№ 405
гр. Ловеч , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500268 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №646/20.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№748/21 г. ЛРС е отхвърлил
отчасти заявление с вх.№2309/19.04.21 г. подадено от заявителя „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД ЕИК ****** срещу длъжника ИВ. Й. АТ. ЕГН ********** от гр.*******, с
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за претендираните изискуеми такси, дължими съгласно чл.24 б.“б“ чл.37
и чл.49 от Рамков договор №1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта Visa Classic от 4.07.2019 г. в размер на сумата 73,28 лв, начислени за периода
от 27.06.20 г. до 7.08.20 г. включително, както и за законна лихва за забава с начален период
от 16.04.21 г. и за сумата 9,12 лв, представляваща разликата до пълня претендиран размер на
съдебно-деловодните разноски в размер на сумата от 75 лв, като е указал на заявителя да
педяви осъдителен иск на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК срещу длъжника ИВ. Й. АТ. от
гр.Летница, за претендираните изискуеми такси, дължими съгласно чл.24 б.“б“ чл.37 и чл.49
от Рамков договор №1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Classic от 4.07.2019 г. в размер на сумата 73,28 лв, начислени за периода от
27.06.20 г. до 7.08.20 г. включително, като довнесе дължимата ДТ по сметка на ЛРС. По
отношение на останалите претендирани в заявление с вх.№2309/19.04.21 г. подадено от
заявителя „Райфайзенбанк /България/“ЕАД ЕИК ****** срещу длъжника ИВ. Й. АТ. ЕГН
********** от гр.******* суми е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист.
Подадена е частна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД ЕИК ****** срещу
разпореждане №646/20.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№748/21 г. ЛРС в частта, с която е
1
отхвърлено заявлението. Излагат се съображения, че то е неправилно и незаконосъобразно.
Считат, че представеният със заявлението документ по чл.417 т.2 от ГПК документ
отговаря от формална страна на изискванията за редовност, а по същество предвидената
такса за обслужване на кредитната карта е предвидена в Тарифата на банката и се дължи
при неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора, като именно в
тази връзка е предвидена и възможността на банката да преразгледа кредитоспособността на
длъжника при превишаване на кредитния лимит. Счита, че таз такса не е свързана с
управлението на кредита, а има санкционен характер за ползване на суми, необхванати от
кредитния лимит по договора. Счита, че таксата по чл.37 от договора е идентична на таксата
по чл.31 от същия, като касае не управление на кредита, а неговото предоговаряне. Твърди,
че възнаградителната лихва се дължи върху усвоената част на кредита, поради което тя не се
дължи върху неговото надвишаване. Твърди, че клаузите на договора, на които се основава
таксата чл.37 и чл.49 не целят заобикаляне на чл.33 ал.2 и не попадат в приложното поле на
чл.10а от ЗПК и не са нищожни.
Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като им се присъдят и разноските
за ДТ в размер на 15 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. във връзка с
обжалване на това производство.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№748/2021г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 29.04.2021 г., а жалбата е подадена на 7.05.2021
г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№748/21 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление
от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД ЕИК ****** по реда на чл.417 от ГПК, с вх.
№2309/19.04.2021 г./п.кл.16.04.21 г./ с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника ИВ. Й. АТ. ЕГН
********** от гр.*******, за сумата от 500 лв. главница, редовна изискуема
възнаградителна лихва в размер на 27,63 лв начислена за периода от 16.06.20 г. до 15.10.20
г. включително, изискуемо обезщетение за забава в размер на 1,71 лв начислено за периода
от 16.07.20 г. до 15.09.20 г. включително, изискуеми такси, дължими съгласно чл.24 б.“б“
чл.37 и чл.49 от Рамков договор №1906262570887815 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Visa Classic от 4.07.2019 в размер на 73,28 лв начислени за
периода от 27.06.20 г. до 7.08.21 г. включително и законна лихва за забава за периода от
16.04.21 г. до изплащане на вземането. Посочено е в б.“в“ на т.9, че паричното вземане
представлява връщане на парична сума по предоставен банков кредит по Рамков договор
№1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от
4.07.2019 г сключен между Райфайзенбанк /България/“ЕАД ЕИК ****** и
кредитополучателят ИВ. Й. АТ.. В т.12 е посочено, че документът, от който произтича
2
вземането е извлечение от счетоводните книги на банката и рамков договор
№1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от
4.07.2019 г. В т.14 е посочено, че е настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания
на банката по този договор с получаване от страна на кредитополучателя на писмо с изх.
№001-12321/24.02.21 г.за обявяване на предсрочната изискуемост поради настъпил случай
на неизпълнение-неплащане на основание чл.144 от Договора, като обратната разписка е
подписана от член на домакинството на длъжника-майка. Претендира се присъждане и на
разноски по делото 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №646/20.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№748/21 г. ЛРС е отхвърлил
отчасти заявление с вх.№2309/19.04.21 г. подадено от заявителя „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД ЕИК ****** срещу длъжника ИВ. Й. АТ. ЕГН ********** от гр.*******, с
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за претендираните изискуеми такси, дължими съгласно чл.24 б.“б“ чл.37
и чл.49 от Рамков договор №1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта Visa Classic от 4.07.2019 г. в размер на сумата 73,28 лв, начислени за периода
от 27.06.20 г. до 7.08.20 г. включително, както и за законна лихва за забава с начален период
от 16.04.21 г. и за сумата 9,12 лв, представляваща разликата до пълния претендиран размер
на съдебно-деловодните разноски в размер на сумата от 75 лв, като е указал на заявителя да
педяви осъдителен иск на основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК срещу длъжника ИВ. Й. АТ. от
гр.Летница, за претендираните изискуеми такси, дължими съгласно чл.24 б.“б“ чл.37 и чл.49
от Рамков договор №1906262570887815 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Classic от 4.07.2019 г. в размер на сумата 73,28 лв, начислени за периода от
27.06.20 г. до 7.08.20 г. включително, като довнесе дължимата ДТ по сметка на ЛРС, а за
останалите суми, претендирани в заявление с вх.№2309/19.04.21 г. е постановено да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в частта, с която се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по отношение на сумата 73,28 лв. такси, противоречи на
закона, което е основание за отхвърлянето му в тази част. Счита, че уговорената клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Освен това се излага от съда, че относно
претенцията за такси-и комисионни за допълнителни услуги искането противоречи на
императивната норма на чл.33 ал.1 от ЗПК, а освен това се касае за дейност, които нямат
характеристиката на допълнителни услуги, а по-скоро са разходи във връзка с извънсъдебно
събиране на задължението, поради което не попадат в обхвата на чл.10а ал.1 от ЗПК. По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът е прел, че тя се дължи от
датата на входиране на заявлението-19.04.21 г., е не от датата на подаване-16.04.21 г., като е
присъдил и съразмерно претенцията за разноски съобразно уважената част.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва
3
издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството
на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречените „такси“ от 73,28 лв. са в
противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено в чл.24 б.“б“ от
договора, че за карти Visa Classic банката събра месечна или годишна такса за обслужване
съгласно тарифата, след извършване на първата операция с картата, но не по-късно от една
година от първоначално издаване на картата, съгласно чл.37 при надвишаване на кредитен
лимит, картодържателят дължи такса за надвишение на кредита в размер на 10 лв, а
съгласно чл.49 от договора при изцяло или частично неплащане на МПВ банката извършва
преразглеждане на кредитоспособността на картодържателя съобразно политиката за оценка
на риска на банката, за което се събира такса в размер на 10 лв, като е пояснено, че тази
такса служи за покриване на административни разходи, като справки в съответните
регистри, комуникационни разходи за напомнителни съобщения-пощенски, телефонни,
СМС съобщения и др. В разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и
това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението-дейности
не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности,
евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези
дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с погасяване на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да
се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС,
отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
Що се отнася до отхвърляне на заявлението досежно началната дата на присъждане на
законната лихва, вместо поисканата 16.04.21 г.-19.04.21 г. настоящата инстанция също
счита, че атакуваното разпореждане е правилно и в тази част. Законната лихва се дължи като
законова последица от предявяване на иска за вземането, респ. от подаване на заявлението
по чл.410 или чл.417 от ГПК. Според чл.125 от ГПК искът е предявен с постъпването на
исковата молба в съда, като е без значение по какъв начин е изпратен сезиралият съда акт.
Начинът на изпращане-по поща, чрез куриер или директно в регистратурата на съда, е от
значение само за преценката дали установеният от закона или определен от съда срок е
спазен, като съгласно чл.62 ал.2 от ГПК в случай, че изпращането на молбата е станало по
пощата, срокът не се счита пропуснат. Изтичането на сроковете обаче няма връзка с
момента на подаване на исковата молба респ.заявлението, който винаги е постъпването им в
съда и от който момент се присъжда законната лихва върху главното вземане.
4
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №646/20.04.21 г. постановено по ч.гр.д.№748/21 г на
Ловешки районен съд в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№2309/19.04.21 г. на
„Райфайзенбанк /България/“ЕАД ЕИК ******.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5