Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 841, том 9,
стр. 70-71
18.12.2012
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Четвърти граждански състав
на пети ноември през две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар М.С.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1315 по описа
за 2012г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от П.К.Т. с ЕГН:**********
***, против В.Г.В. с ЕГН:********** ***, с адрес за призоваване с.С., общ.М.,
обл.Х., иск с правно основание чл.240 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че през
месец април 2009г. ответникът поискал от
ищеца в заем сумата от 2000лв. Ищецът дал на ответника парите още същия месец в
присъствието на свидетеля А. А. П.. Тъй като се познавали много отдавна и били
приятели, решил, че няма нужда да му подписва документ, удостоверяващ
получаването на парите. Ответникът се задължил пред свидетеля да върне на ищеца
парите на ежемесечни вноски по 200лв. Към датата на подаване на исковата молба
бил получил само една вноска в размер на 200лв., която ответникът му върнал
през месец октомври 2011г., като парите му били предадени не от него, а чрез
свидетеля П.. Ответникът не заплащал останалите вноски. Ищецът многократно го
търсел по телефона, но той не отговарял. Принудил се да го потърси и на адреса
му, но отново без никакъв резултат. Ответникът не отричал, че дължи парите, но
заявявал, че няма и щял да се издължи при възможност. В сегашната трудна
икономическа обстановка това не задоволявало ищеца, тъй като и той имал нужда
от пари, а щял да изтече и давностния срок за установяване на вземането му.
Изложеното обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 1800лв., представляваща неизплатена част от получен от
него заем в размер на 2000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът
заявява, че оспорва иска по основание и размер. Ищецът трябвало да представи
валидно сключен договор за заем, а такъв ответникът не бил сключвал и подписвал.
В тази насока не се представяли доказателства, а твърденията на ищеца били
голословни и не отговаряли на истината. Ответникът твърди, че от ищеца имал
взети на заем 1000лв., които надлежно му върнал – 200лв. чрез св.П., а другите
800лв. му броил на ръка в присъствието на свидетел. Ответникът твърди, че
изпълнил задължението си към ищеца добросъвестно. Заявява, че не се бил
задължавал пред когото и да било да връща суми под формата на месечни вноски.
Действително през посочения от ищеца период имал отношения със същия, но сумата
която била посочена от последния била невярна и завишена. На посочената дата
получил от ищеца сумата от 1000лв., която върнал. Имало и други отношения между
страните, които ищецът не бил отразил в исковата молба. Месец преди процесния
период 2009г. ответникът извършил ремонт на личния автомобил „Ситроен” на ищеца
и на пътнически микробус, също негова собственост, изразяващ се в подготовка за
боядисване и боядисване. Уговорката между страните била за извършената услуга
да му заплати 1000лв. След извършения ремонт ответникът поискал ищеца да му
заплати ремонта и да му даде 1000лв. на заем поради необходимост. Сумата от
2000лв. била предадена на ответника от ищеца, но 1000лв. били за извършване на
ремонт на автомобилите, а заемната сума била в размер на 1000лв., която му
върнал чрез П. 200лв. в началото на 2010г. и октомври 2011г. още 800лв. пред
свидетел. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
От
показанията на св.Ангел Андонов Пройков се установява, че познава страните по
делото повече от 15 години и е запознат с взаимоотношенията между тях.
Свидетелят имал контакти и с двамата и от никой от тях нямал лоши впечатления.
Не си спомнял точната година, но сигурно било преди 4 години, някъде през месец
юни или юли, седели отвън на масата пред магазина на ищеца и тогава ответникът
дошъл при тях и станало въпрос, той попитал ищеца дали може да му услужи с
2000лв., започнал някои работи, да може да ги довърши докрай. За връщането
казал, че няма проблем, ще си ги върне. Тогава ищецът му казал, че щом е до
2000лв. няма проблем ще му услужи с парите и му услужил. Св.П. лично не бил
броил, но той му ги дал с приятелско настроение. Така се и разделили, изобщо
нямало никакъв проблем. Проблема се създал после. За връщането, случай св.П.
бил взел неговия магазин под наем и дъщеря му работела там. Ответникът си
живеел в с.Сусам. Веднъж ответникът му се обадил по телефона и му казал, че не
може да дойде, имал работа, затова щял да даде на снаха си 200лв. да ги донесе
на св.П. да ги върне. Така и станало, свидетелят се срещнал със снаха му на
пазара, тя му дала парите и той ги занесъл на ищеца. На последния казал, че
това са 200лв. от ответника. За други суми св.П. не знаел. Не знаел дали са
върнати другите пари и си мислел, че по някакъв начин щял да научи, защото с
ответника в годината може и един път и два пъти, но все пак се виждали и той му
казвал, че рано или късно ще му върне тези пари, но окончателно не били
говорили дали ги е върнал или не. Св.П. твърди, че при ремонта на микробуса на
ищеца имало разговор между него и ответника, при който на въпроса дали ще му
иска пари, последният казал : „Ти ми свърши такава работа, че съм длъжен и аз
да направя нещо за тебе”. Свидетелят твърди, че двамата боядисвали допълнително
в гаража, а той нямал участие и не знаел какво са се договаряли, но когато бил
там при микробуса, това били приказките за нещо като без пари. Твърди, че
присъствал само, когато ответникът поискал заема, в момента на даване на парите
бил на масата. Св.П. не бил броил парите, но думите на ответника били, че
всичко е точно и от там нататък е негов дълг да си ги върне. Ответникът поискал
2000лв. Свидетелят присъствал на ремонта на микробуса, а за „Рено”-то на ищеца
също чул, че ответникът му правел ремонт, но не бил видял. Ремонта на микробуса
станал месец-два след получаването на парите. За друга уговорка свидетелят не знаел,
освен това, което си говорели, че единият ще почерпи и другият ще почерпи. Св.П.
твърди, че при получаването на парите страните се договорили, че са взети
назаем и ще бъдат върнати в колкото се може по-кратък срок, като не уговорили
конкретен срок. Свидетелят не бил чул друго освен да се върнат парите. Чрез
свидетеля ответникът изпратил 200лв., които били първа вноска, защото
последният казал на св.П. да върне тези 200лв., като му оставали 1800лв. и от
там нататък щял да ги връща по малко. Свидетелят не знаел за уговорки за
връщане на парите на вноски. Св.Т. П. Х. твърди, че страните са негови съседи.
Той станал случаен свидетел на тяхна разправия, при която ищецът питал
ответника кога ще му върне парите, а последният казал, че дал чушки на една
фирма и до 20 дена като вземе 2000лв. директно ще му ги даде. След това на
няколко пъти ищецът казвал на св.Христов, че ответникът не му е дал никакви
пари. Това се случило някъде към 10-ти юни 2009г. Тогава св.Христов и ответника
били в добри отношения, но 10 дни след това последният го нападнал и му избил
зъб, за което бил осъден. За това и свидетелят помнел разговора за тези пари.
Св.Х. не знаел ответникът да е ремонтирал кола на ищеца. Откакто свидетелят бил
в махалата, вече 8-9 години, не бил виждал ответника да ремонтира коли. Св.А. В.
М. твърди, че ответникът му е съсед на село. Като починал баща му той се върнал
на село може би 2-3 години. Св.Маринов не познавал ищеца, виждал го, но не го
познавал. Веднъж карал ответника до кв.”Орфей”, до училището на паркинга се
срещнали с ищеца. Ответникът му дал към 700-800лв. Ставало въпрос за някакъв
заем и някакви коли били правели, като св.Христов не бил толкова запознат с
техните взаимоотношения, но знаел, че му върнал тези пари. Той видял, че се дават
тези пари, защото ответникът го помолил да го закара и да му бъде свидетел, че
ги връща. Това се случило миналата година есента. Тръгнали с колата на
св.Маринов следобед, но не можел да си спомни след година какво било времето –
светло или тъмно. Блока бил №17 до училище „Шандор Петьофи”, там свидетелят
спрял на паркинга, ответникът звъннал на ищеца да слезе и когато отишли той
тъкмо идвал. Ищецът дошъл при тях, ответникът слязъл от колата и му казал, че
това е останалата част от парите. Свидетелят нямал спомен дали ищеца преброил
парите. Твърди, че пристигнали по едно и също време, слезли от колата и
ответникът казал, че му пратил пари /по не знам си кой/ 200лв. и питал дали са
му ги дали. Ищецът отговорил, че са му ги дали. Тогава ответникът казал : „Ето
ти останалата част от парите, а другото остава за колите.” Сумата била от
порядъка на 700-800лв., а другото било за някакви коли, дето правели. В тази
ситуация ищецът взел парите и не направил никакъв коментар. Ответникът казал на
св.Маринов, че ищецът имал да му плаща 1000лв. за ремонт на коли и 1000лв. той
да му върне заем, който взел, т.е. ставало въпрос за 2000лв. Не му казал кога е
вземал тези пари, но му обяснил, че това са последните пари, които имал да
дава.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Договорът за
заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в момента
на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от
страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от ЗЗД. В
настоящия случай ищецът претендира връщане на сума в размер на 1800лв., като
твърди, че е дал в заем на ответника 2000лв., 200лв. от които последният му
върнал. В подкрепа на тези свои твърдения ищецът ангажира гласни доказателства.
Св.П. и св.Х. са категорични в показанията си, че ответникът е получил от ищеца
в заем сумата от 2000лв., които се задължил да върне. Действително никой от
свидетелите не сочи конкретно уговорен срок за връщане на заетата сума, но
доколкото не само двамата свидетели, посочени от ищеца, но и св.Маринов,
посочен от ответника установяват, че сумата, която ищецът е заел на ответника е
в размер на 2000лв., то съдът приема този факт за доказан. От своя страна
самият ответник не оспорва, че е получил заем от ищеца, но същевременно твърди,
че му е дадена сумата от 1000лв. като заем, а останалите 1000лв., според него
не са заемни средства, а заплащане за извършени услуги. Досежно тези 1000лв.
ответникът твърди, че ищецът му ги дал като заплащане на извършените ремонти по
автомобилите на последния, поради което не следвало да бъдат връщани. В тази
насока обаче няма ангажирани доказателства от ответната страна. Свидетелят,
ангажиран от ответника, заявява в показанията си, че от последния знае за
извършването на ремонтите по автомобилите, за които ищецът трябвало да плати
1000лв. и за това, че става въпрос за 2000лв., от които 1000лв. трябвало да
бъдат върнати от ответника. Тези показания на св.М.остават изолирани от
останалите свидетелски показания. Другите двама свидетели /П. и Х./ твърдят, че
сумата, която ищецът е заел на ответника е в размер на 2000лв. и толкова
последният се е задължил да върне. Ето защо, съдът кредитира показанията на
св.П. и св.Х., тъй като първият от тях е очевидец и се установи, че е
присъствал на направените от страните уговорки, съставляващи елементите на
сключения устен договор за заем. Вторият свидетел /Х./ пък от своя страна е чул
разговор /спор/ между ищеца и ответника, от репликите, разменени между
последните двама, разбрал, че е заета сумата от 2000лв. и не е върната. В
същото време св.М. нито е присъствал на разговори между страните, нито е
запознат по някакъв друг начин с техните конкретни взаимоотношения, а всичко
което знае за този заем заяви, че е научил от самия ответник. При тези данни по
делото следва да се кредитират показанията на свидетелите П. и Х. относно
размера на сумата, дадена като заем, а не тези на св.Маринов, който няма преки
възприятия, а е научил същото от самия ответник. Следва да се има предвид, че
страните по договора за заем са договаряли неговите условия в присъствието на
св.П. и той нито е чул да са правили уговорки, че част от сумата няма да бъде
връщана поради задължения на заемодателя към заемателя, нито пък, че сумата ще
бъде връщана на вноски от по 200лв. Ето защо, съдът приема, че от данните по
делото следва извод за наличието на сключен между страните устен договор за
заем, по силата на който ищецът е заел на ответника сумата от 2000лв., която
последният се е задължил да върне в кратък срок. От показанията на св.П. и св.М.
се установи, че част от тази сума, а именно 200лв. е върната на ищеца, което
твърди и последният в исковата си молба. Поради връщане на част от сумата
ищецът претендира в настоящото производство изплащане на остатъка от 1800лв.
Следва да се кредитират показанията на св.М., който твърди, че е присъствал
лично на връщане от ответника на ищеца на сумата от 800лв., представляваща част
от дадена му в заем сума. Самият М. заяви в показанията си, че ответникът го е
взел със себе си, за да го закара с неговия автомобил от селото до града и за
да му бъде свидетел при връщането на парите. Няма данни по делото, които да
опровергават по някакъв начин тези свидетелски показания и да сочат на различни
изводи, поради което съдът приема за установено връщането на част от заетата
сума в размер на 800лв. Не се установи по делото между страните да съществуват
и други заемни правоотношения, поради което следва извода, че тези 800лв.
касаят именно процесния договор за заем. С оглед гореизложените съображения,
съдът счита, че следва да се уважи иска до размера на 1000лв., която сума
ответникът не доказа, че е изплатил на ищеца, поради което същата остава
дължима и към момента. Не се установи по категоричен начин страните да са
договорили тези 1000лв. да не се връщат от ответника, като дължими за извършен
от същия ремонт по автомобилите на ищеца, поради което не може да се направи
прихващане с тази сума. Установи се, че са съществували облигационни отношения
между страните по повод извършен ремонт от ответника по автомобили на ищеца, но
няма данни за съответните уговорки, които страните по този договор са правили,
както и за съответната цена на ремонта. Съдът като прецени събраните по делото
гласни доказателства във връзка с твърденията на страните, намира за установено
по безспорен начин наличието на сключен между ищеца и ответника договор за
заем, по силата на който на последния е предоставена сумата от 2000лв. срещу
поето от него задължение да върне същата в кратък срок. Установи се по несъмнен
начин, че 1000лв. от заемната сума са върнати на ищеца, поради което следва да
бъде осъден ответника да заплати остатъка от 1000лв.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 106,67лв. съобразно уважената част
от исковата претенция, а ищеца следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 155,56лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.В.
с ЕГН:********** ***, с адрес за призоваване с.Сусам, общ.Минерални бани,
обл.Хасково, да заплати на П.К.Т. с ЕГН:********** ***, сумата от 1000лв., представляваща неизплатено
задължение по сключен между страните договор
за заем през месец април 2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2012г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски
в размер на 106,67лв., като иска с
правно основание чл.240 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от
1800лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.К.Т.
с ЕГН:********** ***, да заплати на В.Г.В. с ЕГН:********** ***, направените по
делото разноски в размер на 155,56лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.