№ 14314
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20211110148318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 500, ал. 2 КЗ.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 17.09.2015 г. в гр. /////// ответникът
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДКН ///// без
свидетелство за правоуправление на МПС и предизвикал ПТП с паркирания лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДКН //////. Твърди, че към датата на
настъпване на ПТП водачът на лек автомобил „Фолксваген“ бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, а лекия автомобил марка
„Пежо“ бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ към „ДЗИОЗ“ ЕАД.
На собственика на лекия автомобил марка „Пежо“ е било изплатено обезщетение за
настъпилото ПТП от „ДЗИ ОЗ“ ЕАД в размер на 228,87 лв., като последното е
предявило претенция за заплащане от ищеца на сумата от 243,87 лв. с включени 15 лв.
ликвидационния разноски, която му е била изплатена от същия на 04.05.2016 г. Във
връзка с горното и на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, ищецът моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 243,87
лв., представляваща дължимо регресно вземане, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52809/2020 г. по описа на СРС, 87
състав. Претендира разноски.
1
Ответникът Д. Ф. Ж., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Т.,
в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предизвикването на твърдяното ПТП от страна на ответника; твърдението, че
същият е бил неправоспособен; че към датата на ПТП същият е имал валидно сключен
с ищеца договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това, същият
оспорва размера на причинените вреди и тяхното остойностяване. При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ:
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 ат КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да получи платеното обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Следователно, за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо
да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е
бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства,
по силата на който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице или на
неговия застраховател застрахователно обезщетение за вреди в резултат на осъществен
деликт от застрахованото лице при управление на моторното превозно средство при
настъпване на пътно-транспортното произшествие, като застрахованото лице следва да
е управлявало МПС без свидетелство за управление.
Съдът намира, че по делото безспорно се установява механизмът на
настъпилото ПТП, а именно, че на 17.09.2015 г. в гр. София водачът на МПС марка
„Фолксфаген“, модел „Транспоретер“ с рег. ///// се е движил по ул. „Лозенград“ с
посока на движение от ул. „Георг Вашингтон“ към ул. „Княз Борис“ и в района на №3
отклонявайки се надясно, реализира удар в паркирания пред №3 лек автомобил марка
„Пежо“, модел 206 с рег. № //////. Същото обстоятелство се установява от приетата и
неоспорена от страните по делото съдебно - автотехническа експертиза. Съдът намира,
че заключението на вещото лице следва да се кредитира като обективно, логично,
пълно и компетентно изготвено. Заключението на експертът се потвърждава и от
всички останали събрани по делото доказателства, в това число писмени и гласни
такива. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г..
Същата в съдебно заседание дава подробни сведения относно механизма на
настъпване на ПТП, като заявява, че на 17.09.2015г. е била на работа и е паркирала
управлявания от нея лек автомобил марка „Пежо“, модел 206 на намиращо се близо до
училището, в което работи, паркомясто. Същата е била уведомена от охраната на
2
училището за нанесения удар върху автомобила , като е подала сигнал до „Пътна
полиция“. Механизмът на настъпилото ПТП се установява на следващо място, и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно Протокол за ПТП №/////, скица
на настъпилото ПТП, декларация подписана от ответника и други. Действително,
приложеният по делото Протокол за ПТП няма обвързваща за съда материална
доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, но доколкото същият се
явява подкрепен от всички останали събрани по делото доказателства, съдът намира,
че следва да го кредитира с доверие. Предвид всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав счита, че по делото е безспорно установен механизма на настъпилото
ПТП, както и вината на ответника Д. Ф. Ж..
На следващо място, съдът намира за безспорно установено по делото и
обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
ответника е била застрахована от ищцовото дружество. Същото обстоятелство се
явява установено от приложената по делото справка от Информационен център към
Гаранционен фонд (л.135 от делото), съгласно която лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспоретер“ ДКН /////, управляван от ответника Д. Ф. Ж. е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца за периода
от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че всички описани в
представените от ищеца писмени доказателства щети върху МПС марка „Фолксваген“,
модел „Транспоретер“ ДКН /////, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 17.09.2015 г. ПТП.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на
18.09.2015 г. собственикът на увреденото МПС марка „Пежо“, модел „206“ е подал до
„ДЗИОЗ“ ЕАД, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка "Каско",
уведомление за настъпилото ПТП, по което е образувана преписка по щета №
44012131518765. По преписката е съставен доклад по щетата, с който е определено за
изплащане застрахователно обезщетение в размер на 228,87 лв., което е било заплатено
от „ДЗИОЗ“ ЕАД на собственика на увреденото МПС. Предвид изплащането на така
определеното обезщетение, на ищеца е била изпратена регресна покана за заплащане
на сумата от 243,87 лв., представляваща изплатеното на свидетелката Г. обезщетение
от 228,87 лв., плюс 15 лв. ликвидационни разноски.
На следващо място, по делото е прието и заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, която настоящата съдебна инстанция цени, като достоверно
доказателствено средство за извършеното от страната на ищеца заплащане на сумата
от 243,87 лв. по сметка на застрахователна компания „ДЗИОЗ“ ЕАД. Съгласно
3
заключението, е извършено и редовно осчетоводено плащане по щета № 0000-5106-15-
5-03489, заведена при ЗК „Л.И.“ АД към „ДЗИ ОЗ“ ЕАД по регресна покана от
последното. Предвид заключението на същата и приложените по делото писмени
доказателства - заверено копие на справка за извършени плащания от страна на ищеца
по сметка на ЗАД „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ведно с копие на платежно нареждане, съдът намира
за безспорно установено по делото обстоятелството, че ищецът е заплатил
претендираната от „ДЗИ ОЗ“ ЕАД регресна претенция, възлизаща на сумата от
243,87 лв.
Що се отнася до последната предпоставка от фактическия състав на
вземането, а именно дали ответникът е бил правоспособен водач към датата на ПТП,
съдът намира следното:
Тежестта за доказване на обстоятелството, че Д. Ф. Ж. е бил правоспособен
водач към датата на настъпилото ПТП, е върху ответника. Съдът намира, че по делото
не бяха представени доказателства, че същият към дата 17.09.2015 г. е притежавал
свидетелство за управление на МПС и предвид на това, същото обстоятелство се явява
недоказано такова. Воден от изложеното, съдът намира, че за ищеца е възникнало
право да претендира платеното от него застрахователно обезщетение.
Относно размера на нанесените щети на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206“, то съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза, размерът на щетите, нанесени на
процесното МПС към датата на ПТП, изчислени по средни пазарни цени, се равнява
на сумата от 303,30 лв., която сума е по – висока от претендираната от ищеца.
Ответникът не доказа плащане, поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност:
Предвид доказване на исковата претенция по основание и размер, на
разглеждане подлежи релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Същото е допустимо, тъй като е
релевирано своевременно в рамките на предоставения от съда срок за отговор на
исковата молба. Разгледано по същество, възражението е неоснователно по следните
съображения.
Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ, основното задължение на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" е да поеме на свой риск срещу възнаграждение гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят.
Суброгационното право на застрахователя срещу застрахования представлява
4
законоустановено отклонение от същественото съдържание на договора за застраховка
и поради тази причина е възможно да възникне единствено в изрично и изчерпателно
изброените в закона хипотези (чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ). В случая заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
депозирано на 29.10.2022 г., от който момент се счита предявен искът, и от този
момент настъпват последиците по чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД – прекъсване
и спиране на погасителната давност за вземането.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице. В случая плащането на застрахователното обезщетение от
ищеца спрямо ДЗИ „ОЗ“ ЕАД е извършено на 04.05.2016 г., на която дата ищецът се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника и за вземането му
е започнала да тече петгодишната давност. От посочената дата до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекъл изискуемият 5 годишен срок, поради което
и процесното вземане не е погасено по давност, поради което и възражението в тази
насока се явява неоснователно.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед горното и предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв., разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него съдебни разноски в исковото
производство в общ размер на 960 лв., в това число за държавна такса, депозит за
вещи лица, държавна такса за съдебно удостоверение, депозит за разпит на свидетел,
депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждание в размер на
100 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500,
ал.2 от КЗ, че Д. Ф. Ж., ЕГН **********, дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК //////, със
5
седалище и адрес на управление: гр. //////, сумата от 243,87 лв., представляваща
дължимо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета,
образувана във връзка с ПТП, реализирано на 17.09.2015 г. гр. София, по вина на
водача на лек автомобил марка „Фоксфаген“, модел „Транспоретер“, ДКН №/////// – Д.
Ф Ж., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована ЗК „Л.И.“
АД, който е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление/с отнето
свидетелство за управление на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2020
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52809/2020 г. по описа на СРС, 87-
ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от КЗ Д. Ф. Ж., ЕГН **********, да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК //////, със седалище и адрес на управление: гр. //////,
сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 960 лв.
- разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6