Р Е Ш Е Н И Е
№ 254 / 26.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на пети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия
Колева к.а.н. дело № 245 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Й.Д.Ч.,***, подадена
чрез процесуален представител адвокат Я.М., срещу Решение № 11/07.01.2023 г. по
АНД № 1466/2022 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1006-000735/28.04.2022
г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, Група
КПДГПА. Релевирани
са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния
закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът - началник група към ОДМВР-Пазарджик,
Група КПДГПА, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на Й.Д.Ч. срещу Наказателно постановление № 22-1006-000735/28.04.2022
г. на началник група към ОДМВР-Пазарджик, Група КПДГПА, с което на посочено
правно основание чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в общ размер от 60 лв. за това,
че на 03.04.2022 г., в 11.11 часа в гр. Пазарджик, на бул. „Христо Ботев“, като
водач на лек автомобил с рег.№ ***, собственост на „Нова стайл“ ЕООД, е управлявал
МПС като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участие на ръце, с което виновно е нарушил чл. 104а ЗДвП, както и за това,
че не носи контролния талон към СУМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Районен съд-Пазарджик е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя.
Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални
нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което е
потвърдил наказателното постановление. Приел е, че случаят не е маловажен, като
нарушението по чл. 104а ЗДвП не се откроява с по-ниска степен на обществена
опасност от тази на другите типични случаи на нарушения от този тип. Посочено
е, че е извършено по време на движение на централен булевард, в обедните часове
на деня, когато интензивността на движението е голяма, което предполага проява
на голямо внимание от страна на водачите по време на управление на МПС. Приел
е, че лицето е извършило две нарушения, които сочат на завишена степен на
обществена опасност.
Постановеното решение е правилно.
При постановяване на обжалваното решение районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил
правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът
препраща към тях.
Първоинстанционният съд в оспореното решение
правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до
невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Районен съд-Пазарджик е приел, че като не е спазил
цитираната в чл. 104а ЗДвП забрана и не е изпълнил предписанието на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, жалбоподателят безспорно е извършил описаните в НП и АУАН
нарушения, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.
183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и
обосновани, изведени въз основа на цялостен анализ на събраните по делото
доказателства. Описанието на извършените нарушения, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, е достатъчно ясно за преценката на осъществените
деяния от фактическа страна, като са посочени и съответстващите правни
квалификации – чл. 104а и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Забраната по чл. 104а ЗДвП е свързана изцяло с
безопасността на движението и цели да елиминира предпоставките за извършване на
пътно-транспортно произшествие, произтичащо от намалено внимание и невъзможност
за адекватна реакция при необходимост. Безспорно е установено по делото, че касаторът
е бил спрян именно поради обстоятелството, че докато управлявал автомобила е
използвал мобилния си телефон и в тази връзка впоследствие му е било наложено
административно наказание. Всички обстоятелства, с оглед на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, са безспорно установени в
съдебното производство въз основа на събраните по делото както гласни, така и
писмени доказателства. Свидетелските показания на актосъставителя потвърждават
извършеното нарушение. Изложеното от касатора относно погрешното възприемане на
полицейския служител на фактическата обстановка, а именно използването на
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете, наместо това, че е поставял специалните слънцезащитни капаци
на оптичните си очила, не е подкрепено с доказателства и настоящата съдебна
инстанция приема за защитна теза на санкционираното лице. Поради това правилно
е ангажирана отговорността на касатора по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП като
наложената глоба е във фиксиран от закона размер от 50 лв.
По отношение на съставомерността на второто
нарушение, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
обединява в едно задължението на водачите на моторни превозни средства да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и задължението да носят контролния талон към него. По силата на т. 2 на чл.
100, ал. 1 ЗДвП същите лица са длъжни да носят свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управляват. Изпълнителното деяние, описано в
диспозицията на санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП обединява в
едно неизпълнението на трите задължения на водача, изразяващо се в бездействие:
не носи свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, от което следва, че за
неносене на който и да е от изброените документи или за всички заедно на
нарушителя се налага административно наказание.
От приложения по делото АУАН е видно, че
жалбоподателят не е направил оспорване при предявяване и подписване на акта,
което обстоятелство е удостоверено с подписа му. От събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел, по безспорен
начин е установено извършването на нарушенията на ЗДвП. По делото не са събрани
доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН. Противно на твърдението
в касационната жалба следва да се посочи и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В процесния случай актосъставителят и
свидетелят, посочен в акта за установяване на административно нарушение са се
подписали под съдържащите се в него констатации относно фактическата обстановка
при извършване на нарушението, което е потвърдено и със свидетелските показания
на актосъставителя в хода на съдебното производство. В хода на съдебното
следствие не са ангажирани доказателства, които да оборват отразените в акта за
установяване на административно нарушение фактически констатации. Доказателствената
сила на АУАН не е оборена от касатора в хода на проведеното въззивно
производство и правилно е зачетена от районния съд. Касационната инстанция
напълно споделя изводите на съда, че по безспорен начин са установени
нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Неоснователни са доводите на касатора, че административнонаказващият
орган не е направил анализ и не е изложил мотиви в НП за приложимостта на чл.
28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че в случая не следва да се обсъжда
евентуалното прилагане на чл. 28 ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП
(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), действаща към момента
на извършване на деянието (03.04.2022 г.), и изключваща преценката за
маловажност за нарушения по ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пазарджик е постановил правилно
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не
се дължат. Такива не са поискани и от ответника по касация, поради което съдът
не присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 11/07.01.2023 г. по АНД № 1466/2022 г.
на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/