Решение по дело №6/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 259

 

гр.Бургас, 28.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                          

          

                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 6 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на А.Т.Т. с ЕГН: **********, чрез адв. С.И.И. ***, срещу Наказателно постановление № ДАИ 0000067/02.08.2017г., издадено от Началник отдел „КС” в ГД „АИ” гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

В жалбата не са изложени аргументи за отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. С.И.И. ***, който поддържа жалбата. Излага становище и представя писмени бележки, в които се излагат подробни аргументи относно липсата на материална компетентност на органите на ИА „Автомобилна администрация” да констатират нарушения и да налагат санкции за нарушения по чл. 139 ЗДвП. Тъй като се касаело за извънгабаритно пътно превозно средство, компетентни били  единствено органите на Агенция „Пътна инфраструктура”, респ. Агенция „Митници” в граничните контролно-пропускателни пунктове. В заключение пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. По делото е приложено и становище по жалбата, в което се посочва, че АНО е териториално и материално компетентен, както и че не са допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Поддържа се, че случаят не е маловажен.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 15.12.2017г., а жалбата е депозирана на 20.12.2017г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложения от въззивника довод, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:

На 19.07.2017г. около 15.40 часа по пътя гр. Малко Търново- гр. Бургас- Е87, на 200 м. преди с. Маринка, в посока гр. Бургас, св. Д.П.К. – инспектор при ОО „АА” – гр. Варна, командирован в гр. Сливен, а оттам в гр. Бургас, извършил проверка на тежкотоварен автомобил – влекач марка ***, кат. N3 с рег. № ***, собственост на лизингодателя „Алианц Лизинг България”, отдадено на превозвача *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, кат. О4, управляван от жалбоподателя А.Т.. Свидетелят установил, че водачът извършва обществен превоз на товари- 38 куб.м. дърва за огрев, видно от CMR (л.9) по маршрут от с. Граматиково до гр. Кастория, Гърция. Св. К. извършил измерване на масата на ППС-то, посредством мобилна електронна везна „DINI ARGEO”, сер. № **********, модел - „DFWKR”, която видно от приложените документ (л.10 гръб) към датата на проверката е била технически изправна и калибрирана. В следствие на измерването се установило, че общата маса на ППС-то е 42740 кг, т.е. с 2740 кг повече от допустимото. Св. К. квалифицирал горното, като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и съставил АУАН № 236317/19.07.2017г. срещу водача и получил препис от него. В АУАН е записано като възражение, че поради липса на кантар измерванията се извършват в Портойл в гр. Бургас.

Въз основа на АУАН на 02.08.2017г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, поради което и на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба” в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място, съдът намира единствения довод на жалбоподателя за липса на  материална компетентност на актосъставителя и АНО за неоснователен. Видно от материалите по делото, НП е издадено от компетентно длъжностно лице, което се доказва от приложената и неоспорена заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 7). Неоснователно е възражението в обратна посока, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) на органите от ИА „Автомобилна администрация“ е възложен контрола относно товара и габаритите на МПС движещи се по пътищата за обществено ползване на територията на Р. България, откъдето произтича и законовата им компетентност да съставят АУАН и да издават НП, свързани с горните обстоятелства. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция – Решение №1592/06.10.2014г. по к.н.а.х.д. № 1337/2014 г.по описа на АдмС-Бургас.

Съдът, на следващо място намира, че е доказана и териториалната компетентност на актосъставителя, доколкото същият е служител на Областен отдел на „Автомобилна администрация” гр. Варна, а нарушението е констатирано на територията на обл. Бургас. Този извод следва от представената заповед за командироване № РД-15-381/18.07.2017 г. (л. 19), както и от показанията на самия актосъставител, който твърди, че от гр. Сливен са били изпращани проверяващи и в други области, т.е. по същество се касае за хипотеза на командироване без заповед съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната..

Също така, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.          Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е останало недоказано поради следното:

Видно от съдържанието на наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във връзка с  чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По силата на първата от цитираните разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери, маса, натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено и не се спори между страните, че водачът е управлявал влекач с две оси, с полуремарке с три оси. За този тип превозно средство, разпоредбата на  чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от наредбата предвижда максимална допустима маса 40 тона.

По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пътни превозни средства с маса по-голяма от 40 тона  могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното обжалване.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай твърдението на АНО, че общата допустима маса на ППС е била надвишена с 2740 кг. е останало недоказано.

На първо място, в заявлението за периодична проверка на везната на л.10 е посочено, че обхватът й е от 0 до 10000 кг., а на разпечатката на л. 8 е видно, че при претеглянето на втората ос на превозното средство са отчетени 11465 кг. Според настоящия състав, не следва да се взема предвид показанието над 10000 кг., тъй като не съществуват гаранции дали над тази стойност везната функционира правилно. От тук следва и изводът, че надвишаването на допустимата маса в конкретния случай би било най-много с 1275 кг.

По-съществено, обаче е обстоятелството, че е бил нарушен редът за извършване на съответното измерване. Съгласно чл. 35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при извършване на проверка с оглед издаване на разрешение за движение на тежки или извън габаритни превозни средства се използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Пред настоящият състав актосъставителят заявява, че при извършване на измерване с използваната везна, е необходима намеса на лицето, което си служи с нея при определени предпоставки, като измерването е осъществено ос по ос, а в последствие полученият резултат е сумиран. Въпросната електронна везна е именно средство, по смисъла на чл. 35 от Наредба № 11/ 03.07.2001г.

Съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие (ДВ бр. № 37/2007г., в сила от 10.05.2007г.) – „везна с неавтоматично действие” е везна, която изисква намесата на обслужващо лице по време на измерването. Предвид тези дефиниции и с оглед изложеното от актосъставителя, съдът приема, че използваната везна е именно такава с „неавтоматично действие” по смисъла на закона. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – измерването на общата маса на ППС-то не е било извършено по този законовоопределен начин. Въпросната процедура/ред за извършване на претеглянията на общата маса на ППС-то с везни с неавтоматично действие не е самоцел, а е въведен с цел избягване на каквито и да е съмнения, относно достоверността на резултатите. Щом в подзаконов нормативен акт е разписан изрично ред, по който следва да се извърши меренето и след като този ред не е спазен, по мнение на настоящия състав, следва да се стигне до извода, че резултатите от измерването не могат да се кредитират с доверие, въпреки че наказващият орган е представил доказателства, че везната е преминала през метрологичен контрол и по отношение на нея са били редовно извършвани последващи проверки. Следва да се посочи, че по абсолютно идентичен казус, касаещ абсолютно същият тип електронна везна „DFWKR” (само с разлика на серийния номер) е налице произнасяне от касационната инстанция - Решение № 994 от 25.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 796/2016 г., което е достигнало до същите крайни изводи, а именно, че нарушението на контролните органи при извършване на измерването се изразява не в това, че са използвали средство, което не отговаря на Закона за измерванията, а в това, че са извършили измерването по метод, който е неприложим тогава, когато резултатът ще се използва в рамките на дейността по осъществяване на контрол на движение по пътищата.

 С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая, използването на незаконосъобразен метод за измерване е довело до невъзможност за ценене на резултатите от техническото средство, а от там и до недоказаност на твърдяното нарушение, поради което и атакувано наказателно постановление следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ 0000067/02.08.2017г., издадено от Началник отдел „КС” в ГД „АИ” гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на А.Т.Т. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.

                     

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Т. Митев/

 

Вярно с оригинала:Д.М.