Определение по дело №305/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 218
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20235300200305
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Частно наказателно
дело № 20235300200305 по описа за 2023 година
С постановление от 27.01.2023г. Окръжна прокуратура Пловдив е
прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК наказателното
производство по ДП №299/2017г. на Отдел Икономическа полиция при ОД на
МВР гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Против постановлението е подадена жалба от пострадалото лице чрез
Министъра на финансите. Сочи се, че наказателното производство е
започнало по уведомление от НАП въз основа на влязъл в сила РА с който на
„***“ ООД били установени задължения по ЗДДС в особено големи размери –
330257,90лв. за периода от м.01.2011г. до м.05.2014г. – проверен и потвърден
от две съдебни инстанции. Твърди се, че неправилно е прието, че за периода
от м.01.2011г. до м.01.2013г. е изтекъл давностен срок за наказателно
преследване, а за останалата част от разследвания период – липсват
доказателства; че атакуваното постановление само изрежда събрани
доказателства, но не ги анализира; че е налице несъответствие между
посоченото в заключение правно основание за прекратяване на наказателното
производство (чл.24 ал.1 т.1 от НПКдеянието не е извършено или не
съставлява престъпление“) и мотива на прокурора за изтекла давност. Въз
основа на всички тези твърдения жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното постановление като необосновано и да се върне на ОП Пловдив.

Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената
служебна проверка приема за установено следното:
По допустимостта: жалбата е подадена от лице, което има качеството на
1
пострадал и разполага с право на жалба по смисъла на чл.243 ал.3 от НПК.
По основателността – настоящият съдия-докладчик намира
възраженията в жалбата за основателни по следните съображения:

В атакуваното постановление като основание за прекратяване е
посочена хипотезата на ал.1 т.1 на чл.243 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК
словесно посочена като „деянието не е извършено”).
Наблюдаващият прокурор не е изложил в атакуваното постановление
установената от него фактическа обстановка.
Мотивите на атакуваното постановление съдържат:
- данни за обвинението за което се води разследването като
квалификация, място и време, както и обстоятелството, че се води срещу
неизвестен извършител;
- изброяване на имената на разпитаните свидетели в досъдебното
производство;
- изброяване на събраните писмени доказателства;
- кратък анализ на доказателствата, състоящ се буквално в извод,
че показанията на свидетелите Л. и К. потвърждават данните от РА; че от
последния месец от инкриминирания период реалното ръководство на
дейността на дружеството е извършвана от лицата М.М. и А.Г.; че
свидетелката З. е осчетоводявала предоставените й от последните двама
първични счетоводни документи;
- твърдение, че съгласно чл.80 ал.1 т.3 от НК е изтекъл 10-
годишния давностен срок в частта от 01.01.2011г. д0 01.01.2013г.;
- твърдение, че в обезпечените от НАП доказателства не се
съдържат данни за лицата, на които са извършени продажбите, поради което и
не могат да се съберат доказателства, които по безспорен начин да сочат на
извършено престъпление и за лицата, които са го извършили.
Въз основа на това изложение наблюдаващият прокурор е направил
извод, че не е извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК и е прекратил наказателното производство.

При съпоставка на обстоятелствената част на атакуваното
2
постановление със обема на събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът счита, че обстоятелствената част на постановлението на
ОП за прекратяване на наказателното производство не съдържа какъвто и да е
анализ на дванадесетте книжни тома физически събрани доказателства,
тяхното съотнасяне към разследваното престъпление и възможността да
обосноват авторство, както и действалата към разследвания период
нормативна данъчна уредба, касаеща установените закононарушения.
Изброяването им е практически безсмислено за обосноваването на извода на
наблюдаващия прокурор за изтекла давност, а извода за невъзможност да се
съберат доказателства е необоснован.

От такъв „анализ” на доказателствата, направен от наблюдаващия
прокурор, съдът може да направи единствено извод за практически липсващи
мотиви за прекратяването на наказателното производство, което прави
постановлението незаконосъобразно и необосновано и целенасочен отказ от
правосъдие. Поради това и атакуваното постановление като необосновано
следва да бъде отменено.

Видно от квалификацията на деянието за което е образувано
досъдебното производство – то е за продължавано престъпление. Отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление, не се оценяват като
самостоятелни престъпления, а като елементи от едно престъпление. То е
довършено тогава, когато е приключило последното деяние. Съгласно чл. 80
ал.3 от НК Давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато,
както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им, т.е.
считано от 31.05.2014г. Следователно преценката на държавното обвинение
за изтекла погасителна давност за част от включените деяния и за част от
инкриминирания период – е незаконосъобразно. Нещо повече,
незаконосъобразна е и преценката на наблюдаващия прокурор, игнорираща
цитираното от самия него в атакуваното постановление, спиране на
наказателното производство. Така че, според настоящия съдия-докладчик,
прекратяването на наказателното производство на коментираното основание е
3
незаконосъобразно и достатъчно като самостоятелно основание да бъде
отменено.

Воден от горното и на основание чл.243 ал.4 и ал.5 т.3 от НПК съдът
намира, че обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура е
необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се
върне за доразследване с изпълнение на дадените в мотивите на настоящото
определение указания.
Поради горното, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 27.01.2023г. на Окръжна прокуратура
Пловдив, с което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК
наказателното производство по ДП №299/2017г. на Отдел Икономическа
полиция при ОД на МВР гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото
на прокурора за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира от прокурора и да се
обжалва от Министъра на финансите – пред Пловдивския Апелативен съд в
седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4

Съдържание на мотивите

С постановление от 27.01.2023г. Окръжна прокуратура Пловдив е прекратила на
основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК наказателното производство по ДП №299/2017г. на
Отдел Икономическа полиция при ОД на МВР гр. Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Против постановлението е подадена жалба от пострадалото лице чрез Министъра на
финансите. Сочи се, че наказателното производство е започнало по уведомление от НАП въз
основа на влязъл в сила РА с който на „***“ ООД били установени задължения по ЗДДС в
особено големи размери – 330257,90лв. за периода от м.01.2011г. до м.05.2014г. – проверен
и потвърден от две съдебни инстанции. Твърди се, че неправилно е прието, че за периода от
м.01.2011г. до м.01.2013г. е изтекъл давностен срок за наказателно преследване, а за
останалата част от разследвания период – липсват доказателства; че атакуваното
постановление само изрежда събрани доказателства, но не ги анализира; че е налице
несъответствие между посоченото в заключение правно основание за прекратяване на
наказателното производство (чл.24 ал.1 т.1 от НПКдеянието не е извършено или не
съставлява престъпление“) и мотива на прокурора за изтекла давност. Въз основа на всички
тези твърдения жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното постановление като
необосновано и да се върне на ОП Пловдив.

Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна
проверка приема за установено следното:
По допустимостта: жалбата е подадена от лице, което има качеството на пострадал и
разполага с право на жалба по смисъла на чл.243 ал.3 от НПК.
По основателността – настоящият съдия-докладчик намира възраженията в жалбата за
основателни по следните съображения:

В атакуваното постановление като основание за прекратяване е посочена хипотезата
на ал.1 т.1 на чл.243 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК (и словесно посочена като „деянието
не е извършено”).
Наблюдаващият прокурор не е изложил в атакуваното постановление установената от
него фактическа обстановка.
Мотивите на атакуваното постановление съдържат:
- данни за обвинението за което се води разследването като квалификация, място и
време, както и обстоятелството, че се води срещу неизвестен извършител;
- изброяване на имената на разпитаните свидетели в досъдебното производство;
- изброяване на събраните писмени доказателства;
- кратък анализ на доказателствата, състоящ се буквално в извод, че
показанията на свидетелите Л. и К. потвърждават данните от РА; че от последния месец от
инкриминирания период реалното ръководство на дейността на дружеството е извършвана
от лицата М.М. и А.Г.; че свидетелката З. е осчетоводявала предоставените й от последните
двама първични счетоводни документи;
- твърдение, че съгласно чл.80 ал.1 т.3 от НК е изтекъл 10-годишния давностен
срок в частта от 01.01.2011г. д0 01.01.2013г.;
- твърдение, че в обезпечените от НАП доказателства не се съдържат данни за
лицата, на които са извършени продажбите, поради което и не могат да се съберат
доказателства, които по безспорен начин да сочат на извършено престъпление и за лицата,
които са го извършили.
Въз основа на това изложение наблюдаващият прокурор е направил извод, че не е
извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и е прекратил
1
наказателното производство.

При съпоставка на обстоятелствената част на атакуваното постановление със обема
на събраните в досъдебното производство доказателства, съдът счита, че обстоятелствената
част на постановлението на ОП за прекратяване на наказателното производство не съдържа
какъвто и да е анализ на дванадесетте книжни тома физически събрани доказателства,
тяхното съотнасяне към разследваното престъпление и възможността да обосноват
авторство, както и действалата към разследвания период нормативна данъчна уредба,
касаеща установените закононарушения. Изброяването им е практически безсмислено за
обосноваването на извода на наблюдаващия прокурор за изтекла давност, а извода за
невъзможност да се съберат доказателства е необоснован.

От такъв „анализ” на доказателствата, направен от наблюдаващия прокурор, съдът
може да направи единствено извод за практически липсващи мотиви за прекратяването на
наказателното производство, което прави постановлението незаконосъобразно и
необосновано и целенасочен отказ от правосъдие. Поради това и атакуваното постановление
като необосновано следва да бъде отменено.

Видно от квалификацията на деянието за което е образувано досъдебното
производство – то е за продължавано престъпление. Отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление, не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като
елементи от едно престъпление. То е довършено тогава, когато е приключило последното
деяние. Съгласно чл. 80 ал.3 от НК Давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното
действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните
престъпления - от прекратяването им, т.е. считано от 31.05.2014г. Следователно
преценката на държавното обвинение за изтекла погасителна давност за част от включените
деяния и за част от инкриминирания период – е незаконосъобразно. Нещо повече,
незаконосъобразна е и преценката на наблюдаващия прокурор, игнорираща цитираното от
самия него в атакуваното постановление, спиране на наказателното производство. Така че,
според настоящия съдия-докладчик, прекратяването на наказателното производство на
коментираното основание е незаконосъобразно и достатъчно като самостоятелно основание
да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.243 ал.4 и ал.5 т.3 от НПК съдът намира, че
обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура е необосновано и незаконосъобразно
и следва да се отмени, като делото се върне за доразследване с изпълнение на дадените в
мотивите на настоящото определение указания.
Поради горното, Съдът:
2