Решение по дело №9863/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4373
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330109863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                                 

                                          

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  4373                                     15.11.2019 година                            град Пловдив

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9863 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против С.А.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ №. За периода от 06.06.2014г. до 06.01.2017г. имал задължения за ползвани услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 333.03 лева и обезщетение за забава в размер на 52.63 лева за периода от 31.08.2014 г. до 28.02.2018 г., които не били платени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител, с който се оспорват исковете. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност.   

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4719/2018 г. на ПРС, XI гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П, ул. „Л“ № .., както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

В производството не е повдиган спор за собствеността на имота /вкл. в преклузивния за това срок за отговор на ИМ/. Във връзка с доказване правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот, деклариран от ответника като единствен собственик и ползвател. Чрез декларирането е налице извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Същият фигурира в базата данни на ищцовото дружество като потребител с №  .., вписаният постоянен и настоящ адрес също е там. Според съда се доказва по категоричен начин правото на собственост и наличието на качеството „потребител”, според норм. уредба. Отделно, следва да се има предвид, че имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на ВиК, което се установява от показанията на св. Е. – и. и факта на полагане на подписи в карнетите /неоспорени/, без отразяване на забележки или несъгласия с отчетите. Горното свидетелства за потребление на предоставените от ищцовото дружество услуги за процесния период, като собственикът на имота – ответник, е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения.

Ето защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че Б. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар да са отбелязани 4 или 6 обитателя.

Според показанията на св. Е /и/ - ежемесечно правил посещения, но въпреки отправените покани да бъде поставен водомер, такъв липсвал. Имотът бил обитаван от с. на ответника и неговото семейство, който споделил, че ползват вода, но нямат водомер. Въпреки че инкасаторът констатирал, че в имота живеят повече обитатели, било начислявано за 2 души по тарифа. Представител на потребителя се подписвал в карнетите. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

За пълнота - не могат да бъдат споделени възраженията /заявени едва в о.с.з. и като такива – преклудирани/, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода. Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част от тях за потребителя, които не са оспорени. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължат плащане на консумираните услуги.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение. Той е длъжен и да допуска инкасатора да отчита показанията.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в размер на по 5  куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки  обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 10 куб. на месец /при завишаване на 11 само за 3 месеца/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да подмени/постави водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. Установява се, че за исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 16-18 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките  за прилагане  на  клаузите  на  чл.23, ал.5  и  ал.7  от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задължението  на  ответника за процесния  период. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията на особения представител, макар наведени в о.с.з., но принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 06.06.2014 г. – 22.03.2015  г. вкл. /или за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, но като се вземе предвид падежът на задълженията/, сумата за главница е погасена по давност. Експертът по ССЕ е посочил, че за периода от 22.03.2015 г. /задължението по фактура от 06.10.2015 г., която от своя страна включва вземанията от 01.03.2015 г. до 05.10.2015 г., е със срок за плащане до 05.11.2015 г., т.е. не е погасено/ до края на исковия, задълженията възлизат на: 282,44 лева – главница и 37,83 лева – лихва.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 282,44    лева – главница за периода 01.03.2015 г. /отчетен период, който не е погасен по давност, т.к. е включен в посочената по – горе фактура от 06.10.2015 г./ – 06.01.2017 г. и обезщетение за забава за периода 06.11.2015 г. /когато ответникът е изпаднал в забава в плащането на сумата по фактура от 06.10.2015 г./ до 28.02.2018 г. /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 37,83 лева.

Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 28.02.2018 г.  

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; общо 150 лева – депозит ССЕ /за СТЕ не е изплатен/; 300 лева – депозит за особен представител. Претендира и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съд. заседания и извършените процесуални действия. От разноските от общо 625 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 519,03 лева.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда, предвид липсата на фактическа и правна сложност. По съразмерност се дължат 62,28 лева.

Ответникът не е направил разноски, поради което и такива не му се присъждат.

Така мотивиран, съдът                                                               

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 282,44 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 01.03.2015 г. - 06.01.2017 г. и 37,83 лева - обезщетение за забава за периода 06.11.2015 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2018 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите над уважените до пълните претендирани размери, а именно: до 333,03 лева – главница за периода 06.06.2014г. до 28.02.2015 г. вкл., както и до 52,63 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. до 28.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2813/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4719/2018 г. на ПРС, XI гр.с.

ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 519,03 лева /петстотин и деветнадесет лева и три стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 62,28 лева /шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 4719/2018 г. на ПРС, XXI гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП