Определение по дело №2649/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                          2021 година, гр.Варна

 

                ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав в закрито заседание на 12 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                                                                                                СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело №2649/2019г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по адм. д. № 2649/2019 г. по описа на АС – Варна е образувано по  искова молба, депозирана от А.П.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл.284 от ЗИНЗС, с цена на иска 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, упражнявани от служители на ответника, за периода от 27.08.2018 година до 01.10.2019 година. С решение постановено на  23.12.2019 г. предявения иск на А.П.С., ЕГН **********, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл.284 от ЗИНЗС  е отхвърлен. Решението на АС – Варна не е било предмет на касационна проверка.

В хода на съдебното производство С. е направил искане за назначаване на адвокат. С определение от 4.11.2019 г. на С. е назначен адвокат А.Х., вписан под № 7618 в НРПМ.

По делото е постъпила молба с вх. № 289 от 8.01.2021 г., подадена от председателя на НБПМ, с която е направено искане на основание чл. 189 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото. Към молбата е приложено Решение № ВН-3520-19409/2010 от 10.11.2020 г. на председателя на НБПП. В решението е посочено, че на  основание чл. 25, ал. 1, във вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ и Отчет № 3520 от 2020 г. на адв. Х. е определено да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 450, 00 лв. Върху решението е налице отбелязване, че сумата е заплатена.

 

Съгласно чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима субсидиарно в съдебното административно производство съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В конкретния случай правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по предявен от С. иск с правно основание ЗИНЗС срещу ГД "ИН" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая иска на С. е отхвърлен. За тази категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е предоставена не дължат поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Изключение от този принцип, съгласно чл. 27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи, както се посочи по - горе.

 

Разпоредбите на НПК и в частност на чл. 189, посочена като правно основание в подадената молба от НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните административни производства. Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото случаят изплатеното възнаграждение на адв. Х., за производство, в което иска е отхвърлен и постановеното съдебно решение не е осъдително.

 

По изложените съображения, подадената молба за присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното и изплатено възнаграждение на адвокат Х., осъществил правна помощ за процесуално представителство на С. по адм. дело № 2649/2019 г. по описа на АС - Варна е неоснователна. В случая предвид правния спор, липсва законова норма, която да предвижда задължение за възстановяване на сумата, която е изплатена за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ по такива правни спорове, каквото е изискването по чл. 27а ЗПП.  Поради което  молбата следва да се остави без уважение.

 

Предвид гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Националното бюро за правна помощ,  в искане с вх. № 289 от 8.01.2021 г., подадена от председателя на НБПМ да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвокат Х., предоставил правна помощ на А.С. по адм.д. № 2649/2019 г. по описа на АС – Варна.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: