Определение по дело №181/2019 на Районен съд - Карнобат

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      М О Т И В И към присъда по НОХД № 181/2019 г.

 

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против С.К.Х., ЕГН **********,***, с обвинение  по чл.195, ал.1 т.3 във вр. чл.194, ал.1 от НК

В съдебно заседание прокурорът направи изменение на обвинението срещу подс.Х.: за това, че на 03.12.2017 година от язовир, находящ се в м. „Беш тепе“ в землището на с. , община Карнобат, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – събаряне на оградна мрежа, ограждаща водоема и събаряне на мрежа на 1 бр. живарник във водоема отнел 100 кг жива риба и 2 бр. касетки, всички вещи на обща стойност 524 лв. от владението на собственика Г.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния  съд откраднатите вещи са парично заместени – престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл.195, ал.1, т.3-предл. второ, вр. чл.194, ал.1 от НК.

Прокурорът пледира за налагане на наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде отложено със срок за изпитване от три години.

         Защитникът на подсъдимия – адвокат Д., не оспорва факта, че подс.Х. е взел чужди движими вещи – риба и две пластмасови касетки, без знанието на собственика. Оспорва се правната квА.фикация, която според защитата следва да бъде по чл. 194, ал.3 от НК, тъй като се касае за количество риба от 100 кг., произволно определено от пострадалия. Твърди се от защитника наличието на противоречия относно начина на влизане в обекта. На следващо място се сочи, че разпитите на свидетелите на досъдебното производство са били редактирани, тъй като са логични добре структурирани и на добро литературно ниво, което не отговаряло на нивото на свидетелите. Излага се от защитата, че няма взломяване, повреждане, разрушаване, подкопаване нито на оградната мрежа на водоема, нито на живарника, което се установява от разпита на свидетелите, тъй като не е доказано, че преградата е здраво направена за защита на имот, а е нА.це събарянето ѝ и след нейното изправяне тя е продължила да изпълнява функциите си. Дори и да е нА.це повреждане на оградната мрежа на водоема, то следва да е извършено за спомагане осъществяването на деянието и хронологически да го предшества, а в настоящия случай свид. Е.  А.А. е паднал върху мрежата, т.е. тя е съборена след реА.зиране на деянието, като това действие - събарянето не е извършено от подсъдимия. Защитата моли съда да признае подс. С.К.Х. за невиновен по чл. 195 от НК и да приеме, че е извършил деяние по чл.194, ал.3 НК и на основание чл. 305, ал.6 НПК да му наложи административно наказание по чл. 218б от НК.

Пред съда, подсъдимият С.К.Х. заявява че разбира обвинението и дава обяснения. Признава се виновен за това, че е взел рибата от водоема, но не се признава за виновен по повдигнатото обвинение за разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, тъй като оградната мрежа е съборена от св.Е.А., когато всички са излизА. от водоема.

 

І. ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА

 

         Свидетелят Г.А.С. е арендатор на язовир в землището на село , област Бургас. Язовирът е с площ 30 декара и се намира в местността  „Бештепе“. В язовира св. С. отглежда риба -  шаран и тостолоб, която продава в търговски обекти.

         От началото на месец декември 2017 г., св.Г.С. с помощта на св.Н.Х. започнал да прехвърля рибата от язовира в по-малък водоем, т. нар. „живарник“, който представлявал малка част от язовира. Тази част била по - плитка и била свързана с останалата част от язовира посредством тръба.  Дълбочината в тази по - малка част не надхвърляла  1,20 метра. В живарника, рибата се съхранявала и подържала жива от момента на хващането ѝ, до реА.зирането ѝ в търговската мрежа. Вътре във водата били изградени от мрежа четири по - малки живарника- междинни, за съхранението на рибата. Около живарника имало оградна мрежа, закрепена на дървени колове, с която се ограничавал достъпа на външни лица до живарника. На процесната дата св. С. бил на язовира приблизително до 14,00 часа, а свидетелят Х. останал до по-късно, за да подържа помпата в работен режим за прехвърляне на вода от по - големия водоем в по - малкия. Отделената в живарника риба била шаран и всяка риба била с тегло около 2-3 кг.

         На  03. 12. 2017 г., св.Х.А. ***. Следобед брат му Е.А. го извикал и му казал, че ще ходят със Синан /подс.Х./ за риба. Двамата братя се отправили към площада на с.. Там се срещнА. с подс.Х. и св.Д.О.. Подс.Х. предложил на св.Д.О. да отиде с тях в местността  „Кайряка“ до ловят риба. Преди да тръгнат към местността „Кайряка“, подс.Х. и св.Е.А. купили ракия и една бутилка кола. Подс.Х. и св.Е. А.сман се придвижвА. пеш, а св.Х.А. и св.Д.О. се придвижвА. с велосипедите си. Придвижвайки се към м.Кайряка групата от младежи била забелязана от св.Н.Х., който по това време все още работел около водоема /“живарника“/ на язовира. На св.Х. младежите обяснили, че отиват на разходка. Всички оставили велосипедите и отишли на поляна, близо до живарника. Подс. Х. казал на останА.те, че трябва да изчакат св.Х. да си тръгне, за влязат във водоема и да хванат риба. Докато чакА., подс.Х. и св.Е.А. изпили част от ракията, а свидетелите Х.А. и Д.О. пиели кока - кола. Когато се стъмнило, около 20,30-21,00 часа, подс.Х. изпратил Х. А.соман и Д.О. да проверят дали св.Н.Х. си е тръгнал от живарника и когато двамата се върнали и казали, че св.Х. го няма, всички се отправили към живарника. Оградата около живарника била от дървени колове и мрежа. За да влезе в живарника, подс.Х. съборил оградата и влязъл в двора, а останалите младежи го последвали и преминали през съборената ограда. Подс.Х. слязъл по стълбата в единия от живарниците, съборил коловете и мрежата, закрепена на тях и започнал да изважда риба с ръце и да я поставя в черна пластмасова касетка. След като подс.Х. напълнил касетката с риба, св.Д.О. и св.Е.А. я изнесли през съборената част на ограда. Св.Е.А. също слязъл по стълбата на живарника и влязъл във водата, но не ловил риба, а излязъл бързо, тъй като водата била много студена. Подс.Х. хванал още пет риби и ги поставил в друга пластмасова касетка, подадена му от св.Е.А.. Подс.Х. излязъл от водата и заедно със св.Е.Али пренесли касетката с риба през съборената част от оградата. Подс.Х. взел от първата касетка, четири риби, прехвърлил ги във втората касетка, в която имало пет риби. Младежите поставили двете касетки на седалките на велосипедите и се придвижили към с. . В селото, подс. Х. и св. Д.О. пренесли касетката с риба, поставена на седалката на колелото към дома на подс.Х.. Подс. Х. се прибрал в дома си, а св.Д.О. останал да чака пред дома му за цигари. Двамата братя - свидетелите Е.А.Али и Х.А. се прибрали с касетката с девет броя риби и я дали на майка си –св.А.А.. Като оставили рибата в дома си, свидетелите Е.А.Али и Х.А. отишли до дома на подс.Х. и заедно със св.Д.О. чакали подсъдимият да излезе да им даде цигари. Подс.Х. излязъл от дома си казал на св.Дж.О. на другия ден да отиде при него за да яде риба.

         На следващия ден -04.12.2017г., около 06.30-06.40 часа, св.Н.Х. отишъл на живарника и видял съборената оградата – съборени колове и оградна мрежа. В самия живарник, мрежата служеща за съхраняване на рибата също била съборена. В два от междинните живарници нямало риба. Св.Х. се обадил на св.С., който подал сигнал до полицията и започнали следствени действия – оглед на местопроизшествие. По първоначални данни от св.С. отнетото количество риба било 400 кг., но впоследствие след източването на живарника установил липсата на 100 кг. риба, а умрялата риба, от тежестта на съборените колове и мрежи във водата, била 50 кг.

         Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза стойността на 100кг риба – шаран възлиза на 500 лева, а двете пластмасови касетки са на обща стойност 24 лева.

         На 13.11.2018г. подс.Х. възстановил на пострадалото лице – св.С. сумата от 524 лева – стойността на отнетата риба и двете пластмасови касетки.

         Изложената фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в производството и приобщени по надлежния ред доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите С., Х., Е.А.Али, Х.А., Д.О., А.А., в това число и приобщени, чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал.1 от НПК разпити на свидетелите дадени по досъдебното производство пред разследващия орган, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, заключение на съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване на вещи, справка за съдимост, разписка за възстановяване на щетите, както другите писмени доказателства приобщени по делото.

         Не се спори от защитата, че подсъдимият е влязъл във водоема и е взел рибата и касетките. Оспорва се от защитата факта на разрушаването на преградите – оградата около водоема.

         Установи се по делото, че около водоема е имало ограда от мрежа и дървени колове. Тази ограда е намерена от св.Неделчев и св.С. съборена. Това се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие на 04.12.2017г. – лист 5-7 от досъдебното производство, в който  е отразено, че язовирът е с площ от 30 дка и се намира в землището на с., местността „Бештепе“ на около 1 км от автомагистрала „Тракия“. На запад от язовира се намира водоем, в който се съхранява жива риба, извадена от язовира. Около водоема има  оградна мрежа, ограничаваща достъпа до живарника и 7 метра от тази оградна мрежа, в близост до метална стълба, служеща за влизане във водоема е била съборена.

         За да приеме, че подс.Х. е съборил оградната мрежа, съдът взе предвид показанията на свидетелите Е.А.Али, Х.А., Д.О., прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, дадени по досъдебното производство. От тези показания се установи, че инициатор за влизането във водоема и за хващането на рибата е подс.Х.. В разпитите си по досъдебното производство и тримата свидетели сочат, че подс.Х. ги е извикал да ходят за риба на язовира, впоследствие изпратил св.Х.А. и св.Д.О. да проверят дали св.Х. си е тръгнал, след което всички са отишли до водоема. Подс.Х. е съборил оградата, влязъл е през съборената ограда и след това е влязъл във водата и е хващал рибата с ръце.  Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Х.А., Е.А.Али и Д.О., дадени пред настоящия състав на съда и пред състава на съда по НОХД № 299/2018г. относно  начина на влизане във водоема и за събарянето на  оградата. Св. Х.А. в разпита си по НОХД № 299/2018г. по описа на КбРС и по настоящото НОХД завява, че брат му св.Е.А.Али е съборил оградата, когато вече всички са били във водоема и с пълните касетки с риба са излизали. В показанията си по НОХД № 299/2018г. и пред настоящия съдебен състав св. Д.О., посочва, че св.Е.А.Али е счупил оградата около водоема-„живарника“ при опита си да я прескочи, когато е влизал във водоема. Същият свидетел в разпита си по настоящото дело сочи, че водоемът имал дървена врата, закрепена за мрежата и всички са влезли през дървената врата. Впоследствие заявява, че всички са прескачали дървената врата, но когато излизали с пълните касетки с риба, самият той прескочил вратата, отворил вратата от външна страна, като я отвързал. В същия разпит  променя вече казаното и заявява, че не е отвързал вратата, а със запалка, запалил сезала, отворил вратата и останалите излезли преминавайки през вратата.

         Самият Е.А.Али, разпитан като свидетел ,по НОХД № 299/2018г. – протокол от о.с.з. 13.12.2018г., твърди, че не помни да е прескачал мрежата около водоема. Свидетелства, че всички са минали от едно и също място, където е имало паднала ограда. Свидетелят твърди, че е паднал веднъж и това не е било когато е излизал, а паднал с празната касетка, след като вече са преминали оградата. Пред настоящия състав на съда в разпита си от 19.11.2019г. посочва, че не е имало врата, но е имало мрежа. Всички влезли във водоема/“живарника“/, като прескочили касетките, поставени вместо врата. Не помни той или някой друг – подсъдимият или другите свидетели да е събарял оградата. След прочитането на показанията му, на основание чл. 281, ал.4 във вр. ал.1 от НК, дадени по досъдебното производство на 03.01.2018г., ги потвърди, но впоследствие заяви, че не помни кой е съборил оградата.

         Съпоставяйки показанията на свидетелите Е.А.Али, Х.А., Д.О. съдът приема, че тези дадени на досъдебното производство, пред разследващия орган, скоро след деянието са достоверни. Наличието на незначителни противоречия между показанията на свидетелите по досъдебното производство, не се отразяват на основните факти от значение за делото и правната квалификация. В разпита си пред съдия по досъдебното производство свидетелите О.А. и Д.О. не са посочили, че оградата е била съборена от подс.Х. и за преодоляването на тази непълнота в показанията им,  съдът допусна прочитане на показанията дадени пред разследващия орган.

         Съдът не споделя становището на защитата, според която е недопустимо прочитането на показанията на свидетелите, дадени по досъдебното производство пред разследващия, тъй същите не са били потвърдени пред предходния съдебен състав.  Съдът счита за допустимо прочитането на тези показания, поради наличието на съществени противоречи, а също така и с оглед на периода от време изминал от  деянието до съдебното заседания по настоящото дело. 

         За да не кредитира показанията на свидетелите Е.А.Али, Х.А., Д.О., дадени пред настоящия състав на съда и пред състава на съда по НОХД №299/2018г., в частта с която свидетелстват за обстоятелството кой и как е съборил оградата, съдът взе предвид че тримата свидетели и подс.Х. са в близки отношения, всички се познават отдавна и живеят в едно и също населено място. В желанието си да оневинят приятеля си –подс.Х., всеки от свидетелите излага версия, твърдейки, че оградата не е била съборена от подс.Х., но тези твърдения, съпоставени с останалите доказателства и с показанията, дадени пред разследващия орган не намират подкрепа.

         Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Х. и ги цени с оглед двояката им правна природа – като доказателствено средство и като основен способ за осъществяване правото на защита, чрез излагане на защитна версия, поради което те следва да бъдат кредитирани винаги когато бъдат подкрепени от безспорни доказателства и доказателствени средства. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Х. в частта с която твърди, че не е събарял оградата и в частта, в която излага твърдения, че е изхвърлил рибата в реката близо до дома му. Житейски неоправдано и нелогично е, подс.Х. да пренесе с помощта на св.О. цялата касетка с риба до дома си и там да я изхвърли, воден от притеснението, че не би могъл да даде обяснения на майка си за начина на придобиването ѝ. От показанията си св.О. става ясно, че подс.Х. е пренесъл рибата в дома си, а Д.О. е стоял доста дълго време чакайки го да му даде цигари. В тази посока са и показанията на св.Е.Али и О.А., които също са отишли пред дома му да чакат за цигари.

         За прецизност съдът следва да отбележи, че в пледоарията си адв.Д. заяви, че разпитите на свидетелите – Е.О.Али, Д.О. и Х.А. на досъдебното производство били редактирани, тъй като били логични, добре структурирани и на добро литературно ниво, което не отговаряло на нивото на свидетелите.  В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав на съда и страните по делото, може и да са били затруднени от начина, по който свидетелите даваха показания в хода на съдебното следствие, но казаното от тях беше отразено в протоколите от съдебните заседания, също като разказ с логична последователност и защитникът на подс.Х. е получил преписи от протоколите от всяко съдебно заседание и е запознат с показанията на свидетелите.

        

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От установените по делото факти съдът приема, че подс. С.К.Х. е осъществил престъплението по чл.197, т.3 във вр.чл. 195, ал. 1, т. 3  вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Това престъпление има обект на защита обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, в конкретния случай това са 100 кг риба и две пластмасови касети на обща стойност от 524 лева.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите, собственост на пострадалото лице – Г.А.С. установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс. Х.. Деянието е осъществено чрез повреждане на прегради направени за защита на имот – събаряне на оградната мрежа и мрежите на живарника за съхранение на рибата, поради което е налице квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно т. 10 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), кражбата е квалифицирана по чл.195, ал.1 т.3 от НК, когато за извършването ѝ са разрушени, повредени или подкопани здраво направени прегради за охрана на имот или хора, като не е необходимо за преодоляването им да са употребени оръдия или особени усилия.

Субектът на престъплението – С.К.Х. е пълнолетно физическо лице, вменяемо и към момента на извършване на деянието е бил на навършени 20 години

От субективна страна – престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Х. ясно е съзнавал, че отнетите вещи не са негова собственост и е бил с ясното съзнание за  противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на пострадалия върху инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, т.е. подс. Х. е искал и целял настъпването му.

 

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

                  

За  престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195 ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 от НК, осъществено от подс.Х. се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години. При определяне размера на наказанието съдът прие, че престъплението е осъществено от подс.Х. при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Х., стойността на отнетите вещи и сравнително младата му възраст – 20 години. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид факта, че инициатор на деянието е подсъдимия Х., който въвлича в престъпната си дейност едно малолетно и две непълнолетни лица.

При определянето вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Х., съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, съдът счете за справедливо да му наложи наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца и счете, че  целите на посочените по- горе две превенции биха се постигнали, ако по отношение на подс. Х. бъде приложен института на условното осъждане и така определеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода бъде отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Причините за извършване на престъплението от подс. С.К.Х. са незачитането на установения в страната правов ред, стремежа за облагодетелстване по престъпен начин и ниската му правна култура.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият С.К.Х. беше осъден да плати направените в наказателното производство разноски в размер на 163,46 лева, както и сумата в размер на 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

                             

                                           

 СЪДИЯ: