Р Е Ш Е Н И Е
Номер 885 10.05.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, дванадесети
състав, на десети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 167 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 216, ал.
6 от Закона за устройство на територията (отм.),
във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията.
Образувано е по
жалба на А.М.А. ***, с ЕГН **********, против Заповед № ДК-10-ЮИР-38/01.11.2018г.
на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)
- Югоизточен район (ЮИР), с която е отхвърлена жалба вх.№94А-126-6/07.04.2017г.
на А.А. и е оставен в сила като законосъобразен мотивиран отказ за издаване на
акт за узаконяване на главния архитект на Община Поморие на строеж
„Преустройство на използваема тераса на последен етаж на сграда“ в УПИ ХІ-698,
кв.10 по плана на гр.Поморие.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед и потвърдения с нея отказ за
узаконяване поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че
обжалвания отказ е незаконосъобразен, тъй като не е спазена разпоредбата на
чл.59, ал.2,т.8 от АПК - в отказа за издаване на акт за узаконяване не е
отразена датата на неговото издаване, като освен това липсват фактически и
правни основания за издаване на акта-нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява. Чрез процесуалния си представител по
пълномощие - адв. Х. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за
отмяна на оспорения административен акт. Не сочи доказателства.
Ответникът по жалбата - началникът на РДНСК – ЮИР,
чрез процесуалния си представител - юрист Й. А., оспорва жалбата. Пледира същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За заинтересованата страна-главен архитект на Община
Поморие, представител не се явява.
Административен съд Бургас, ХІІ състав, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че по силата на нотариален акт
№165/2001г.( л.20) и нотариален акт №6/2002г. (л.19) жалбоподателят е
собственик на „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза закуска“, находящи се в УПИ ХІ-698,
кв.10 по плана на гр.Поморие и на посочения УПИ. С протокол №374/18.11.2002г. е
открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво. Строежът е
въведен в експлоатация с Удостоверение №16/11.03.2005г.
Със заявление с вх.№ ТСУ-2337/ 12.11.2013 (лист 15-16
от делото) жалбоподателят е поискал от главния архитект на Общината да бъде
издаден акт за узаконяване на строеж „преустройство на използваема тераса на
последен етаж“ в УПИ ІХ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие. Към заявлението си А.
е приложил нотариален акт и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
На 17.12.2013г. служители от Община Поморие изготвили КА №33/17.12.2013г. (л.22-23), в
който посочили, че извършител на строежа и негов собственик е А.А.. Отразено е,
че са извършени строителни и монтажни
работи в периода от края на 2002г. до юни 2003г. (заявление за издаване на акт
за узаконяване по §127, ал.3 от ЗИДЗУТ) за обект „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза
закуска“, находящ се в УПИ ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие с Разрешение за
строеж №94/11.11.2002г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация
№16/11.03.2005г. Установено е извършено
допълнително, неприсъстващо в проекта преустройство на използваема тераса, чрез
което е изградена масивна надстройка с ориентировъчни размери в план 7.82мХ8.10
м. и квадратура 70.72 кв.м. над „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза закуска“, находящ
се в УПИ ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, ул.“Отец
Паисий“ №13. Въз основа на извършената проверка и доказателствата съдържащи се
в административната преписка, главният архитект при Община Поморие е издал „мотивиран отказ за издаване на акт за
узаконяване“ по реда на § 127 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ на строеж „Преустройство на
използваема тераса на последен етаж“. За да постанови този отказ, органът е
приел следното:
За конкретния случай
има издадена заповед началника на РДНСК – ЮИР, с която е отменен мотивиран
отказ за издаване на акт за узаконяване с рег.№ 94А-126-1/20.02.2014г. на
главния архитект на Община Поморие за конкретния строеж и преписката е върната
за ново разглеждане. Мотив за първия отказ са били липсата на декларация за
извършване на строежа и съществуващо въвеждане на преустройство от 2005г. Изграденият строеж е в устройствена зона Жм-жилищно строителство с ниска височина на
застрояване, установена със ЗРП на гр.Поморие. При повторното разглеждане на
приложените документи за строеж е констатирано неспазване на позволените
градоустройствени показатели за УПИ ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие и
нарушаване на чл.32, ал.1 от ЗУТ (действащ към момента на извършване на строежа
по декларация и сега действащ). Така
издадения отказ е оспорено с жалба с вх. № 94А-126-6/07.04.2017г пред началника
на РДНСК – ЮИР (л.27).
В отговор на постъпилата жалба, е издадена оспорената
в настоящото производство заповед № ДК-10-ЮИР-38/01.11.2018г., на началника на
РДНСК – ЮИР, с която е приел жалбата срещу издадения отказ за неоснователна,
като е отхвърлил същата и е оставил в сила отказа за издаване на акт за
узаконяване досежно процесния строеж.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.11.2018г.,
видно от известието за доставяне (л.14 от делото).
В хода на съдебното производство, с определение
№511/18.03.2019г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като на
основание чл.171, ал.4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на
обжалвания акт, включително чрез съдебна експертиза. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че няма да сочи
доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза въпреки указанията
на съда, като сочи, че въпроса е правен.
Приетите от съда писмени доказателства, представени с
преписката, не са оспорени по реда на чл. 193 и сл. от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК.
При тази фактическа обстановка, която не е спорна
между страните, съдът прави следните правни изводи:
Задължителният специализиран административен контрол
на отказа да бъде узаконен строеж е абсолютна процесуална предпоставка за
съдебния контрол на основание чл. 216, ал. 2 от ЗУТ
(отм). В тази връзка издадената заповед на началника на РДНСК -
Югоизточен район сочи на допустимост на съдебното обжалване. По силата на
специалния закон, заповедта е индивидуален административен акт, който е годен
предмет на съдебен контрол, предвид специалната разпоредба на чл. 216, ал. 6, изреч.
последно от ЗУТ, във връзка с чл. 216, ал. 1 от ЗУТ (отм). Съгласно
константната практика на ВАС и на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК,
съдът при преценка по същество дължи произнасяне и по законосъобразността на
обжалвания пред РДНСК административен акт - отказ да бъде узаконен строежа.
Установи се, че оспорващият е носител на вещно право
на собственост върху „Семеен хотел“ и ЗОХ „Бърза закуска“, находящи се в УПИ
ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие и на посочения УПИ. Поради изложеното, на
основание чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
съдът приема, че А. е заинтересовано лице и притежава надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването. Във връзка с изложеното той има качество
и на възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, вр.
с чл. 148, ал. 4 от ЗУТ и като такъв е засегнат от постановения отказ и
потвърждаващата го заповед, чиито последици са неблагоприятни за него.
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Заповедта е мотивирана, като в мотивите й органът е
посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните – разстоянието
между жилищните сгради трябва да е по-голямо или равно на височината на
сградите , което в настоящия случай не е сторено-нарушение на чл.32, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно § 127, ал. 3 от преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012г.), във
вр. с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, компетентен да издаде акт за узаконяване на
незаконно строителство е главният архитект на съответната община. В конкретния
случай, отказа за узаконяване е издаден от главния архитект на Община Поморие
на основание § 1, ал. 4 от ДР към ЗУТ, поради което е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ(отм.)
постановения акт подлежи на задължително оспорване по административен ред, като
компетентен е съответният началник на РДНСК, поради което съдът приема, че и
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.
При издаване на обжалваната заповед административният
орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните разпоредби на закона,
които да доведат до различен изход от постановения. Съдът констатира, че не е
спазена разпоредбата на § 127, ал. 4 от ПЗР към ЗУТ, която изисква в
едномесечен срок от подаване на заявлението да бъде издаден съответния
констативен акт, както и да бъдат изискани от заявителя необходимите документи,
съгласно чл. 144 от ЗУТ. В настоящия случай, заявлението е подадено в Община
Поморие на 12.11.2013 г. и е съобразено
с едногодишния срок по ал. 3 на § 127 от ПЗР към ЗУТ от влизането му в сила,
който срок е изтекъл на 26.11.2013 г., а констативният акт на основание § 127,
ал. 4 от ЗУТ е издаден едва на 17.12.2013г. Така допуснатото административно
нарушение, съдът счита, че не е от
категорията на съществените, които да доведат до самостоятелна отмяна на
издадения акт. Съдът приема, че едномесечният срок по § 127, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ
е инструктивен за административния орган и неговото пропускане не води до
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът не споделя е възражението, изложено в жалбата,
че заповедта е незаконосъобразна поради неспазване разпоредбата на чл.59,
ал.2,т.8 от АПК, тъй като в постановения отказ липсва номер и дата на издаване.
Този довод се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя. Съдът констатира, че в постановения отказ действително липсват
номер и датата на неговото издаване, но в случая не се касае за съществено процесуално
нарушение. Жалбоподателят своевременно е уведомен за постановения отказ и е упражнил правото си на защита.
Съдът счита, че обжалваният акт не противоречи и на
материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства и не е налице твърдяната липса на
фактически и правни основания за издаване на заповедта.
Спорът се свежда до това дали изграденият строеж е
съобразен с разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗУТ. По делото са налични
доказателства, неоспорени от жалбоподателя, за наличие на нарушение на чл.32 ,
ал.1 от ЗУТ, като въпреки указанията на съда А. не ангажира доказателства за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт,
включително и чрез съдебна експертиза. Реализираното строителство в двата
срещуположни УПИ не позволява завишаване на височината на сградите. Разстоянието между жилищните сгради трябва да
е по-голямо или равно на височината на сградите, което в настоящия случай не е
спазено.
Съгласно § 127 ал.1 – 2 от ПЗР на
ЗИДЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими. Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ,
бр. 65 от 2003 г.), незаявени за
узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, а именно строежи извършени до 26.07.2003г. Сградата в УПИ
ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие е завършена и е регистрирано ползването й
с издаване на удостоверение №016/11.03.2005г., обсъдено в КА. Строежът, предмет
на узаконяване, не е бил завършен към дата 02.02.2005г., когато е съставен Акт
образец 15. Същият е извършен след въвеждане на сградата в експлоатация, т.е
извън срока по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
По изложените съображения съдът
намира, че както първоначалния административен акт, така и заповедта, обжалвана
в настоящото производство, са издадени при съобразяване с материалноправните
разпоредби на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото е
предявено искане за заплащане на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.
последно от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. ***, с ЕГН **********,
против Заповед № ДК-10-ЮИР-38/01.11.2018г. на началника на регионалната
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югоизточен район (ЮИР), с
която е отхвърлена жалба вх.№94А-126-6/07.04.2017г. на А.А. и е оставен в сила
като законосъобразен мотивиран отказ за издаване на акт за узаконяване на
главния архитект на Община Поморие на строеж „Преустройство на използваема
тераса на последен етаж на сграда“ в УПИ ХІ-698, кв.10 по плана на гр.Поморие.
ОСЪЖДА А.М.А. ***, с ЕГН ********** да заплати на РДНСК - Югоизточен район юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: