Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….08.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1326 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1675/23.03.2020
год., постановено по гр. дело № 17871/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът Й.М.Г. ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна Тауърс–Г“, бул.“Вл. Варненчик“ № 258, сумата от 2 203, 24
лева, начислена по фактура № **********/08.10.2019г., за периода 03.11.2017 год.
до 02.11.2018 год. за електрическа енергия по партида с абонатен № **********,
клиентски №********* с адрес на потребление гр. Варна, ул. “Крепостна“ № 16.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (2013 г.) условия за допълнително начисляване на
количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди
се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което
не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера
на електромера. При извършена на 02.11.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за
търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 11450 кВтч ел. енергия, които са
потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като
е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 11450 кВтч, чиято стойност
последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Й.М.Г.
***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Й.М.Г. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
Крепостна № № 16, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. При проверка на сметката си за текущо
потребление на ел. енергия установил, че дължи на ответното дружество сумата от
2203, 24 лева по фактура № **********/08.10.2019 год., съставляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 03.11.2017 год. – 02.11.2018 год. Ищецът счита, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за
посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат
начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с
наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2203, 24 лева по фактура № **********/08.10.2019 год. за обект на потребление с
аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. Крепостна № 16.
В писмен отговор,
подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез
процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. Крепостна № 16. На 02.11.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано
количество ел. енергия от 11450 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е
активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 11450 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия от 11450 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Посоченото количество ел. енергия от 11450 кВтч е остойностено с фактура № **********/08.10.2019 год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 183 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 33-34 от делото
на РС-Варна констативен протокол № 1105254/02.11.2018 год., на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа
проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6690 3002, монтиран на обекта
на ищеца в гр. Варна, ул. Крепостна № 16, с аб. № **********, при
която са снети показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1 – 1428 кВтч; 1.8.2 – 2912 кВтч; 1.8.3 – 11450 кВтч; 1.8.4
– 000000 кВтч и 1.8.0 – 15791 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба
с № 507446 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието
на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси,
подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
2262/30.09.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 11450 кВтч. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от
метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 11450 кВтч за периода 03.11.2017 год. – 02.11.2018
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/08.10.2019 год. за сумата от 2203, 24 лева.
От констативен протокол № 11189096/17.01.2017
год. (л. 48 – 49 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на
обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6690 3002. В протокола не е отразено какви са били
показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0.
Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна
тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция е установено, че електромерът с фабр. № 1114 0216 6690 3002, монтиран на обекта на ищеца,
е от одобрен тип; произведен е през 2016 год. и през същата година е преминал е
метрологична проверка. Към датата на проверката на 02.11.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел.
енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на
данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –
конкретно – в тарифната му схема. Според заключението, цялата потребена от
обекта на ищеца ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0216 6690 3002, но показанията от 11450
кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното
вмешателство и не са регистрирани при
периодичните месечни отчети. Процесното количество ел.
енергия от 11450 кВтч, отразено в
регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е преминало през
измервателната система на електромера, поради което и то е доставено до обекта
и съответно е потребено.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 02.11.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по
делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 11450
кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца по
следните съображения:
По делото не е установено, че при
монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6690 3002 на обекта на
ищеца на дата 17.01.2017 год., отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви
показания, поради което и не
може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта
на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта му, в която то обяснява, че електромерът е измерил цялото
количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази,
натрупана в регистър 1.8.3. По същността си това е предположение. Без данни за
показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна
или в протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера
в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е
необоснован.
Т. е., по делото
липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно
доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при
монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа
на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат
„прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както
това е сторено при монтажа на новия електромер с фабр. № 1127 0218 0400 6295 на
дата 02.11.2018 год. на мястото на процесния), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3)
от 11450 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на
ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 2203, 24 лева, съставляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 03.11.2017 год. – 02.11.2018 год. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. Крепостна №
16, с аб. № **********, за която
ответното дружество е издало фактура с № **********/08.10.2019 год., е
недължима.
Искът е основателен и подлежи на
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски
на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност
на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 400 лева е неоснователно,
доколкото същото е в рамките на установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
№ 1675/23.03.2020 год., постановено по гр. дело №
17871/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Й.М.Г. ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин
лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.