Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пирдоп, 17.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп(РСПп), първи състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на дeвeтнадесети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на секретаря Мария Николова, като
разгледа докладваното от съдия Гюров а.н.д.№ 44
по описа на Районен съд-Пирдоп за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалбата на община Ч представлявана от АИК в качеството му на
кмет против наказателно постановление /НП/ № НЯСС-103/23.02.2018г., издадено от заместник председател на
ДАМТН, с което, за извършено нарушение на чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите, (в НП са посочени законови разпоредби в редакцията на Закона за водите до ДВ. бр.55 от 3 юли
2018г.), е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000,00 лв.
Жалбоподателят, моли, съдът да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като счита че
при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че са
нарушени изискванията на чл.42, т.3 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН,
тъй като нарушението е неправилно квалифицирано, съставения констативен
протокол не е надлежно връчен на Община Ч като Ощина Челопеч не била извършила
от обективна страна вмененото и със наказателното постановление административно
нарушение.
Ответникът по жалбата не се представлява в
проведеното съдебно заседание, в депозирани писмени становища са релевирани основания за законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление, не са ангажирани нови доказателства.
В съдебното заседание
община Челопеч е представлявана от упълномощения адв. С.Е. от САК, която
поддържа жалбата и допълва доводите, заявявайки становище за още едно
процесуално нарушение, а именно: че констативният протокол, в който е дадено
предписанието, станало повод за съставяне на АУАН, не е надлежно връчен на
законния представител на общината, а на лице, за което не е установено дали е
надлежно упълномощено, представя доказателства, моли съда да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
На 14.09.2017г. е извършена проверка на язовир „Качулка”, находящ се в поземлен имот № 80323.63.38 в землището на с. Ч Акт за публична общинска собственост № II-37/24.04.2012г., собственост на община Ч за което е съставен констативен протокол № 02-02-106/14.09.2017г./в НП се сочи, че на първа страница на издадения въз основа на проверката АУАН е допусната техническа грешка, като е записан констативен протокол № 02-02-107/14.09.2017г., като следва да се чете констативен протокол № 02-02-106/14.09.2017г., което се установява и от посочените като приложения към АУАН/ При проверката, чрез оглед и обход е установено: че нивомерните рейки в язовирното езеро не са тарирани/занулени към кота преливен ръб/, т.е., че не е изпълнено от собственика на язовир „Качулка” задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-055/29.06.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: „Да се тарира нивомерната рейка/да се нулира към кота преливен ръб/”, със срок на изпълнение 10.07.2017г. По време на тази, а и на следващата проверка е присъствало лицето АД- служител на община Челопеч на длъжност „специалист“ отдел „ГЗ“, което било видно от самите констативни протоколи, както и от представена по делото длъжностна характеристика.
С оглед направените констатации,
актосъставителят В.Г.А., на
длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях” съставил против Община Челопеч акт за установяване на
административно нарушение №02-030 от 06.10.2017г. В АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, същият е подписан от актосъставителя, един свидетел и е предявен впоследствие чрез РУ-Пирдоп на кмета на
община Ч който го е подписал на 18.12.2017 г. Въз основа на така съставения
акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведено съдържанието на акта във
връзка с констатираното нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
В административнонаказателната преписка са приложени и в съдебно заседание са приети като писмени доказателства: Оригинал на НП №НЯСС-103/23.02.2018г. връчено на 28.02.2018г., видно от известие за доставяне, код ИД PS 1040 07FKM6 К. приложено копие към НП; Заверено копие от Заповед № А-5/02.01.2018г. от Председателя на ДАМТН; Заверено копие от писмо Изх. № 85-03-102/26.02.2018г.;Оригинал на АУАН № 02-030/06.10.2017г.; Заверено копие от КП № 02-02-106/14.09.2017г.; Заверено копие от КП № 02-02-55/29.06.2017г.; Заверено копие от Заповед № А-394/31.05.2017г. от Председателя на ДАМТН; Заверено копие от покана за съставяне на АУАН, Изх. № 85-02-309/19.09.2017г. ведно с известие за доставяне; Заверено копие от писмо до директора на ОД МВР-София, Изх. № 85-02-309-1/ 16.10.2017г. ведно с известие за доставяне; Заверено копие от ПИСМО до началника на РУ - Пирдоп, Изх. № 85-02-309-3/11.12.2017г.; Заверено копие от писмо Вх. № 85-02-309-417/29.01.2018г.; Заверено копие от писмо от началника на РУ - Пирдоп, Peг. № 347000-373/19.12.2017г. ведно с докладна записка; Заверено копие от АКТ № ІІ-37/24.02.2012г. за ПОС, както и е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика на АСД, на длъжност специалист „Канцелария“ в ОбА на Община Челопеч.
От разпита на св. В.А. се установи, че е съставил АУАН и поддържа отразените
в него констатациии
няма какво да допълни към изложената фактическа обстановка. Извършили проверка
на язовир „Качулка“. При проверката представителят на Община Челопеч не се
легитимирал с писмен документ или заповед на кмета да представлява Общината.
Самият констативен протокол, чието предписание не е изпълнено, го съставили в
деня на проверката и го връчили на представител на собственика – на АД. Свидетелят присъствал само на проверката от
септември месец. Спомня си какво констатирал при тази проверка. Констатирали,
че в язовирното езеро е монтирана нивомерна рейка, която не е тарирана, т.е.
разграфена, с което даденото задължително предписание в предходен констативен
протокол с указан срок за изпълнение не било изпълнено, а именно да се тарира
нивомерната рейка или да се занули към кота преливен ръб. Констатирали, че не е
разграфена, т.е. трябва да има геодезическо заснемане, което да има точка на
нивомерната рейка, която да отговаря на кота преливен ръб на преливната тръба,
в случая на язовира, която играела ролята на преливник и съответно под тази
точка трябвало да бъде разграфена през 10 см. Доколкото си спомня, имало
геодезическо заснемане, но не била разграфена самата рейка и това означавало,
че рейката не е тарирана. След септември месец не са извършвали последващи
проверки във връзка с това обстоятелство. Към датата на извършване на
проверката не било изпълнено, а към датата на съставяне на акта не си спомня.
От разпита на св. И.С. се установи, че е свидетел при установяване на нарушението и съставяне на
акта. Присъствал е и при двете проверки на язовир „Качулка“. Спомня си времето
на проверките. Много ясно си спомня действията си и констатациите си. Точната
дата едва ли би могъл да си спомни, но това било късната есен на 2017 г.
Направили констатацията, че не са изпълнени предписанията, дадени с констативен
протокол от предходна проверка. По време на проверката през месец септември не
са го искали и представителят на Общината не се е легитимирал с писмен
документ, тъй като не се изисквало да се легитимира. Единственото условие да се
легитимира било, когато е упълномощен да получава акт за административно
нарушение. Методиката, която изпълнявали, била следната: В началото се свързвали
по телефон, имейл и т.н. със собственика, т.е. с кмета на общината, както било
в случая. Той определял представител, който да присъства на проверката. Те
имали направени контакти в цяла западна и централна България на хората, които
се занимавали с проблемите на язовирите и осъществявали контакт, както с тях,
така и с операторите. Обикновено тези хора били организационната подготовка на
общините, но имало и случаи, където били определени и други хора. Никъде в
регламентиран документ не се искало той да се легитимира и да бъде упълномощен
специално. Редът, по който уведомявали собствениците за изпълнение на
предписания, бил следния: Съставяли 4 еднакви екземпляра. Връчвали ги на тези,
които присъствали – представителя, който присъствал. Обикновено присъствал
представител на собственика и представител на оператора. На двамата, които
присъствали, им ги давали на ръка. Тези, които не присъствали, т.е. ГД на ДАМТН
и Областния управител, на които трябва да ги пращат по закон, ги изпращали по
пощата. Към момента на проверката предписанието за тариране на рейката не е
било изпълнено. Няма представа каква е била причината и защо не е било
изпълнено. Рейката или т.нар. конов отчет за нивото на водата в язовирното
езеро, е част от КИВ системата и по нея можело да се определи свободния обем в
язовирното езеро и тя трябвало да бъде разграфена и занулена за кота язовирен
ръб. Тази рейка не била направена така. С една четка била цапната в диагонално
състояние, което въобще не можело да се приеме, че е тарирана. След което
допълнително от тази нулева линия, която трябва да бъде не по-дебела от 5 мм,
която трябва да бъде хоризонтална, трябва да бъде разграфена нагоре и надолу.
Това значело, че не било направено, че не била тарирана. Рейката съществувала.
Тя е част от КИВ системата, но не била тарирана. Били дали предписание да бъде
тарирана, като отишли-тя не била. При последващи проверки, на свидетеля не му е
известно това предписание да е било изпълнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена от приетите по делото писмени доказателства, както и от събраните
гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.02.2018 г., а жалбата е изпратена по
пощата на 07.03.2018г.). Жалбата
е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното
постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа на служебно
извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, съдът намира следното:
В хода на административно-наказателната
процедура не се установи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на административно наказаното лице.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН. Установи
се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. В него е описано нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, като направените фактически констатации съответстват на
посочената като нарушена разпоредба. За установеното нарушение против
жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустановения 6-месечен
преклузивен срок. НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
жалбоподателят да не е могъл да се защитава. Съгласно разпоредбата на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4
имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Друга разпоредба, вменяваща
задължителност за изпълнение на задължителните предписания, законът не съдържа.
В този смисъл разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява не само право
на контролните органи, а правомощие на контролните органи да издават
задължителни за изпълнение от адресатите им предписания в посочените в
предписанията срокове и задължителност за изпълнение от адресатите, като
неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Изрично санкционната норма препраща именно към разпоредбата на чл. 190а, ал. 1,
т. 3 от ЗВ. В наказателното постановление изрично е вписана санкционната норма
на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, според която се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 - от 1000 до 20
000 лв. По въпроса за какво нарушение е наложена санкция, не се установява неяснота,
това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка
писмени документи - за неизпълнено предписание към собственика на язовир
„Качулка”, находящ се в поземлен имот № 80323.63.38 в землището на с. Ч Акт за
публична общинска собственост № II-37/24.04.2012г., собственост на община Ч
дадено в Констативен протокол КП № 02-02-106/14.09.2017г., а именно: „Да се тарира нивомерната
рейка/да се нулира към кота преливен ръб/”, със срок на изпълнение 10.07.2017г. Настоящият въззивен състав не споделя доводите на жалбоподателя относно неяснота на
даденото предписание в КП № 02-02-106/14.09.2017г. и че същото не е връчено
надлежно, което се оборва както от представената длъжноста характеристика на
лицето, вписано като представител на собственика, така и от последващия КП №
02-02-55/29.06.2017г., в който е посочено, че част от предписанията, дадени с
КП № 02-02-106/14.09.2017г., са изпълнени в посочения срок. Даденото
предписание е напълно ясно, представено по начин позволяващ на адресата му да
разбере какви действия следва да предприеме и в какъв срок.
От наказаното лице е извършено вмененото му
с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното
предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му
отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В случая не се устантови
възможността наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с
това да не може да организира защитата си. Административнонаказателната
отговорност на Община Челопеч е ангажирана за неизпълнение на предписание по
чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, предоставящ възможност на председателя на ДАМТН или
оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението в указания срок на
дадените задължителни предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ съставлява
административно нарушение имайки пред вид нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ,
предвиждаща съответната санкция при неизпълнение на предписание по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че санкционната
разпоредба визира нарушение при неизпълнен фактически състав посочен в нормата
на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, в който се включва и задължението за писмено
уведомяване на органа дал предписанието, което не е отчетено от
първоинстанционния съд при постановяване на оспореното решение. Макар и нормата
да визира правомощия на съответните длъжностни лица по издаването на
предписания по ЗВ, доколкото същите са със задължителен характер, подлежат на
изпълнение от лицата до които са адресирани. Даже и да се приеме наличието на
някаква неточност при определяне на нарушената норма, то същата е свързана със
самата формулировка на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ. Последната се
явява материална и санкционна и с посочването и в НП се избягва нарушението на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. От друга страна същата е и бланкетна и
препраща към чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган, при определяне на наказанието е съобразил, че нарушението е извършено за
първи път, като е наложил и минимално предвидения в нормата на чл. 200, ал. 1,
т. 39 от Закона за водите, размер от 1000,00
лв., като не
са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Несъмнено в случая
жалбоподателя е нарушил обществени отношения, които се отличават с изключително
висока степен на обществена опасност. След като законодателят е квалифицирал
определено бездействие на един субект - неизпълнение на предписания, то при
осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно
нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субекта, който не е
изпълнил задължението си, като следва да се отбележи, че нито към датата на
издаване на обжалваното НП, нито в хода на настоящото административнонаказателно производство не бяха ангажирани
доказателства
относно това предписанията да
са изпълнени.
Мотивиран от изложеното, съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
наказателно постановление /НП/ № НЯСС-103/23.02.2018г., издадено от заместник
председател на ДАМТН, с което, за извършено нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: