Разпореждане по дело №162/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по жалба на М. Ю. /наследник на починалата в хода на производството ответница К. Ю. / против решение №3094 /15.12.2008г.,постановено по гр.д.№ 1149/06 по описа на РС Р .В жалбата са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт,както и за допуснати нарушения при неговото постановяване.Изтъкват се доводи,че съдът неправилно е допуснал изменение на иска,като по този начин е приел,че ищците имат имоти над заявените.Освен това сочи,че съдът е приел за основателен иска въз основа на гласни доказателства,които описват друг имот и е направил грешни изводи от фактическа страна.Моли да се обезсили решението като неправилно и да се отхвърли депозирания от ищците иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.?

Въззиваемите оспорват жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ищците като наследници на Д. И. Ч.,починал през 1958 г. са твърдяли,че преди колективизацията наследодателят им е бил собственик на редица имоти,включително и на нива от 400 кв.м.,находяща се в землището на гр.Б. м."К." при съседи: Д. И.Ч.,овощна градина,В. П.,пасище,мера и път.Не е посочено придобивно основание.Твърди се още,че в производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ са установили правото си на възстановяване на собствеността върху описания имот.Реституционният орган признал правото им,но отказал да възстанови собствеността в реални граници,тъй като имота е бил възстановен на К. Ю. и Община Б..

Твърдели са,че е налице спор за материално право,което е обусловило правния интерес да предявят иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ срещу Община Б. и К. Ю. /починала в хода на производството /.

По делото е прието като доказателство р.№1921 и/21.08.2006г. на ОбСЗГ /сега ОбСЗ/,в което е обективиран отказа по съображения,че имота от 400 кв.м. при посочените в исковата молба съседи в м."К." не може да се възстанови в реални граници ,тъй като е възстановен в размер на 803 кв.м.,представляващи имот с № 23012 на К. Ю. и част от имот №026006 в размер на 1884 кв.м. на Община Б..

Пред въззивната инстанция е представено и решение №913/24.11.2005г. по гр.д.№ 832/05 на РС Р.,с което по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е признато на ищците ,като наследници на Д. Ч.е имат право да си възстановят собствеността върху нива 400 кв.м.,находяща се в землището на гр.Б. м."К." при съседи: Д. И.Ч.,овощна градина,В. П.,пасище,мера и път под №5.

В съдебно заседание от 24.06.2008г. РС Р. е допуснал по реда на чл.116 ГПК /отм/,изменение на иска,като е променена както площа на имота -от 400 кв.м. на 903 кв.м., отпада В. П. като съсед и петитума придобива редакция-да се приеме за установено спрямо ответниците,че имот с площ от 903 кв.м.,от които 803 кв.м. са възстановени на К. Ю.,представляващ сега имот № 023012 по картата на възстановената собственост гр.Б. и 100 кв.м. възстановени на община Б. /представляващ сега част от имот 026006 VІІІ категория м."К. при съседи: Д. И. Ч.овощна градина,пасище ,мера и път ,към момента на образуване на ТКЗС е била собствена на Д. Ч..

Петитума така е формулиран,съответно допуснат като претенция,че вече не се претендира определен имот,съществувал преди ТКЗС,а като обособена площ от два имота.

РС Разлог е постановил решение,с което е приел,че "наследодателя на ищците, б.ж. на гр. Б. – Д. И. Ч., починал на 27. 06. 1958 година е бил собственик на следният земеделски имот, представляващ нива с площ от 0. 903 дка., находяща се в м. “К.”, в землището на гр. Б. при съседи: Д. И. Ч., овощна градина, В. П., пасище, мера и път, от които понастоящем 803. 00 /осемстотин и три/ кв.м., възстановени на К. И. Ю., б.ж. на гр. Б. наследодател на ответниците Й. И. С., с ЕГН *, с адрес: гр. Б. У. „. № 22 и М. И. Ю., с ЕГН *, с адрес: гр. Б. У. „. М. № 11, представляващ понастоящем имот № 023012 по картата на възстановената собственост на гр. Б. и 0. 100 /сто/ кв.м., възстановени на Община Б. представляващ понастоящем част от имот № 026006 по картата на възстановената собственост на гр. Б..

РС Р. не се е съобразил с това,че ищците вече не сочат съсед В. П. и не претендират обособена нива.

Въззивният съд преди да провери правилността на решението относно фактите и правните изводи,следва служебно да провери допустимостта на крайния съдебен акт,съгласно чл.209 ал.1 ГПК /отм/.

Въззивният съд намира,че РС Р. е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила,като е допуснал изменение на иска по реда на чл.116 ГПК.

Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е иск за право на собственост върху земеделски имот в състоянието му преди кооперирането.Земеделските имоти,преди образуване на ТКЗС , нямат други индивидуализиращи ги белези,освен площ и съседи.

Ищецът в първоначалната искова молба е индивидуализирал нивата по тях,като с изменението на иска той не само е променил площа и съседите,но всъщност е индивидуализирал имота съобразно сегашния му статут, не съобразно този преди кооперирането.РС Р. не се е съобразил с допуснатото от него изменение ,а е постановил нещо различно.С промяната на площа и съседите, предмет на спора е съвсем различен имот,който евентуално би бил предмет на нов иск , но предявен по правилата на исковото производство за първоначално предявяване. .Допуснатите процесуални нарушения,свързани с изменение на иска и промяна на предмета на спора не по установения ред водят до недопустимост на съдебното решение /Ж. С. "Българско гражданско процесуално право изд. 2004г. стр.461.

Следва да се съобрази и това,че по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ищците са установили правата си на възстановяване на имот от 400 кв.м. с описани съседи.Към момента на изменението на иска през м.VІ 2008г. е изтекъл предвидения в закона срок ,в който те могат да претендират въобще възможност да възстановят правата си,върху друг имот ,включително и върху по-голяма площ и с други съседи.Това е още едно основание за недопустимост на исковата претенция,а от там и за изменение на иска.

По изложените съображения решението на РС Р. следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от същия съд ,друг състав,който да се произнесе по първоначално заявената претенция.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №3094 /15.12.2008г.,постановено по гр.д.№ 1149/06 по описа на РС Р.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд ,друг състав,който да се произнесе по първоначално заявената претенция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :