№ 65
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно административно
наказателно дело № 20213100601344 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивното производство е решение постановено от РС-Варна, 32 състав,
по АНД № 2223/2021г., с което обв. С. ИЛ. ИЛ. е признат за виновен за престъпление по чл.
354А ал.5 вр. ал.3 т.1 вр. чл. 63 ал.1 т.5 от НК, като е бил освободен от наказателна
отговорност и на основание чл. 78а ал.6 вр. ал.1 от НК му е било наложено административно
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез обявяване на
решението в кметството по местоживеене на лицето.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил обв. И. да
заплати съдебно-деловодните разноски.
На основание чл. 354а ал.6, вр. с чл. 53 ал.2 б.а от НК първоинстанционният съд е
отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно - 1 бр. бял
хартиен плик с надпис „Веществени доказателства по ДП№ 933/2020 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР-Варна, подпечатан с печатите на БНТЛ при ОД на МВР, следва да бъдат
унищожени по реда на ПАС.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от обв. С.И., чрез неговия
защитник- адв. С.И. от АК-Варна, с която се иска въззивната инстанция да признае обв. И. за
невиновен. В изложените допълнителни мотиви към въззивната жалба защитата изтъква
подробни доводи за приложението на чл. 9 ал.2 от НК-малозначителност на деянието, като
отново се иска въззивната инстанция да признае за невиновен обв. И..
В съдебно заседание представителят на ОП-Варна изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на ВРС е обосновано и законосъобразно. Категорично счита, че
не се касае за чл. 9 ал.2 от НК и в тази връзка първоинстанционният съд правилно е
1
приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, като е съобразил, че към момента на извършване
на деянието обвиняемият е бил непълнолетен. На следващо място прокурорът счита, че
теглото на наркотичното вещество- 5.98гр. не е пренебрежимо малко.
Защитникът на обв. И. моли въззивния съд да отмени решението на ВРС, като
приложи разпоредбата на чл. 9 от НК. Изтъква отново подробни доводи относно
приложението на горепосочената разпоредба.
Обв. И. редовно призован, не се явява.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и
314 от НПК, настоящият състав намери въззивната жалба за неоснователна.
Като се запозна с делото, въззивният съд прие за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
На 24.06.2020г., в гр.Варна, полицейски служители при Първо РУ ОД МВР-Варна -
свид.Р.Н. и свид. Г.П., застъпили като дежурен автопатрул с позивна „113". Около 21,45 часа
на посочената дата, полицейските служители получили сигнал от ОДЧ при Първо РУ ОД
МВР-Варна, че в гр.Варна, ул."Григор Пърличев" до сградата на ЦДГ „Слънчо", се намира
лице, което държи наркотични вещества. Полицейските служители незабавно се насочили
към мястото, по отношение на което бил подаден сигналът. На посочения адрес установили
група от седем лица , сред което и обв. С.И.. Последният видимо се притеснил от появата на
полицейските служители и заявеното от тях предприемане на проверка. Органите на реда
забелязали смущението на обв. И., както и наличен в ръцете му предмет - бяло пластмасово
бурканче. Полицаите попитали обвиняемия какво се съдържа в бурканчето. Обвиняемият
заявил, че в бурканчето се съдържа наркотично вещество. Полицейските служители
установили самоличността на лицето, като го задържали и отвели в Първо РУ ОД МВР-
Варна за изясняване на случая. В районното управление обв. И. предал с протокол за
доброволно предаване съдържанието в бурканчето, а именно - 9 бр. топчета зелена суха
тревиста маса, за която заявил, че представлява марихуана.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство физикохимична
експертиза, протокол № 3 8/21.01.2021г. на БНТЛ при ОД МВР-Варна /л.29-л.З0 от делото е
видно, че в предоставените за изследване 9 бр. полиетиленови пликчета, намиращи се в бяла
цилиндрична кутийка /бурканче/, всяко едно от тях съдържа суха, зелена на цвят растителна
маса, която представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като
марихуана, със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол. Нетното тегло на
гореописаната марихуана от деветте пликчета се установило в размер на 5,98 грама, а
съдържанието на активен компонент - тетрахидроканабинол в изследваната марихуана от
всички пликчета - 7,54%. Растителната маса, представляваща Херба Канабис Индика Сатива
била разпределена в деветте пликчета както следва: 2 бр. х 0,39 грама; 1 бр. х 1,79 грама; 1
бр.х 0,83 грама; 1 бр.х 0,34 грама; 1 бр.х 0,77 грама; 1 бр.х 0,67 грама и 1 бр.х 0,38 грама.
Марихуаната /индийски коноп, канабис/ е под контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тя фигурира в Списък № 1, включващ
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС №293/27.10.2011г. /ДВ бр.87/04.11.2011г., в сила от 10.11.2011 г.,
изм., бр. 97 от 8.11.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 11.09.2015 г., доп., бр. 48 от 24.06.2016 г./,
на основание чл.З, ал.2 от ЗКНВП.
Видно от протокол за оценка на наркотични вещества /л. 33 от делото/, изготвен по
метода на математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от Постановление на
Министерски съвет №23/29.01.1998г. е, че пазарната оценка на марихуана, с тегло 5,98
грама и процентно съдържание на активен, наркотично действащ компонент
2
тетрахидроканабинол - 7,54 %, възлиза на стойност 35,88 лв.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването
съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на обв.С.И. е, че лицето не страда от
психично заболяване. Няма данни за зависимост към психоактивни вещества. Налице са
данни за вредна употреба на марихуана. Към момента на извършване на деянието на
24.06.2020г., обвиняемият е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си.
Психическото му и физическото му състояние, позволяват да възприема правилно фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания. Същият може да участва
пълноценно в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел въз основа на
цялостния доказателствен материал по делото - всички гласни и писмени доказателства
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
След като преценил всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от
НПК по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд признал за виновен
обвиняемия С. ИЛ. ИЛ., затова че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, като на 24.06.2020г. в гр.Варна, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 5,98 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 7,54 % на стойност 35,88 лева, като случаят е маловажен.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло гласните и писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и
потвърждават установената по делото фактическа обстановка. В този смисъл не следва да
бъдат преповтаряни от въззивната инстанция.
Въззивната инстанция намира за правилни правния анализ и съответно изводи на
първоинстанционният съд, че в настоящия казус не е приложима разпоредбата на чл. 9 ал.2
от НК. Правилно първоинстанционният съд е изложил своите съображения за липсата на
малозначителност на извършеното деяние, доколкото наличието на незначителната степен
на обществена опасност не следва да се извежда единствено от ниската стойност на
наркотичното вещество, освен ако се касае за незначително количество, непригодно дори за
еднократна употреба. Ообществената опасност на деянието по чл. 354а ал.3 от НК е налице
независимо, че наркотичното вещество е предназначено за лична употреба. Количеството и
съответно ниската стойност на наркотичното вещество обуславя маловажността на
случая при деянието по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 от НК. От друга страна, при преценка на
конкретната обществена опасност на деянието и дееца, следва да се съобразява и наличието
на вредна употреба и/или зависимост към наркотично вещество, което сочи не на
инцидентност на извършеното, а на трайно отношение към конкретния вид деяние. В
подкрепа на своя правен извод първоинстанционният съд изчерпателно е посочил и решения
на ВКС в тази насока, като константна съдебна практика, относима към настоящия казус.
В този смисъл въззивната инстанция не приема възраженията изложени от защитата в
допълнението към въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание, че следва се
приложи чл. 9 ал.2 от НК, а именно малозначителност на деянието. Изтъкват се доводи в
насока за ниската парична стойност на наркотичното вещество, младата възраст на дееца,
както и чистото му съдебно минало. Това са въпроси, които са били обсъдени от
първоинстанционния съд при определяне на адм.наказание по чл. 78а ал.6 от НК
„Обществено порицание“. Не следва да се приема безкритично, че ниската стойност на
наркотичното вещество е една от основните определящи предпоставки за приложението на
чл. 9 ал.2 от НК.Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в своите мотиви, че в
конкретната хипотеза не са налице други обстоятелства, свързани със самото деяние или
личността на дееца, които да сочат за явно незначителна степен на обществена опасност на
3
извършеното и да обуславят приложимостта на чл. 9 ал.2 от НК, а нещо повече - видно от
приобщената по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че при обвиняемия
И. е налице вредна употреба на марихуана, което сочи на трайно отношение на обвиняемия
към конкретния обект на посегателство.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК
доколкото при извършване на инкриминираното деяние деецът е бил непълнолетен, като в
тези случаи при наличие предпоставките по ал.1, съдът освобождава непълнолетния от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание
или възпитателна мярка. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството,
че към момента на постановяване на решението обвиняемият е навършил пълнолетие и в
този смисъл му е наложил предвиденото в цитираната разпоредба наказание „Обществено
порицание".
При определяне на административно наказание „Обществено порицание“ правилно са
били отчетени наличието на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а именно
чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, оказаното съдействие в хода
на досъдебното производство и младата му възраст.
Правилно съдът се е произнесъл по отношение на разноските и веществените
доказателства.
Водим от горното въззивната инстанция намира, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562/13.09.2021г. по АНД № 2223/2021г. по описа на
ВРС, 32 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4