№ 30313
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110159473 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от „С.Г.Груп“ АД за
обезпечение на предявените срещу К. И. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 45
ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за сумата от общо 1684,25 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – платени такси и разноски по изпълнението по изп.д. №
118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар
Минков и изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, вследствие на
противоправни деяния на ответницата в качеството й на адвокат и процесуален
представител по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по
описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав, ведно
със законната лихва считано от 09.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответницата била процесуален представител на ищците по три
дела, заведени срещу ищеца по настоящото дело - гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр.
Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по
описа на СРС, 178-ми състав – всички с предмет отрицателни установителни искове за
недължимост на вземания. И в трите производства на ответницата Б. били присъдени
адвокатски възнаграждения за оказана безплатна помощ на ищците, като по гр.д. №
871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана била присъдена сумата от 200 лева, по гр.д. №
23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав била присъдена сумата от 400 лева, а по гр. д.
№ 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав била присъдена сумата от 307,77 лева. И по
трите дела „С.Г.Груп“ АД бил поискал с нарочна молба съдът да укаже на ответницата да
посочи банкови сметки за доброволно плащане на сумите, които били връчени на
ответницата, но последната не била посочила своя сметка, а била поискала издаване на
изпълнителни листове за присъдените суми. Ищецът по настоящото дело бил правил
многократни опити да открие сметки на името на ответницата, по които да внесе
присъдените й суми, но това не било възможно. На 26.08.2020г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с рег. №
785 в КЧСИ с взискател „Ейс Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила
вземането за сумата от 200 лева – присъдени разноски по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС
– гр. Монтана. На 27.08.2020г. ищецът платил на съдебния изпълнител така посочената
сума, както и сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство. На
23.02.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 120/2020г. по
описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Форхенд Мастър“ ЕООД, на когото
ответницата била прехвърлила вземането си за сумата от 307,77 лева – присъдени разноски
по гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми. На 23.02.2021г. и 16.07.2021г. ищецът
1
платил по сметка на ЧСИ така присъдената сума, както и сумата от 638,91 лева – такси и
разноски по изпълнението. На 28.05.2021г. ищецът получил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Бест
Сърв Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 400
лева – присъдени разноски по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав. На
28.05.2021г. и 09.08.2021г. ищецът платил така посочената сума на ЧСИ, както и сумата от
425,98 лева – такси и разноски по изпълнението. Общият размер на платените от ищеца
такси и разноски по трите образувани изпълнителни дела бил 1684,25 лева. Ищецът счита,
че ответницата противоправно и в нарушение на изискването за добросъвестност при
упражняване на процесуалните права не била посочила своя банкова сметка за доброволно
плащане на присъдените от съдилищата разноски с цел да се снабди с изпълнителни листа и
да образува изпълнителни дела, по които да бъдат начислено допълнителни разноски.
Исканата обезпечителна мярка е запор върху вземанията на ответницата по банкови
сметки до размера на исковата претенция в посочените банки.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявените с нея искове са процесуално допустими.
На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се
предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки до
размера на вземането съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на
обема на твърдените от молителя права. От приложното поле на обезпечителната мярка,
обаче, следва да бъдат изключени изрично специалните клиентски сметки на ответницата
като адвокат съгласно чл. 39, ал. 1 ЗАдв, доколкото сумите по тях не са част от имуществото
на адвоката и същите не подлежат на запориране.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира, че същата не
може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.
Това е така, защото злоупотребата с права не следва пряко от упражненото процесуално
право, а предполага то да бъде упражнено в несъответствие със законоустановеното
изискване за добросъвестност, който въпрос предстои да се изследва в хода на настоящото
производство. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност
на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги
писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства,
при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е
налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът
ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение чрез запор
върху банкови сметки следва да бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при
представяне на гаранция в пари.
Водим от предмета и цената на предявените искове съдът приема, че парична
гаранция в размер на 170 лева би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на исковете.
2
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от „С.Г.Груп“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6,
срещу К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис –
партер, осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за сумата от общо
1684,25 лева, представлявща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платени
такси и разноски по изпълнението по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар
Минков, изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков и изп.д. № 323/2021г. по
описа на ЧСИ Лъчезар Минков, вследствие на противоправни деяния на ответницата в
качеството й на адвокат и процесуален представител по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС –
гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по
описа на СРС, 178-ми състав, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА
ВЗЕМАНИЯТА на К. И. Б. ПО БАНКОВИ СМЕТКИ /С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА
КЛИЕНТСКИТЕ СМЕТКИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 39, ал. 1 ЗАДВ/ ДО РАЗМЕРА ОТ
1684,25 ЛЕВА в следните банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена
Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
„Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска
банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк
Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „БНП Париба С.А. – клон
София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те-Дже Зираат Банкасъ –
клон София“, „Варенголд Банк АГ, клон София“, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по
депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 170
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищеца съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването на настоящото определение, а
за насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3