Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В.,08.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 19 състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова сложи за разглеждане гр. дело № 12403 по описа за 2020година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Териториално поделение на НОИ – В., с адрес: гр. В., *****, иск с правно
основание чл.1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР
за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода
01.07.1993г. – 21.11.1996г. ищцата е полагала труд, като организатор търговска
дейност в „Б.“ООД, което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж.
В исковата си молба ищцата
твърди, че в периода 01.07.1993г. – 21.11.1996г. е работила по трудов договор
към „Б.“ ЕООД, с адрес на управление гр. В., *******и управител Й. Н.на
длъжност служител, отговарящ за търговска и външно търговска дейност, с основно
месечно възнаграждение от 3000лева. Твърди се, че е работила по трудов договор
№3/01.07.1993г., сключен за неопределено време и с място на работа гр. В., ул.М.
123, при пълен работен ден. Като служител е организирала търговската дейност на
фирмата, отговаряла за реализацията на всички серийни помпи, организирала е
експорт-импорта с митническите власти. Работила е с М. К. и Е. Й. , също
служители в дружеството. При подготовка на документите си за пенсиониране,
установила, че е загубена трудовата й книжка, а търговецът прекратил дейността
си, като бил служебно заличен, считано от 01.12.2012г. Нямало предадени за
съхранение ведомости за работни заплати. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – В., чрез процесуалния му
представител - юрк. Е. Л. . Поддържа
становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено
удостоверение по чл. 5, ал.1 или ал.2 ЗУТОССР. По същество оспорва предявения
иск като неоснователен. Сочи, че в осигурителното досие на „Балакансигма“ООД не
се съдържа трудов договор на ищцата и на М. К., сочена като нейна колежка. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В проведеното по делото на 09.06.2021г. открито съдебно заседание ищецът
се явява лично и се представлява от процесуалния му представител - адв. М. Д. -
ВАК, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск
да бъде уважен.
Ответникът се представлява от юрк. Е. Л. , която
поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да
бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия
закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР.
По предварителните въпроси и допустимостта на исковата
претенция съдът вече се е произнесъл с определението за насрочване на делото от 09.04.2021г.
За
основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в процесния период 01.07.1993г. – 21.11.1996г. е
работил на длъжност организатор търговска дейност в „Б.“ООД, при пълно работно
време, съответно какъв е размерът на уговореното между страните месечно трудово
възнаграждение.
Към материалите по делото е приобщен трудов договор от
01.07.1993г., съгласно който ищцата е назначена на работа в „Балакансигма“ООД,
като служител отговарящ
организация търговска дейност, на пълно работно време с основно месечно
възнаграждение от 3000лева.
На основание чл. 6, ал.4 ЗУТОССР в производството като
свидетели са разпитани М. К. и Е. Й. , с оглед представените от тях писмени
документи /трудови книжни/, установяващи обстоятелството, че същите са работили
при същия работодател „Балакансигма“ ООД – св. Колева в периода
01.03.1993г.-03.04.1995г., а св. Йорданова в периода 01.01.1995г.-18.10.1999г. Показанията
на двете свидетелки са еднозначни, безпротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Те познават Р.А.В. във връзка с работата й в
дружеството, като организатор търговска дейност. Св. Колева, която е работила,
на длъжност счетоводител заяви, че трудовото възнаграждение на ищцата е било в
размер на 3000лева, както и че са се заплащали осигуровки, отпуски и клас. Св.
Йорданова заяви, че ищцата е била на трудов договор във фирмата на осем часов
работен ден. Получавали са семейни надбавки и допълнителни възнаграждения.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството
писмени доказателства и гласни доказателствени средства съдът приема, че в
случая може да бъде направен обоснован извод, че ищцата че в периода 01.07.1993г.
– 21.11.1996г. е работила по трудов договор към „Б.“ ЕООД, с адрес на
управление гр. В., *******и управител Йонко Найденов на длъжност служител,
отговарящ за търговска и външно търговска дейност, с основно месечно
възнаграждение от 3000лева.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за
установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни
такси, поради което такава не следва да бъде определяна от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Териториално поделение на НОИ - В., с адрес: гр. В., ***, че в периода 01.07.1993г. –
21.11.1996г. ищцата е полагала труд, като
организатор търговска дейност в „Б.“ ООД, което време следва да й бъде зачетено
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: