№ 7950
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110101894 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ИВ. Н. П. срещу „С. П.“ ООД
осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „куриер“ по силата на трудов договор № 210 от 30.08.2013 г. Посочва, че
договореното основно трудово възнаграждение е било в размер на 310 лв., като
впоследствие по силата на допълнително споразумение брутното му трудово
възнаграждение било увеличено на 800 лв., считано от 2020 г. Сочи, че му се полага и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %
за всяка година трудов стаж и професионален опит. Посочва, че считано от 01.12.2021
г. трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено. Твърди, че от момента
на постъпване на работа до прекратяване на трудовото правоотношение е изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения. Поддържа, че ответникът не му е изплатил
дължимото трудово възнаграждение за месеците юни – декември 2020 г., май –
септември 2021 г. и м. ноември 2021 г., всяко в размер на 800 лв. брутно трудово
възнаграждение. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да изплати на ищцата сумата от 3040,84 лв. (след допуснато на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска по размер чрез намаляване на размера му при
първоначално заявен такъв от 10 400 лв.), представляваща сбор от неплатените трудови
възнаграждение /в брутен размер/ за периода от м. юни 2020 г. – м. ноември 2021 г.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че съгласно допълнително споразумение от 31.01.2020 г. работното
време е било намалено на два часа, като трудовото възнаграждение е намалено от 305
лв. на 153 лв., като дължимото възнаграждение било изплатено изцяло. Поради това
счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Разпоредбата на чл. 242 КТ установява принципа на възмездност на труда, като
тази на чл. 128, т. 2 КТ предвижда задължението на работодателя да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Основателността на
исковата претенция се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства:
съществуващо между страните трудово правоотношение през процесния период, както
и размерът на дължимото трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца. При установяването им в
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
В доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на трудово
правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е заемал
процесната длъжност; че през процесния период ищецът е полагал труд при ответника;
че процесното трудово правоотношение е било прекратено, считано от 01.12.2021 г.
Между страните по делото спорен е не само въпросът дали трудовото
възнаграждение е платено, но и какъв е размерът на същото, доколкото ищецът и
ответникът са навели противоречиви фактически твърдения в тази насока.
Съгласно сключения между страните трудов договор № 210 от 30.08.2013 г.
основното месечно възнаграждение на ищеца е възлизало на сумата от 310 лв., към
което се изплаща допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит
по „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ в размер на 0,6 %.
По делото са представени още Допълнително споразумение № 73 към трудов
договор от 30.08.2013 г. от 01.09.2016 г. между страните по делото (подписано от двете
страни), предмет на което е изменение на работното време от пълен работен ден от 8
часа същото се трансформира в непълно работно време на 4 часа и се променя
трудовото възнаграждение от 420 лв. на 210 лв.; Допълнително споразумение № 025
към трудов договор от 30.08.2013 г. от 03.01.2017 г. (подписано само от представител
на работодателя), съгласно което трудовото възнаграждение се променя на 230 лв.;
Допълнително споразумение № 024 към трудов договор от 30.08.2013 г. от 05.01.2018
г. (подписано само от представител на работодателя), съгласно което трудовото
възнаграждение се увеличава на 255 лв.; Допълнително споразумение № 68 към трудов
договор от 30.08.2013 г. от 01.01.2019 г. (подписано само от представител на
работодателя), съгласно което трудовото възнаграждение се увеличава на 280 лв.;
Допълнително споразумение № 33 към трудов договор от 30.08.2013 г. от 03.01.2020 г.
(подписано само от представител на работодателя), съгласно което трудовото
възнаграждение се увеличава на 305 лв.; и Допълнително споразумение /без номер/
към трудов договор от 30.08.2013 г. от 31.01.2020 г. между страните по делото
(подписано от двете страни), предмет на което е изменение на работното време от
непълно работно време от 4 часа на непълно работно време от 2 часа и се променя
трудовото възнаграждение от 305 лв. на 153 лв. (находящи се всички на л. 33 – 38 по
делото). Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ работодателят може
едностранно да променя размера на трудовото възнаграждение, то всяко от сключените
допълнителни споразумения е обвързвало страните, като с оглед релевирания период
приложимият размер на трудовото възнаграждение е този, уговорен в двустранно
подписаното последно допълнително споразумение от 31.01.2020 г.
Към делото е приложена и молба, изходяща от ищеца, от 31.01.2020 г., с която
иска да бъде назначен на непълно работно време от 4 часа на 2 часа, считано от
01.02.2020 г.
Приложени са платежни фишове с отбелязване за получаване на начислени
трудови възнаграждения от ищеца, които са били предмет на изследване на съдебно-
счетоводната експертиза.
2
Предвид оспорване истинността на подписаните от ищеца допълнителни
споразумения, на молбата от 31.01.2020 г. и на платежен фиш (оригиналите на които са
приложени на л. 70 – 104) по делото е открито производство по реда на чл. 193 ГПК,
като е допусната съдебно-графологична експертиза. Съгласно приетото заключението
по същата, което съдът кредитира като компетентно и отговарящо на поставените
въпроси, подписите в Допълнително споразумение /без номер/ към трудов договор от
30.08.2013 г. от 31.01.2020 г., молба от 31.01.2020 г. и на платежна ведомост от 01.08
до 15.09.2020 г., от 01.07 до 17.08.2020 г. и от 01.06. до 15.07.2020 г. са положени от
ИВ. Н. П..
Предвид установеното от вещото лице графолог, то се обосновава изводът, че
дължимото месечно трудово възнаграждение за релевирания период е възлизало на
сумата от 153 лева., като следва да се установи дали сборът от тази сума за съответния
брой месеци е реално платена от ответното дружество.
Начинът на заплащане на трудовото възнаграждение е уреден в разпоредбата
на чл. 270, ал. 3 КТ, където е указано същото да се изплаща на работника/служителя по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника/служителя – да се
превежда на влог в посочената от него банка. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ не
ограничава допустимите доказателствени средства за установяването на факта на
плащане на трудовото възнаграждение единствено до посочените в разпоредбата.
Ведомостите или разписката, при уговорено изплащане в брой, ако са съставени, биха
съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се
установи и с други доказателства, включително косвени, стига те да водят до
единствено възможен извод.
За установяване на спорния по делото въпрос относно плащането на
дължимите трудови възнаграждения по делото е допусната съдебно-счетовона
експертиза. Съгласно заключението на същата, прието като неоспорено и кредитирано
от съда като добросъвестно и компетентно, вещото лице е установило, че за периода от
м. юни 2020 г. до м. ноември 2021 г. в полза на ищеца са начислени брутни трудови
възнаграждения в размер общо на 3 022,84 лв., които след направени удръжки за
данъци и осигуровки възлизат на 2 345,64 лв. Вещото лице, изследвайки приложените
по делото фишове и ведомости за работни заплати, е констатирало, че за всяко от
начислените трудови възнаграждения за периода има или подпис на работника за
получаване на сумата, или разходен касов ордер, от които също се установява
съответното плащане. Въз основа на това експертът е приел, че начислените трудови
възнаграждения са изцяло изплатени. Вещото лице е установило, че за процесния
период ищецът И.П. не е получавал доходи различни от трудови. Последният въпрос
по експертизата е формулиран като хипотетичен, в случай, че се установи
неистинността на подписаните от ищеца допълнителни споразумения, молба от
31.01.2020 г. и платежни фишове. С оглед установеното по делото от съдебно-
графологическата експертиза, че същите са автентични като реално подписани от
ищеца, то отговорът на вещото лице по третия въпрос е неотносим към разрешаване на
спорния по делото въпрос. Само за пълнота следва да се посочи, че претендираната в
настоящото производство сума от 3040,84 лв., предявена като брутния размер на
неплатените трудови възнаграждения за релевирания период, според експертизата
представлява нетното трудово възнаграждение за посочения период, и същото е с
695,20 лв. повече от изплатените нетни възнаграждения на ищеца. Т.е. до този размер
искът би бил основателен, ако бе установено подписаните от ищеца допълнителни
споразумения да са неистински документи, което не бе доказано по делото.
Ето защо, въз основа на анализа на наличните доказателства съдът прие, че
плащането на дължимите за исковия период от м. 06.2020 г. до м. 11.2021 г. трудови
3
възнаграждения е установено при условията на пълно и главно доказване.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ подлежи
на отхвърляне в пълния предявен размер като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Последната е
претендирала такива, но не е представила доказателства за плащането им, поради което
в нейна ползва не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Н. П., ЕГН ********** срещу „С. П.“ ООД,
ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ за
сумата от 3040,84 лв., представляваща сбора от неплатените трудови възнаграждение
/в брутен размер/ за периода от м. юни 2020 г. до м. ноември 2021 г., като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4