Решение по дело №420/2018 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 173
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20181450200420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

21.11.2018 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІІ-ти наказателен

Състав

 

 

 

 

 

На

Двадесет и  първи   ноември    

 

Година

2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

 

Председател

ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ

 

Съдебни заседатели
 

 

 
Секретар

Валя Каменова

 

 
Прокурор                                                                     

 

 

 
Като разгледа докладваното от

Съдия БОЖИДАРОВ

 

АНХ

дело номер

420

по описа за

2018

година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

М.В.Т. *** обжалвала наказателно постановление  № Вр-17-ДНСК -82/26.06.2018 г. на зам.-началник ДНСК  - София, с което на основание чл. 233 вр. чл. 239  ал.1 т.2 и чл. 222 ал.1 т.15  ЗУТ  е санкционирана с глоба в размер на 100.00 лева  за нарушение на чл. 148 ал.7 от ЗУТ.

  

В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното НП при нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН – липса на описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обсттоятелствата при които е извършено и доказателствата които го потвърждават. Претендира се за маловажност на нарушението при алтернативност за неговата формална доказаност с последващо  приложение на чл. 28  и чл. 39 ал.1 ЗАНН.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована не се явава и не се представлява.  Депозирала е писмено становище  с окето доразвива доводите в жалбата.

Въззиваемата страна ДНСК -редовно призована, представлява се от ю.к Харалампиева, която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Събрани са множество писмени доказателства.  Снети са показания от актосъставителя  и свидетелите при съставяне на акта.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, приема от фактическа страна за установено следното:

Представен по делото е АУАН  № Вр-17/26.03.2018 година, съставен  срещу   М.В.Т. , за това, че  като Главен архитект на Община-Мездра на 15.01.18 година  издала разрешение за строеж №4/15.01.2018 година, за „Оптична кабелна линия и канална мрежа  на БТК-АД, от ул. „П.Славейков“1 до ул. „Ст. Караджа“1, офис гр. Мездра, находящ се на ул. „Св.Св. Кирил и  Методий““, ул. „Просвета“, ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Ст. Караджа“ в гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, с което е разрешила на „Римекс“  ООД- Враца да извърши  гореописания  строеж в имот в който същото дружество е  извършило незаконен строеж, преди същия да бъде премахнат или узаконен.  Нарушението е квалифицирано по чл. 148 ал.7 ЗУТ.

Въз основа на това наказващия орган издал атакуваното НП , с което при идентичност  на нарушението и правната квалификация , наложил на Т. глоба в размер на 100.00 лева.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка, след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи ,становищата на участниците  в процеса и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното :

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението и място на извършването , като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Имайки предвид горното ,съдът намира  по отношение на соченото нарушение следното :

Жалбата е основателна  .

Административно наказателното производство е образувано  и протекло при съществено нарушение на процесуалните правила.Налице е неясно и неточно описание на нарушението, което ограничава правото на защита  на  жалбоподателя,за което съдът следи служебно  .  Административния процес е строго  формална процедура , при която съобразно разпоредбата на чл. 57  ал.1 ЗАНН  следва  санкционния акт  - издаденото НП , да съдържа в себе си конкретно изброени реквизити  в т.ч.място и дата   на нарушението.   Изискването за тях е свързано  с  описанието на нарушението, дата  и място на извършване, нарушени законни разпоредби и съответстващи  по вид  и размер  наказания.  Датата и мястото на нарушението  е от изключително значение , тъй като е обвързана с обстоятелствата на неговото извършване, поради и  което   се преценяват от съда не само във връзка  с конкретното нарушение, но и съобразно служебна преценка  за давност ,  компетентност и подсъдност при обжалване . Липсата на  посочване на дата на нарушението и мястото на извършване представлява съществено процесуално  нарушение грубо  ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, поради което при такава констатация  НП подлежи на отмяна , като не законосъобразно.  В този смисъл  в НП  липсва  както дата на нарушението , така и място на неговото извършване.  Отразена е хронология по извършена проверка и съответни действия , касаещи издадено разрешение за строеж №4/15.01.2018 година от жалбоподателката   в качеството й на Главен архитект на Община-Мездра, но тези документи не позволяват по аналогия извеждането на извод за място на нарушението , след като законът задължава изписването на този реквизит.В НП не е отразено  кога е извършено това нарушени и къде, а само факта  на проверка по неговото установяване  не може да запълни тази законова празнота.  Ето защо НП е  издадено в нарушение на императивните разпоредби  на задължителен  реквизит на   санкционен акт по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН. Това основание  е достатъчно с оглед неговата абсолютна порочност НП да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество относно обект , субект , обективна и субективна страна .  На следващо място в АУАН също не е посочено място на нарушението, което е друго самостоятелно  нарушение на чл. 42 т. 3 ЗАНН. Този пропуск  не е саниран в НП по реда на чл. 53 ал.1 ЗАНН и не може да бъде  поправен в стадии на съдебно производство ,тъй като Районния съд действа като съответна въззивна инстанция в производства по ЗАНН и извършва цялостен контрол за законосъобразност на протеклото административно – наказателно производство.

Мотивиран от горните съображения ,  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН този състав на РС-Мездра                                

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно  наказателно постановление  № Вр-17-ДНСК -82/26.06.2018 г. на зам.-началник ДНСК  - София, с което М.В.Т. *** на основание чл. 233 вр. чл. 239  ал.1 т.2 и чл. 222 ал.1 т.15  ЗУТ  е санкционирана с глоба в размер на 100.00 лева  за нарушение на чл. 148 ал.7 от ЗУТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните  ,че  е обявено.

 

 

 

 

                                                          Районен съдия: