Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1349 17.11.2022 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 355 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.167, ал.3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. с чл.10е от
Закона за пътищата /ЗП/.
Образувано е по жалба на “М.Т.”ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. Т. Ди., чрез упълномощения процесуален
представител- адв.С.К., БАК, със съдебен адрес ***, офис 2, против Акт /Разпореждане/
за заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на
750 лева, издаден от М.Г. – главен
експерт в Агенция „М.“ отдел „ПТРР“, ТД
М.П., за собствен на дружеството товарен автомобил, с рег.№ А 2303 НТ, заплатена с квитанция от 02.02.2022г.
В жалбата се оспорва разпореждането
за определяне на компенсаторна такса, като незаконосъобразно. Посочва се, че
жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. Позовава се на източници за
вече платена такса, както и на наличен към съответния момент технически проблем
на устройството на товарния автомобил. Иска се съдът да отмени оспорения акт.
В последното съдебно заседание, жалбоподателят редовно
уведомен, не изпраща представител. С писмена молба /с вх.№ 8362 от 13.09.2022г./ изразява
становище по същество, като счита че дори да се приеме наличието на нарушение,
същото е малозначително и се позовава на института на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноските.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представя писмено становище, в което
излага съображения за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Не
претендира разноски.
Заинтересованата страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призована, не се представлява. Процесуалният й
представител в писмено становище,
излага доводи за законосъобразност на постановения акт. Ангажира доказателства.
Не се претендират разноски.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ГР.БУРГАС, в настоящият състав, като съобрази доводите и становищата на
страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, прие за установено следното:
ФАКТИ:
Безспорно е по делото, че дружеството „МТ-ТРАНС“ ООД е
собственик на товарен автомобил, с рег. № А 2303 НТ. Не се спори относно факта,
че на процесната дата 18.01.2022г. в 13.26 часа посоченият товарен автомобил
собственост на дружеството, с рег.№ А 2303 НТ е преминал през сегмент
**********, на път А-4 83+554, нарастващ километър, област Хасково- Любимец. В
елекктронната система за събиране на пътни такси е регистрирано едно нарушение,
за което е изготвен доклад, по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Изготвеният
снимков материал доказва преминаване на товарния автомобил през описания
сегмент, като според констатациите на системата, към посоченият по-горе час не
е имало получена и платена тол декларация.
На 02.02.2022г. вечерта на ГКПП Капитан
Петко Войвода е бил спрян за проверка собственият на фирмата товарен автомобил,
с рег. № А 2303 НТ, където по време на нощна смяна е изпълнявал служебните си
задължения ответният орган- /М.Тенчева- гл.експерт в Агенция М./ и по указание
на ответната страна е заплатена дължимата за описаното по-горе нарушение
компенсаторна такса, в размер на 750 лева. В тази връзка е издадена квитанция
за платена компенсаторна пътна такса в Република България № 22BG003031Х44306985/02.02.2022г.
в 20.52 часа, видно от приложените по делото материали.
Плащането на компенсаторна такса е
основано на допуснато нарушение със същия автомобил, извършено на 18.01.2022 г.
в 13.26 часа, при преминаване в обхвата на републиканската пътна мрежа и по
конкретно, при движение по пътния сегмент описан по-горе, на който е била
разположена рамка /стационарна контролна точка/ № 20351, без получена и платена
тол декларация.При направените
констатации за наличие на нарушение ответникът е изискал от водача да заплати
компенсаторна такса, за да премине през гранично-контролно пропускателния пункт.
Не се спори по делото, че предвид извършеното от страна на дружеството- жалбоподател
плащане на компенсаторна такса не е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, респективно не се и твърди да е издавано НП за
твърдяното нарушение, нито са ангажирани подобни доказателства. По делото от
заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура“-София е приложен доклад
– извадка от електронната система за събиране на пътни такси /л. 15-17/, заедно
със статични изображения във вид на снимков материал на ППС, рег. № А 2303 НТ.
От административния орган са представен: копие от разпечатка за извършено
плащане на компесаторната такса в размер на 750 лева; график за явяване на
работа на служителите в МП - ГКППК.П.В“ за месец февруари 2022 г.(л.65 от
делото).
Дружеството оспорва акта за заплащане на
компенсаторна такса пред Административен съд – Бургас, с жалба от 10.02.2022
г., подадена по електронен път /ССЕВ/- л.31 от делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК, да атакува индивидуален административен акт, който
съдържа необходимите форма и реквизити. Доколкото задължението за плащането на
компенсаторна такса възниква въз основа на едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган и пряко засяга правата и законните
интереси на адресата му, предвид възлагането на финансово задължение, в каквато
насока е и практиката на ВАС на РБ,
същата е ДОПУСТИМА за разглеждане.
При разглеждане на оспорването по същество, съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е акт за заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата
(ЗП) в
размер на 750 лева, издаден от ответния
административен орган в Агенция „М.“ отдел „ПТРР“, ТД М.П., за собствен на дружеството товарен автомобил, с рег.№ А2303НТ, заплатена с квитанция от 02.02.2022г.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - длъжностното лице, установило нарушението и уведомило
жалбоподателя за възможността за заплащане на компенсаторна такса, произтичащо
от разпоредбата на 10е ал.1 от ЗП, където са регламентирани правомощия му по
чл. 10е, ал.2-4 от ЗП – да установява съответното нарушение, да осъществява
контрол по повод заплащането на пътни такси и да предоставя възможност за
плащане на компенсаторна такса, поради което се явява компетентен от материална
страна административен орган. Видно от представения по делото график за явяване
на работа на инспекторите към ТД „М.“, компетентното длъжностно лице,
установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане
на компенсаторна такса, е служителят М.Г., посочена под № 3 в графика за м.
февруари 2022г.
Относно формата за определяне на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП– необходими за спазването й са
удостоверените с квитанцията обстоятелства, индивидуализиращи пътното превозно
средство (ППС), с посочените регистрационен номер и вид, собственик, водач,
датата и мястото на проверката, основанието за начисляването й – вписаният
резултат от ТОЛ проверката, размерът на таксата, определен съобразно
категорията на превозното средства, броя на осите, които са отразени в
съдържанието на квитанцията.
В
производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, които да обосноват отмяната му на това основание. Особени правила за определянето на компенсаторна такса законът не
предвижда, с изключение на условието по чл.10, ал.2, вр. чл.10е, ал.2 от ЗП – установено движение на ППС по
платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В случаят, собствено на дружеството-жалбоподател
превозно средство е пристигнало на МП
– ГКПП К.П.В“, като в ТОЛ системата е отчетено като „нередовно“,
поради извършено нарушение на 18.01.2022г. в 13.26
часа, преминаване в обхвата на републиканската пътна мрежа и по конкретно, при
движение през сегмент **********, на път А-4 83+554, нарастващ километър,
област Хасково- Любимец, на който е разположена рамка /стационарна контролна
точка/ № 20351, без получена и платена тол декларация.
Обжалваният адм. акт е
издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗП: „При
установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно
превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на пътното
превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се
освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица,
които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.“
Според чл.10е., ал.1 и ал. 2от ЗП: „Контролът на граничните
контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните
превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на
таксите по чл. 10 се
осъществява от длъжностни лица на Агенция "М." с изключение на
таксите по чл. 10, ал. 1 за
съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република
България. (2) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република
България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може
да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за
съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на
Агенция "М." на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“
Размерът на компенсаторната такса
се определя по реда на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа /Тарифата/, приета с ПМС № 370 от
20.12.2019г. /обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г./.
В конкретния случай
компенсаторната такса, която е заплатил жалбоподателят в размер на 750лв. е
определена на основание таблица към чл. 28, ал. 1 от Тарифата, съобразно вида
на пътното превозно средство, а именно – товарен автомобил,
с рег. № А 2303 НТ над 12т. с 4 и повече оси.
Законът не изисква за определянето на
компенсаторната такса по чл. 10, ал.2 от ЗП да е проведена процедурата по чл.36 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) – за установяване на фактите на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП със съставянето на АУАН. Нормата
на чл.10, ал.2 от ЗП освобождава от
административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП собственика на ППС – отговорен за
заплащането на тол таксата при движение по платена пътна мрежа – чл.10б, ал.3 от ЗП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което АУАН не се съставя. Данните
за движение по платена пътна мрежа без да е заплатена изцяло или отчасти
таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се установяван от електронната система по
чл.167, ал.3 от ЗДвП.
Оспорването на данните от електронната
система е възможно в производството по установяване на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, изборът за чието провеждане е на
собственика на ППС – при отказ от заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в който случай се дължи и заплащане на
таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП (съгласно текста на чл.10е, ал.3 от ЗП) – максималната по тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП (по чл. 29, ал.1 от Тарифата 27 лв./км.).
В случаят, дружеството признава
релевантните към определянето на таксата факти, при положение, че е заплатена
съответната компенсаторна такса, възползвайки се от привилегирования режим,
вместо да заплати максималната такса, което би му позволило в последствие да
оспори наличието на нарушение след издаването НП, респективно да го обжалва. В
тази хипотеза няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от
задължението, с цел да се избегне както заплащането на по-голям размер, така и
реализирането на административно-наказателна отговорност, също със значителна
по размер санкция от 2500 лева, предвидена в чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Освен това събраната такса е по реда на Закона за пътищата, поради което съгласно чл.55, изр.2 от ЗП, приложимият ред за възстановяването й е
по ДОПК. В случай, че юридическото лице счита, че въпросната такса е
неправомерно събрана, за жалбоподателят е открита възможността да направи
искане по смисъла на чл.129, ал.1 от ДОПК до НАП, за да му бъде възстановена, ако
са налице условията за такава операция.
За пълнота, следва да се отбележи, че са
неоснователни доводите на оспорващата страна относно твърдяното заплащане два
пъти за едно и също задължение, тъй като приложената от фирмата маршрутна
карта е активирана на 18.01.2022г. в 14.31 часа, видно от
еднопосочните по делото писмени доказателства, поради което същата е неотносима
към времето на осъщественото нарушение, с около час по-рано /в 13.26 часа на същата дата/. Приложеното
по инициатива на оспорващото дружество писмено доказателство- писмо от
оператора на мобилни услуги „А 1“ /л.106 от делото/ сочи, че няма данни за
спиране на партидата /номерата на клиента за посочения период/, като няма данни
и за спиране поради надвишен лимит и/или забавено плащане, но същото не може да
удостовери заявените от жалбоподателя факти за налична повреда в техническото
устройство, доколкото услугата за подаване на данни се извършва от „ИТС“АД. В
тази връзка, от последното бе изискана информация, като видно от постъпилия
отговор на „Интелигентни трафик системи“ АД /л.122 и сл. от делото/, към
момента на регистрираното нарушение- 18.01.2022г. в 13.26 часа, „бордовото устройство, асоциирано към МПС, с
рег.№ А 2303 НТ е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпан заряд на батерията.“
Сочи се, че в следствие на това, не са постъпили записи за осъществено пътуване
към този момент. Бордовото устройство е било включено в минутата, когато е
регистрирано нарушението, но първата геолокация е получена на 18.01.2022г. в
13.27.01 часа, след което бордовото устройство се е свързало с мобилната мрежа
и е започнало да подава данни. Отговорност на водача на ППС е да следи
бордовото устройство да е винаги включено и съответните светлинни индикатори да
светят в зелен цвят. В тази връзка,
констатациите и на доставчика на услугата, че в процесният период 13.26 часа на
18.01.22г. устройството на ППС не е подавало данни потвърждава извода, че към
този момент не е заплатена изискуемата такса, респективно е налице основание за
определяне на дължимата за нарушението компенсаторна такса. Доводите на
жалбоподателя за маловажност на нарушението с искане да се приложи нормата на
чл.28 от ЗАНН са неотносими към настоящото производство, тъй като същото не се
провежда по реда на ЗАНН и този институт е неотносим при проверката за
законосъобразност на определената компенсаторна такса.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата против него е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Разноски не се претендират от
ответника и от заинтересованата страна, за която издаденият акт е благоприятен,
поради което при този изход на спора не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „МТ-ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Минчо Тенков Динев, чрез адвокат С.К.,***, със съдебен адрес ***,
офис 2, против Акт /разпореждане/ за заплащане на компенсаторна такса по чл.10,
ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева, издаден от М.Г. – главен експерт в Агенция „М.“
отдел „ПТРР“, ТД М.П., платена за товарен
автомобил, с рег.№ А 2303 НТ, с
квитанция от 02.02.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: