№ 90
Гр. Силистра, 07 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова като разгледа докладваното от съдията адм. д № 48 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 107, ал. 3 и чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на „Домостроене“АД с ЕИК ********* и
адрес на управление в гр.Силистра, представлявано от С. Г., подадена против Акт
за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №АУ000617/ 27.09.2021г.,
издаден от публичен изпълнител в отдел „МДТ“, действащ като орган по приходите,
в частта, която е потвърдена с Решение №252/23.02.22г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра и с която на дружеството са
установени задължения за местен данък и такса битови отпадъци за шест имота,
съответно с идентификатори 66425.514.305; 66425.514.306; 66425.514.307; 66425.514.399; 66425.514.400 и 66425.514.401, за периода от 2016 г. до 2021 г., както и
задължения за лихви върху тези вземания.
В жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на
оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че
трайното предназначение на имотите е „за второстепенна улица“, поради което на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ същите не би следвало да се облагат с данък. Освен
това счита, че услугите, генерирани в таксата битови отпадъци съгласно чл. 62 ЗМДТ и за трите нормативно определени съставни елемента, не са предоставяни от
общината, поради което такава такса не се дължи. Претендира се съдът да отмени акта
в оспорената му част, както и да присъди на дружеството направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началника на отдел „Местни данъци и такси“
при Община Силистра е депозирал писмен отговор (л. 206-207), според който
жалбата е неоснователна, поради което се моли за отхвърлянето ѝ.
Съдът, след преценка на
събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните
доводи, както и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
С оспорения АУЗД са №АУ000617/ 27.09.2021г. са установени
задължения на дружеството-жалбоподател за данък недвижими имоти и ТБО относно седем
недвижими имота за периода от 2016 г. до
2021 г., както и задължения за лихви върху тези вземания, а също и данък върху
две превозни средства. В частта относно задълженията за единия от недвижимите
имоти и двете превозни средства актът не е оспорен и е влязъл в сила.
Шестте имота, по отношение на които актът е оспорен – съответно с
идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307, 66425.514.399,
66425.514.400 и 66425.514.401, попадат в урбанизирана територия, като по
отношение на тях е установен начин на трайно ползване – за второстепенна
улица. По силата на верига от
преобразувания на правно-организационната форма дружеството-жалбоподател се
явява правоприемник на съществувалия до 1989 г. в гр. Силистра „Строително-монтажен
комбинат“ (л. 614-631 от делото). Видно от приложения нотариален акт № 132, т. III, дело № 342 / 2002 г. на нотариус с рег. № 429
по регистъра на НК, вписан в СП с вх. рег. № 3583, акт № 088, т. VIII, дело № 1580 / 2002 г. (л. 14-19),
жалбоподателят е собственик на заводска площ от 54 211 кв.м, разпределени
в 22 парцела, разположени в девет квартала, обслужвани от частни
(вътрешнозаводски) пътища с площ от 11 907 кв. м. Не е спорно, че процесните
имоти са част от посочените в нотариалния акт вътрешнозаводски пътища, като
обособяването както на отделните парцели, така и на пътищата е станало по
силата на регулационните планове, приети през 1996 и 1997 г. (л. 609-613).
С декларации по чл. 14 от ЗМДТ, съответно с вх. № 3153 / 05. 09.
2013 г., 3154 / 05. 09. 2013 г., № 3155/05. 09. 2013 г., № 962 / 10. 05. 2014
г., № 963 / 10. 05. 2014 г. и № 964 / 10. 05. 2014 г. (л. 53-105) дружеството
се е заявило като собственик на шестте имота, описани като частни пътища.
Относно същите имоти дружеството е подало декларации по чл. 17, ал. 4, т. 1 от
Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при Община
Силистра, че няма да ги използва съответно през 2016, 2018, 2019, 2020 и 2021
г.
По делото са приложени заповеди № ЗК-1789 / 28. 10. 2015 г., №
ЗК-1975 / 21. 11. 2017 г., № ЗК-1660 / 26. 10. 2018 г., № ЗК-1821 / 25. 11.
2019 г. и № ЗК – 1553 / 13. 11. 2020 г. на Кмета на Община Силистра,
постановени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени видът на
предлаганите услуги на територията на общината за следващата година –
сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, а също и районите, в които се предлагат
тези услуги.
Във връзка с оспорванията на жалбоподателя по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че три от
процесните имоти–съответно с идентификатори 66425.514.399, 66425.514.400 и
66425.514.401-не попадат в обхвата на границите, определени с посочените
по-горе заповеди на кмета на община Силистра, в които се предоставят услугите сметосъбиране,
извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване.
По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице по която е установило размера на оспорените задължения за местен данък и
ТБО за периода 2016-2021 г., като е посочило стойността на всяка от ползваните
услуги, вземайки предвид подадените декларации по чл. 17, ал. 4, т. 1 от
НОАМТЦУОС и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, а също и
размера на дължимата лихва за забава за всяко от вземанията, за периода от
началото на забавата (установения срок за плащане на вноските на задълженията)
до датата на издаване на АУЗД. Вещото лице е съобразило и разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗМДТ, като е приело за база за изчисление на ТБО отчетната стойност
на имотите по баланса на дружеството, тъй като същата е по-висока спрямо
данъчната оценка.
При така изяснените обстоятелства съдът следва да извърши проверка
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Частично обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите установява служебно размера на дължимия
данък в няколко хипотези, в това число и когато задължението не е платено в
срок, както е в случая. По силата на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Процесният АУЗД е издаден от М.Н., публичен изпълнител в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Силистра, в качеството на орган по приходите, определен като
такъв с нарочна заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ - № ЗК-1164 / 13. 07. 2015 г. (л. 46).
Актът е издаден в писмена форма, но в него липсва конкретизация на
стойността на всеки вид услуга по чл. 62, т. 1-3 от ЗМДТ, както и не е посочен
началният момент, от който е изчислена лихвата за забава. Предвид спецификата
на производството обаче и приложимостта на чл. 160, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ, допуснатото от ответния орган нарушение във формата на процесния
АУЗД следва да се коригира от съда, като същият е необходимо да определи дали
дружеството-жалбоподател е задължено лице и ако това е така–да определи размера
на задълженията (в този смисъл Решение № 3415 от 16. 03. 2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9210 / 2020 г. и много други). Всичко това налага обсъждане на
материалната законосъобразност на оспорения акт.
На първо място следва да се обсъди основния довод на жалбоподателя
за недължимост на данъка върху недвижимите имоти предвид тяхното предназначение
за улици. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че се касае за частни
пътища по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата, като такава е и информацията в
подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Не е спорно, че
пътищата обслужват територията на бившия
„Строително-монтажен комбинат“, а също и че по отношение на тези имоти процедура
по отчуждаване по реда на чл. 205-209 ЗУТ не е била провеждана и на дружеството-жалбоподател
обезщетение нито е било определяно, нито е било изплащано, респ. Общината не е
придобила собствеността върху тях (в този смисъл решение № 18 от 18. 02. 2013
г. по гр. д. 583 / 2012 г. на ВКС). Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 2
от ЗМДТ предвижда, че не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици,
пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии. Макар да липсва легална дефиниция на понятието
„улица“, разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП сочи, че същото не се
припокрива с понятието „път“, а само се приравнява към него, като съгласно § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА собствеността върху улиците е общинска, а съгласно
чл. 8 от ЗП пътищата могат да имат различни титуляри на правото на собственост.
В тази връзка следва, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ визира само
улиците в населените места, но не и частните пътища, поради което наведения от
дружеството довод е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ предвижда отделни хипотези,
базирани на вида и предназначението на недвижимите имоти, при които се дължи
заплащане на данък. Сред описаните поземлените имоти са и тези, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. Сред релевантните за
дължимостта на данъка предназначения на имотите са и тези за движение и
транспорт и за техническа инфраструктура, което означава, че за частните пътища
данък недвижими имоти се дължи. Съгласно чл. 13 ЗМДТ дължимостта на данъка не
зависи от ползването на имота. Според вещото лице размерът на данъка за целия
период 2016-2021 г. възлиза общо на 2576. 47 лева и е коректно изчислен от
ответния орган, поради което жалбата срещу АУЗД в тази част се явява
неоснователна.
Върху размера на неплатените в срок задължения за данък недвижими
имоти се дължи законна лихва на основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 1,
ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Размерът на лихвата за забава върху просрочените задължения за данък
върху недвижимите имоти възлиза според вещото лице на 647. 98 лева, като същата
е изчислена с натрупване, считано от 01 юли на съответната година, от който
момент дружеството е изпаднало в забава след изтичането на срока за плащане на
първата от дължимите за годината две вноски, до датата на издаването на АУЗД.
Поради пълното съответствие между размера на задължението за заплащане на лихва
върху дължимия данък, установен от вещото лице и посочен в АУЗД, жалбата се
явява неоснователна в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл.
62 от ЗМДТ
таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци
до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Предвид наличието на
доказателства, че именно дружеството- жалбоподател е собственик на процесните
частни пътища, които се намират на територията на община Силистра, с оглед
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ именно то би се явило задължено лице за заплащането на ТБО, ако
всички останали предпоставки са налице.
Услугите, за които се дължи таксата по чл. 62 от ЗМДТ, включително и тези по поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване, се предоставят в границите на районите, определени със
заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно текста на чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за посочените
услуги, което значи, че същата е дължима
само при наличието на реално извършени услуги по трите точки. Следователно,
задължение за заплащане на ТБО възниква за лице от кръга на посочените в чл. 11 ЗМДТ, когато имотът се намира не само на територията на общината, но и
границите на определените със заповедта на кмета райони и услугата, за която е
определен ТБО, е реално предоставена.
В конкретния случай с техническата експертиза е безспорно
установено, че три от имотите с идентификатори 66425.514.399, 66425.514.400 и
66425.514.401, за които е установено задължение за ТБО, не попадат в границите
на определените със Заповеди № ЗК-1789 / 28. 10. 2015 г., № ЗК-1975 / 21. 11.
2017 г., № ЗК-1660 / 26. 10. 2018 г., № ЗК-1821 / 25. 11. 2019 г. и № ЗК – 1553
/ 13. 11. 2020 г. на Кмета на Община Силистра, райони, в които се предлагат
услугите по чл. 62 ЗМДТ. След като услугите не са предоставени, то една от
основните предпоставки за дължимост на таксата не е налице, респ. по отношение
на тези имоти липсва основание за установяване на задължение за заплащане на
ТБО.
Видно от експертизата е обстоятелството, че размерът на
задължението за ТБО за останалите три имота с идентификатори 66425.514.305,
66425.514.306 и 66425.514.307, за които
не е спорно, че попадат в определените със заповедите по чл. 64 ЗМДТ райони, в
които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ,
общо за периода 2016 - 2021 възлиза на 4753. 29 лева (792. 22 лева на
година). Именно това е размерът, до който оспореният акт в частта относно
установените задължения за ТБО се явява законосъобразен. При изчислението не е сумирана
такса за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа, предвид
обстоятелството, че от страна на дружеството са били подавани декларации
относно това, че имотите не са използвани.
За разликата над 4753.29 лв. до 7054. 26 лв. (за 2300. 97 лв.),
калкулирана от установената ТБО за периода 2016-2021 г. за имоти с идентификатори
66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401 оспореният акт следва да се
отмени.
Редуцирането на размера на установените задължения за ТБО
рефлектира и върху размера на дължимата лихва за забава, дължима на основание
чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. При изчисляването на размера на
дължимата лихва за забава върху размера на дължимата ТБО, вещото лице е
съобразило, че ТБО се заплаща на четири вноски, като е изчислило за всяка от
годините размера на лихвата с натрупване, начален момент съответно първи април
на съответната година и в последствие датите, от които дружеството е в забава
за останалите вноски-първи юли, първи октомври и първи декември, като за краен
момент е приело датата на издаване на АУЗД. По този начин размерът на
обезщетението за забава върху размера на дължимата ТБО за имоти с
идентификатори 66425.514.305, 66425.514.306 и 66425.514.307 възлиза общо на 1245. 23 лв. , а за разликата над
тази сума до размера от 1788. 02 лв. (общо за 542. 79 лв.), представляваща обезщетението за забава върху ТБО за периода 2016-2021 г. за имоти с
идентификатори 66425.514.399 (общо 72. 05 лв. за целия период), 66425.514.400
(193. 96 лв.) и 66425.514.401 (276. 78 лв.) оспореният акт следва да се отмени
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е частично основателно и следва
да се уважи пропорционално на уважената част от жалбата. Общият размер на
оспорените вземания (главници и лихви) по процесния АУЗД възлиза на 12 066. 73
лв. Отменената част от този размер е 2843. 76 лв. (2300. 97 лв. ТБО + 542. 79
лв. лихва върху ТБО относно имоти с идентификатори 66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401).
Общият размер на разноските на жалбоподателя е 750. 00 лева, формирани от
платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за изготвянето на
техническата експертиза. Съобразно уважената част от жалбата Община Силистра, в
качеството на юридическо лице, в структурата на което ответният орган
изпълнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати на
дружеството разноски в размер на 176. 75 лева. От страна на органа не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000617/
27.09.2021г., издаден от публичен изпълнител в отдел „МДТ“, действащ като орган
по приходите, в частта, която е потвърдена с Решение №252/23.02.22 г. на
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра и с която са
установени задължения на „Домостроене“АД с ЕИК ********* и адрес на управление
в гр.Силистра, представлявано от С. Г., за такса битови отпадъци за три имота,
съответно с идентификатори 66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401 по КК и
КР на гр. Силистра, за периода от 2016
г. до 2021 г. в общ размер на 2300. 97 (две хиляди и триста лв. и деветдесет и
седем ст.), както и задължения за лихви върху тези вземания, изчислени с
натрупване за периода от 01. 04. 2016 г. до 27. 09. 2021 г. в общ размер на
542. 79 (петстотин четиридесет и два лв. и седемдесет и девет ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Домостроене“
АД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Силистра, представлявано от С.
Г., подадена против № АУ000617/ 27.09.2021г., издаден от публичен изпълнител в
отдел „МДТ“, действащ като орган по приходите, в останалата част, с която на дружеството са
установени задължения за местен данък за шест имота съответно с идентификатори
66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307,
66425.514.399, 66425.514.400 и 66425.514.401 по КК и КР на гр. Силистра, за периода от 2016 г. до 2021 г., в общ
размер на 2576. 47 (две хиляди петстотин седемдесет и шест лв. и четиридесет и
седем ст.) лева, задължения за лихви върху дължимия данък, изчислени с
натрупване за периода от 01. 07. 2016 г. до 27. 09. 2021 г. в общ размер на
647. 98 (шестстотин четиридесет и седем лв. и деветдесет и осем ст.) лева,
както и задължения за такса битови отпадъци за имоти с идентификатори
66425.514.305, 66425.514.306, 66425.514.307
по КК и КР на гр. Силистра за периода от 2016 г. до 2021 г. в общ размер на
4753. 29 (четири хиляди седемстотин петдесет и три лв. и двадесет и девет ст.)
лева и обезщетение за забава върху дължимите такси, изчислено с натрупване за
периода от 01. 04. 2016 г. до 27. 09. 2021 г. в общ размер на 1245. 23 (хиляда
двеста четиридесет и пет лв. и двадесет и три ст.) лева.
ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на „Домостроене“ АД с ЕИК *********
и адрес на управление в гр. Силистра, представлявано от С. Г., направените по
делото разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 176. 75 (сто
седемдесет и шест лв. и седемдесет и пет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: