Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В., 20.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. В., ГО,
шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н.П.като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2476
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл. 124 ГПК за
признаване за установено между страните, че между ищеца ЕТ „Лачко – П.П.“ и П.В.П.
и И.В.М., в качеството им на наследници на И.Г. Г., съществува облигационно
отношение, възникнало по силата на сключен договор за аренда на земеделска земя
№ 799 от 25.05.2011 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
3209/03.06.2011 г. на нотариус с рег. № 339 в НК на Р. Б..
В исковата
молба се твърди, че между ЕТ „Лачко - П.П.“, ЕИК ***, в качеството му на
арендатор, и И.Г.Г., ЕГН **********,***, в качеството й на арендодател, бил
сключен Договор за аренда на земеделска земя № 799, с нотариална заверка с per.
№3209/03.06.2011 г. на Нотариус per. №339 в НК на Р. Б., който бил вписан в
Служба по вписванията гр. В.с дв.вх.рег.№3423/07.06.2011 г., акт №30, том 6.
Ищецът твърди, че е изпълнил пълно, точно и в срок задълженията си по силата на
договора за аренда на земеделска земя. С Уведомление за разваляне на договор за
аренда, с нотариална заверка с per. №89, том №1, акт №5, на Нотариус с рег.№598
в НК на Р. Б. ищеца-арендатор било отправено едностранно волеизявление за
прекратяване на договора за аренда на земеделска земя, поради неплащане на
дължима арендна вноска. Сочи се, че прекратяването на договора за аренда е
вписано в Служба по вписванията гр. В.под дв.вх.рег.№3423/07.06.2011, акт №30,
том 6. Ищецът счита, че едностранното разваляне на договора е незаконосъобразно
и не е породило правно действие, като договорът за аренда продължава да е в
сила. Сочи се, че предмет на процесния договор е земеделска земя, находяща се в
землището на с. Г.П., представляваща: Поземлен имот, пл. № - 017023, площ по
док. - 21.899 дка, с. Г.П., местност — „Костовски връх“, обл. В., общ. В., с. Г.П.;
и Поземлен имот, пл. № - 020026, площ по док. - 12.066 дка, с. Г.П., местност -
„Полето пътя за лозя“, обл. В., общ. В., с. Г.П., за срок от 10 стопански
години (01.10.2011 г. до 01.10.2021 г.). Съгласно чл. 3 от Договора арендаторът
се е задължил да заплаща на арендодателя годишна арендна вноска в размер на 10
% от средния добив на декар, за съответната стопанска година, но не по-малко от
10.00 лв. за 1 дка. Поддържа се, че ЕТ
Лачко - П.П. в изпълнение на задължението си ежегодно е заплащал дължимата
рента на И.Г.в брой, за което са съставени разходни ордери, съответно: за
стопанската 2014/2015 година е изплатена обща сума в размер на 1 199.13 лв.; за
стопанската 2015/2016 година е изплатена сума в размер на 713.27 лв.; за
стопанската 2016/2017 година е изплатена сума в размер на 1 016.63 лв. С
изпратеното от ответниците П.В.П. и И.В.М. уведомление до ищеца, последният бил
уведомен, че ответниците прекратяват договора за аренда, считано от датата на
получаване на уведомлението, поради неизвършено арендно плащане за стопанската
2017/2018 година. ЕТ Лачко-П.П. изпълнил незабавно задължението си за плащане
на дължимата сума по договора за аренда в момента на узнаването за настъпилото
правоприемство на страната на арендодателя. Твърди се, че ответниците не
оказали необходимото съдействие за получаване на сумата за стопанската
2017/2018 г. Сочи се, че арендаторът е очаквал И.Г.да се появи лично в
стопанския двор на ищеца за получаване на арендното плащане в брой. Арендаторът
е направил многократни опити за връзка с арендодателя, но без успех.
Арендодателят не е предоставил банкова сметка ***, нито е указал някакъв друг
подходящ начин за заплащане. На следващо място счита, че ответниците не са
осъществили развалянето на процесния срочен аренден договор по законния ред,
регламентиран в чл. 28, ал. 1 вр. чл. 27, ал.2 ЗАЗ вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД. П.П.
и И.М., тъй като не са предоставили подходящ срок за заплащане на
претендираната парична сума. Моли предявеният установителен иск да бъде уважен
и като последица да бъде постановена отмяна на извършеното вписване от Служба
по вписванията гр.В.в дв.вх. рег.№204/23.01.2011, акт №36, том 1 на
прекратяването на договор за аренда на земеделска земя с рег.№3423/2011 на
съдия по вписванията при PC - В., вписан в Служба по вписванията гр. В.под
дв.вх.per.№3423/07.06.2011, акт №30, том 6, поради несъществуване на вписаното
обстоятелство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответниците оспорват предявените искове. Сочат, че техният
наследодател и арендатор по договора е починала на 15.03.2016 г., поради
което няма как да е получавала
полагащата се рента в стопанския двор на ЕТ „Лачко-П.П.“, тъй като е била
починала преди това. Сочат, че те не са получавали плащане по договора за
аренда. Впоследствие, в проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2019 г.
ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Ч., заявяват, че за
стопанските 2014-2015 г. и 2015-2016 г. е налице плащане на мним кредитор,
което обаче не се оспорва от ответниците. Оспорват единствено надлежността на
извършеното плащане за стопанската 2017-2018 г. Поддържа се от ответниците, че
тъй като в договора за аренда няма определено място на изпълнение за получаване
на полагащата се рента, която е в пари, а не в натура, които са носими, а не
търсими, то в случая следва да намерят приложение правилата по чл. 68, б.“а“ от ЗЗД, които изрично предвиждат, че при парични задължения - местоизпълнението се
определя от местожителството на кредитора. Сочи се, че в случая не е налице
забава на кредитора за получаване на плащането по договора за аренда. Следователно,
паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника,
което го освобождава от него, а именно - внасянето на парите в банка по
местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице
различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Тоест длъжникът може
да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал сумата в банка по
местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Намира, че неизпълнението на
задължението за заплащане на дължимата рента за стопанската 2017-2018 г., е
основание за разваляне на договора за аренда по реда на чл.28 ал.1 от ЗАЗ.
Счита, че в случая се касае за неизпълнение за плащане по договор за аренда,
който няма за предмет държавни или общински земи, като законът е предвидил
отклонение от общия ред на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД /приложим за неуредените от
специалния закон случаи, съгласно § 1 от ДР към ЗАЗ/, а именно отклонение от
изискването за даване на подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след
изтичане на срока договорът ще се счита развален. Предпоставка за развалянето
намира, че е извършването на едностранно изявление, което да е достигнало до
знанието на длъжника, което трябва да е в писмена форма, предвид
обстоятелството, че подлежащият на разваляне договор е в такава форма. Твърди
се, че доколкото ответниците са арендодатели по договора за аренда, като
такива, не са имали задължение да уведомяват арендатора за настъпило
заместване, като в случай, че са се разпоредили с имота, то такова задължение
би имал приобретателят съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 17 от ТЗ. С оглед
на тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените срещу тях
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират
разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приет договор за аренда
на земеделска земя № 799/25.05.2011 г., вписан в Служба по вписвания гр. В.на 07.06.2011 с дв.
вх. рег. № 3423, акт № 30, том 6. Договорът е сключен между И.Г.Г., в
качеството й на арендодател, и ЕТ „Лачко – П.П.“, в качеството му на арендатор.
Предмет на договора е нива от 21.899 дка, находяща се в м. „Костовски връх“ и
представляваща имот № 017023 по плана на земеразделяне в землището на с. Г.П.,
обл. В.и нива от 12.066 дка, находяща се в м. „Полето пътя за лозята“ и
представляваща имот № 020026 по плана на земеразделяне в землището на с. Г.П.,
обл. В.. Съгласно чл. 2 от договора,
същият е сключен за срок от 10 години -
от 01.10.2011 г. до 01.10.2021 г.
Прието като
доказателство по делото е и уведомление за разваляне на процесния договор за
аренда, изпратено от ответниците П.В.П. и И.В.М. до ищеца ЕТ „Лачко – П.П.“.
Уведомлението е от дата 08.01.2019 г. с нотариална заверка, удостоверяваща
представянето на поканата.
Представени
от ищеца са и издадени 5 бр. разходни касови ордери за извършени арендни
плащания по процесния договор за стопанските 2014- 2015 г., 2015 – 2016 г. и
2016 -2017 г., които плащания не се оспорват от ответниците, че са извършени.
Приети по
делото са и два броя разписки, издадени от „Български пощи“ ЕАД на 10.01.2019
г., от които се установява, че ищецът ЕТ „Лачко – П.П.“ е предал за изплащане
на ответниците сумата от по 424,56 лв. за всяка от тях.
От изпратено
до ЕТ „Лачко – П.П.“ писмо от „Български пощи“ ЕАД с изх. № 18/21.05.2019 г.,
че двата парични превода са изплатени на получателите П.В.П. и И.В.М. съответно
на 28.01.2019 г. и на 24.01.2019 г.
От приетата
по делото справка по лице за извършени вписвания по партида на ЕТ „Лачко – П.П.“
в Служба по вписванията гр. В., се установява, че на 23.01.2019 г. е извършено
вписано прекратяване на процесния договор за аренда с дв. вх. № 3423/2011 г.
От
удостоверение за наследници с изх. № 10904/14.07.2016 г., издадено от Община В.,
се установява, че ответниците И.В.М. и П.В.П. са единствени наследници на
арендодателя И.Г.Г.– дъщери на сина на арендодателката В.П.К., поч. на
17.06.2013 г.
Събрани по
делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката М. П.П.–
съпруга на едноличния търговец П.Х.П.. Свид. П.заявява, че считано от 2000 г.
насам тя е лицето, чрез което се сключват договорите за аренда, както и че тя
заплаща арендните възнаграждения на арендодателите. Сочи, че е виждала лицето И.Г.Г.единствено
при сключването на процесния договор през 2011 г., след което при арендатора са
се явявали нейните снаха и внучки за получаване на плащанията. Сочи, че пред
нея е извършено устно упълномощаване от страна на арендодателката за получаване
на арендните плащания в полза на нейните снаха и внучки. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, като отчита нейната възможна заинтересованост по
смисъла на чл. 172 ГПК.
Изслушан по
реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, едноличният търговец П.П. заявява, че не е уведомен
от получателя на сумата за стопанската 2015-2016 г. И.М. за смъртта на нейния
наследодател И.Г.. Едноличният търговец сочи освен това, че не е присъствал на
упълномощителни сделки за получаване на рентни плащания по процесния договор.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:
По
предявения положителен установителен иск за признаването за установено, че
между ищеца ЕТ „Лачко – П.П.“ и П.В.П. и И.В.М., в качеството им на наследници
на И.Г.Г., съществува облигационно отношение, възникнало по силата на сключен
договор за аренда на земеделска земя № 799 от 25.05.2011 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 3209/03.06.2011 г. на нотариус с рег. № 339 в НК
на Р. Б., в тежест на ищеца е да докаже 1/ възникването и съществуването на
валидно арендно правоотношение с наследодателя на ответниците и 2/ точното му изпълнение.
При
доказване на горното, в тежест на ответниците е да установят, че са настъпили
законоустановените предпоставки за разваляне на процесния договор за аренда.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните. Законодателят, с оглед противопоставимостта на
договора пред трети лица, е предвидил и вписване на договора в съответната служба по вписванията и регистрирането му в съответната общинска служба по земеделие. В случая по отношение и процесния
договор за аренда на земеделски земи е спазена предвидената в закона форма.
С изготвения проект за
доклад по делото, обективиран в определение № 1939/14.08.2019 г., приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.10.2019 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните, обстоятелствата, че: 1/ между ЕТ
„Лачко – П.П.“, в качеството му на арендатор, и И.Г.Г., поч. на 15.03.2016 г.,
в качеството й на арендодател, е възникнало облигационно отношение по силата на
сключен договор за аренда на земеделска земя № 799 от 25.05.2011 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3209/03.06.2011 г. на нотариус с рег.
№ 339 в НК на Р. Б.; 2/ ответниците П.В.П. и И.В.М. са наследници на
арендодателя по процесния договор И.Г.Г.. Тези факти се установяват и от
приетите по делото договор за аренда на земеделска земя № 799/25.05.2011 г.,
вписан в Служба по вписвания гр. В.на 07.06.2011 с дв. вх. рег. № 3423, акт №
30, том 6 и удостоверение за наследници с изх. № 10904/14.07.2016 г., издадено
от Община В.. Ето защо се доказа наличието на първия елемент от фактическия състав на спорното материално право.
Следва да се отговори на
въпроса изпълнявал ли е точно арендаторът задълженията си по договора за аренда,
което се явява вторият елемент от
фактическия състав на правото. Основният спорен въпрос между страните касае
надлежното изпълнение на задължението на ЕТ „Лачко – П.П.“ да заплати дължимото
арендно възнаграждение за стопанската 2017-2018 г. Съгласно чл. 3 от процесния
договор за аренда на земеделска земя, арендаторът се задължава да заплаща на
арендодателя арендната вноска до края на стопанската година. Съгласно
разпоредбата § 2, т. 3 от ДР към Закона за арендата в земеделието, "стопанска
година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година. Налага се извод, че стопанската 2017-2018 г. е приключила на
01.10.2018 г., на която дата е бил и крайният срок за изпълнение на
задължението на арендатора за заплащане на дължимата сума съобразно правилото
на чл. 3 от договора. Считано от 02.10.2018 г. арендаторът ЕТ „Лачко – П.П.“ е
изпаднал в забава за изпълнение на задължението си. Установи се, че задължението
не е изпълнено в срок, като плащането е извършено след изтичане на предвидения
в договора срок - на 10.01.2019 г., когато арендаторът е направил паричен
превод посредством „Български пощи“ ЕАД за погасяване на задължението си.
Паричната сума била изплатена на ответницата И.М. на 24.01.2019 г., а на
ответницата П.П. на 28.01.2019 г.
Спорен между страните е
въпросът по какъв начин е следвало да
бъде извършено погасяване на задължението. Съдът намира следното:
В процесния договор не е
предвидено място на изпълнение на задължението на арендатора, поради което е
приложим предвиденият в чл. 68, б „а“ ЗЗД ред, според който, ако
местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на
задължението, изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора
по време на изпълнение на задължението, когато се касае за парични задължения. Паричните
задължения по правило са „носими“ от кредитора, а не „търсими“ от длъжника. В
случая ищецът твърди, че не е разполагал с информация относно местожителството
на кредитора, поради което не е могъл да изпълни своевременно задължението си. Съдът
намира, че посочената от ЕТ „Лачко – П.П.“ причина за неизпълнение е
неоснователна. В процесния договор действително са посочени единствено три
имена и единен граждански номер на арендатора И.Г., като относно адреса е
посочено, че същата е жител на с. Г.П.. От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелката М. П.а, която извършва
арендните плащания от името на арендатора, се установява, че пред нея е
извършено устно упълномощаване от страна на И.Г.в полза на нейните внучки (П.П.
и И.М.) за получаване на арендните възнаграждения. Ето защо, свидетелката П.е
имала информация, че ответниците по делото са овластени да получат плащане по
процесния договор, каквото се твърди, че е извършвано и в предходните стопански
години. Свидетелката освен това заявява, че познава ответниците по делото, както
и че знае, че ответницата П.П. работи в кантората на адв. Вл. Ч. ***. При тези
данни, съдът не може да приеме за извинителна причината на кредитора за
несвоевременно изпълнение на задължението си. Макар и да не е бил известен точният
адрес на арендатора, то на свид. П.е бил известен адресът, на който може да
бъде открит пълномощникът на И.Г.– П.П., чрез която да бъде извършено надлежно
плащане.
Следва да се посочи
обаче, че дори да не е бил известен какъвто и да адрес, на който може да бъде
открит кредиторът, респ. неговият пълномощник, то разпоредбата на чл. 97, ал.
1, изр. второ от ЗЗД предвижда, че когато предмет на задължението е парична
сума, длъжникът може да се освободи от отговорност, като я остави за пазене в
банка по местоизпълнението, за което не му е необходимо разрешение от съд. С
депозираната писмена защита ищецът сочи, че не е могъл да стори това, тъй като
не са му били известни идентификационни данни по лична карта за лицето, в полза
на което се открива сметка. Съдът намира, че и тази посочена причина за
неизпълнение не е извинителна. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал.
3 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за ползване на платежни инструменти. На първо място, към 02.10.2018 г. (момента на
изпадане в забава) е действала Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти (Обнародвана в „Държавен
вестник“, бр. 37 от 4 май 2018 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2019 г.), която не
предвижда специални правила относно разкриването на банкови сметки в полза на
трети лица. На следващо място, не е вярно обстоятелството, че ищецът не е
разполагал с идентификационни данни на арендодателя. Процесният договор съдържа
както трите имена, така и единният граждански номер на лицето, като
самоличността му е удостоверена чрез извършена нотариална заверка на подписа на
това лице. Следва да се посочи, че това какъв е вътрешният ред в съответните
търговски банки за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени
изисквания за това, е организационен въпрос, но не и нормативна пречка – в този
смисъл Решение № 197 от 18.02.2014 г. на
ВКС, I т. о. Освен това, за да докаже забава на кредитора с последиците по
чл. 95 ЗЗД, длъжникът трябва да представи доказателства, че е предприел
действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за депозиране на парична сума в банка.
В случая арендаторът нито твърди, нито е представил каквито и да било
доказателства за това да е извършил опит да вложи паричното си задължение в
банка на сметка на арендодателя, което да му е било отказано по някаква
причина. На последно място следва да се посочи, че дори да са били налице практическите
затруднения за разкриване на банкова сметка ***ваността на вътрешните правила
на търговските банки с изискванията на закона, то арендаторът не е бил
ограничен единствено с разкриването на банкова сметка. *** чл. 97, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД, длъжникът е следвало да
остави за пазене в банка по местоизпълнението дължимата парична сума, като
законът не поставя изискване това да стане задължително чрез разкриване на
банкова сметка. ***двидения в чл. 605 и сл. ТЗ договор за наем на сейф в банка
по местоизпълнение на задължението. Аргумент за това е още, че разпоредбата на чл.
97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД предвижда, че по този ред се оставят за пазене в
банка не само пари, а още ценни книжа и други ценности, съхранението на които
не предполага разкриването на банкова сметка.
***, че за арендотара не
е налице извинителна причина за несвоевременно изпълнение на паричното му
задължение.
Спорен между страните е
и въпросът следвало ли е ответниците да
предоставят срок за изпълнение на арендатора, преди да прекратят договора
за аренда. Съдът намира следното:
Договорът за аренда се
прекратява при неизпълнение, съгласно общата хипотеза на чл.27,ал.1,т.2 ЗАЗ „по
общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго“ - т.е. налице е
препращане и към общия ред за прекратяване на договорите поради неизпълнение,
дължащо се на причини, различни от предвидените в ЗАЗ. Разпоредбата на
чл.28,ал.1 ЗАЗ, на която се позовават арендодателите в изпратеното да ищеца
уведомление за разваляне на договор, урежда предвидено в специалния закон
специфично основание за разваляне - прекратяване поради неизпълнение,
изразяващо се в забава за арендно плащане за повече от три месеца. При тази
форма на неизпълнение, и когато договорът за аренда няма за предмет държавни
или общински земи по арг. от чл. 28, ал. 3 ЗАЗ, ЗАЗ предвижда отклонение от
общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон
случаи - пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради
неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен.
Поради тази причина не е необходимо пред съдията по вписванията да се
представят доказателства за отправено предизвестие. Ако в договора е предвидено
такова задължение, арендодателят, упражняващ потестативното право, следва да се
съобрази с тази уговорка. В случая обаче процесният договор не предвижда
задължение на арендодателя да предостави подходящ срок за изпълнение. В този
смисъл – т. 1 от Тълкувателно решение от
20.07.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната
от ищеца съдебна практика на ВКС в писмената защита, касаеща извънсъдебното
прекратяване на арендни договори, е от 2012 г. и 2013 г., което е преди по
тълкувателен ред да бъде уеднаквена съдебната практика. Ето защо посочените
определения не следва да бъдат вземани предвид.
Допълнително условие,
което специалната норма на чл. 28 от ЗАЗ поставя, е договорът за аренда да не е
сключен за срок, по-дълъг от 10 години, за да може да бъде развален
извънсъдебно. В случая договорът е сключен за срок от 10 стопански години, т.е
развалянето му поради забавяне на арендното плащане, може да стане
извънсъдебно, ако забавата е за повече от 3 месеца. В този смисъл е и
практиката на съдилищата – напр. Решение
№ 370/26.11.2019 г. по в. гр. дело № 557/2019 г. по описа на ОС В..
Посочи се, че ищецът е
изпаднал в забава за изпълнение на задължението си, считано от 02.10.2018 г.,
като тримесечният срок е изтекъл на 02.01.2019 г. За едностранното разваляне на
договора след тази дата е било достатъчно извънсъдебно да се уведоми ЕТ „Лачко –
П.П.“, че арендодателите едностранно развалят договора. Уведомлението за
разваляне на договора е с нотариална заверка от 08.01.2019 г., тоест след
изтичането на тримесечния срок за изпълнение, поради което в полза на
ответниците е било възникнало потестативното право да развалят едностранно
процесния договор, като облигационната връзка между страните е прекъсната. Вписаното
в Служба по вписвания прекратяване на договора за аренда е надлежно извършено.
Поради изложените
съображения предявеният положителен установителен иск за наличие на валидно
съществуващо облигационно отношение по сключен договор за аренда от 25.05.2011
г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния
иск, не се сбъдна и вътрешно процесуалното условие за произнасяне на съда по искането
по чл. 537, ал. 2, изр. посл. ГПК, касаещо отмяна на извършеното вписване на
прекратяване на процесния договор за аренда в Службата по вписвания гр. В..
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените по делото разноски в размер на сумата от по 360,00 лева в полза на
всяка от ответниците, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Направеното искане на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде присъдено само за
един адвокат на насрещната страна е неотносимо. Предвидено в чл. 78 ГПК правило
за заплащане на възнаграждение за един адвокат касае случаите, в които страната
е упълномощила повече от един адвокат. В случая всяка от ответниците е
упълномощила по един адвокат – адв. Ч., който е осъществявал процесуалното им
представителство в производството по делото пред РС В..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Лачко – П.П.“ ЕИК: *** против П.В.П., ЕГН: **********
и И.В.М., ЕГН: ********** иск за признаване за установено в отношенията между
страните на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че между тях съществува облигационно отношение, възникнало по силата на сключен
договор за аренда на земеделска земя № 799 от 25.05.2011 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 3209/03.06.2011 г. на нотариус с рег. № 339 в НК
на Р. Б., сключен между ЕТ „Лачко – П.П.“ и И.Г.Г..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „Лачко – П.П.“ ЕИК: ***
да заплати на П.В.П., ЕГН: ********** сумата от 360,00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „Лачко – П.П.“ ЕИК: ***
да заплати на И.В.М., ЕГН: ********** сумата от 360,00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. В.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: