/2019г. на Нотариус Бисер Демирев , с който е признат за изключителен собственик на поземлен имот №72
в кв.5 по плана на с.Руен, попадащ в УПИ ХІ-72 с площ от 917кв.м., от които
156кв.м. с неуредени регулационни
сметки.
От
данните по делото се установява, че процесният имот произхожда от общия наследодател
Х.Х.Б., роден 1925г. и починал на 13.02.2009 г., като части от имота са
придобити по наследство от родителите му Х. Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и
съпругата му Ф. С. Б., починала на 07.10.1975 г., а други части – по давностно
владение по време на брака с починалата преди него съпруга А. Ю.Б.. За
определяне притежанието на собствеността и обхвата на собственическите права
следва да се съобразят също така множеството извършени сделки, водените дела,
завършили с влезли в сила решения и издадените констативни нотариални актове.
Установява се от приложените гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС,
гр.д.1832/2003 на ВКС, гр.д.297/2005 г. на БОС и гр.д.935/2006 на ВКС, че с
влязло в сила решение е прието за установено по отношение на ответника Х.Х.Б.,р.1953г.,
че общият наследодател Х.Х.Б.,роден 1925г. и починал на 13.02.2009 г., е собственик на общо
279/596 кв.м.ид.части от УПИ XI-72 в кв.5 по плана на с. Руен, целият с площ от 725 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 156 кв.м ,като 45/596 кв.м.ид.части са признати с решение по гр.д.177/2003г. на
БОС на основание наследствено правоприемство от родителите на общия наследодател
Х.Х.Б. - Х. Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и съпругата му Ф. С. Б., починала
на 07.10.1975 г., и още 234/596 кв.м.ид.части с решение по гр.д.297/2005 г. на БОС,
оставено в сила с решение по гр.д.935/2006 на ВКС. Съдът при внимателен
прочит на мотивите и диспозитива на всяко от тези дела констатира, че в
мотивната част дробната част на имота се
сочи с цифрата „569“, а в диспозитивната „596“.
По горепосочените дела собственическите претенции на останалите ищци и
праводатели на ищеца в настоящото производство по договора за покупко-продажба Х.Х.Б.,роден 1961г., Х. Х. З. /Х. Х. С./,родена
1960г., З. К. /З. А./,родена 1950г., спрямо ответника Х.Х.Б.,р. 1953г., за
процесните 279/569 кв.м.ид.части са отречени още на първа инстанция с влязло в
сила решение по гр.д.571/2001 г на АРС,тъй като
за тези ищци е прието, че същите
не са наследници на общия наследодател Х. Х. Б., починал на 30.07.1946 г. и
съпругата му Ф. С. Б., починала на 07.10.1975 г., а са деца на сина им Х.Х.Б.,роден 1925г., жив към момента на постановяване на това съдебно
решение.
Установява се от приложените нот.акт № 147, т. II, рег.№ 1989, дело № 263 от 2001 г. и нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело № 264 от 2001 г., двата на нотариус
Бисер Демирев, с рег.№ 324 на НК, с район на действие – района на АРС, че общият наследодател Х.Х.Б.,роден 1925г. и починал 2009г., е прехвърлил на сина си Х.Х.Б.,роден 1961г., ½
ид.част от 5/8 ид.части,което представлява 5/16 кв.м.ид.ч. от поземлен неурегулиран имот – дворно място в
с.Руен, съставляващо имот № 72 по плана на селото, който имот е
569/725 ид.части, равняващи се на 569 кв.м.от отредения му по план УПИ XI-72 в кв.5 по плана на селото,
целият с площ 725 кв.м. Следователно, прехвърлените от Х.Х.Б./р. 1925г. и п. 2009г./ на сина му Х.Х.Б.,роден
1961г., идеални части са 178/569 кв.м.ид.ч.
Видно от приложените гр.д.312/2009 г. на АРС и гр.д.1552/2010 г. на БОС, с
влязло в сила решение е обявен за окончателен предварителния договор от
31.03.2008 г. и анекс към него от 01.04.2008 г., сключен между общия
наследодател Х.Х.Б. (заместен след смъртта му в хода на производството от
наследниците му по закон Х.Х.Б. – ответник по настоящото дело и Х. Х. С.) и
бащата на ищеца и брат на ответника Х.Х.Б., за покупко-продажба на 10/48
кв.м.ид.части от процесния поземлен имот
от 569/725 кв.м.ид.ч. -т.е. за 119/569 кв.м. ид.ч.Тъй като общия
наследодател и обещател по предварителния договор Х.Х.Б. е починал през 2009г. в хода на производството по обявяване на
предварителния договор за окончателен, притежаваните от него 279/569 кв.м.
ид.ч. от процесния недвижим имот са се разпределили по равно и наследени от
неговите деца по 1/3 ид.част както
следва : 93 кв.м. ид.ч. за Х.Х.Б.,р.1953г.
; 93 кв.м. ид.ч. за Х.Х.Б.,р. 1961г. и
93кв.м. ид.ч. за Х. Х. С., р. 1960 г.
Следователно,общо притежаваните от Х.Х.Б.,р. 1961г., в резултат на всички сделки и по наследство
квадратни метри идеални части от процесния недвижим имот , са в размера от
390/569 кв.м. идеални части.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93,т.пети,рег.№
4873,н.д.№ 732/2012г. на нотариус Бисер Демирев настоящият ищец Ю. е закупил от баща си Х.Х.Б., майка си Н. И.Б. ,
леля си Х. Х. З. и от З. К.описания в
този нотариален акт недвижим имот, представляващ дворно място от 761 кв.м., представляващ
неурегулиран ПИ № девети- 72, в кв. 5 по плана на с.Руен, целият с площ от 917
кв.м. и с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м. Както се посочи по-горе
,лицето З. К.не е наследник на починалия общ наследодател Х.Х.Б.,р.1925г. и п.
2009г., поради което при липса на собственически права същата не може да
прехвърли такива на купувача по сделката. При изясняване по-горе квотите на собственост от имот пл.№72,който
първоначално е бил с площ от 569 кв.м.
стана ясно, че Х.Х.Б.,р. 1961г. по
наследство и в режим на СИО със съпругата си Н. притежава общо 390/569кв.м.
ид.ч. и толкова са правата, които може
да прехвърли на купувача- на сина си Ю.Х.Х.,
р.1984г. Ю.Х.Х. е придобил по покупко-продажба и от Х.
Х.З./Х. Х. С., р. 1960 г./ притежаваните от същата 93 кв.м. ид.ч. и следователно е станал собственик на 483
кв.м. ид.ч. от имот №72 с площ 569 кв.м.
Ответникът Х.Х.Б. ,р. 1953г., както се посочи по-горе, е станал собственик
по наследство от своя баща Х.Х.Б.,починал
2009г., на 93/569 кв.м.ид.ч. от същия
имот. Представеният нотариален акт №
98, том III, рег. № 2775, дело № 387/2001 г. на нотариус Бисер
Демирев с рег. № 324 и район на действие – района на АРС не легитимира ищеца по
насрещния иск Х.Х.Б. като собственик на 279/569 кв.м.ид.ч. от процесния имот.
Ищецът по насрещния иск не е могъл да придобие идеални части от процесния имот
нито на основание добросъвестно владение, нито на основание недобросъвестно
владение, без значение в кой период от време е осъществено владението. В тази
връзка безспорно за времето от 1976 г. до премахването на оградата след 2014 г.
ищецът по насрещния иск е владял северната част от процесния имот, но
задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК е категорична, че след влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. не е допустимо придобиването както на реално определени,
така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно
владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за
какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не
може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част,
каквато се претендира да е придобита от ищеца по насрещния иск с представения
нотариален акт № 98, том III, рег. № 2775, дело № 387/2001 г.
на нотариус Бисер Демирев с рег. № 324 и район на действие – района на АРС. С оглед на това ищецът по насрещния иск не е
собственик въз основа на давностно владение на идеални
части от процесния УПИ с изключение на по-горе признатите му по наследяване
през 2009г. на 93/569 кв.м.ид.ч.
Съдът отчита установеното от
заключението на вещото лице Бакалова изменение в регулационния статут на УПИ ХІ-72,кв.5 по плана на
с.Руен, в който собственото място за
имот пл.№ 72 е в размер от 569 кв.м. и възоснова на тази площ по-горе са
изчислени квотите на съсобствениците в него,като към този момент урегулирания ПИ
е с площ от 725 кв.м., от които 156 кв.м. са
с неуредени регулационни сметки. Както безспорно и категорично се
установи от заключението на вещото лице, с изменение на ЧИ на плана на
с.Руен , собственото място за имот пл.№
72 е увеличено на 761 кв.м./поради вкарване в поземления имот на части от
същия, които са били предвидени за урегулиране на съседни имоти/; с ЧИ на плана УПИ № ХІ-72, в кв.5 по плана на
с.Руен става с площ от 917кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м.
Съгласно правилото на чл.98 ЗС, принадлежността
следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. С частичното изменение на ПУП-ПР относно процесния недвижим имот е
отпаднало отчуждителното му действие относно тези части,които
първоначално са били предвидени да преминат в съседни ПИ, поради която причина
и на основание чл.98 от ЗС тези
части са присъединени към процесния недвижим имот. Тоест,установяване правата и обема
на съсобственост в процесния имот следва
да се извърши,отчитайки настоящата му площ и съотнесена към частите на
съсобствениците преди последното
частично изменение, изчислени по-горе както следва 93/569 кв.м. за Х.Х. Б.. 1953г. и 483/569 кв.м. за Ю. Х.Х.,р.1984г.
Първоинстанционният
съд не е отчел това обстоятелство, като е произнесъл диспозитив по иска по
чл.124,ал.1 ГПК съгласно предходен и
недействащ регулационен статут на процесния недвижим имот.Като краен резултат
правилно районният съд в мотивите си е
установил, че Ю.Х.Х. не е собственик на 93/569 кв.м.ид.ч. от процесния недвижим
имот,но е следвало да преизчисли тази дроб спрямо настоящата площ от 761 кв.м. на имот пл.№72, който
участва именно с тази площ от 761
кв.м. в УПИ ХІ-72 .Това преизчисляване
се налага освен това и предвид заявения
от Х.Х.Б. петитум по насрещния
отрицателен установителен иск: да се приеме за установено спрямо ответника Ю.Х.Х.,
че не е собственик на 279/761 кв.м.ид.ч. от
процесния имот.
Настоящата
инстанция по реда на чл.162 ГПК установи,
че 93/569=118/761 кв.м. ид.ч., поради което над тази част от 118/761 кв.м. ид.ч. до
претендираните 279/761 кв.м. ид.ч.
отрицателният установителен иск за собственост следва да се отхвърли като
неоснователен .По изложените съображения в
тази му част първоинстанционното решение е неправилно и като такова следва да
се отмени , като се постанови друго такова, с което се признае за установено по
иска на Х.Х.Б., че Ю.Х.Х. не е собственик на 118/761 кв.м. идеални части от
имот пл.№ 72, за който е отреден УПИ ХІ-72, в кв.5 по плана на с.Руен, целият с
площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м. , а в останалата
част: за над 118/761 кв.м. ид.ч. до претендираните 279/761 кв.м.ид.ч. иска се
отхвърли.
Следва да се отбележи и това, че въпреки
множеството констативни нотариални актове за собственост по давностно
владение,издадени в полза на
праводателите на ответника по насрещния иск
Ю.Х.Х., по делото не се установи налагане на цялостно еднолично
необезпокоявано владение върху имота както
от Ю.Х.Х., така и от неговите праводатели.Имотът се ползва съвместно от страните по начина, по който е
бил разпределен и ползван във времето от 1976г.
По отношение на предявената от Ю.Х.Х. срещу Х.Х.Б.
исковата претенция по чл.109 от ЗС- за
премахване за сметка на ответника на построената от него масивна нежилищна
сграда със ЗП от 10, 40 кв.м. (уточнението относно ЗП на постройката е
направено от ищцовата страна в съдебно заседание от 27.08.2020 г.),
представляваща баня и тоалетна, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Ю. на първо
място изтъква, че тази постройка била изградена от ответника Х.Б. в дворно
място, изключителна собственост на ищеца. По делото обаче се установи, че
процесният имот е съсобствен между страните, поради което безспорно ответникът не се явява чуждо на съсобствеността лице.По тази причина на твърдяното основание-
изключителна собственост на ищеца върху
дворното място,в което ответникът без вещни права е изградил постройка,
искът по
чл.109 ЗС е неоснователен.
Съдебната практика категорично
приема, че искът по чл. 109 ЗС обезпечава вещното право на
собственост на отделния съсобственик, поради
което той може да бъде насочен и към съсобственик,
който със свое действие неоснователно създава пречка за упражняването на
правата на друг съсобственик.
При предявен иск за премахването на
строеж в съсобствен поземлен имот следва да се
установи дали същият ограничава правото на собственост и в частност правото на
ползване на имота.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следната
фактическа обстановка:
От показанията на св. Н. Б./майка на ищеца Ю. и живуща на този адрес от 37
години/ се установява, че между страните постоянно имало конфликти.
Първоначално всички лица,живущи в
процесното дворно място, ходели в една
тоалетна, но през 2010г. ответникът Х.Б. направил въпросната тоалетна,после
пристроил баня до нея, прекарал вода и ток
в тези помещения. Свидетелката Н. Б. заявява, че заради тази тоалетна не
можела да си работи мястото, като уточнява, че синът й е собственик на имота по
нотариален акт.От показанията на тази свидетелка се установяват изключително конфликтните отношения между
страните; свидетелката заявява, че тоалетната воняла,не знаела дали е включена
в канализацията, защото прекарали канализация преди две години на улицата.
Свидетелката З. К.,водена за разпит пред съда от ищеца Ю. Х.Х. и последният племенник на същата свидетелка, също заявява
обстоятелството, че първоначално в двора имало само една тоалетна, като
по-късно Х.Б. построил отделно баня и
тоалетна, като първоначално била паянтова, но в момента –много по-масивна, с
бетонирана пътечка.Около тоалетната било замърсено, миришело. Според
свидетелката К. когато плевиш двора ,работиш в двора, тогава тоалетната
миришела.
Свидетелката М. е дъщеря на ответника Х.Х.Б. и заявява ,че до 29-тата си година живяла в
процесния имот. Свидетелката сочи, че
преди имало обща тоалетна, още когато дядо й бил жив, и всички живущи в
този имот ползвали тази тоалетна. След като бащата на свидетелката се върнал
1996-1997г. от Германия, тогава направил тоалетна. Тоалетната била със септична
яма, бетонни колове, покрив имала от бетон; нямали оплаквания от съседите, дядо
й,който починал през 2009г., докато бил жив
също нищо не казал за тоалетната. Досега нямало забележки, че тоалетната
мирише; когато свидетелката ходела при баща си, в тази баня къпела децата си/
на 5г. и на 9г./
Свидетелят Х. ,воден за разпит пред съда от ответника Х. Б. и не сочещ
родствена връзка със страните по делото, установява, че преди смъртта на дядото
/ починал според свидетелят 2008-2010г./ ответникът построил тази тоалетна;
понастоящем била отремонтирана банята и тоалетната, зазидали ги, замазали и
боядисали, било чистичко, приятно за ползване.
Съдът не обсъжда и анализира показанията на свидетелите,дадени за съществуваща или несъществуваща ограда в двора, тъй като това обстоятелство не е
предмет на иска по чл.109 ЗС.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявеният иск по чл.109 ЗС за неоснователен.Построяването на
сграда в съсобствен имот само по себе си не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като всяко
лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с
правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 ЗС построеното
принадлежи на всички лица, които притежават право на собственост върху дворното
място. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици
да упражняват правата си в съсобствеността,
последните могат да искат премахване на постройката.В случая съдът не намира за
категорично, ясно и безспорно установено
по делото твърдението на ищеца, че процесният обект, представляващ
баня-тоалетна, изградена от ответника,
смущава, пречи и ограничава
пълноценното ползване на имота от ищеца Ю. по начин, че последният да не може да
упражнява правата си в пълен обем.Индивидуална е преценката дали застрояването пречи на другия съсобственик на мястото да упражнява правото си на собственост и тя се извършва с
оглед на събраните по делото доказателства за характера и площта на
строителството,както и за установения преди това
строителство начин на ползване на съсобствения
имот.От показанията на свидетелите се установи, че преди
изграждане на тоалетна-баня от Х.Х.Б. се
е ползвала само една
обща тоалетна в двора от всички живущи в този имот; фактът , че процесният обект е
изграден върху септична яма, явно се налага предвид обстоятелството, установено със заключението
на вещото лице- за липса на канализация на с.Руен.На следващо
място,незаконността на строежа или „търпимостта“ на същия по смисъла на строителните правила и
норми, е без значение за правото да се иска неговото
премахване, в случай, че не се
установи този строеж да ограничава или смущава пълноценното му
ползване от останалите съсобственици,т.е.-да пречи
съсобственикът да упражнява правата си в
пълен обем.Изцяло неоснователни са съображенията на въззивния ищец по иска по
чл.109 ЗС Ю.Х.,основани на сочена съдебна практика за смущаване правото на
собственика при извършване на строителство в нарушение на нормативно
установените отстояния от границата на
имота на ищеца. Настоящият съдебен състав изцяло споделя цитираната във
въззивната жалба практика на ВКС, но тя
не е относима по настоящето дело,
тъй като иска по чл.109 ЗС в случая е
заведен от съсобственика в имота, а не от собственика на съседния поземлен
имот, до чиято граница е изградена процесната баня-тоалетна.По тази причина
е безпредметно разглеждането на поставените от въззивния ищец Ю.Х. в жалбата
му възражения:за наличие или липса на съгласие на собственика на съседния имот,
до чиято граница е изградена процесната баня-тоалетна, тъй като на основание
чл. 26,ал.2 ГПК никой не може да предявява и заявява от свое име чужди права пред съда.
Ето защо предявеният иск по чл.109 от ЗС се явява неоснователен и като такъв правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд, в която част решението на АРС следва да се
потвърди.
Крайният извод на настоящият съдебен
състав е за неоснователност на всяка от въззивните жалби .
При този изход на спора пред настоящата инстанция в тежест на всяка от
страните остават съдебно-деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № №260062/13.11.2020г. по гр.д.№ 1045/2019г. на РС-Айтос в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание по чл.109 от ЗС,предявен от Ю.Х.Х. с ЕГН ********** *** за осъждане на
ответника Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***,
да премахне за собствена сметка постройката, изградена в имот с пл. № 72
в кв. 5 по плана на с. Руен, за който е отреден УПИ XI-72, целия с площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., а
именно : масивна нежилищна постройка от
10,40 кв.м., представляваща баня и тоалетна.
ОТМЕНЯ Решение
№ №260062/13.11.2020г. по гр.д.№ 1045/2019г. на РС-Айтос в частта, с която е
признато за УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК на Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***, че Ю.Х.Х.
с ЕГН ********** *** не е собственик на 93/569 кв.м.ид.ч. от следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот с пл. № 72 в кв. 5 по плана на с. Руен, за който
е отреден и попада в УПИ XI-72, целия с площ от 917 кв.м. и
неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., като отхвърля иска в останалата част – до размера на
заявените 279/761 кв.ч.ид.ч. от гореописания недвижим имот,като ВМЕСТО
ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК на Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***, че Ю.Х.Х. с ЕГН ********** ***
не е собственик на 118/761 кв.м.ид.ч. от
поземлен имот пл.№ 72,за който
имот е отреден и попада в УПИ ХІ-72, в
кв.5 по плана на с.Руен, целият УПИ ХІ-72 с площ от 917 кв.м. с неуредени
регулационни сметки за 156 кв.м. , като
в останалата част за над 118/761 кв.м. ид.ч. до претендираните
279/761 кв.м.ид.ч. ОТХВЪРЛЯ иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №260062/13.11.2020г. по
гр.д.№ 1045/2019г. на РС-Айтос в останалата му част .
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.