№ 2889
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20241100105051 по описа за 2024 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в общ размер на 515 917, 60 лв.
Ищецът Й. В. А. твърди в исковата си молба, че на 12.01.2021 г. бил привлечен
като обвиняем по ДП 5009/2020 г. по описа на РУ МВР – Етрополе за престъпление по
чл. 311 ал.1 от НК като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че
на 29.09.2021 г. бил внесен в съда обвинителен акт срещу него, за това, че на
20.01.2015 г., в гр. Етрополе, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 б.“б“ от НК – технически ръководител в „Техно Строй България“ ООД, съгласно чл.
163а ал. 4 от ЗУТ, определен със заповед № 06/12.01.2015 г. за управител на
дружеството, на обект „Дневен център за стари хора Достойно утре“ – гр. Етрополе, в
кръга на службата си съставил официален документ – „Протокол за откриване на
строителна линия и ниво на строеж“, в който удостоверил неверни обстоятелства, а
именно, че в зоната на строителната площадка няма действащи надземни и подземни
съоръжения и комуникации, подлежащи на преместване, а в действителност над
имота, в който следвало да се реализира строителството преминавал електропровод,
собственост на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД, подлежащ на преместване,
с цел да бъде използван този документ като доказателство за удостоверяване на
обстоятелството, че строителната площадка е готова за започване на работа пред
различни институции – Община Етрополе и РДНСК и че строителството може да
започне – престъпление по чл. 311 ал.1 от НК.
Предвид обвинителния акт, било образувано нохд 113/21 г. по описа на РС –
Етрополе, по което и след проведени множество заседания бил признат за виновен по
1
повдигнатото му обвинение. Впоследствие с присъда от 27.02.2023 г. по внохд
611/2022 г. на ОС – София, присъдата на РС – Етрополе била отменена и била
постановена нова, с която бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Присъдата на ОС – София била протестирана от Прокуратурата като с решение от
21.06.2023 г. ВКС оставил в сила присъдата на окръжния съд, която влязла в сила.
Твърди се, че по повод повдигнатото му обвинение претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в психически, емоционални и физически болки
и страдания, страх за общественото и социалното си положение, повишено вътрешно
напрежение и ситуативно обосновани травматични преживявания. Твърди се, че било
накърнено доброто му име, приятели и роднини започнали да го отбягват, което
нарушило нормалния ритъм на живот и той се затворил в себе си. Бил подтиснат,
изпитвал срам, а притесненията и страданията го изтощили психически и морално,
сринали човешкото му достойнство. Повдигнатото обвинение повлияло и на
здравословното му състояние като същият бил диагностициран с хипертонично сърце
без сърдечна недостатъчност и му било назначено лечение. Твърди се, че до повдигане
на обвинението същият бил в изключително добро здравословно състояние.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът
претърпял значителни промени в работно отношение, което довело до големи
имуществени вреди за него. Изложени са твърдения, че преди повдигане на
обвинението, същият работил по договор за възлагане на управление от 07.06.2016 г.
като с анекс от 06.04.2020 г. и считано от 01.05.2020 г. получавал възнаграждение в
брутен размер от 20 500 лв. респ. 18 077, 94 лв. – нетен такъв. По решение на ЕСК на
дружеството бил освободен като управител и бил назначен нов такъв. Твърди се, че на
05.03.21021 г. сключил трудов договор за длъжност „инженер строителен контрол“ с
трудово възнаграждение от 2 000 лв. Изложени са твърдения, че причината да бъде
освободен като управител на дружеството е привличането му като обвиняем за
престъпление, извършено в качеството му на технически ръководител, което щяло да
повлияе негативно при изпълнение на текущите договори на дружеството респ.
участието и спечелване на бъдещи обществени поръчки. В тази връзка са изложени
твърдения, че ищецът дълги години се борил да достигне ръководна позиция като
повдигнатото обвинение провалило професионалното му развитие и довело до тежки
имуществени последици, изразяващи се в намаления размер на получавано
възнаграждение, което за периода 05.03.2021 г. – 21.06.2023 г. изчислява на сума в
размер на 481 498, 60 лв. с оглед допуснато изменение на иска с протоколно
определение от 10.02.2025 г.
Заявени са твърдения, че претърпял и имуществени вреди в размер на 9 500 лв.,
изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от
2
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство, както и сумата от 9 500 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред наказателния съд
и сумата от 481 498, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 05.03.2021
г. до 21.06.2023 г., представляващи пропуснати ползи от прекратения договор за
възлагане и управление, с оглед допуснато изменение на този иск по реда на чл. 214
ал.1 от ГПК с протоколно определение от 10.02.2025 г. Претендират се и законна лихва
и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна
на Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 311 ал.1 от НК. Видно от
ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение с присъда 5/27.02.2023 г. на ОС – София, по внохд 611/22
г., с която е отменена постановената присъда от РС – Етрополе, с която ищецът
първоначално е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата на
ОС – София е влязла в сила с оглед факта на нейното потвърждаване с решение
228/21.06.2023 г. на Второ НО на ВКС по н.д. 393/23 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
3
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени и
имуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват
от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М..П. А.а, съпруга на
ищеца, чийто показания се кредитират при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК,
и Р. Х. К., като приема, че същите са обективни и логически обосновани като преки
впечатления. И двете свидетелки безпротиворечиво установяват, че ищецът е търпял
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания като
стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността и страх. Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 2
години и половина водено наказателно производство, през което време същият е
търпял негативни преживявания, обстоятелството, че е бил признат за виновен в
първоинстанционното производство, което е създало у същия неблагоприятни в
психически и емоционален аспект страдания за значителен период от време. Следва да
бъдат съобразени и броя на проведените съдебни заседания, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, което не носи белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, определената мярка за неотклонение –
„подписка“. Няма данни преди иницииране на наказателното производство срещу
ищеца да са водени други наказателни производства, поради което настоящият
съдебен състав намира, че това обстоятелство също е било катализатор на интензивни
психически и емоционални вреди, причинени на ищеца. Всички тези обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, предвид изложените в исковата
молба твърдения, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения за нарушения в здравния си статус. Тези обстоятелства подлежат при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца като доказателства в
подкрепа на същите са ангажирани с оглед представен амбулаторен лист
4
547/17.06.2021 г., установяващ наличие на диагноза хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност. Амбулаторният лист сочи на инцидентна проява на
хипертония като по делото няма данни, от които да се обоснове извод, че се касае за
начало на последващо заболяване с хроничен характер довело до трайни негативни
последици за здравния статус на ищеца. Не са ангажирани доказателства, които поне
да индикират наличие на пряка причинна връзка на тази хипертонична криза с
действия на ответника, а такава не може да се презюмира, предвид изложените вече в
рамките на настоящото решение съображения.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /
в този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр.
д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV
ГО на ВКС/.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 6 000 лв., като за
горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. следва да се отхвърли.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която
липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г.
по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. №
563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед представените по делото писмени
доказателства тази претенция е доказана до размера на 9 500 лв., предвид
представените доказателства по наказателното дело, установяващи заплащане на
адвокатски хонорари за сумите, съответно от 3 500 лв. / в ДП/ и по 2 000 лв. за всяка
от трите съдебни инстанции / стр. 114 -117 в делото/. По отношение на същия е
заявено своевременно възражение досежно размера от страна на ответника.
Възможността в производство по реда на чл. 2 от ЗОДОВ да бъде определено
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес е установена с оглед
задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС. Тази
възможност не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а
размерът на имуществената увреда следва да бъде определен при съблюдаване
принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид
5
правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за
имуществени вреди от сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява
въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно
производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско
възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното
обвинение / решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на Трето ГО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав не намира, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело. Поради което възприема възражението на ответната
страна като неоснователно.
Обезщетението за имуществени вреди под формата на пропусната полза се
определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като
приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради
непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица
от установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017 г. по гр. д 3728/2016 г.
по описа на Трето ГО на ВКС), да е обективно, реално и сигурно, а не само
субективно и хипотетично очакван като увеличение на имуществото и получаването
му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на
органите на прокуратурата. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК
на ВКС, установяването на пропуснатата полза при договор се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако
длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към
момента на неизпълнението, а в настоящия случай непозволеното увреждане, ако не
беше настъпило такова, при деликтната отговорност. Сигурност при установяването на
пропусната полза ще има, ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за
друга пречка с оглед поведението на страните по договора, волята им, нормалното
развитие на договорните отношения и добросъвестността / решение 54/13.06.2017 г. по
гр.д. 2755/2016 г. на Трето ГО на ВКС/. Видно от представения анекс към договор за
възлагане на управление от 06.04.2020 г., ищецът за дейността си по управление на
дружество „Проект Експерт Контрол“ ЕООД, считано от 01.05.2020 г. е получавал
месечно брутно възнаграждение в размер на 20 500 лв. като страните са постигнали
съгласие „във връзка с резултатите на дружеството или други причини
възнаграждението да се промени по взаимно съгласие на страните“. По делото
доказателства за постигнати резултати на дружеството през процесния по делото
период, съизмерими с тези към момента на сключване на договора, които биха
обосновали уговорения размер на възнаграждението, с оглед словесната конфигурация,
6
използвана в анекса, не са ангажирани. Напротив в съдебно заседание от 10.02.2025 г.,
свидетелката К., последващ управител на това дружество, е заявила, че „работата
намаля, нямахме кой знае каква работа и просто трябваше да бъдат на ниски заплати,
за да просъществуваме“, което изявление опровергава сигурното реално получаване на
сумата като възнаграждение в претендирания размер от ищеца, поради което този
заявен иск като недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на влизане
в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 21.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се следва сумата от 10
лв. – разноски за ДТ и припадащата се част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, която възлиза на 120, 17 лв.
т.е. на ищеца се следва и сума в размер на 130, 17 лв. – съдебни разноски. Заявеното
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от ответника касателно адвокатското
възнаграждение на ищеца и с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя
заявени искове, извършените процесуални действия по делото респ. цената на
заявените искове се възприема като неоснователно от съда в решаващия му състав.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Й. В. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „********* I“ № ********* – адв. Г. Г.
сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд
113/2021 г. на РС - Етрополе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и сумата от 9 500 /девет хиляди и петстотин/ лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 130, 17 лв. – сторени разноски.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ул. „********* I“ № ********* – адв. Г. Г. срещу Прокуратурата на Р България – с
адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от
ЗОДОВ за сумата от 481 498, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода
05.03.2021 г. до 21.06.2023 г., представляващи пропуснати ползи от прекратения
договор за възлагане и управление като недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8