№ 307
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Административно наказателно
дело № 20241110212251 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по повод жалба на С. А П., ЕГН: **********, чрез пълномощник
адв. Г., срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513-323 от
29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП- ОПП- СДВР.
Според жалбоподателя, при задържането е нарушено правото му на
защита, тъй като посочил, че не владее добре български език писмено и
четимо, но въпреки това не му бил назначен преводач и адвокат, въпреки, че
бил поискал. В подкрепа на това се сочи, че жалбоподателят бил роден в
САЩ, едва миналата година се е прибрал в България за да живее и работи и, че
говори български език като използва чуждици, но категорично не може да
чете и пише. Твърди, се още, че процесната заповед е издадена от
некомпетентен орган и в законоустановената форма, в т.ч. и не е мотивирана
атакуваната заповед, не са посочени фактите, въз основа на които
административния орган я е издал. Иска се отмяна на заповедта и присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя се явява и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, явява се. Оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на обжалваната заповед за задържане на лице.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513зз323
от 29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП – ОПП - СДВР,
С. А. П., ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта, в графа "фактически и правни основания
за издаване на заповедта" е посочено единствено "данни за държане на
наркотични вещества". Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР освен
1
правното основание за задържане, като задължителен елемент от
съдържанието на заповедта, са и фактическите предпоставки за задържането.
Това означава в заповедта, макар и в кратък вид, да са изложени мотиви и
фактически обстоятелства, поради които е било предприето задържането на
дадено лице. В конкретния случай, видно от заповедта за задържане е, че в
същата е посочено като правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но
липсва фактическа обосновка на предприетата намеса в правната сфера на
жалбоподателя. Не е посочено мястото, датата и начина на държане на
наркотични вещества, за които е посочено, че има данни. При това положение,
не само, че не е съобразено законовото изискване за мотивировка на заповедта
за задържане, но и настоящият съдебен състав се оказва поставен в
невъзможност да осъществи проверка по същество, относно наличието на
обстоятелствата, поради които органите на МВР са предприели задържане
спрямо П.. Видно от материалите по делото е, че на жалбоподателят е връчен
формуляр, съдържащ описание на правата на задържаното лице, както и че по
отношение на същия е осъществен обиск, но липсват каквито и да е
доказателства за това, на жалбоподателя да е бил връчен друг документ,
съдържащ информация относно фактическите предпоставки за неговото
задържане. При това положение следва категоричният извод, че правото на
защита на жалбоподателя е било ограничено, а заповедта за задържане е
незаконосъобразна.
По отношение на възражението, че не може да пише и чете на български
език, съдът намира същото за недоказано. Видно от протокол за личен обиск е
, че жалбоподателят собственоръчно е написал „вестечети са мои парите са в
мен“. Независимо, че текстът е изписан с правописни грешки, същият е на
български език и има смисъл. Пак независимо, че в съдебно заседание на
жалбоподателя му бе назначен преводач, съдът придоби впечатления, че
жалбоподателят говори развалено български, обстоятелство, което не се
отрича от самия него /както е посочено и в самата жалба/. Данни за това, че не
може да чете се съдържат единствено в подадения сигнал от майката на трето
лице, но това остава единствено в сферата на предположенията, доколкото по
делото има собственоръчни отбелязвания от жалбоподателят именно на
български език /протокол за личен обиск, протокол за доброволно предаване/.
Не се установява и лицето да е лишен от правото на адвокатска защита,
доколкото в декларация за правата на задържано лице от 29.07.2024г. в графа
„адвокатска защита“ е изписано двукратно „не“.
По тези мотиви съдът приема, че е налице основание за отмяна на
обжалваната заповед. При това положение в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски, за присъждането на които е
направено своевременно искане. Видно от доказателствата по делото е, че
жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на сумата от 10, 00 лева.
Направено е искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение, но
доколкото по делото е представено единствено пълномощно, но не и договор
за правна помощ /независимо, че е посочен в жалбата под точка 7.1.6/същото
не се дължи.
По тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. 72, ал. 4
ЗМВР съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице за 24 часа, а именно на С. А П.,
ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Г., която заповед е с рег. № 513-323
от 29.07.2024 г., издадена от К. М. – старши полицай при ОП- ОПП- СДВР
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на С. А
П., ЕГН: **********, сумата от 10, 00 /десет/ лева, представляваща направени
във връзка с производството по делото разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
2
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3