Р Е Ш Е Н И
Е
№ 17.06.2024
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав
на ………двадесети
май………….……две хиляди двадесет и четвърта година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
гражданско дело ……….№ 7 по описа за 2021
година……....…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н.Ж.П.
***, ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул. „Славянска” № 6, офис 10,
чрез адв. П.К. от САК, с която се предявяват срещу
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД – София, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: град София, район Изгрев, бул. „Г.М.Д.“ № 1
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ
във вр. с чл. 86
ЗЗД. Ищецът претендира сумата 180 000 лева - като
частичен иск от 240 000 лева (след допуснато изменение на иска в с.з. на
20.05.2024 година) – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП, реализирано на 10.07.2020 година, ведно със законните лихви върху тази
главница от 19.07.2020 година до окончателното разплащане. Претендират
се и направените в съдебното производство разноски и присъждане на адвокатски
хонорар на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв с ДДС.
Ищецът твърди, че е
пострадал при ПТП, реализирано на 10.07.2020 година при следната фактическа
обстановка: На 10.07.2020 година, в град Харманли ищецът се возил като пътник
на мотоциклет „******“ с peг. № ******, управляван
от А.М.С.. Около 22:10 ч., по време на движение по улица „Васил Левски“, в
района на болницата, водачът С. нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал ПТП с л.а. „******“, рег. № ******, управляван
от Р.Д.Р.. Вследствие на удара ищецът получил травматични увреждания както
следва: Травматичен шок; Тежка черепно-мозъчна
травма; Хеморалгия суоарахноидалис
травматика; Контузио церебри, фрактура на 1-во ребро и
контузия на бял дроб, епидурален хематом с размери 3
см на 1 см в съвкупност с двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
както и силен психически стрес.
След инцидента
пострадалият бил настанен в ОАИЛ при „МБАЛ - Хасково“ АД в неадекватно
състояние след загуба на съзнание, с контузия на бял дроб и психомоторна
възбуда, като при транспортирането си до болницата от екип на ЦСМП повърнал
няколкократно кървави материи. Веднага му били направени параклинични
и образни изследвания, както и консултации с интензивист
и неврохирург. От КАТ на ЗЧЯ, ВС и гл. мозък
установили данни за двустранна САХ, преимуществено в ляво. Вдясно темпоро- окципитално и към базата
била установена фрактура крании с въздушна колекция -
пневмоцефалия. От КАТ на бял дроб и медиастинум се установила фрактура на първо ребро и контузионни промени в десен бял дроб. Предвид изключително
тежкото му състояние при постъпване в отделението бил започнат активен
мониторинг на основните жизнени показатели, както и интензивна парентерална терапия. На 13.07.2020 г. пострадалият бил
изписан от ОАИЛ с окончателната диагноза Травматичен шок и насочен към
отделението по неврохирургия, където веднага бил настанен в състояние на сомнолентност с ГСК - 10 и с психомоторна възбуда на
моменти. Направени му били отново параклинични и
образни изследвания, при които били установени оформени интрацеребрални
хематоми в ляво фронтално и темпорално и САХ в ляво темпорално. Установен бил епидурален хематом в дясно темпорално с ширина на слоя 0.5
см. Констатирано било също така и охлузване в дясно тораколумбално.
На 17.07.2020 г. бил направен контролен КТ, който установил, че описаният САХ в
ляво темпорално персистира. За овладяване на
констатираните увреждания на ищеца била назначена медикаментозна терапия, след
което на 23.07.2020 г. той бил изписан с окончателната диагноза Тежка
черепно-мозъчна травма; Хеморалгия субарахноидалис травматика; Контузио церебри и
му била предписана медикаментозна терапия за дома. В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, Н.Ж.П. търпял силни болки
и много страдания, като същият не се чувствал добре физически и емоционално.
Инцидентът се
отразил на начина му на живот - ищецът ограничил социалните си контакти, станал
неспокоен, нервен и постоянно си припомнял моменти от деня на претърпяното ПТП.
Вследствие на
получените наранявания ищецът бил няколко дни в кома и в състояние с реална
опасност за живота, тъй като били увредени основните му жизнени функции. След
изписването от болницата му се наложило дълго време да спазва режим на покой и
да не се натоварва физически и психически. Той не бил в състояние да се грижи
за себе си, нито да се самообслужва, поради което се нуждаел от чужда помощ.
Възстановяването му продължило изключително дълго и било придружено с много
болки и дискомфорт. Вследствие на удара в главата Н.П.
нямал спомен от случилото се, като му се губели и много моменти преди и след
самия инцидент. Преди процесното ПТП ищецът бил в
отлично здравословно състояние, без никакви оплаквания и проблеми от
здравословен характер. Водил активен начин на живот, излизал постоянно с
приятели. След инцидента за дълго време бил лишен от възможността да води предишното
си ежедневие, а оплакванията от болки и дискомфорт по
контузионните места не били отшумели и към момента.
Освен тях ищецът изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който се
отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и
щял да остане за цял живот в неговото съзнание.
С оглед влязло в законна сила
решение на наказателния съд № 143/18.07.2023 г. по НОХД № 288/23 г. по описа на
ОС-Хасково, ищецът заявява, че вината и противоправността
на извършеното от водача на „******“ с peг. № ****** нарушения на
правилата за движение по пътищата деяние А.С. са установени. Прави следните уточнения по отношение процесното
ПТП: На 10.07.2020 г., около 22.10 ч. в гр. Харманли, по ул. „Васил
Левски“, до паркинга на МБАЛ Харманли, при управление на МПС - мотоциклет „******“,
с рег. № ******, А.С. нарушил правилата за движение по пътищата - чл.23, ал.1
от ЗДвП - „Водачът е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго ППС, че да може да избегне удряне в него, когато намали
скоростта или спре рязко“ и по непредпазливост причинил на Н.П. телесни
повреди, вкл. и тежка такава, изразяваща се в постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, което се дължи на епидурален хематом с размери 3 см на 1 см в съвкупност с
двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки…“
За увреждащия
мотоциклет „******“ с peг. № ******, управляван
от А.М.С. на процесната дата, била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, гр. София, по застрахователна полица BG/30/120001041026, със срок на валидност
от 15.04.2020г. до 15.04.2021г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение
пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД -. София и
представил всички документи, с които разполага ( с писмо с обратна разписка от
04.09.2020 г.). Били образувани щети № 0801 - 004864/ 2020-01 и № 0801-004314/
2020-01-02, но и до настоящия момент ответникът не бил заплатил обезщетение.
Поради това, на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Претенцията за обезщетение е
съединена с тази за законните лихви с правно основание чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ
във вр. с чл. 86
ЗЗД.
Ищецът претендира законни лихви върху главницата считано от 19.07.2020година,
като препраща към разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от КЗ, уреждаща задължението на
застрахования да уведоми застрахователя в седемдневен срок от настъпване на
застрахователното събитие.
Ответникът по делото „ЗАД ДаллБогпЖивот
и здраве” АД заема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава като безспорно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния
мотоциклен „******“ с рег. № ******, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/120001041026, сключена със „ЗАД ДаллБогпЖивот
и здраве” АД. Оспорва механизма на ПТП. Настоява, че представеният с ИМ констативен протокол за ПТП № 32/10.07.2020 г. на ОД на МВР - гр. Харманли
не представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила досежно
механизма на ПТП, причините и обстоятелствата, при които същото е възникнало.
Ето защо твърдените от ищеца причини и обстоятелства за настъпване на процесното ПТП следвало да бъдат доказани от ищеца.
Ответникът твърди, че вина за настъпване на инцидента има единствено водач на
МПС марка „******“, с per. № ******,
който предприел внезапно спиране без видима или внезапно появила се причина за
това.
От тук - липсвал
основният елемент от фактическия състав на деликта –
вината на водача на застрахования при ответника мотоциклет и не следвало да се
ангажира отговорността на дружеството-ответник за заплащане на претендираното обезщетение.
В условията на евентуалност ответникът въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Ж.П., изразяващо
се в пътуване на процесния мотоциклет без поставена на главата предпазна каска.
Прави се искане за намаляване на размера на обезщетението пропорционално на
приноса на ищеца.
На следващо място ответникът изтъква, че претендираният от ищеца размер на обезщетение е
необосновано завишен - несъобразен с реално понесените от ищеца болки и
страдания в резултат на причинените увреждания от процесното
ПТП, надвишаващ значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите
обезщетение, както и с приноса на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносните
последици от него. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените в исковата молба
телесни наранявания в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Счита, че представените с ИМ медицински документи са недостатъчни и не
обосновават нито твърдените телесни наранявания, респ. неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински документи за
проследяването на здравословното състояние на ищеца, медицински документи
относно възстановителните процеси, контролни прегледи. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца за това, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителният процес, както и че същият продължава да изпитва физически и
психически болки, неудобства и да търпи затруднения. Позовава се на липса на
актуални консултации с неврохирург и травматолог, от които да е видно как е
протекъл оздравителният процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, има
ли необратими последици за здравословното състояние на ищеца, както и за
търсена допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, последващо лечение и консултации със специалисти. Оспорва
се твърдението, че ищецът е променил поведението си и е претърпял
неблагоприятни психически изживявания като пряка и непосредствена последица от
ПТП.
Ответникът оспорва и акцесорната претенцията за лихва, в частност началния
момент, от който същите са дължими. Твърди, че ищецът заявил претенцията си в
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД на 09.09.2020 г., с писмо вх. № 3119. С писмо, изходящ № 3719
/23.09.2020 г. дружеството-ответник поискало представяне на допълнителни
документи. Поради непредставянето на такива документи в рамките на законоустановения в КЗ срок за окончателно произнасяне по
предявени пред него застрахователни претенции, с писмо изх. № 5006/07.12.2020
г. ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Счита, че в
случай на уважаване на главния иск законна лихва върху главницата в хипотезата
на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ ще се дължи считано от 07.12.2020
г., когато застрахователят е постановил окончателен отказ за изплащане на процесното обезщетение.
С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да му присъди деловодните
разноски. Моли за отхвърляне и на акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД - по съображения за неоснователност и недоказаност на главния
иск. В случай, че съдът намери
иска за основателен, моли да бъде намален размерът на обезщетението и да се
приложат правилата по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 372
ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа всички въведени
твърдения, доводи и възражения. Оспорва възраженията на ответника. Оспорва
въведеното възражение за съпричиняване на резултата и
намира същото за недоказано. Настоява, че претендираният
размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52 ЗЗД и константната
съдебна практика по подобни дела. По акцесорния иск
допълва, че тъй като ответникът не оспорва обстоятелството, че е бил уведомен
от делинквента за настъпилото застрахователно
събитие, то началният момент на дължимост на
законните лихви бил след изтичането на седмия ден от датата на събитието.
Алтернативно, следвало да се приеме, че законните лихви се дължат най-късно от
04.09.2020 година, когато ищецът подал уведомление за застрахователното събитие
до дружеството-застраховател.
В срока по чл. 373
ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на допълнителната искова молба. Поддържа
въведените с отговора възражения и оспорвания, както и направените искания. Поддържа
направеното възражение срещу твърденията на ищеца за изключителна вина за настъпване на ПТП само у водача на л.а. „***“.
Настоява, че ищецът, заявявайки претенцията си пред застрахователя, не е
декларирал банкова сметка, ***, като счита, че това съставлява нередовност на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Присъда №
6/23.01.2023 година, постановена по НОХД № 259/2022 година по описа на
РС-Харманли, съдът е признал подсъдимия А.М.С. за виновен в това, че на 10.07.2020 година,
около 22:10 часа в гр. Харманли, по ул. “Васил Левски“, до паркинга на МБАЛ
Харманли, при управление на МПС - мотоциклет „******“ с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.23 ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и по
непредпазливост причинил на Н.Ж.П. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128
от НК, което се дължи на епидурален хематом с размери
3 см на 1 см в съвкупност с двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки –
престъпление по чл.343, ал. 1, б. "б", предл.
1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Анализирайки изложената в мотивите на
наказателния съд фактическа обстановка и съпоставяйки я със събраните по
настоящото дело доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм
на ПТП:
На 10.07.2020 година
около 21:00 часа А.С., Н.П. и други младежи се срещнали на новия пазар в град
Харманли, намиращ се в близост до съдебната палата в същия град и магазин „Алан
маркет”. На мястото на срещата А.С. пристигнал с
мотоциклет „******“ с рег. № ******, а Р.Р. - с лек
автомобил марка „******“, с ДКН ******. След 21 часа Р. потеглил с управлявания
от него автомобил, а след него с мотоциклет марка „******“ с рег. № ******
потеглил А.С.. При него, на пасажерското място се качил ищецът Н.П., като
поради това, че водачът на мотоциклета имал само една каска, той я сложил на
главата си, а Н.П. се возил без предпазна каска или други предпазни средства.
Така пътували из града – отпред лекият автомобил, а след него – мотоциклетът. Около 22 часа двете превозни средства, в
посочената последователност, се движили по ул.“ Васил Левски“, в град Харманли,
в посока от ресторант „Приказките“, към стадион „Хеброс“ в град Харманли.
Пътният участък бил прав, без неравности по него, като положената пътна
настилка била изградена от едрозърнест асфалт. Пътната настилка била суха,
движението се осъществявало в тъмната част на денонощието и пътят бил осветен
от улично осветление и нямало движение по него. ППС били с включени къси
светлини. Около 22:10ч. те се движили към паркинга на МБАЛ - Харманли, намиращ
се на ул.“Васил Левски“ в град Харманли срещу дом № 81, при което св. Р. видял
на тротоара приятеля им св. Тихомир С. и преустановил движението на управлявания
от него лек автомобил, за да си поговорят. В това време водачът А.С.,
управлявайки мотоциклета марка „******“, на разстояние от 5-6 м. зад л.а., със
скорост от 38 км/час, също видял св. С., но не възприел спрелия лек автомобил,
управляван от Р.Р., не намалил скоростта на
управлявания мотоциклет, не предприел никакви действия за преустановяване на
движението или заобикаляне на спрелия лек автомобил и се ударил в л. а. „******“,
с ДКН ******, управляван от Р.. В резултат на удара, тялото на Н.П. полетяло и
паднало на пътното платно, пред лекия автомобил. Бил подаден сигнал на „Национална
система 112‘‘ на МВР и място пристигнал екип на ЦСМП-Харманли, който отвел Н.П.
за оказване на спешна медицинска помощ в МБАЛ-Хасково. Там той престоял 13 дни
и бил изписан на 23.07.2020 година.
Възприетата от съда
фактическа обстановка намира опора в гласни доказателства – показанията на делинкветна А.М.С., както и от показанията на св. Р.Д.Р. –
водач на автомобила „***“, както и от писмените доказателства, събрани по НОХд № 259/2022 година по описа на РС-Харманли и заключението
на КСМАТЕ.
Според заключението
по назначената в исковото производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в резултат на претърпяното ПТП Н.Ж.П.
е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма – счупване на
черепа, навлизане на въздух в черепната кухина, контузия на мозъка и кръвоизлив
в него, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с дебелина на слоя 0,5 см,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; гръдна травма – счупване на първо ребро
вдясно, контузия на белия дроб, охлузвания на гръдния кош и поясната
област. Лечението на П. е продължило две седмици в условията на болничното
заведение, но възстановяването е продължило повече. Кръвоизливите в мозъка ,
меките мозъчни обвивки над твърдата мозъчна обвивка са били овладени
медикаментозно. Не е била налице компресия и дислокация на мозъка и по тази
причина не е била предприета операция. Вещото лице - съдебен лекар пояснява, че
резорбцията на кръвоизливите обичайно продължава 2-3 месеца след овладяването
им, а счупването на черепните кости зараства за около три месеца; въздухът се
резорбира за около 2 месеца; контузията на белия дроб се възстановява за около
4 седмици, но съществува опасност от инфекция за повече от 30 дни; счупеното
ребро се възстановява за по-малко от 30 дни; охлузванията се възстановяват за
около две седмици. Вещите лица от комплексната
експертиза са категорични, че получените от Н.П. увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а
съдебният лекар допълва, че ищецът е получил ЧМТ именно поради това, че не е
носил предпазна каска за глава в момента на пътуването върху мотоциклета,
политането, падането и контакт с терена. В същото време, осланяйки се на своя
опит в.л. съдебен лекар споделя, че при подобни произшествия е много висока
степента на вероятност – ако пострадалият е с каска, то главата да бъде защитена,
но да се достигне до сериозна и често животозастрашаваща
шийна травма. От медицинските данни по делото и
естеството на получената от Н.П. травма, съдебният лекар заключава, че при Н.П.
е имало загуба на съзнание във връзка с процесната
черепно-мозъчна травма. Пояснява, че фактът на изписването на П. от лечебното
заведение сочи на направена от лекуващите лекари преценка, че опасността за
живота на П.е била отпаднала. Резорбцията на хематомите продължавала до 6
месеца, през този период пациентът можел да има характерна симптоматика –
намалена неработоспособност, световъртеж, психични отклонения, нарушение на
професионалните и битови занимания, главоболие.
Обичайно, в този период пациентът подлежал на наблюдение – тъй като имало
опасност от нерезорбиране на хематомите или оставане на кухини в мозъка на
мястото на резорбцията. В конкретния случай, Н.П. не е бил проследяван след
изписването (извън един преглед на първия месец след ПТП) и няма медицински
данни за това как е протекъл процесът на възстановяването му и дали е било
прилагано извънболнично медикаментозно лечение.
От автотехническата част на експертизата, която в тази част
намира опора в съвкупния доказателствен материал е
несъмнено, че за водача на мотоциклет „***“ е съществувала техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно аварийно спиране –
при проявено надлежно внимание и наблюдение на движещия се пред него автомобил.
По делото
е назначена и изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице-
неврохирург. От заключението се установява, че ищецът е бил лекуван в НХО към МБАЛ-Хасково.
След приключването на болничното лечение на П. били назначени контролни
прегледи за проследяване на състоянието и контрол на терапията. Бил е извършен
един такъв преглед – на 21.08.2020, като други медицински документи за прегледи
липсват. В устния си доклад вещото лице заключава, че възстановяването на физическото
здраве на ищеца след процесната ЧМТ е пълно. Позовава
се на съобщеното му от Н.П. при извършения за целите на експертизата преглед: П.
му съобщил, че приемал в продължение на шест месеца предписаните му след
хоспитализацията медикаменти, след което ги преустановил, тъй като нямал
оплаквания. По същата причина не се бил подлагал на допълнителни прегледи,
изследвания и лечение. В.л. пояснява, че след ЧМТ пациентите се подлагат на
шестмесечен контрол и лечение, за да не развият епилепсия. При ищеца нямало
данни за настъпване на подобно усложнение.
Заключенията
на извършените по делото експертизи са в рамките на поставените задачи, пълни,
обективни и компетентни, изводите на вещите лица кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира в пълен обем.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза, от заключението на
която се установява, че в резултат на процесния пътен инцидент, претърпяна от
него травма, както и търпени болки при Н.П. са настъпили негативни промени в
емоционалното му състояние. Психиката му и досега не е преработила травмата от
преживяното и това пречи на личността му да функционира нормално. За в бъдеще
съществувала вероятност при попадане в стресови ситуации и/или тежки житейски
моменти и събития, близки до тези с ПТП-то от 10.07.2020 година, отново да се
отключат същите стресови реакции и негативни психоемоционални
преживявания, а това ще доведе до трайни негативни изменения в психиката на
ищеца.
В хода на исковото производство са събрани
гласни доказателства за претърпени от ищеца вреди. Така, св. Т.К.И.– майка на ищеца, твърди, че е възприела
състоянието на Н. непосредствено след инцидента. Тъй като състоянието му било
много тежко, Н. бил откаран с линейка в МБАЛ – Хасково. По пътя в линейката той
губил съзнание, повръщал кръв и медицинските лица ги уведомили, че има опасност
за живота му. Н. бил подложен на интензивно лечение, наложило се да го
приспиват, тъй като поради кръвоизливите в мозъка му буйствал. Седем дни Н. бил
в медикаментозна кома, като лекарите информирали семейството, че във всеки един
момент може да настъпи влошаване и това вероятно ще наложи операция. След
седмия ден лекарите им казали, че кръвоизливите започват да се разсейват. Н.
бил преместен от интензивното в неврохирургично
отделение, като св. И.останала при него като придружител. От самото начало Н.
бил с катетър, на памперси, не приемал никаква храна и вода. След извеждане от интезивното отделение започнало захранване, прохождане и така – до
изписването му. След изписването Н., по лекарско предписание приемал лекарства
шест месеца, пазел се от слънце, били му забранени алкохол, цигари и шоколад.
След това Н. се явил пред комисия, която след извършена ЕЕГ преценила, че Н.
все още не е здрав и се налага да се пази още пет години. И до настоящия момент
Н. имал оплаквания – при застудяване на времето той получавал болки в кръста, в
крака, оплаквал се от главоболие. Преди инцидента Н. нямал здравословни и
психически оплаквания – работил, спортувал, не употребявал алкохол и наркотици.
След катастрофата станал много нервен, избухлив, бързо забравял. Около шест
месеца след травмата се опитал да се върне на работата си, но преценил, че вече
не е способен да я извършва, тъй като не можел да вдига тежести, чувствал болки
в кръста, имал нарушение в концентрацията и допускал грешки, - напуснал и сега
работил на друга, по-лека работа. Показанията на св. Ж.П. Х.– баща на ищеца, -
изцяло кореспондират с показанията на св. Иванова. В същото време свидетелят
споделя, че сега Н. заживял на семейни начала с едно момиче, отделил се на квартира и вече имал свой, отделен от родителите
си живот.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба сочи на предявен в условията на обективно кумулативно
съединяване пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Главният иск е с правно основание
чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и е за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания, негативни емоционални промени, както и
такива, които ищецът продължава да търпи, в размер на 180 000 лева, предявен
като частичен от 240 000 лева.
Искът е съединен с
претенцията по чл. чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ за законни лихви върху
главницата, считано от 19.07.2020 година – седем дни след датата, на която делинквентът е
уведомил (според ищеца) застрахователя за настъпилото събитие. Алтернативно,
законната лихва се претендира от 04.09.2020 година - датата, на която
застрахователят е получил претенцията за обезщетение, до окончателното
разплащане. Претенциите за законните лихви са такива за обезщетение за забавено
плащане и имат характера на акцесорни искове.
Ответникът оспорва главния иск с
възражение за липса на елемент на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД – вина на
водача на мотоциклета. Твърди, че не той, а друг водачът на л.а. „***“ има вина
за настъпването на произшествието, а от там – че няма основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя на А.С.. Въвежда се възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия поради неносене
на предпазна каска в момента на ПТП, за недоказаност на твърденията, касаещи
тежестта на уврежданията и периода на физическите и емоционалните страдания на
ищеца, а от там и за прекомерност на претендирания
размер на обезщетението. С тези доводи
ответникът претендира освобождаване от отговорност изцяло – чрез
отхвърляне на иска като неоснователен или за значително намаляване на размера на
дължимото обезщетение.
Отговорността на застрахователя за
обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от
сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача
на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото доказателства – изпратената до
ответника и получена от него по поща (за което не се спори) претенция, съдът
приема за доказано обстоятелството, че ищецът е уведомил
застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие на 04.09.2020
година. В същото време, по делото няма данни за това – такова съобщение да е
било направено от делинквента до застрахователя.
Съобразно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно
факти, чието осъществяване е установено с влязла в законна сила присъда и е
недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Обвързващ е извод, произтичащ от влязлата в законна сила присъда на
наказателния съд, че телесните повреди на пострадалия Н.Ж.П. са причинени противоправно и виновно от А.М.С., при процесното
пътно-транспортно произшествие, реализирано при управление
на мотоциклет
„******“ с рег. № ******.
За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови
предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента
по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства
настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на мотоциклет „******“ с рег. № ******, който е нарушил приетите от наказателния
съд правила за движение по пътищата.. Този си извод съдът основава на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
св. А. С., св. Р.Р.
и, главно, на заключението на КСМАТЕ в частта, в която вещото лице приема, че
няма други причини от технически характер за настъпване на процесното
ПТП, освен непроявеното внимание от страна на делинкветна
А.С., който е следвало да наблюдава внимателно движещия се пред него лек
автомобил „***“, така, че да бъде готов да реагира при спиране. Освен това,
експертите са категорични, че спирането на лекия автомобил е било неочаквано,
но не екстремно, т.е. ако А.С. е наблюдавал светлините на стоповете на предната
кола, то той би успял да предотврати настъпването на пътно-транпортното
произшествие, а с него и настъпването на вреди за ищеца.
Поради това съдът приема, че в основата на
пътния инцидент стои поведението на водача на застрахованото при ответника МПС
– той е нарушил посочените по-горе правила на ЗДвП и не е оборена презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното
деяние, твърдени от ищеца, а именно: пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, с постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за
живота, множество болки и страдания, затруднения в ежедневието, като и към настоящия
момент възстановяването на ищеца все още не е пълно.
Предвид заявените позиции, с доклада си по чл. 146 ал.
1 от ГПК съдът прие за безспорно това, че отговорността на виновния за деликта водач се покрива по силата на сключен при
ответника-застраховател и валиден към датата на процесното
ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед наличието на това правоотношение, главният
иск за обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация
чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и
негативни психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото паричният
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са еквивалентни на
сумата в размер на 80 000 лв. При определянето му съдът съобрази характера и
интензитета на претърпените от ищеца физически болки и психологически
страдания: В момента на настъпване на травмата
и в началото на лечението той е търпял интензивни болки и страдания, както и
загуба на съзнание. Веднага след настъпване на
ПТП ищецът е бил откаран по спешност в болнично заведение, където е бил
настанен – в началото за интензивно лечение, а след това – в специализирано неврохирургично отделение. В продължение на поне седем дни
животът на ищеца е бил застрашен поради настъпилите при мозъчната травма
хематоми. Поради тежестта на състоянието е бил приведен в медикаментозна кома,
бил е в невъзможност да приема вода и храна, изправен пред реална перспектива
за мозъчна операция. След овладяване на първоначалното състояние, се е наложило
постепенно прохождане и захранване, използване на катетър, а след това памперс.
В болничното заведение той не е бил в състояние да се самообслужва, това е наложило
оставане на майка му при него като придружител. Общо ищецът е бил
хоспитализиран за 13 дни – срок, сравнително непродължителен. Но следва да се
отчете интензитета на лечението, свързан с тежестта на получените травми,
довели до травматичен шок - ЧМТ със счупване на костите на черепа, - множество
извършени прегледи и изследвания, което само по себе си и в съчетание с
ограниченията, които се налага да търпи човек, настанен в стационара на
болничното заведение (а още повече – интензивно отделение), носи неприятни
емоционални преживявания. Безспорно е установено по делото, че в резултат на процесния
пътен инцидент ищецът е получил и гръдна травма – счупване на ребро, контузия
на белия дроб, както и множество охлузвания по тялото. След изписването от болничното заведение е
последвал дълъг възстановителен период – с оглед заключението на КСАТМЕ съдът
приема, че резорбцията на кръвоизливите е продължило около 2-3 месеца,
счупването на черепните кости е зарастнало за около
три месеца; въздухът се е резорбирал за около 2 месеца; контузията на белия
дроб се е възстановила за около 4 седмици, но през това време е съществувал
риск от инфекция за повече от 30 дни; счупеното ребро се е възстановило за около
30 дни, а охлузванията - около две седмици. В продължение на 6 месеца ищецът е
приемал медикаменти (св. Иванова), което е било наложително за да се постигне
максималната резорбция на мозъчните хематоми, както и за да не се развие
епилепсия. През този период се е налагало да спазва ограничения в бита, ежедневието и работата на ищеца.
Така, установи се, че шест месеца след събитието той се е опитал да се завърне
на своята работа, но това се е оказало невъзможно по причини, свързани с процесното увреждане. Сега той работи, но на значително
по-лека и не толкова отговорна работа, която не е свързана с умствено
натоварване.
От заключенията на КСАТМЕ и допълнителната
СМЕ става ясно, че след изписването от болничното заведение ищецът е направил
само един контролен преглед, след което повече не е правил консултации с
лекари-специалисти, свързани с преживяната ЧМТ и други травми от процесното ПТП. Това, обаче, не дава основание за извода,
че здравето му е възстановено до състояние, в което той е бил преди 10.07.2020
година. Така, преди инцидента той е бил жизнерадостен, активен и работещ това,
което е избрал за себе си, млад мъж. Сега – видно от събраните по делото гласни
доказателства, които са в унисон със заключението на СПЕ, нивата на стрес при
него продължават да бъдат високи. Станал е тъжен, тревожен, нервен, избухлив,
напрегнат, затворен в себе си, трудно се справя със задачи, които изискват
памет и умствено натоварване. Не си спомня част от събитията от живота си.
Според в.л. психолог – има вероятност, при попадане в ситуация, сходна с процесното ПТП, за психиката му да настъпят трайни
негативни изменения. Освен болки и страдания, свързани с черепно-мозъчната
травма, ищецът е търпял такива от гръдната травма – счупено ребро и контузия на
бял дроб, както и охлузванията. В същото време, не се доказва – съобщените от
св. Т.И.болки в кръста да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От друга страна, ищецът е съвсем млад човек,
за който от доказателствата по делото се установява, че постепенно успява да се справи така, че да
продължи живота си. В тази смисъл следва да се ценят дадените от баща му св. Х.показания за това, че ищецът се е отделил
от родителите си и е заживял на семейни начала с жена. Освен това, установеното
по делото обстоятелство, а именно че след изписването от болничното заведение,
той е преминал само един лекарски преглед за наблюдение на състоянието му след
ЧМТ, сочи на много бързо възстановяване на един млад и здрав организъм. В този
смисъл са и обясненията му пред в.л. неврохирург, съобщени при изслушването на
вещото лице – ищецът не се явявал на прегледи, които му били предписани в
рамките на първите шест месеца след ЧМТ, тъй като се чувствал възстановен и
нямал оплаквания. Тези обстоятелства съдът също отчита при определяне на
размера на дължимото на ищеца обезщетение.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира,
че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
По въведеното от ответника възражение за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал,
което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да
обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото пострадалият сам се е поставил в опасност, като твърди, че е пътувал на
мотоциклета без поставена предпазна каска. Счита, че ако е имал такава, то
пострадалият би получил значително по-леки наранявания.
Така въведеното от
ответника възражение за съпричиняване се явява
основателно. Вещите лица от КСАТМЕ са категорични, че тежестта на получената от
Н.П. черепно-мозъчна е обусловена от това, че не е носил предпазна каска в
момента на ПТП. Каската е част от специализирано предпазно облекло както на лица,
управляващи мотор/мотоциклет, така и на пасажерите, возещите на такова моторно
превозно средство, а носенето ѝ е изискуемо от закона. Действително, в.л.
Б. пояснява в устния си доклад пред съда, че и при правилно поставена
специализирана предпазна каска има вероятност от настъпване на тежко увреждане
при подобно падане от мотор/мотоциклет – а именно шийна
травма, която може да бъде фатална за живота. Но съдът не може да базира
решението си на предположения, а само на установени в условията на пълно и
главно доказване факти. Такъв факт е, че при процесното
ПТП Н.П. не е бил с поставена предпазна каска и това му бездействие е в пряка причинно-следствена
връзка с тежестта на получената от него ЧМТ, настъпилия в резултат на това
травматичен шок и създаване на реален риск за живота му.
Предвид изложеното са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът
възприема да е 10 %. При отчитане на приетото съпричиняване
от 10 % като причинен принос, определеното обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде редуцирано на 72 000 лева.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за обезщетение
за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за сумата 72 000 лева.
В останалата част до 180 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без покана и дължи лихва
от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.)
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Настоящият състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е регламентирано
в чл. 429, ал. 3,
изр. 2-ро от КЗ и началният момент на начисляването на лихвата е
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т.
1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Тези правила, обаче, не променят началния момент на дължимост
на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования за настъпване на процесното
застрахователно събитие, а ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил претенцията си за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на датата 04.09.2020
година(разписка на л. 18). Следователно, от тази дата се дължи законната лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати по сметка на
ОС - Хасково държавна
такса в размер на 2 880 лева - съобразно
размера на уважения иск, а освен това да възстанови сторените от бюджета на съда
разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 900 лева.
В производството пред ХОС ищецът е представляван при
условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА
от адв. П.К. от САК, която своевременно заявява
претенция за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство. В зависимост от изхода на спора, ищецът има право
на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ,
а предвид условията, при които ищецът е представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК
процесуалният му представител по делото има право да получи възнаграждение за
оказаната безплатна правна защита в размер, съобразен с положения от адвоката
труд. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът се
съобразява с Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 год. по дело С - 438 / 22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, имащо задължителен характер,
съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004
год., минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за
съда. Отчитайки степента на фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената от упълномощения от ищеца адвокат правна защита и съдействие,
съдът определяна на адв. К. възнаграждение в размер
на 2880 лева. А тъй като тя е регистрирана по ЗДДС, адвокатското възнаграждение
се следва в размер на 3456 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат разноски – пропорционално на
отхвърлената част на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва
такива в размер на 1500 лева (1400 лева за възнаграждения на вещи лица и 100
лева за депозити за свидетели). По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да
му бъде възстановена от ищеца сумата 900 лева. Освен това, на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК в полза на дружеството-ответник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на Н.Ж.П. с ЕГН ********** *** сумата от 72 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 10.07.2020
година в град Харманли, област Хасково и реализирано от водача на мотоциклет
„******“ с peг. № ****** А.М.С., ведно
със законната лихва върху
главницата от 04.09.2020 година до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до пълния
предявен размер 180 000 лева, предявен като частичен от 240 000 лева,
както и за законна лихва за периода 19.07.-03.09.2020 година включително – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна
такса в размер на 2880 лв., както и направените от бюджета на съда деловодни разноски в размер на 900 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве“ АД – София, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на адвокат П.К. от САК сумата 3456 лева - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА
на Н.Ж.П. в производството по т.д. № 7/2021 година по
описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА
Н.Ж.П. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ЗАД ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“
№ 1 сумата 900 лева –
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: