РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Ихтиман, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20251840100403 по описа за 2025 година
Предявен е от ЗАД „*“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от * лв., представляваща изплатено по
застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.12.2021
г. около 19,40 часа, на републикански път ПП-8 км 138, при което лек автомобил марка
"*", модел „*, с peг. № *НВ, застрахован при ищеца по застрахователна полица № *,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Каско“ на процесното МПС,
обективирана в застрахователна полица със срок на валидност от 06.12.2021г. до
05.12.2022г., сключена с „*“ АД. Твърди, че на 10.12.2021г. на републикански път ПП-
8 км 138 водачът на автомобила попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, поради което били нанесени материални щети на лекия автомобил,
изразяващи се в увредени предна и задна десни гуми. След уведомление при ищеца
била образувана щета, бил извършен оглед на автомобила и било определено
обезщетение в размер на * лв., което било изплатено от ищеца. Изпратена е покана до
ответника, но е отказано изпълнение. Поради това се предявява регресен иск срещу
ответника, като имащ вменено по закон задължение за управление и стопанисване на
1
републиканските пътища.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва
иска. Поддържа, че искът е недоказан, тъй като не са представени подписани от
страните застрахователна полица и Общи условия. Оспорва се механизма на ПТП,
твърди се нарушение от страна на водача на чл.20, ал.2 ЗДвП, т.е. релевира възражение
за съпричиняване като твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП като не е съобразил поведението си с пътната обстановка, както и се оспорва
размерът на причинените вреди и наличието на причинно-следствената връзка между
тях и твърдяното събитие.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното от фактическа страна:
От застрахователна полица № * се установява, че за МПС марка "*", модел „*, с
peг. № *НВ, има сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, с период на
покритие от 06.12.2021г. до 05.12.2022г. и с клауза "Пълно Каско – Валутна клауза",
съобразно специалните условия на застрахователя, приложени по делото.
От представените общи условия е видно, че рисковата група „Пълно Каско“
обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
От представения протокол за ПТП № * от 10.12.2021г., съставен от мл.
автоконтрольор при РУ-Костенец след посещение на място, се установява, че в
обстоятелства, причинени и условия за ПТП е отразено, че МПС с рег.№ *НВ, при
движение по ПП-8 около 138 км, посока гр. Костенец, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, от което са причинени материални щети на
МПС, за което е съставена схема с посочване, че на пътното платно има „дупка на
пътното платно“, както и с посочване, че на л.а. са причинени вреди на предна дясна
гума и задна дясна гума.
От представените уведомление за щети, опис на щета, доклади по щета, фактури
и платежни нареждания се установява, че по повод осъщественото ПТП е образувана
преписка при ищеца № * по повод подадено уведомление от застрахования (с посочени
увредени предна дясна и задна дясна гума при ПТП от 10.12.2021г. и препращане към
протокола за ПТП), по която е определено обезщетение в размер на общо * лв.
(120,96+369,07), което съгласно приетите по делото две платежни нареждания от
05.01.2022гг. се установява, че е платено на лизингополучателя (посочен в
застрахователната полица) от страна на ищеца.
От покана от 01.11.2022г. се установява, че ответникът е поканен да изплати на
ищеца горепосочената сума.
По делото е представена и образуваната пред РУ Костенец преписка, в която се
съдържа декларация (л. 24 гръб от делото) на лицето, управлявало автомобила на
2
процесната дата, в която е посочено, че на 10.12.2021г. около 19,30ч. на ПП-8 около
138 км управляваният от него лек автомобил марка "*", модел „*, с peг. № *НВ попада
в необозначена дупка.
От приетото по делото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че всички
увреждания по МПС, отразени в описа на застрахователя, съответстват на механизма
на ПТП и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по
лекия автомобил е в размер на *лв. към датата на ПТП. Вещото лице е категорично, че
по делото няма данни за друг, различен механизъм.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
възложителя на причинителя на вредата.
В настоящия случай се установи, че между ищеца и увреденото лице е налице
валидно облигационно правоотношение по действително застрахователно
правоотношение. Действително в представения по делото екземпляр на
застрахователната полица не се съдържат подписите на страните. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т. 2а на
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС,
приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност, не е налице в
хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните
последици на този вид недействителност не могат да настъпят. По характер
застрахователният договор представлява абсолютна търговска сделка, като
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза
ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може
да се позове на нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от
3
поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по
застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на
застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно
събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито
една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане
на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея
разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо
съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно отношение между ищеца и увреденото лице. В горния
смисъл са Решение № 2301 от 18.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12444/2022 г.,
Решение № 264 от 21.05.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 125/2025 г., Решение №
459 от 9.08.2023 г. на ОС - София по в. гр. д. № 199/2023 г., Решение № 1228 от
4.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 8912/2023 г., Решение № 1058 от 2.04.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 8645/2022 г., Решение № 1304 от 3.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7816/2021 г. и др.
В застрахователната полица е изрично посочено, че застрахованият е запознат с
общите условия и ги приема, както и че Общите условия са неразделна част от
полицата и е връчен екземпляр от същите (л. 8 от делото на СРС). Съгласно общите
условия на ищеца се установява, че покрит риск е пътнотранспортно произшествие,
каквото е налице в настоящия случай. Видно от представените и приети по делото
Общи условия същите са изменени с решение на Управителния съвет на 29.08.2018 г.,
а процесното ПТП е настъпило след тази дата, поради което следва да се приеме, че
представените по делото общи условия са актуалните към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.9 от същата наредба, се съставят
протоколи за ПТП, които се издават от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар.
„констативен протокол за ПТП"- при смърт или нараняване на човек и „протокол за
ПТП" при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/, какъвто е и процесния
4
Протокол за ПТП. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
В този смисъл, процесният Протокол за ПТП по отношение на обстоятелствата
около мястото на произшествието, наличието на неравност на пътното платно – „дупка
на пътното платно“, както и установените видими вредите по процесното МПС по
„предна дясна гума и задна дясна гума“, се ползва като официален свидетелстващ
документ с присъщата му съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и задължителна материална
доказателствена сила по отношение на описаните факти. Механизмът на ПТП от
процесния тип (повреда от навлизане в неравности по пътя) може да се доказва и
посредством всички законово допустими доказателствени средства (по арг. от решение
98/25.06.2012г. на ВКС по т.д. 750/2011г., II т.о., на ВКС, съгласно което протоколът за
ПТП не освобождава съда от задължението да изследва механизма и с други
доказателствени средства).
В настоящия случай се установи, че в периода на застрахователното покритие
автомобилът при движение по републиканската пътна мрежа е попаднал в
необезопасена дупка, вследствие на което са увредени предна дясна и задна дясна
гума. В тази връзка освен протокола за ПТП е прието и неоспорено заключение по
САТЕ, като в подкрепа на тях е и съдържащата се в образуваната пред РУ Костенец
преписка декларация на лицето, което е управлявало автомобила (л. 24 гръб от
делото). Наред с това, според експертизата уврежданията по МПС, описани от
застрахователя, се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП,
като в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че по делото няма данни за
различен механизъм на настъпване на вредите.
Следователно, съвкупно от събраните по делото доказателства се установява
механизмът на настъпване на вредите, неизправността на пътната настилка, както и
характерът и размерът на повредите на МПС.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не са
събрани каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта
или на други правила, установени в нормативен акт, поради което при приложението
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат. В
конкретния случай не се установява и дупката, като част от пътната настилка, да е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за
да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП), а и не се доказа да
е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация. За пълнота следва да
5
бъде посочено, че при управление на МПС не се изисква от водачите да знаят или
предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други препятствия
по пътя. Необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре (така Решение №
134 от 17.03.2020 г. по в. гр. д. № 755 / 2019 г. на II ГОВ състав на Софийски окръжен
съд и Решение № 2665 от 12.04.2019 г. по в. гр. д. № 7199 / 2018 г. на Възз. II-д състав
на Софийски градски съд).
С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме,
че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния
републикански път е именно ответникът. Същият като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В частност именно бездействието на последните по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение
на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под
въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване
на безопасен пътен трафик.
По изложените съображения съдът счита, че е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и
противоправно бездействие на служители на ответника.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента, поради което и същият се легитимира като
кредитор на претендираното вземане в размер на платеното застрахователно
обезщетение. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части, поради което
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта и
отговорността е за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл
е и Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС, според което при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта.
Следователно претенцията е основателна за сумата от *лв., тъй като това е
заплатената и претендирана по делото от застрахователя сума (независимо, че вещото
лице посочва по-висока сума като необходима за възстановяване на щетите).
6
Неоснователно е възражението на ответника, че поради липса на снимков
материал фактите по делото са недоказани, тъй като материалните предпоставки за
възникване на спорното право се установяват от останалите доказателства по делото.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът, който е поискал присъждането им и е доказал, че реално е сторил
такива в размер на 50 лева за държавна такса, 300лв. депозит за в.л., 5 лева за съдебно
удостоверение, както и 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л. 41 от делото
на РС- Ихтиман и л. 26-27 от делото на СРС), поради което следва да му се присъдят
разноски в размер на общо 835 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ №3, да заплати на ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*“ №16, сумата от * лв., представляваща изплатено по
застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.12.2021
г. около 19,40 часа, на републикански път ПП-8 км 138, при което лек автомобил марка
"*", модел „*, с peг. № *НВ, застрахован при ищеца по застрахователна полица № *,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024г., до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ №3, да заплати на ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*“ №16, сумата от 835 лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7