М О Т И В И към НОХД  № 270/2019 год. на ВТРС

 

 

             Обвинението е срещу подсъдимия Д.И.И., ЕГН: **********, род. на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българско гражданство, българин, със средно образование, работи в ..., неженен, неосъждан/реабилитиран/, за това, че на 21.05.2017 г. в гр. Велико Търново, ул. „Славянска“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „********************, собственост на ****************след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол /ТНС/, установено с токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр. София, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 343Б, ал.4, вр.ал. 3, вр.чл.28 ал.1 от НК

        В съдебно заседание представителят на ВТРП подържа обвинението. Смята, че е доказано по несъмнен начин. Отправя искане за налагане на наказание в рамките на предвиденото в закона - лишаване от свобода с приложение на чл.66ал.1 от НК и лишаване от право да управлява МПС, като се зачете времето, през което е лишен от това право по адм.ред.

      Подсъдимият не се признава за виновен в хода на съдебното следствие. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Не отрича, че е управлявал процесния автомобил. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества преди това. Моли за оправдателна присъда.

         Защитникът адв.С. отправя искане за оправдателна присъда. Счита, че обвинението не е доказано. Същото почивало на положителното заключение на токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр. София в частта за изследване на урина. В пробата урина било установено наличие на карбокситетрахидроканабинол, който е метаболит на   тетрахидроканабинола. Резултатът обаче от пробата кръв бил отрицателен. Тестът с техническото средство бил индикативен, тъй като засичал наркотично вещество под границата за повлияване. При това пробата от урина не била събрана по съответния ред, а изземването не било задължително. Оспорва заключението на   съдебно-медицинската експертиза и показанията на полицейските служители.  Позовава се на заключението на съдебно-психиатричната експертиза. По делото не било доказано, че И. е управлявал автомобила под въздействие на наркотично вещество.

           Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

                        Подсъдимият Д.И.И. е правоспособен водач на моторно превозно средство с категории "В" и "АМ". Наказван е многократно по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, което е видно от приложената справка от Сектор ПП при ОД МВР В.Търново. Видно от справката за съдимост със споразумение по НОХД №2644/2014 г. на ВТРС в сила от 13.11.2014 г., подс.Д.И. е осъден за престъпление по чл.343Б, ал.3,вр.чл.36 и чл.55 ал.1, т.2,б.“б“, пр.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от 8 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца. На осн.чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 13 месеца, като на осн.чл.59 ал.4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред, считано от 05.11.2013 г. На 05.12.2014год. е изтърпяно наказанието лишаване от право да управлява МПС, а на 21.07.2015год. наказанието "пробация".

                      На 21.05.2017год. подс.Д.И. управлявал лек автомобил „Субару Импреза” с peг. №.., собственост на Н.М.Б.. В района на хотел "Арена" на ул."Славянска" в гр. В. Търново около 21:10 ч. бил спрян от дежурен екип на Сектор "Пътна полиция" в състав св. Д.П. и св.Й.И. с длъжност "мл.автоконтрольор". Св.П. имал информация, че автомобила се управлява от лице, което употребява наркотични вещества. Видно от показанията на полицейските служители И. бил водач на автомобила, като пътувал сам. При това са приобщени и показанията им от досъбеното производство. Тези им показания са в противоречие с показанията на св.В.И., живееща на съпружески начела с подсъдимия. Същата твърди, че е била пътник в автомобила преди и в началото на полицейската проверка. При това била откарана от подс.И. до дома им с автомобила, а след тях бил полицейския автомобил. След това И. отишъл за допълнителна проверка в РУ В.Търново.  Следва да се има предвид, че св.В.И. е разпитана по искане на защитника в ДП няколко месеца след проверката. При това тези показания няма значение във връзка с главните факти, на които почива обвинението, а именно управлявал ли е И. автомобила след употреба на наркотични вещества преди и по време на спирането му за проверка от полицейските служители. Първо водачът бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Полицейските служители разполагали с информация, че подс.И. употребява наркотични вещества, предвид на което решили да го тестват с техническо средство Drеger Drugtest 5000 с фабр.№ARHJ 0011 в РУ В.Търново. Преди това св.П. забелязал, че И. е със зачервени очи. Полицаите го попитали дали е употребил наркотици, като отговорът бил, че не е употребявал скоро. В показанията си св.П. възпроизвежда процедурата, която се състои в последователност от действия за тестване на лицето. При това е спазена инструкцията за експлоатация на техн.средство.  Касетата за взимане на проба от слюнка е разпечатана преди теста в присъствие на подс.И.. След взимане на качествен сравнителен материал, касетата е поставена в апарата, като след няколко минути е излязла пробата. В случая тя е била положителна за "канабис-5", което е видно от снимката на дисплея на техн.средство/лист 88 от ДП/, направена по време на теста от св.П.. Съставен бил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества. Положителната проба е отразена в дневника на техн.средство и съответно е съставен АУАН. Видно от съставения АУАН №817/21.05.2017год., водачът И. не е вписал възражения, но въпреки това му бил издаден талон за медицинско изследване №0026661/21.05.2017год. С протокол за медицинско изследване в Спешно отделение на МОБАЛ В.Търново била взета кръвна проба за медицинско изследване. В РУ В.Търново била издадена заповед за задържане на подс.И. за 24 часа на основание чл.72ал.2т.1 от ЗМВР. В същата е отбелязано, че лицето е освободено в 23.50 часа на 21.05.2017год.  Междувременно на основание чл.212ал.2 от НПК е започнато ДП №ЗМ-437/2017год. с разпит на свидетел П. в 23.55 минути.  Непосредствено след това в хода на ДП, подс.Д.И. предал на разследващия полицай урина за химическо изследване, което било удостоверено в протокол за доброволно предаване от 22.05.2017год. Същата била в бяло стъклено шишенце със сива гумена капачка, като след предаването е поставена в хартиен плик , запечатан с картон серия Г с  №04859. След извършено изследване на пробата от урина с токсикохимическа експертиза - №18/ТКХ- 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр. София е установено наличието на карбокситетрахидроканабинол, който е метаболит на   тетрахидроканабинола. Резултатът обаче от пробата кръв бил отрицателен. Вещото лице Н. посочва, че метаболитите на канабиноидите могат да бъдат установени в кръв до 5-6 дни, а в урина  до 10 дни след употребата.

                        В хода на съдебното производство подсъдимият отрича да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Това противоречи на обясненията му от досъдебното производство, които са приобщени по реда на НПК в хода на съдебното следствие. В ДП в присъствието на защитник  признава, че е пушил марихуана няколко дни преди проверката. Това съвпада с резултатите от химическата експертиза.

                       Показанията на медицинските лица св.Н./медицински фелдшер/ и св.Б./медицинска сестра/ от Спешно отделение при МОБАЛ В.Търново  са свързани с начина на изземване на кръвна проба и документиране на това обстоятелство по нареждане на органите на полицията. За конкретния случай нямат спомени. При това процедурата по вземане, опаковане и предаване е спазена. 

                      Към делото са приложени съответни документи от Сектор "ПП" ОД МВР В.Търново и  Изпълнителната агенция по лекарства, от които е видно, че е спазена Наредба 30 от 27.06.2001год., като   Drеger Drugtest 5000 e одобрено техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества. Конкретното техн.средство с №ARHJ 0011 е преминало сервизна проверка на 07.02.2017год. Положителната проба на подс.И. е отразена в дневника на техн.средство под пореден номер 133 от 21.05.2017год. Приложена е разпечатка от паметта във връзка с тест №130, който е положителен за "канабис-5",  т.е. лицето е употребило марихуана.

                       Съдът счита доводите на адв.С. за несъстоятелни. В хода на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, въпреки, че пробата от урина е взета от немедицинско лице и не в медицинско заведение. При това за състава на престъплението по чл.343бал.4вр.ал.3 от НК не е нужно водачът да е бил под влияние на наркотичното вещество, а е достатъчно да е употребявал.

                       Към момента на вземането на пробата урина е действала Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Тази проба е била изследвана от вещото лице по извършената съдебнохимическа (токсикологична) експертиза и е установено съдържанието на карбокситетрахидроканабинол, който е метаболит на   тетрахидроканабинола. Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отменена 29.09.2017г.), съдържа особени правила и ред, тъй като се отнася само за вземане на проба кръв, което се осъществява чрез проникване в човешкото тяло. В този смисъл е и нормата на чл.146 ал.4 НПК. Наредбата обаче не се отнася за вземане на проби от урина, а видно и от чл.146 ал.1 НПК – органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. Именно този ред е спазен, като разследващият е изискал от подс.И. проба от урина, той е дал и това е оформено в съответния протокол от 22.05.2017г. Възражението за допуснато нарушение при вземане на процесната проба, а от там и за недостоверност на резултатите от експертизата, е лишена от основание. Още повече, че подсъдимият сам е обяснил, че е употребил наркотично вещество. Същото вещество е установено и от проверката с техническо средство.

                        Не е необходимо подс.И. да е бил под влияние на наркотични вещества по време на управлението на автомобила. Наказателният кодекс в чл.343б, ал.4вр.ал.3 НК, както към момента на деянието, така и понастоящем предвижда съставомерност и наказуемост на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът не изисква водачът да е под влияние на същите вещества, а да е доказана употребата им, което става чрез изследване и установяване на наличието им в организма на водача чрез техническо средство или химическо изследване. В този смисъл без правно значение са заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психиатричната експертиза по писмени данни. Вещото лице д-р Г. по първата счита, че са налице обективни данни, че подс.И. е повлиян от употребата на наркотични вещества, а вещото лице психиатър д-р Я. счита, че няма обективни данни за категоричен отговор, че водачът е повлиян от употреба на наркотични вещества. Както бе споменато по-горе това обстоятелство не е елемент от състава на престъплението.

                От изложената и установена в производството фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Д.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.4 вр.ал. 3 вр.чл.28 ал.1 от НК.

              От обективна страна на 21.05.2017 г. в гр. Велико Търново, ул. „Славянска“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „********************, собственост на ****************след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол /ТНС/, установено с токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр. София като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 343б, ал.4, вр.ал. 3, вр.чл.28 ал.1 от НК. С престъплението се засягат обществени отношения, свързани с осигуряване безопасността по транспорта. Деянието се изразява в управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, каквото в случая е регистрирано при проверката със съответното техническо средство – коноп /марихуана, канабис/, което по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък 1 –„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.3, т.1 от НРКРВН представлява наркотично вещество с висока степен на риск за здравето. От извършената химическа експертиза е установено, че е управлявал МПС след употребата на наркотично вещество, което е било установено и с техническо средство „Drager Drug Test 5000”. В същата е посочено, че в урината на подс.И. е установено наличието на карбокситетрахидроканабинол, който е метаболит на   тетрахидроканабинола. Това е следствие употреба на марихуана.  Законът не изисква лицето, което управлява МПС след употреба на наркотични вещества, да се намира под тяхното въздействие – това не е елемент от обективна страна на състава, както и няма такова изискване за управление на МПС след употреба на алкохол. Изискването на закона е лицето да управлява МПС след употреба на наркотично вещество. Налице са предпоставките по чл.28ал.1 от НК, като деянието е извършено в условията на повторност. Със споразумение по НОХД №2644/2014 г. на ВТРС в сила от 13.11.2014 г., подс.Д.И. е осъден за престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК. Не са изминали повече от пет години от идтърпяване на наложеното наказаине. Без правно значение е реабилитацията към настоящия момент.

               От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, както и че с поведението си застрашава останалите участници в движението. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на деянието, които при това престъпление на просто извършване, настъпват със самото му осъществяване и е допускал тяхното настъпване.

                         Причини и условия за извършване на престъплението - незачитане правилата за движение по пътищата по ЗДвП.

          Смекчаващи отговорността обстоятелства – продължителността на досъдебното производство.

            Отегчаващи отговорността обстоятелства –  налаганите множество адм.наказания по ЗДвП и лоши характеристични данни.

             Като взема предвид горното, съдът намира, че обществената опасност на деянието е висока, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за безопасност при движение по пътищата. Обществената опасност на подсъдимия не е висока.

              С оглед изложеното и като взема предвид личността на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на деянието, смекчаващото и отегчаващи  наказателната отговорност обстоятелства, съдът счита, че следва да бъдат наложени минималните наказания за извършено престъпление по чл.343б ал.4вр.ал.3 от НК при условията на чл.36 и 54 от НК, а именно:

- една година лишаване от свобода, като на основание чл.66ал.1 от НК отлага изпълнението за срок от три години.

- глоба петстотин лева.

              На основание чл.343г от НК налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като зачита и приспада на осн.чл.59ал.4 от НК времето, пред което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред считано от 21.05.2017год. По аргумент от чл.49ал.2 от НК и във връзка с ТР №23/1988год. на ОСНК ВС, когато се налага наказание лишаване от права,  заедно с наказание лишаване от свобода, срокът на лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от свобода. Няма значение дали наложеното наказание лишаване от свобода е ефективно.

             Няма основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като липсва едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

             Възложени бяха разноските по делото на подсъдимия, които следва да ги заплати по сметка на ВТРС в полза бюджета на съдебната власт в общ размер на 897.50 лева.

            На основание чл.111 и следващите от НПК,  вещественото доказателство по делото -  касета от полеви тест „Drugtest 5000“ STK6 с фабр.№ ARHJ 0011, да остане по делото след архивирането му до изтичане на срока за съхранение, след което да бъде унищожено с унищожаване на делото.

            По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

             

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: