№ 29877
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110122026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на ответниците Д. Н. Н. и Й. Н. Н., чрез мл. адв. С. за
изменение на Решение № 3359/26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 22026/2022 г. в
частта на разноските. Молителите считат, че съдът неправилно е определил и
присъдил на всеки от тях разноски. Намират, че договореното възнаграждение от 800
лв. за всеки от тях не е прекомерно с оглед сложността на делото, събраните
доказателства. На следващо място считат, че дори и да се приеме, че същото е
прекомерно, то следва да се отчете материалния интерес. Поддържат, че ако съдът
счете, че следва да намали дължимото възнаграждение за адвокат на всеки от
молителите, то същото следва да бъде намалено до размера от 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Т.” ЕАД намира
депозираните молби за изменение на решението в частта за разноските за
неоснователни.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбите за
допълване на определението в частта за разноските на другата страна са депозирани в
срока за неговото обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че
същите са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество молбите на ответниците Д. Н. Н. и Й. Н. Н. са
1
НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:
Съдът се е произнесъл с решение, с което е уважил частично предявените
искове като е приел, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат
разноски за адвокатска защита съразмерно на отхвърлената част, но с оглед
направеното възражение на ищеца по смисъл на чл. 78, ал. 5 ГПК, е намалил същото
на 200 лв., позовавайки се на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС.
Настоящият съдия-докладчик намира, че даденото с решението от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22 на СЕС разрешение по преюдициалното запитване, което е
задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за
намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът,
съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, с
което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв – се препраща към наредбата. Размерът на
разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи,
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и
извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от
законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз
на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до
правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от
тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа по делото. (в този смисъл
Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о.,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5106/2023 г. на ВКС, III г.о.).
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е и
справедлив и обоснован. С оглед на гореизложеното възнаграждението, определено по
правилата на Наредбата, само и единствено според броя на исковете и защитавания
интерес, противоречи на изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл определеното в решението,
чието изменение в частта за разноски се иска, адвокатско възнаграждение за всеки
ответник отговаря на правната и фактическата сложност, която в случая не е висока, а
и действително извършената работа от мл. адв. С. – изготвил отговор на исковата
молба и становище за откритите съдебни заседания, без явяване в тях, настоящият
състав приема, че така определените разноски за адвокатски хонорар за всеки от
ответниците не следва да бъде увеличаван.
По изложените съображения съдът не намира основание за изменение на
2
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 91158/19.03.2024г., подадена от Д. Н.
Н. и молба с вх. № 91162/19.03.2024 г. на Й. Н. Н., депозирани чрез адв. С. за
изменение на Решение № 3359/26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 22026/2022 г. по
описа на СРС, 182 с-в, в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3