Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание
на десети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 379 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
694, АЛ. 1, Т. 2 ОТ ТЗ.
Ищецът „Т.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, офис 2-3, представлявано от изпълнителния директор Ж.Е.А.,
чрез адв. В.Х., със съдебен адрес:***, с искова
молба от 26.02.2018 г. и с молба-уточнение
от 12.03.2018 г. твърди, че с решение от 27.09.2017 г.
СГС, ТО-17 с-в пo т.д. № 7340/15 г., е обявил
неплатежоспособността на „Т.“ АД и е открил производство по несъстоятелност за
посоченото дружество. Решението на съда е обявено в ТР по партидата на ищеца с
вписване под № 20170927175853. В хода на производството ответникът е предявил
вземанията си с молба № 136679 от 16.10.2017 г. В посочената молба В.С. претендира
включването му като кредитор, с вземане в размер от 2 518 617 лв., която
сума смята, че е дължима по Договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Т.“
АД на 24.10.2014 г. С договора ответникът прехвърля вземанията си към „К.Т.Б.“
АД/н./, възникнали по следните банкови сметки: IBAN ***; IBAN ***, както и част от
вземането си по банкова сметка *** ***,
която част е в размер на 7 744 лв. срещу задължението
на „Т.“ АД да му заплати покупна цена за прехвърлените Вземания в размер на 2
518 617 лв. Предявеното вземане не е прието от синдика на „Т.“ АД, поради
което същото е включено под № 3 в Списъка на неприетите вземания на кредиторите
и обявено в ТР под № 20171130095046. В.С. е подал възражение срещу неприемането
на вземането му, която молба е с № 164835 от 6.12.2017 г. С Определение №
803/12.02.2018 г. съдът по несъстоятелността е уважил депозираното възражение,
поради което е изменил Списъка на приетите от синдика вземания, като е включил
в него вземането на ответника в размер на 2 518 617 лв., представляващо
дължима, според съда, покупна цена по договор за прехвърляне на вземане с дата
от 24.10.2014 г. В законоустановения срок се предявява настоящия отрицателен
установителен иск по чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ за установяване на
обстоятелството, че вземането на В.С. за сумата 2 518 617лв., прието в
производството по несъстоятелност, не съществува.
В.С. не е кредитор на „Т.“ АД и няма вземане към него,
тъй като договорът за прехвърляне на вземане с дата 24.10.2014 г. е прекратен с
обратна сила. На 05.11.2014 г. страните са подписали допълнително споразумение,
в чл.1 от което са уговорили редица прекратителни условия. Чл.1, ал.1 от споразумението
предвижда, че договорът се прекратява с обратна сила автоматично, без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това, при настъпване на някое от
изброените от т.1 до т.5 обстоятелства. Прекратяването е настъпило, тъй като са
се осъществили няколко прекратителни условия /по т.1, т.3 и т.5/. Общоизвестен
факт е, че БНБ е отнела лиценза на „КТБ“ АД /н./ на 06.11.2014 г. В т. 1 е предвидено, че ако това стане до 20.12.2014 г. договорът се прекратява. В
т.3 страните са предвидили, че договорът се прекратява, ако прихващането на
придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „КТБ“ АД към него по
договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка.
С влязла в сила съдебна спогодба по т.д.№ 9395/16 г. на СГС е прогласено, че на
осн. чл.59, ал.3 от ЗБН извършените прехващания, обективирани в изявление за
прихващане с вх. № 11279/06.11.2014 г. и изявление за прихващане с вх.№
11580/11.11.2014 г. отправени от „Т.“ АД до „КТБ“ АД/н./, са относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
АД/н./. До 31.01.2015 г. „КТБ“ АД/н./ не е издала на ищеца писмено потвърждение
или друг документ, от който да е видно, че смята за погасени задълженията му,
произтичащи от договорите за кредит /т.5/. Напротив, банката е предявила иск за
прогласяване недействителността на извършените прихващания, въз основа на който
е образувано т.д.№ 9395/16 г.
На 16.06.2015 г. между страните е подписано ново
допълнително споразумение към договора за прехвърляне на вземане, в което „Т.“
АД и В.С. приемат, че договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. не е
произвел каквото и да е правно действие и кредитор на „КТБ“ АД/н./ е В.С.. В
т.3 от това споразумение страните са декларирали, че нямат каквито и да са
имуществени претенции една към друга във връзка с прекратилия с обратна сила
действието си договор за прехвърляне на вземане. На 14.08.2015 г. със
заявление, входирано в „КТБ“АД/н./ с вх. № 3493 страните съобщават на банката,
че сключеният между тях договор за прехвърляне на вземане е прекратен с обратна
сила, както и че договорът не е произвел каквото и да е правно действие, поради
което кредитор на банката е само и единствено В.С.. Установява се, че след като
В.С. няма подлежащо на събиране ликвидно и изискуемо вземане към дружеството в
несътоятелност, същият не е кредитор на „Т.“ АД.
Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че приетото в производството по
несъстоятелност вземане на В.С. в размер от 2 518 617 лв. по договор за
цесия от 24.10.2014 г. не съществува. Моли съда да осъди ответника да заплати
извършените от ищеца разноски, включително и платения адвокатски хонорар. Моли,
на осн. чл.694, ал.4 от ТЗ, да бъде конституиран в производството синдикът на „Т.“
АД - Е.Г.Т., с адрес: ***, aп. 8. Прилага писмени
доказателства по опис.
С молба от 12.03.2018 г., подадена във
връзка с Разпореждане от 01.03.2018 г. на СГС, VI-9
състав, с което исковата молба е оставена без движение, ищецът е уточнил, че с исковата молба е поискано на осн. чл.694, ал.4 от ТЗ да бъде конституиран
в производството синдикът на „Т.“ АД - Е.Г.Т.. Поддържа така направеното
искане.
С Определение от 13.03.2018 г., постановено в
закрито заседание, СГС, VI-9 състав, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, е конституирал
синдика като страна в производството по т.д. № 379/2018 г. по описа на СГС, VI-9
състав.
Синдикът
на „Т.“ АД, с ЕИК ******** – Е.Т., със съдебен адрес:***, имаща качеството на страна по делото, е
депозирала отговор на искова молба от
10.04.2018 г. Твърди, че искът е подаден в предвидения от
закона срок (чл.694, ал.6 ТЗ, изм., обн. в ДВ бр.105 от 2016 г.), считано от
датата на обявяване в търговския регистър на определението по чл.692 от ТЗ, и
същият е допустим, тъй като изхожда от лице, което има правен интерес и е
процесуално легитимирано да предяви иск по чл.694 от ТЗ срещу прието от синдика
вземане. Приетите и оспорени с настоящия иск вземания на ответника произтичат
от договор за прехвърляне на вземания, сключен между страните - „Т.“ АД и В.И.С.
на дата 24 октомври 2014 г. С Допълнително споразумение към него от дата
05.11.2014 г. страните са уговорили, че „договорът за прехвърляне на вземане от
24 октомври 2014 г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако: 1. До
20.12.2014 г. включително БНБ не отнеме лиценза на „К.Т.Б.“ АД за извършване на
банкова дейност; 2. Началната дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД се
окаже по-ранна от достоверната дата на придобиване на вземането от цесионера;
3. Прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „К.Т.Б.“
АД към него по Договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво
основание или за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на тази банка; 5. До 31.01.2015 г. „К.Т.Б.“ АД не е издала на
цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметка или с друг
документ, че смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от
договорите за кредит. Цедираните вземания са надлежно съобщени по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника „КТБ“ АД /н/ на 06.11.2014 г. и са осчетоводени от
Банката. С едностранни изявления вх.№ 11279/06.11.2014 г. и вх.№
11580/11.11.2014 г., „Т.“ АД е отправило изявление до КТБ за прихващане между
придобитите по договорите за цесия ликвидни и изискуеми вземания със свои
ликвидни и изискуеми задължения по три договора за кредит. Банката
е осчетоводила прихващанията. Прихващанията са
атакувани по съдебен ред - по чл.59 ЗБН, като с влязъл в сила на 12.10.2017 г.
съдебен акт по т.д.№ 9395/2016 г. на СТС, TO, VI-11 състав, са признати за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ“ АД /н/. Уважените конститутивни искове водят до пряка промяна в
правната сфера на страните по атакуваната сделка: връщане на
вземанията на „КТБ“ АД /н/ по договорите за кредит към „Т.“ АД в патримониума
на Банката - имуществени права, придобити след откриване на производството
по несъстоятелност — чл.3 ЗБН, респ. възстановяване на
цедираните вземания в имуществото на „Т.“ АД по договорите
за цесия. Решението е задължително за страните по делото. Касае се за
относителна недействителност, като съдебният акт има установително действие
само спрямо длъжника КТБ, кредиторите на несъстоятелността на КТБ и синдиците
на КТБ.
Чл.25 ЗЗД урежда режима на сделките, сключени под отлагателно или прекратително
условие. Сключените сделки при прекратително условие имат следното
действие: до настъпване на уговореното между страните условие, сделката поражда
своето правно действие. Ако уговореното прекратително условие се сбъдне, се
прекратява правното действие на сделката и се възстановява правното положение
от преди това. Несбъдването на прекратително условие води до продължаване
действието на правната сделка, т.е. тя придобива действието на една безусловна
сделка. Изискването на чл.25, ал.1 от ЗЗД е условието да представлява бъдещо несигурно събитие. В случая, след подписване на договора за цесия, са настъпили следните обстоятелства. С Решение от 06.11.2014
г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал.1, т.1, ал.
2, т. 25 и чл. 151, ал.1, предл. първо от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ,
Управителният съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД. Решението е обявено
публично, поради което още на 06.11.2014 г. е настъпило първото уговорено между
страните по договора за цесия прекратително условие, визирано в чл. 1, т. 1 от
допълнителното споразумение. С Решение № 1443/03.07.2015 г. на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, постановено по
т.д.н.№ 2216/2015 г., е отменено Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014
г. на СГС, TO, VI-4 състав, в обжалваната част и вместо него е
постановена нова начална дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД - 20.06.2014 г. Няма пречка
договорът за цесия, като всеки един двустранен договор, да бъде прекратен
поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие по
смисъла на чл.25 ЗЗД. Правилото на чл.25 ЗЗД е общо и е приложимо към всички двустранни
договори, включително и тези, имащи за предмет прехвърляне на едно вземане, за
които липсва специална норма, която да дерогира и изключва приложението на
общата такава. В този смисъл и съобразно предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на
договаряне, страните са се съгласили и приели, че действието на сключения
договор за продажба на вземания се прекратява с обратна сила автоматично,
при настъпване на което и да е от уговорените прекратителни условия, без да е необходимо изрично изявление в този смисъл. Видимо от постигнатите
договорки и с оглед настъпилите след сключването му прекратителни условия,
визирано в чл. 1 на допълнителното споразумение, действието на
договора за цесия е било прекратено с обратна сила. Това се потвърждава изрично и в последващо подписаното между страните
Споразумение от 16.06.2015 г., с което страните приемат, че договорът за цесия
не е произвел каквото и да е правно действие и декларират, че нямат каквито и
да е имуществени претенции една към друга във връзка с прекратилия с обратна
сила действието си договор за прехвърляне на вземане. Разбира се,
прекратяването на действието на цесията е само между страните
по прекратената облигационна връзка: цедент и цесионер, но не и по отношение на
длъжника „КТБ“ АД /н/, за който като носител на вземанията се счита „Т.“ АД,
след осчетоводяване на цесиите в резултат на получените уведомления по чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Такова уведомление до Банката е депозирано с вх.№ 3493/14.08.2015
г., като банковата институция е уведомена, че договорът за прехвърляне на
вземанията е прекратен с обратна сила, поради което като кредитор и носител на
тези вземания следва да се счита единствено В.С..
Между страните по договора, обаче, считано към 06.11.2014
г. - настъпване на първото прекратително условие, автоматично действието е било
прекратено с обратна сила, и цедираните вземания е следвало да се върнат
обратно при цедента, тъй като цесионерът „Т.“ АД вече не е бил носител на тези
вземания. Обратното действие на сбъдването на прекратителното условие означава,
че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко
трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява
състоянието отпреди нейното сключване, като се счита, че от нея не са
възникнали задължения за нито една от страните и всяка от тях е длъжна
да върне на другата това, което е получила. С оглед на прекратената облигационна връзка между страните, не се
дължи плащане на цена по договора за цесия, а връщане на прехвърлените парични
вземания обратно в патримониума на цедента, като отношенията
между страните - цедент и цесионер, следва да се уредят по правилата на
полученото на отпаднало основание - чл.55 ЗЗД - основанието е съществувало при
получаване на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Заявява, че няма да сочи доказателства. С оглед на гореизложеното, Моли съда да уважи
така предявения иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ, и да признае за
установено, че не съществува вземане в размер на 2 518 617,00 лв. на В.И.С. към
„Т.“ АД.
Ответникът В.И.С., с ЕГН **********,***,
чрез адв. С.А., със съдебен адрес:***, с отговор
на искова молба от 30.04.2018 г. счита, че предявеният иск е
допустим, но по същество е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Вземането на доверителя й произтича от Договор
за прехвърляне на вземане от дата 24.10.2014г., който договор е нотариално заверен от нотариус В.М.с peг. № 053 в регистъра на
Нотариалната камара. В качеството си на Цедент, доверителят й е прехвърлил на ответника
(Цесионер по договора) в деня на сключването му следните свои вземания към „К.Т.Б.” АД, ЕИК********, а именно: - вземания към „К.Т.Б.” АД, ЕИК******** по банкова сметка *** ***, в размер на 1 142 609, 29 лева (един милион сто четиридесет и две хиляди
шестстотин и девет лева и двадесет и девет стотинки); - вземания към „К.Т.Б.”
АД, ЕИК********, по банкова сметка *** ***, в размер на 1 648 110, 42 лева (един милион шестстотин четиридесет и осем
хиляди сто и десет лева и четиридесет стотинки); - както и част от вземането си
към „К. Т.Б.” АД, с ЕИК******** по банкова сметка *** ***, която част е в размер на 7 744 лева (седем хиляди седемстотин четиридесет
и четири) лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора срещу придобиване на
гореописаните вземания, „Т." АД се задължава да заплати на В.С. сумата в размер на 2
518 617 (два милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет)
лева на четиринадесет равни шестмесечни вноски, дължими на 10-то число на
съответния месец, започвайки от месец април 2015г. В решението от 27.09.2О17г., постановено по т.д. № 7340/2015г. по описа на VI-17 състав, Софийски градски съд, с което съдът е обявил неплатежоспособността
на ищцовото дружество и е открил производство по несъстоятелност по отношение
на същото, съдът
е приел, че качеството на кредитор на доверителя й се установява по безспорен
начин. В производството по несъстоятелност на „Т.“ АД се
установи, че между В.С., в качеството му на цедент, и „Т." АД, в
качеството му на цесионер, на 24.10.2014 г. е сключен възмезден договор за
прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са постигнали съгласие, че
цедентът прехвърля на цесионера притежавано от него вземане към „КТБ" АД,
възникнало по договор за паричен влог, а в тежест на цесионера „Т." АД е
възникнало насрещно парично задължение да заплати цена за това в размер на 2
518 617 (два милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет)
лева. Договорът
за цесия е съобщен на банката, която е длъжник по прехвърленото вземане със
съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 11121 от дата 05.11.2014г., с което
се прилага самият Договор за цесия от дата 24.10.2014г., поради което и на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент - 05.11.2014r. прехвърлянето е
породило действие спрямо нея. Видно и от 3 /три/ броя извлечения,
издадени на дата 25.08.2015г. от „КТБ“ АД /н/ цесията с вх. №
11121/05.11.2014г. е осчетоводена съгласно Заповед № 3- 2732/27.10.2014г. и
одобрено от квесторите на банката Решение № 688. Именно по силата на договора
за цесия и от момента на неговото сключване в тежест на „Т." АД, който е
придобил прехвърлените с него вземания, са възникнали парични задължения за
заплащане на уговорената покупна цена. По делото е установено, че след
сключване на Договорите за цесия, на 06.11.2014г. „Т." АД е отправил
изявление до ..КТБ" АД/н/. че извършва прихващане между вземанията за
получаване на суми по договор за паричен влог, които той е придобил по силата на
договора за цесия, сключен на 24.10.2014 г.. с В.С. и задълженията, които са
възникнали в негова тежест към „КТБ" АД/н/ по три договора
за кредит, сключени на 01.03.2006г., на 20.08.2007г. и на 15.10.2007г. Изявлението е обективирано в писмо с вх. на „КТБ" АД № 11279/
06.11.2014г.
Счита, че е изцяло неотносимо към настоящия спор
обстоятелството, че с влязла в сила съдебна спогодба по т.д. № 9395/2016г., по
описа на Софийски градски съд, е прогласено на основание чл. 59, ал. 3 от
Закона за банковата несъстоятелност, че извършените прихващания, обективирани в
изявление за прихващане с вх. № 11279/ 06.11.2014 г. и изявление за прихващане
с вх. № 11580/ 11.11.2014г., отправени от „Т.“ АД до „КТБ“ АД, са относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
Безспорно е, че относителната недействителност не е вид недействителност на
сделките. В
случая, когато съдът прогласява относителна недействителност на основание чл.
59, ал. 3 от ЗБН по отношение на прихващане, извършено с вземане. което е
придобито преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението
лицето, отправящо изявлението за прихващане е знаело, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, то това прихващане се обявява за относително недействително по
отношение на кредитори на банката в несъстоятелност. Самото
прихващане, обаче, е напълно действително в отношенията между страната, която
го отправя и страната, към която то е отправено. Прихващанията,
отправени с изявление с вх. № 11279/ 06.11.2014 г. и с вх. № 11580/
11.11.2014г. са приети от банката. От банковите сметки на В.С. са изтеглени и
осчетоводени сумите, посочени в договора за цесия от 24.10.2014г., които суми
са постъпили по сметка на дружеството „Т.” АД и със същите са погасени кредити
на дружеството. Съдът по несъстоятелността на „Т.“ АД в мотивите към решението
си е приел, че между страните по материалното правоотношение, възникнало по
повод на извършеното прихващане, които са „Т." АД и „КТБ" АД /н/ не е
спорно, че към момента на отправяне на изявленията за прихващане съществуват
насрещни парични вземания - тези на „КТБ" АД/н/ са такива, произтичащи от
договори за кредит, сключени на 01.03.2006г,, на 20.08.2007г. и на
15.10.2007г., а тези на „Т." АД - произтичащи от договор за паричен влог,
сключени между „КТБ" АД от една страна, и В.С., от друга, които
дружеството е придобило по силата на договор за цесия от 24.10.2014г. Съществуването на
тези вземания се признава и от банката извънсъдебно, тъй като тя е осчетоводила
именно прихващанията, извършени от „Т." АД с така посочените вземания,
придобити по силата на договора за цесия от 24.10.2014г. С оглед на гореизложеното, може да се направи извод, че прихващанията.
извършени от „Т." АД, са породили предвиденото в чл. 104. ал. 2 ЗЗД
действие и двете насрещни вземания на страните са погасени до размера на
по-малкото от тях. Доколкото размерът на вземанията на длъжника, които той
е придобил по силата на договора за цесия, е по-малък от този на насрещните
вземания на банката по трите договора за кредит, то първите са изцяло погасени.
Този
погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се
осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото
на прихващане на ответника, т.е. от месец ноември 2014 г., когато прихващанията
са осчетоводени в „КТБ" АД /н/, към който момент насрещните вземания на
страните освен, че са възникнали и изискуеми, се считат и за ликвидни в
отношенията между тях. Това като време е преди сбъдване на прекратителното
условие, уговорено в Допълнително споразумение към договора за цесия от
24.10.2014 г., което прекратително условие се е сбъднало на 01.02.2015г. (с
оглед клаузата на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Допълнително споразумение към договора
за цесия на В.С.), съгласно която Договорът за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014г. се прекратява с обратна сила
автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако до
31.01.2015г., „КТБ” АД/н/ не е издала на Цесионера писмено потвърждение,
удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, че смята за погасени задълженията на
Цесионера, произтичащи от Договорите за кредит“.
Всъщност, в случая, дори не е необходимо от страна на
„КТБ“ АД /н/ да бъде издаван какъвто и да е документ, с който банката
потвърждава или отказва потвърждаването на извършеното прихващане. Hа практика, самото осчетоводяване
на сумите, придобити по договора за цесия и описани в изявленията
за прихващане с вх. № 11279/ 06.11.2014 г. и с вх. № 11580/ 11.11.2014г., се явява конклудентно
действие, с което по изричен и безспорен начин „КТБ“ АД /н/ признава
извършеното прихващане с придобито вземане по договор за цесия от 24.10.2014г., като
погасява задължения на „Т.“ АД към банката.
По отношение на твърденията на ищеца, че Договорът за
цесия от 24.10.2014 г., следва да се счита за прекратен с обратна сила и на
основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Допълнително споразумение от
05.11.2014г. към договора за прехвърляне на вземане от същата дата, счита, че
същото е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 1, ал.
1, т. 1 от Допълнителното споразумение от 05.11.2014 г., „Договорът за прехвърляне на вземане
от 24 октомври 2014 г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това, ако до 20.12.2014г.,
включително Българска народна банка не отнеме лиценза на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност“. Видно от самия
текст на споразумението, прекратителното условие, уговорено между страните е,
ако БНБ не отнеме лиценза до дата 20.12.2014г. и тъй като лицензът на банката е
отнет на дата 06.11,2014г., то това условие не е породило действие. Съгласно чл. 1, ал. 1,
т. 3 от Допълнителното споразумение от 05.11.2014г., „Договорът за прехвърляне на вземане
от 24 октомври 2014г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това, ако прихващането на
придобитото от Цесионера вземане срещу вземанията на „К.Т.Б.“ АД към него по
Договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка“.
Въпреки, влязлата в сила съдебна спогодба по т.д. №
9395/2016г., по описа на Софийски градски съд, с която е прогласено на
основание чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, че извършените
прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх. № 11279/ 06.11.2014
г. и изявление за прихващане с вх. № 11580/ 11.11.2014г., отправени от „Т.“ АД
до „КТБ“ АД са относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД, то счита, че прекратителното условие по т. 3 не
може да породи действие. Съдебната спогодба е влязла в сила на 12.10.2017г., но
прихващането с придобитите по договора за цесия вземания е породило своето
действие през месец ноември 2014г. И тъй като въз основа на това прихващане,
задълженията по кредити на „Т.“ АД са погасени до размера на по-малката сума от
двете, т.е. до тази по придобитите вземания, то на практика няма как с обратна
сила да се прекрати и договора за цесия. Прехвърлените по него вземания са усвоени от
цесионера, който е погасил свои задължения по кредити към „КТБ“ АД.
С оглед на всичко изложено по-горе, става ясно, че В.С. притежава качеството
на кредитор на „Т.” АД. Доверителят й има ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от сключен Договор за цесия от дата
24.10.2014г. Т.е., може да се направи извод, че към месец ноември 2014г.,
когато дружеството - длъжник „Т.” АД прави изявление към „КТБ” АД /н/ за
прихващане на задълженията по три броя договори за кредит с придобитите
вземания по Договор за цесия от 24.10.2014г., сключен с В.С., насрещните
вземания на страните са не само възникнали и са изискуеми, но същите са и
ликвидни в отношенията помежду им. Моментът на прихващането, съответно на
погасяване на насрещните вземания, настъпва от деня, в който са се осъществили
всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на
прихващане, т.е. от месец ноември 2014г.. когато прихващанията са осчетоводени
от „КТБ” АД /н/. От страна на „Т.” АД са извършени действия на
разпореждане с прехвърлените парични средства по Договора за цесия от
24.10.2014г. В случая, длъжникът се разпорежда с прехвърлените му средства,
като чрез изявление за прихващане погасява част от свои задължения по договори
за банков кредит към „КТБ” АД /н/. Същевременно с това обаче, длъжникът не
осчетоводява прехвърлените му парични средства по Договора за цесия от
24.10.2014г. и отказва да изпълни задължението си по него за заплащане на
продажната цена на вземането.
С оглед на всичко изложено по-горе, моли съда да отхвърли
предявения от „Т.“ АД, с ЕИК ******** иск, с който на основание чл. 694, ал. 1,
т. 2 от Търговския закон се иска от съда да установи несъществуването на
вземането на В.И.С., с ЕГН **********, включено в списъка на приетите вземания съгласно Определение № 803 по чл. 692, ал. 4
от дата 12.02.2018г., постановено по т.д. № 7340/2015г. по описа на VI-17 състав, Софийски градски съд, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията на същата дата. Моли да им бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство, в това число и заплатения адвокатски хонорар. Прилага Извлечение от сметка, издадено от „КТБ“ АД /н/ от дата 25.08.2015г. - 3
/три/ броя.
Ищецът „Т.“ АД, с ЕИК ********, чрез
адв. В.Х., с допълнителна искова молба от 28.05.2018 г. твърди,
че оспорва депозирания от В.С. отговор. Не оспорва
депозирания от синдика отговор. Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът В.И.С., с ЕГН **********,
чрез адв. С.А., с допълнителен отговор от
03.07.2018 г., поддържаийки първоначално заявеното, изрязява становище по депозираната
от ищеца допълнителна искова молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Определение № 803
от 12.02.2018 г. на СГС, ТО, VI-17 състав,
постановено по т.д. № 7340/2015 г., е ИЗМЕНЕН
по възражение, подадено на
06.12.2017 г. от В.И.С., Списъкът на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.“ АД, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 30.11.2017 г., като е ВКЛЮЧЕНО в него вземане на кредитора В.И.С.,
предявено с молба с вх. № 136679/16.10.2017 г. за получаване на сума в размер
на 2 518 617 лв.,
представляваща дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 24.10.2014 г., между В.И.С., като цедент и „Т.“ АД, като цесионер,
което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Представен
е Списък на неприетите от синдика
вземания на кредиторите на „Т.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
силата на Договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 24.10.2014 г., с нотариална заверка на подписите, между
В.И.С., ЕГН **********, в качеството
му на цедент и „Т.“ АД, ЕИК ********,
в качеството му на цесионер, ЦЕДЕНТЬТ прехвърля на ЦЕСИОНЕР А всички свои
вземания към „К.Т.Б.“ АД, ЕИК********, по банкова сметка ***: ***, в размер на
1 142 609,29 лева (един милион сто четиридесет и две хиляди шестстотин и девет
лева и двадесет и девет стотинки), всички свои вземания към „К.Т.Б.“ АД, по IBAN:
***, в размер на 1 648 110,42 лева (един милион шестстотин четиридесет и осем
хиляди сто и десет лева и четиридесет и две стотинки), както и част от
вземането си към „К.Т.Б.“ АД, по банкова сметка ***: ***, която част е в размер
на 7744 лева (седем хиляда седемстотин четиридесет и четири лева), като останалата
част от вземането по тази сметка в размер на 196 000 (сто деветдесет и
шест хиляди) лева не е предмет на настоящия договор и остава в имуществото на
ЦЕДЕНТА. Вземанията се прехвърлят на ЦЕСИОНЕРА от деня на сключването на този
договор, заедно с дължимите занапред договорни лихви (чл. 1, ал. 1 и 2 от
Договора). Срещу придобиване на вземането ЦЕСИОНЕРЪТ се задължава да плати на ЦЕДЕНТА
цена в размер на 2 518 617 лева (два
милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет) лева на
четиринадесет равни шестмесечни вноски, дължими на 10 число на съответния
месец, започвайки от м. април 2015 г. по банковата сметка на ЦЕДЕНТА в „П.Б.Б.“
ЕАД с IBAN: *** (чл. 2, ал. 1 от Договора). Договорът влиза в
сила от датата на подписването му и от същата дата между страните настъпва
прехвърлянето на вземанията по чл. 1 от ЦЕДЕНТА на ЦЕСИОНЕРА (чл. 5 от
Договора).
С
Допълнително споразумение от 05.11.2014
г. към Договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., страните са
постигнали съгласие за следното допълнение на Договора за прехвърляне на
вземане от 24.10.2014 г.: „Чл. 1. (1)
Договорът за прехвърляне на вземания от
24.10.2014 г. се прекратява с
обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от
страните за това, ако: 1. до
20.12.2014 г. включително Българската народна банка не отнеме лиценза на „К.Т.Б.“
АД за извършване на банкова дейност; 2.
началната дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД се окаже по-ранна от
достоверната дата на придобиването на вземането от ЦЕСИОНЕРА; 3. прихващането на придобитото от
ЦЕСИОНЕРА вземане срещу вземанията на „К.Т.Б.“ АД към него по Договорите за
кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка; 4. Банката уведоми писмено ЦЕСИОНЕРА,
че не признава последиците от извършеното от ЦЕСИОНЕРА прихващане на вземането,
което е придобил с Договора за прехвърляне на вземане от 24 10.2014 г. срещу
вземането на Банката към него, произтичащи от Договорите за кредит; 5. до 31.01.2015 г. „К.Т.Б.“ АД не е
издала на ЦЕСИОНЕРА писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки
или с друг документ, че смята за
погасени задълженията на ЦЕСИОНЕРА произтичащи от Договорите за кредит. (2) В случаите по ал. 1 ЦЕДЕНТЪТ е
длъжен незабавно да върне на ЦЕСИОНЕРА всички суми, които е получил от него
като част от цената за прехвърляне на вземането. (3) В случаите по ал. 1 ЦЕСИОНЕРЪТ е длъжен незабавно да уведоми
Банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по Договора
за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., както и да предостави на ЦЕДЕНТА
оригинала на това уведомление с входящ номер в Банката и да му върне всички
документи, които е получил от него въз основа на Договора за прехвърляне на
вземане от 24.10.2014 г. Чл.2. (1)
Ако не се осъществи никое от прекратителните условия по чл.1 от това допълнително
споразумение и задълженията на ЦЕСИОНЕРА към ,.К.Т.Б.“ АД по Договорите за
кредит бъдат погасени в резултат на извършеното от него прихващане, ЦЕСИОНЕРЪТ
се задължава да обезпечи задължението си за плащане на цената по чл.2, ал. 1 от
Договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. чрез учредяване на
подходящо обезпечение в полза на ЦЕДЕНТА, което може да се изразява в залог на
вземания, залог върху готова продукция или особен залог върху търговското
предприятие на ЦЕСИОНЕРА. (2)
ЦЕСИОНЕРЪТ е длъжен да даде обезпечението по ал.1 в срок до два месеца от погасяване
на задълженията му към „К.Т.Б.“ АД в резултат на извършеното прихващане с
вземането, придобито с Договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. В
случай, че не изпълни това свое задължение цялата неплатена част от цената става
предсрочно изискуема“.
С Изявление за прихващане по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД с вх. № на „КТБ“ АД 11279/06.11.2014 г., „Т.“ АД е уведомило „КТБ“ АД,
че е придобило въз основа на Договор за прехвърляне на вземане с нотариална
заверка на подписите от 24.10.2014 г. вземанията на В.И.С. към „К.Т.Б.“ АД: по
банкова сметка ***: ***, в размер на 1 142 609.29 лева, по банкова сметка ***: ***,
в размер на 1 648 110,42 лева, както и част от вземането по банкова сметка ***: ***,
която част е в размер на 7744 лева. „Т.“
АД е и длъжник на „КТБ“ АД по Договор за банков кредит в лева от 20.08.2008 г.,
изменен с анекси от № 1 до № 9 вкл., по Договор за банков кредит в лева от
01.03.2006 г., изменен с анекси от № 1 до № 17 вкл. и Договор за банков кредит
в лева от 15.10.2007 г. На основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД „Т.“ АД е заявило, че прихваща вземанията си към „К.Т.Б.“ АД,
придобити с договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г., срещу
посочените задължения на „Т.“ АД
към „КТБ“ АД до размера на по-малкото от тях.
На 16.06.2015 г. е сключено Споразумение, относно действието на
Договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., с което страните са се
съгласили, че Договорът за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г., сключен между В.И.С., ЕГН **********, като
цедент и „Т.“ АД, ЕИК ********, като цесионер, с нотариална заверка на
подписите от нотариус В.М., район на действие СРС, относно следните вземания на
В.И.С. към „К.Т.Б.“ АД: въз основа на договор № 85385 от 14.09.2012 г. по
банкова сметка ***: ***, BIC ***, в размер на 1 142 609.29 лева, въз основа на
договор № 13362 от 02.08.2011г. по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в размер
на 1 648 110,42 лева и въз основа на договор № 12532 от 10.05.2011г. по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, в размер на 203 744,17 лева, не е произвел каквото и да е правно действие и кредитор на „К. търговско банка“ АД - в несъстоятелност с посочените
суми е В.И.С. (т. 1 от Споразумението). В т. 2 е предвидено, че страните
по това споразумение ще подпишат общо заявление до синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност с искане за възстановяване на сумите по т.1 по сметките на В.И.С..
Съгласно т. 3 от Споразумението страните нямат каквито и да са
имуществени претенции една към друга във връзка с прекратилия с обратна сила действието си Договор за прехвърляне на
вземания от 24.10.2014 г.
С Молба вх. № на „КТБ“ АД (н) 2493/14.08.2015 г.
В.И.С. и „Т.“ АД, са уведомили синдиците на „КТБ“ АД (н), че е прекратен с
обратна сила Договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г., сключен
между В.И.С., като цедент и „Т.” АД, като цесионер, с нотариална заверка на
подписите от нотариус В.М., район на действие СРС, относно следните вземания на
В.И.С. към „К.Т.Б.“ АД: въз основа на договор № 85385 от 14.09.2012 г. по
банкова сметка ***: ***, BIC ***, в размер на 1 142 609.29 лева, въз основа на
договор № 13362 от
02.08.2011 г, по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, в размер на 1 648 110,42 лева и въз основа на договор № 12532 от
10.05.2011г. по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в размер на 203 744,17 лева.
Този договор не е произвел каквото и да е правно действие и кредитор на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност с посочената сума е В.И.С. и именно той следва да бъде
включен в списъка на кредиторите на банката.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още:
Разпечатка от портала за достъп до
съдебни дела на СГС по т. д. № 7340/2015 г.; 2 бр. Извлечения от ТР по партидата на „Т.“ АД; Протокол от 04.10.2017 г. по
т. д. № 9395/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, за одобряване на съдебна спогодба, влязла в
сила на 12.10.2017 г.; 3 бр. Извлечения от банкова сметка, *** „КТБ“ АД, с титуляр В.И.С.; Молба
за откриване на производство по несъстоятелност от „КТБ“ АД (н), против „Т.“
АД; Молба от „КТБ“ АД (н) по т. д. № 7340/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав; Заявление
с вх. № на „КТБ“ АД (н) 4594/21.11.2017 г. от „Т.“ АД, относно правните последици от обявяване на недействителността на
прихващания.
По
делото е представен заверен препис
от Молба за предявяване на вземания от В.И.С.
с вх. № на СГС 136679/16.10.2017 г., ведно с приложенията, депозирана в
производството по несъстоятелност на „Т.“ АД, по т. д. № 7340/2015 г. по описа
на СГС, ТО, VI-17 състав.
По
делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се
възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по
делото, както и с предоставените от „К.Т.Б.” АД счетоводни
документи и банкови извлечения, касаещи допуснатите от съда задачи, е дало следното
заключение: Във връзка с Договор за прехвърляне на вземане от
24.10.2014 г между В.И.С. като цедент и „Т.” АД като цесионер, съгласно
извлечение от счетоводните регистри на „КТБ” АД (н), са били взети следните
счетоводни операции: На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване на
прехвърляне на вземане между цедент В.И.С. и цесионер „Т.” АД за сумата от 7
744,00 лв.; На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване на погасяване на
просрочена главница по заем за текущи нужди № 7800 от 20.08.2008 г. в размер на
7 744,00 лв.; На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване на прехвърляне
на вземане между цедент В.И.С. и цесионер „Т.” АД за сумата от 1 648 110,42 лв.;
На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване на погасяване на просрочена
главница по заем за придобиване на Дългосрочни активи № 4978 от 01.03.2006 г. в
размер на 1 648 110,42 лв.; На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване
на прехвърляне на вземане между цедент В.И.С. и цесионер „Т.” АД за сумата от 1
142 609,29 лв.; На 06.11.2014 г е взета операция по осчетоводяване на
погасяване на просрочена главница по заем за текущи нужди № 7800 от 20.08.2008
г в размер на 1 142 609,29 лв.
Съгласно предоставената й информация, експертизата е
установила, че счетоводни операции по посочените по-горе прихващания, не са
взети по счетоводните регистри на „Т.” АД.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 от ТЗ
е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респ. наличието или
не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните
в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този
иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на
предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който
е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен
установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато
оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това,
кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно
легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен
установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск,
предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по
разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е установяването
на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 ТЗ по основание,
произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставетните от
синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вън от това съществено ограничение,
искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.
1 ГПК.
Искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се
разглеждат от друг състав на съда. С изм.в ТЗ в ДВ,
бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдика
както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно
обвързващата сила на пресъдено нещо на решението
спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл. 694 ал. 4 от ТЗ /изм./,
така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение
по чл. 694, ал. 1 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното
по-горе и видно от данните по делото, в конкретния случай се установява, че с
Решение 27.09.2017 г. по т.д. № 7340/2015 г. на СГС, VІ – 17 с-в., постановено
в производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Т.” АД
– обявена е неплатежоспособността на длъжника, назначен е временен синдик.
С последващ акт от
01.10.2018г. на СГС, VІ-17с-в. по т.д. 7340/2015 г., дружеството е обявено в
несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и правомощията на
органите на дружетвото.
С молба от 16.10.2017
г. кредитора В.И.С., е предявил в производството по несъстоятелност на „Т.“ АД парична претенция в общ размер на 2 518 617 лв.,
представляваща покупна цена по Договор за цесия от 24.10.2014 г.
На 30.11.2017г. в търговския регистър към АВ
по партида на несъстоятелното дружество е бил обявен изготвеният от синдика на
дружеството – Списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 685от ТЗ, в който
е включено процесното вземане.
Срещу Списъка, по
реда на чл.690 от ТЗ, на 06.12.2017г. е подадено възражение, от кредитора В.И.С., което с Определение
от 12.02.2018г, на Съда по несъстоятелността, е било
уважено, като е постановено, че се изменя по възражение, подадено
на 06.12.2017 г. от В.И.С., списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Т.” АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е
обявен в Търговския регистър на 30.11.2017 г., като включва в
него вземане на кредитора В.С. предявено с молба с вх. № 136679/
16.10.2017 г. за получаване на сума в размер 2 518 617 лв., представляваща
дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане, сключен на
24.10.2014 г., между В.И.С., като цедент, и „Т.” АД, като цесионер,
което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Настоящото
производство е с предмет иск по чл. 694, , ал.1, т.2 от ТЗ е инициирано от
длъжника „Т.“ АД(н). Молбата е с
вх.№ на СГС 27886/26.02.2018г., поради което същата е депозирана в законоустановия,
съгласно разпоредбата на чл.694, ал.6 ТЗ срок.
По гореизложените съображения, съдът приема, че
процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне по неговата
основателност.
Производството
по установителния иск е специфично исково производство, съпътстващо
производството по несъстоятелност. Както бе отбелязано, в конкретния случай
същото има за предмет установяне несъществуване на вземане в размер на 2 518 617 лв.,
представляваща дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 24.10.2014 г., между В.И.С., като цедент, и „Т.” АД, т.е установяване несъществуването
на прието, в производството по несъстоятелност вземане на кредитор. Искът
носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Доказването в процеса се подчинява на общите правилата ГПК за разпределение на
доказателствената тежест - всяка от страните следва да установи твърдените
факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.
Ищецът по отрицателен установителен иск
следва да установи по пътя на пълното доказване несъществуването и
недължимостта на процесното вземане, като докаже всички свои доводи, релевирани
в исковата молба, които според него обосновават поддържаната от него неоснователност
на включването на вземането в Списъка на приетите вземания по чл. 685 ТЗ. В
тежест на ответника е да докаже всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Съдът
дължи разгледжане и произнасяне по своевременно релевираните от страните твърдения
и възражения. В този смисъл, заявеното от ответника в ход по същество, (и по
конкретно – с писмената защита), твърдение за продължаващо действие на
процесния договор за цесия, предвид наличие на Споразумение от 19.06.2015 г. и
уведомление вх.№ КТБ АД 3665/26.08.2015 г., съдът намира за процесуално
недопустимо с оглед настъпилата по отношение на същото процесуална преклузия.
Единствено за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав, отбелязва, че
дори и допустимо, същото би било неоснователно, предвид това, че от една страна
- с евентуално постигнатите последващи договорки не се установява безспорно (предвид текста на т.1 от Споразумението с
дата 19.06.2015г.) воля за отмяна на съществуващо между страните
Споразумение от 16.06.2015 г., а от друга – дори и валидно Споразумението от
19.06.2015 г. не засяга установените условията във връзка с действието на
процесния Договор за цесия, обективирани в Допълнителното споразумение от 05.11.2014г.
Между страните няма
спор, че по силата на Договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., с нотариална заверка на
подписите, между В.И.С., ЕГН **********,
в качеството му на цедент и „Т.“ АД,
ЕИК ********, в качеството му на цесионер, ЦЕДЕНТЬТ прехвърля на ЦЕСИОНЕРА подробно индивидуализираните свои вземания
към „К.Т.Б.“ АД. Срещу придобиване на вземането цесионерът се е задължил да
плати на цедентА цена в размер на 2 518
617 лева лева на четиринадесет равни шестмесечни вноски, дължими на 10
число на съответния месец, започвайки от м. април 2015 г. по банковата сметка
на цедента в „П.Б.Б.“ ЕАД с IBAN: ***.
Видно от данните по
делото Договорът за цесия е съобщен на
Банката - длъжник по прехвърленото вземане със
съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 11121 от дата 05.11.2014г.
Не е спорно за
производството, че с Допълнително
споразумение от 05.11.2014 г., страните са постигнали съгласие относно
възможността, за прекратяване Договор за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. с обратна сила автоматично, без да
е необходимо изявление на някоя от страните, като именно в тази връзка са
определили и посочените в текста на чл.1 от Споразумението условия. Въз основа
на същото, страните допълнителните са приели, че цедентът е длъжен незабавно да
върне на ЦЕСИОНЕРА всички суми, които е получил от него като част от цената за
прехвърляне на вземането (ал.2), както и че цесионерът е длъжен незабавно да
уведоми Банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по
Договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., както и да предостави на
ЦЕДЕНТА оригинала на това уведомление с входящ номер в Банката и да му върне
всички документи, които е получил от него въз основа на Договора за прехвърляне
на вземане от 24.10.2014 г. (ал.3);
Спорните
въпроси, повдигнати в процеса касаят
настъпването на прекратителните условия, договорени по смисъла на чл. 1
от Допълнителното споразумение от 05.11.2014 г., респективно – възможността да
породят действие клаузите, предвидени в чл. 1, ал. 1, т. 3 и т.5 от
Допълнителното споразумение от 05.11.2014 г.
Във връзка с
горното и съобразявайки безусловно текста на договорките, постигнати от
страните и обектиктивирани в текста чл.1, т.1 от Споразумението и данните,
сочещи отнемане на лиценза на „К.Т.Б.“
АД с дата 06.11.2014г., обуславят извода, че конкретното условие не е
породило действие. Доколкото обаче, с влязло в сила Решение № 1443/03.07.2015 г. на САС, ТО 3-ти състав, постановено по т.д. № 2216/2015 г., е
отменено Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, TO, VI-4 състав, в обжалваната част и вместо него е
постановена нова начална дата на
неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД, а
именно -
20.06.2014 г., за породило действие
съдът приема условието посочено в т.2 от чл. 1 от Допълнително споразумение с дата
05.11.2014 г. – а именно:
началната дата на неплатежоспособността
на „К.Т.Б.“ АД се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на
вземането от ЦЕСИОНЕРА (последната в случая е 24.10.2014 г.;
Безспорното за
процеса обстоятелството, според което с влязла в сила съдебна
спогодба по т.д. № 9395/2016 г., по описа на СГС, на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, е прогласена относителната недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД на извършените от „Т.“ АД до Банката прихващания,
обективирани в изявления с вх. № 11279/ 06.11.2014 г. и вх. № 11580/11.11.2014 г.,
мотивира съда да приеме настъпване и на условието, упоменато в т.3 на чл. 1 от
Допълнителното споразумение 05.11.2014 г. Характерът и целеният
правен резултат на действията относими към изготвяне и депозиране на искова
молба с предмет чл. 59 от ЗБН и тези,
касаещи самото приключване на производството по същата с акт, обявяващ относителната недействителност на
извършеното от „Т.“ АД (н) прихващане, както и липсата на данни Банката изрично
писмено да е удостоверила погасяване на задължениятя в съответствие с Изявлението
по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД с вх. № на „КТБ“ АД 11279/06.11.2014 г.,
в срок до 31.01.2015 г., обосновават
извод за настъпване на условията предвидени в текста на т.4 и т.5 от чл. 1 на Допълнителното споразумение 05.11.2014 г. Извод
в обратен смисъл не може да бъде изведен на база установените счетоводните
записвания, доколкото същите имат вторичен характер, а за отричане на ефекта на
извършеното прихващане и дължимостта на сумите по конкретните договори за
банков кредит, свидетелстват, както, действията предприети от оправомощените по
закон лица да представляват Банката за реализиция на нейните вземания в хода на
универсално принудително изпълнение чрез иницииране на производстовто по чл.
625 от ТЗ по отношение на „Т.“ АД, така и резултата от приключилото
производство по реда на чл. 59 от ЗБН.
За прекратения Договор от 24.10.2014 г., длъжникът - „К.Т.Б.“
АД е била уведомена
със заявление нейн вх.№ 3493/14.08.2015 г.
Както бе
посочено, освен настъпването на прекратителните условия, договорени с
Допълнителното споразумение от 05.11.2014г., спорните в процеса въпроси касаят
и възможността, предвидените в чл. 1, ал. 1, т. 3 и т.5 клаузи от същото да
породят действие.
По силата на чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Разпоредбата е приложима и към договорите за цесия, тъй като законът не
е предвидил изключение. Подобни договори могат както да бъдат недействителни,
така и да бъдат прекратени или развалени, вкл. по взаимно съгласие. С
прекратяване на договора се преустановява действието му. Всеки действителен
двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и
възмездният договор за цесия, може да бъде прекретен, съответно - развален
(така и решение № 291/18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). Предвид
изложените по-горе и безспорни между страните факти, съдът приема, че с
клаузата на 1 от на Допълнителното споразумение 05.11.2014 г. страните са се
съгласили действието на договора за прехвърляне на вземания да се поставя в
зависимост от изрично установените прекратителни условия, като с настъпването
на някое от тях, т.е извън хипотезатата на кумулативната им наличност, цесия се
прекратява автоматично. Посочената клауза настоящият състав на съда, приема за
валидна, уговорена в рамките на признатата от закона свобода на страните да
уреждат и изменят своите договорни отношения, както и напълно съответна на
нормата на чл. 25 ЗЗД, която изрично урежда правото на страните да поставят
действието или прекратяването на договор в зависимост от сбъдването на едно
бъдещо несигурно събитие. Съобразно разпоредбата на чл.1, от Допълнителното споразумение 05.11.2014 г., сбъдването на условието има обратно действие. По същността си
последното означава, че всяка от
страните, е длъжна да върне, престацията, която е получила по прекратения
договор, В този смисъл, цедентът възвръща качеството си на титуляр на вземането
си към Банката, като прехвърленото с договора за цесия вземане за сумата от 2
518 617 лева (два милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и
седемнадесет) лева, ще се счита, че не е напускало патримониума на
цедента. Евентуалното погасяване на цедираното вземането, в това
число и чрез реализиция на способа по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД се явява
правно значимо за предмета на реституцията -
т.е. дали се дължи връщане на същата престация или с оглед разпоредбата
на чл.57 от ЗЗД, дължима ще бъде нейната парична равностойност, но същото е
ирелеванто за възможността да бъде прекретен Договора за цесия.
Предвид изложеното и
намирайки, че процесния Договор за цесия е прекратен с обратно действие поради
сбъдване на изрично уговорени от страните прекратителни условия по т. 2, 3, 4 и
5 на чл. 1 от Допълнителното споразумение 05.11.2014 г. към Договор за продажба на вземане от
24.10.2014 г., настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера на
дължимата реституция цедентът не разполага с възможността да търси реализиция
на парична претенция за продажна цена, поради кооето и предявеният в хипотезата
на чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ отрицателен установителен иск като основателен
следва да бъде изцяло уважен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
За
основателността и размерът на разноските, по делото са представени Списъци,
изготвени по реда на чл.80 от ГПК.
Претенцираните в
процеса разноски от страна на ищеца, касаят заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 18 000 лв. с ДДС. Налице
е направено от ответната страна възражение за прекомерност на разноските
относно възнаграждение за процесуално представителство и защита, във връзка с
което съдът, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано въз
основа на искова молба от 26.02.2018 г.
Възнаграждението по сключен от ищцовото дружество договор за правна
помощ от 20.02.2018 г. е заплатен на 02.03.2018 г., като документът е част от
книжата по делото. Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт
изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и константната
практика на ВКС, обективирана с определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. №
3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. №
1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. №
7159/2013г. на IV ГО на ВКС. Както бе
посочено, в настоящия случай, договорът за правна защита и съдействие за
представителство е скючен при действието на
Наредба № 1/ 2004 г., обн. ДВ, бр. 84
от 2016 г., поради и което
минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция
следва да се определи по Наредба № 1/ 2004 г. в редакцията й към този момент.
Предвид така изложеното, при съобразяване цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира направено от ответната страна възражение за
прекомерност на разноските за неоснователно.
Предвид
горното, с оглед изхода на спора и като съобрази представените списъци по реда
на чл. 80 от ГПК, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва де бъдат присъдени разноски в размер на 18 000 (осемнадесет хиляда) лева
с ДДС - за възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
На
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ следва да бъде осъден ответника да заплати
сумата 25 186,17 (двадесет и пет хиляди
сто осемдесет и шест лева и 0,17ст.) лева - държавна такса по предявения
иск.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, че В.И.С., ЕГН **********,***, чрез адв. С.А.,
със съдебен адрес:***, няма вземане
срещу „Т.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 2-3, представлявано от изпълнителния
директор Ж.Е.А., чрез адв. В.Х., със съдебен адрес:***, представляващо продажна
цена по Договор за продажба на вземане от 24.10.2014 г. в размер на 2 518 617 лева (два милиона петстотин и осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет)
лева.), което вземане е включено в Списъка на приетите вземания
съгласно Определение от 12.02.2018 г., постановено по т.д. № 7340/2015 г.
на СГС, ТО, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на синдика на „Т.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******** - Е.Г.Т..
ОСЪЖДА В.И.С., с ЕГН **********,***,
чрез адв. С.А., със съдебен адрес:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 25 186,17 (двадесет и пет хиляди сто осемдесет и шест лева и 0,17ст.) –
държавна такса в производството на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА
В.И.С., с ЕГН **********,***,
чрез адв. С.А., със съдебен адрес:*** да
заплати на „Т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 2-3, представлявано от изпълнителния директор Ж.Е.А., чрез адв. В.Х., със
съдебен адрес:***, сумата 18 000
(осемнадесет хиляда) лева с ДДС – представляваща разноски за процесуално
представителство и защита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: