№ 171
гр. Видин, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320101513 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх. №
8126/31.07.2023 г. от С. Р. Г. от гр. Видин, чрез адв. Д.М, против "С. К." АД с
ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. Ш, пл. „О” № *,
представлявано от С.Н.Т
Предявен е иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка
на чл. 27 от Договор за паричен заем № 842275/10.06.2022 г., сключен между
страните, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл трето от
ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 10.06.2022г. е сключила с
ответното дружество договор за потребителски кредит от разстояние №
842275. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
2000,00 лева. Размерът на годишната лихва е 36 %, а на годишния лихвен
процент на разходите е 42,58 %. Размерът на общата сума, която ищцата е
следвало да върне е 3074,71 лв.
Посочва се, че в чл. 17, ал. 1 от процесния договор е уговорено
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията,
посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията,
1
отпуснала кредита.
Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението
по чл. 17, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че
непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.
Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3906,89
лв., тъй като не е представила в срок надлежни поръчитЕ. или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна
вноска е станала 290,90 лв., а общата сума, която е следвало да се върне –
6981,60 лв.
Поддържа се, че клаузата за неустойка по чл. 27 от договора за паричен
заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Случаят касае
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе. На длъжника е вменено задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, се
увЕ.чава опасността от свръхзадлъжнялост. Касае се за неустойка за
неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди, в
който случай неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цЕ. единствено постигането на
неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка се уговаря
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано в
срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. Поддържа се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо.
Посочва се, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая, кредиторът вместо да санкционира липсата на
обезпечение с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане
разсрочва заедно с периодичните вноски. Ищцата поддържа, че нито една от
страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или
2
да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено
обезпечение. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността
исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то това
плащане се явява възнаграждение, дължимо под условие, тъй като договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Счита също така, че клаузата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК е установено,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера
на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед
на изложеното се поддържа, че е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че сключването на договора е инициирано от ищцата с
попълване на 10.06.2022 г. на електронна заявка за отпускане на кредит на
сайта на ответното дружество. Поддържа, че сключването на договора във
формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
В отговора на исковата молба се твърди, че ответното дружество не е
начислявало и събирало неустойка, както и че клаузата за неустойка е
валидна.
Посочва се, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е
обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост
от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето
3
задължение, с оглед на което и размерът на неустойката се определя като
процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от
договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят
реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено
впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за
евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното
поведение на ищеца.
Посочва се, че договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на договора за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер,
обхващащ цЕ.я период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цЕ. и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая
уговорената неустойка не излиза извън присъщите функции и има
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си.
Твърди се, че няма въведено законодателно изискване относно размера
на неустойката, като същият може да бъде по-голям от размера на главното
задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката е обусловен от
бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално
договорен в противоречие на добрите нрави. Посочва се, че съгласно чл. 92
ал. 2 от ЗЗД, дори неустойката да се приеме за прекомерна, тя е действително
задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло.
Сочи се, че по правило неустойката представлява предварително
определено обезщетение, с оглед което е нормално нейният размер да е
предварително уговорен между страните и включен като част от
погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска
само при хипотезата на чл. 20 от договора - в случай, че заемателят не
представи обезпечение. Поради това се твърди, че включването на
неустойката в падежните вноски е правилно с оглед изискванията на закона.
Поддържа се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
4
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Ответникът поддържа, че ищцовата страна, знаейки, че няма да може да
изпълни задължението си, е действала недобросъвестно, като по този начин е
нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори и
сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в
противен случай те дължат обезщетение.
Предявени са насрещни искове от "С. К." АД гр. Шумен против С. Р. Г.
от гр. Видин за осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати на
дружеството сумата от 1954.99 лв. (хиляда деветстотин петдесет и четири
лева и деветдесет и девет стотинки) - оставаща главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275 от 10.06.2022
година, ведно със законната лихва от датата на постъпването на молбата за
предявяване на насрещния иск – 20.10.2023 г. до датата на окончателното и
изплащане, както и за осъждането на ответницата по насрещния иск да
заплати на „СТИК КРЕДИТ" АД сумата от 837.24 лв. (осемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки) - договорна лихва върху главницата
съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
842275 от 10.06.2022 година, както и за осъждането на ответницата по
насрещния иск С. Р. Г. да заплати на дружеството сумата от 203.29 лв. (двеста
и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва
върху остатъка от главницата за периода 10.12.2022 г. до 19.10.2023 г.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски в
производството по предявените насрещни искове.
Твърди се в насрещната искова молба, че на 10.06.2022 г. по повод на
попълнена от страна на ответницата заявка на сайта на дружеството е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 842275. С
въпросния договор страните са се договорили дружеството да предостави на
ответницата сумата от 2000 лева като потребителски кредит. В изпълнение на
поетите от страна на дружеството договорни задължения на 10.06.2022 година
същото е предоставило заемната сума на С. Р. Г. чрез банков превод по
посочена от нея банкова сметка в Юробанк България. Страните са се
5
договорили ответницата да заплати възнаградителна лихва на дружеството в
размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %. Страните
са се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен
процент от 10 %. Твърди се, че при сключването на Договора за
потребителски кредит на ответницата по насрещния иск е предоставена
необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен
европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр
от договора и от погасителния план. Посочва се, че съгласно подробно
описаната в Общите условия процедура по кандидатстване и сключване на
Договори за потребителски кредити от разстояние ответницата по насрещния
иск е натиснала бутона „Подпис", с което е изразила своето недвусмислено
съгласие за сключване на Договора. Поддържа се, че Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275/10.06.2022 г. е
сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ и ЗПК.
Твърди се, че в изпълнение на поетите от страна на ответницата С. Р. Г.
задължения по Договора, същата е направила следните вноски за погасяване
на задължението си по договора, а именно: на 10.07.2022 година сумата от
290.90 лева, на 16.08.2022 година сумата от 291 лева, на 18.09.2022 година
сумата от 290 лева, на 12.10.2022 година сумата от 50 лева, на 18.10.2022
година сумата от 50 лева, на 26.10.2023 година сумата от 10 лева, на
07.12.2022 година сумата от 60 лева, на 09.02.2023 година сумата от 30 лева,
на 13.03.2023 година сумата от 50 лева, на 12.05.2023 година сумата от 50
лева и на 12.06.2023 година сумата от 35 лева. Посочва се, че ответницата по
насрещния иск не е изпълнявала поетите от нея задължения и в период от
повече от два месеца, съгласно постигнатата договорка между страните
отразена в чл. 24 ал. 1 от Договора дружество счита, че са настъпили
предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, считано от 10.12.2022 година като дължимите към
момента на подаване на насрещната искова молба суми по договора от
ответницата са следните:
• Остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит
842275 от 10.06.2022 година към дата 19.10.2023 година в размер на 1954.99
лева;
6
• Начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата
в размер на 837.24 лева за периода от 10.06.2022 г. до 19.10.2023 г.
• Мораторна лихва върху главницата за периода 10.12.2022 г.
до 19.10.2023 г. в размер на 203.29 лв.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от ответницата по нея.
Твърди се, че насрещният иск е процесуално допустим и частично
основателен.
Релевирано е възражение за нищожност на цЕ.я договор за паричен
заем.
Посочва се, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Посочва се, че
тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребитЕ.те,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на цЕ.я договор за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10
и 11 от ЗПК.
Твърди се, че договорът е нищожен и ответницата по насрещния иск
дължи връщане само на главницата от 2 000 лева, от която е погасена част в
размер на 793,10 лева.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
процесуалния представител на "С. К." АД адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е
7
съдебно – икономическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че на 10.06.2022 г. е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275 между ответното
дружество "С. К." АД като заемодател и ищцата С. Р. Г. като заемател.
Съгласно договора на ищцата е предоставен кредит в размер на 2000
лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски.
Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер
на 36.00 %. Общата сума, дължима от заемателя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, е 3074,71 лева. В договора е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 42,58 %.
Според чл. 17 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от
получаване на заемната сума по договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения, а именно: поръчител - физическо лице, което следва
да отговаря на определени условия, или банкова гаранция.
Съгласно чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение на задължението
по чл. 17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно -
икономическа експертиза се установява, че начислената сума по договора,
включително неустойка, е в размер на 6981,60 лева, от които 2000,00 лева -
главница, 1074,71 лева – договорна лихва и 3906,89 лева - неустойка.
Заемателят е следвало да направи 24 бр. погасителни вноски по 290,90 лева, с
дата на първо плащане 10.07.2022 г. и дата на последно плащане – 10.06.2024
г.
В заключението е посочено също, че ищцата е направила 11 бр.
погасителни вноски в размер на 1206,90 лева, с която са погасени: 45,01 лева
– главница, 237,48 лева – договорна лихва, 859,02 лева – неустойка, 7,89 лв. –
наказателна лихва и 57,50 лв. - такси. След направените плащания остават
неплатени 1954,99 лв. – главница и 837,23 лв. – договорна лихва. Размерът на
8
дължимата мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на
1954,99 лв. за периода от 10.12.2022 г. до 19.10.2023 г. е 203,29 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Ищцата е навела възражение за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без
изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото
изчисляване.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при
сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите
по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключването му, последните са изводими от
разпоредбите на закона.
В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на
включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
ГПР се изчислява на 42,58 % и не надхвърля максимално допустимия
9
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съдът счита, че уговорената неустойка по чл. 27 от договора
представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а
обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и от там не може да
се вземе предвид при изчисляване на ГПР.
Основателен е обаче доводът на ищцата, че въведената клауза за
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.
Процесната неустойка от договора за потребителски кредит е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен кратък срок за
представяне на тези обезпечения- 3- дневен от получаване на заемната сума,
както и са въведени редица условия, на които да отговаря поръчителя. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства
на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат
кредит в размер на 2000,00 лева, а уговорената и начислена неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
3906,89 лв., т.е. в почти двукратен размер на главницата по заема. Освен това
неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че
размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с
реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение. На практика
неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението,
но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
10
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на поръчитЕ., не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчитЕ.те
съдът преценява като утежнени и чието реално изпълнение е затруднено в
предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за кредит,
като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цЕ. да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е
включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация,
от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП,
който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
По изложените съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.
27 от процесния договор за кредит се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Различно е положението с клаузата за възнаградителна лихва.
Установи се от процесния договор, че размерът на възнаградителната
11
лихва е бил определен на 36.00 %, а годишният процент на разходите е бил
42,58 %.
Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора е
действала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит,
която предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите
съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Уговорените в договора лихва и
годишен процент на разходите не надвишават петкратния размер на законната
лихва, поради което в тази му част процесният договор не е нищожен и е
породил своето действие.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с изключение на клаузата за
неустойка процесният договор за потребителски кредит е действителен.
При изложените по-горе правни изводи, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът по предявените насрещни осъдителни искове чрез
проведеното от него пълно и главно доказване е доказал, че между страните
през процесния период е съществувало валидно правоотношение; ищецът,
като страна по последното, е изпълнил поетите задължения; ответницата по
насрещните искове С. Р. Г. не е извършила дължимата насрещна престация и
е изпаднала в забава.
С насрещната искова молба ищецът по нея упражнява
потестативното си право да отнесе вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, като се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
договора. Посочената разпоредба дава право на кредитора да обяви вземането
си по договора за предсрочно изискуемо при просрочване, изцяло или
частично, на две или повече вноски и считано от датата на падежа на втората
непогасена вноска.
От доказателствата по делото и в частност от заключението на съдебно-
икономическата експертиза, съдът приема, че ответницата по насрещните
искове е неизправна страна по договора, като са направени частични
плащания. Насрещният осъдителен иск е депозиран в съда на 19.10.2023 г.
Към тази дата са падежирали погасителни вноски до шестнадесета
включително, като няма данни по делото ищцата да е изпълнила насрещното
си задължение за плащане на вноските от шеста до шестнадесета.
12
Неизправността на длъжника, изразяваща се в неплащане на дължими
погасителни вноски с настъпил падеж на посочената в погасителния план
дата, дава възможност на кредитора да упражни правото си като отнесе
вземането по договора за кредит като предсрочно изискуемо.
Освен настъпване на фактическия състав, при който кредиторът може
да упражни това си право, е необходимо същият да доведе намерението си до
знанието на длъжника. В настоящата хипотеза преобразуващото право, с
което кредитора разполага с оглед доказаното неизпълнение от страна на
кредитополучателя, се упражнява с насрещната искова молба, в която се
релевира изрично волеизявление за обявяване на вземането по процесния
договор за кредит за предсрочно изискуемо. Съдебната практика приема, че
няма пречка това право да бъде упражнено с предявяване на осъдителния иск
за вземане по договор за потребителски кредит (Решение № 198/18.01.2019г.,
постановено по т.дело № 193/2018г. на ВКС, І т.о.), при което следва да бъде
прието, че същото е надлежно упражнено с депозиране на насрещния иск в
съда. Насрещната искова молба е връчена на ответницата по насрещните
искове на 01.12.2023 г., при което следва да бъде прието, че и второто
основание за настъпване последиците на обявената предсрочна изискуемост е
налице, т.е. че длъжникът е уведомен за упражненото от кредитора
преобразуващо вземането по договора за кредит право.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 18/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда
на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се опредЕ. в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
13
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока
на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна
функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване
на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.
С оглед изложеното, съдът приема за основателна исковата претенция
за незаплатената част от главницата, която съгласно заключението на вещото
лице е в размер на 1954,99 лева. Поради изложените аргументи в цитираното
по-горе тълкувателно решение, дължима се явява възнаградителната лихва за
периода до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която според
неоспореното заключение на ВЛ възлиза на 837,23 лева.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва.
В чл. 26 от договора страните са уговорили, че при забава на плащането на
погасителна вноска кредитополучателят дължи на кредитора законната лихва
за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Безспорно е,
че ответницата е изпаднала в забава на плащанията и дължи обезщетение за
забава, което за периода от 10.12.2022 г. до 19.10.2023 г. възлиза на сумата от
203,29 лева.
По разноските:
Доколкото е уважен изцяло предявения главен иск в полза на ищцата С.
Р. Г. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 50,00 лева за платена държавна такса.
В полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М“ на основание чл. 38
от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на ищцата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
14
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 83 по делото) е обективирано изявление на страните
по мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата. Следва да бъде прибавен и 20% ДДС или общо
дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 480.00 лева.
Изцяло са уважени насрещните искове на ответника – ищец по същите,
при което в негова полза следва да бъдат присъдени съдебно деловодни
разноски в размер на 328,20 лева, от които 178,20 лева за платена държавна
такса и 150,00 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
назначената съдебно – икономическа експертиза.
С договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023 г. от ищеца по
насрещните искове е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лв. – по 400,00 лева по всеки от трите обективно съединени иска, т.е.
в размер на нормативно установения минимум съгласно Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския
хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца по
насрещните искове ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1200,00 лева по уважените три обективно
съединени иска.
Водим от горното, съдът
15
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка по чл. 27 от
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275 от
10.06.2022 г., сключен между "С. К." АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес
на управление гр. Ш, пл. „О” № * и С. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. Видин.
ОСЪЖДА С. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. Видин да заплати на "С. К."
АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. Ш, пл. „О” № *,
представлявано от С.Н.Т сумата от 1954,99 /хиляда деветстотин петдесет и
четири лева и деветдесет и девет ст./ лева - главница по договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 842275/10.06.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 837,23 /осемстотин тридесет и седем
лева и двадесет и три ст./ лева – договорна лихва за периода от 10.06.2022 г.
до 19.10.2023 г. и сумата от 203,29 / двеста и три лева и двадесет и девет ст./
лева – мораторна лихва за периода от 10.12.2022 г. до 19.10.2023 г.
ОСЪЖДА "С. К." АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление гр. Ш, пл. „О” № *, представлявано от С.Н.Т да заплати на С. Р. Г.
с ЕГН ********** от гр. Видин сумата от 50,00 /петдесет/ лева – разноски по
производството.
ОСЪЖДА "С. К." АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление гр. Ш, пл. „О” № *, представлявано от С.Н.Т да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д.М“, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ *********, с адрес: гр. С, бул. „А С“ №*, ет. *, офис *, сумата в размер на
480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. Видин да заплати на "С. К."
АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. Ш, пл. „О” № *,
представлявано от С.Н.Т сумата от 1528,20 /хиляда петстотин двадесет и осем
16
лева и двадесет ст. / лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
17